№ 2629
гр. Варна, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Г.
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110108005 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от К.И. и И.Т. срещу Й.Й.,
действащ лично и като законен наследник и правоприемник на починалата на 16.11.2021г. в
хода на производството страна П.Й., И.П. и К.К., последните явяващи се правоприемници на
починалия ответник П.Й. обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1./ искове по чл. 30 ЗН за намаляване на дарствено разпореждане, обективирано в НА
№ **, том II, рег. № ****, дело № ***/27.12.2011г., извършено от наследодателя Н. Й.,
починал на 09.01.2020г. в полза на Й.Й. и П.Й. и възстановяване запазената част на К.И. и
И.Т. от наследството на наследодателя до размер от 1/3 идеална част;
2./ иск по чл. 34 ЗС за делба на апартамент № 38, находящ се в ********** с
идентификатор № *****.****.**.**.38 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 –
64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вх. 2, на шестия етаж
от сграда, изградена в ПИ с идентификатор *****.****.**.**, със застроена площ от 89, 93
кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, килер, баня, тоалет, пералня, коридор, два балкона, при
съседи на апартамента: на същия етаж: *****.****.**.**.39 и *****.****.**.**.17, под
обекта: *****.****.**.**.35 и над обекта: *****.****.**.**.41, ведно с изба с площ от 3 кв.м.
и 1, 2914 % ид. части от общите части на сградата.
В исковата молба ищците К.И. и И.Т. твърдят, че са законни наследници на
починалата на 09.01.2020г. тяхна майка Н. Й..
Преди смъртта си, наследодателят им се е разпоредил с имота, предмет на делото, с
договор за покупко – продажба от 27.12.2011г., за който е съставен НА № **, том II, рег. №
****, дело № *** в полза на своя брат Й.Й., който е бил в брак с П.Й..
Ищците твърдят, че изповяданата възмездна сделка е относително симулативна,
прикриваща договор за дарение, по която посочената продажна цена не е платена нито в
брой, нито по банкова сметка на продавача.
След разкриване на симулацията се настоява за намаляване на дарственото
разпореждане, възстановяване на запазената част от наследството на наследодателя и за
допускане до делба на недвижимия имот при квоти от по 1/3 идеална част, от която да бъде
1
изключена П.Й..
В исковата молба, ищецът К.И. е обективирал искане до приключване на делбеното
производство процесният имот да му бъде предоставен за ползване или Й.К. да бъде осъден
да заплати сумата от 300 лв., претендирана като обезщетение за едноличното ползване на
съсобствения имот до окончателното извършване на делбата, на осн. чл. 344, ал.2 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба, ответниците Й.Й. и П.Й., оспорват предявените
искове и настояват за отхвърлянето им.
Признават, че по силата на атакуваната сделка са придобили по време на брака си в
режим на съпружеска имуществена общност процесния недвижим имот при цена от 42 000
лв., която е платена напълно преди сключване на договора.
Преди изповядване на сделката в изискуемата форма на нотариален акт, страните са
сключили предварителен договор, в който е посочена същата продажна цена, която е
изплатена напълно в деня на сключването му.
Нотариалният акт, в частта, в която купувачът е заявил, че е платил цената, а
продавачът, че я е получил, съставлява частен свидетелстващ документ, имащ характер на
разписка за плащане, като издаването на друг, удостоверяващ плащането, не е необходим.
Доколкото собствеността е придобита с атакувания договор за покупко – продажба,
евентуално по давност, считано от деня на предаване на владението – 27.12.2011г., то
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание, ищците оспорват твърденията на ответниците, че владението
върху апартамента е било предадено приживе от наследодателя им. Заявяват, че Н. Й. е била
във владение на същия до смъртта си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Спорният по делото въпрос е дали атакуваният договор за покупко - продажба
прикрива дарение, който има решаващо значение за исковете по чл. 30 ЗН и по чл. 34 ЗС.
В исковата молба ищците К.И. и И.Т., явяващи се законни наследници на своята
майка Н. Й., починала на 09.01.2020г. поддържат, че сключеният от нея договор за покупко
– продажба от 27.12.2011г. е привиден и прикрива действителен договор за дарение.
На 16.12.2010г., Н. Й., в качеството на обещател и Й.Й., явяващ се купувач и брат на
продавача, са сключили в предварителен договор за покупко – продажба в писмена форма.
По делото е представен препис, снет от оригинала, верността, на който е удостоверен
от И.М., нотариус с район на действие РС – Горна Оряховица, рег. № 1683/29.07.2021г.
Със сключването му, обещателят е поел задължение да прехвърли правото на
собственост върху апартамент № 38, находящ се в **********, със съответните идеални
части от общите части на сградата не по-късно от 31.01.2012г. срещу задължение на
купувача да плати уговорената цена от 42 000 лв.
В чл. 2 от така сключения договор, е обективирано изявлението на обещателя, че
цената от 42 000 лв. е изплатена напълно от купувача в деня на подписване на сделката –
16.12.2010г.
Формалната доказателствена сила на документа задължава съда да приеме, че
изявленията в предварителния договора принадлежат на лицата, които са ги направили и са
положили подписи в него.
Документът, в частта относно изявлението на продавача, че продажбата цена е
изплатена напълно, съставлява частен свидетелстващ документ, ползващ се с материална
2
доказателствена сила, задължаваща съда да приеме, че удостовереният факт на плащане на
цената, действително се е осъществил, на осн. чл. 179 ГПК.
Достоверната дата на предварителния договор не е датата на която документът е
съставен. Достоверната дата, която има предвид разпоредбата на чл. 181 ГПК, е тази, след
която е невъзможно документът да е съставен. Под „трети лица“ по смисъла на същата
разпоредба трябва да се разбират лицата, които не са участвали в документираната сделка,
но черпят права от някоя от страните по нея и биха претърпели вреди, ако сделката би била
антидатирана.
Несъмнено ищците, в качеството им на наследници по закон на страна по
предварителния договор, попадат в обсега на понятието „трети лица“, тъй като биха
претърпели вреди, ако сделката е антидатирана.
В настоящия случай, предварителният договор има достоверна дата за третите лица
от деня на смъртта на наследодателя, починал на 09.01.2020г., факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. От тази дата документът им е
противопоставим.
Датата, на която нотариусът е удостоверил верността на преписа, снет от оригинал на
частен документ – 29.07.2021г., не е достоверна по смисъла на чл. 181 ГПК, тъй като следва
датата на смъртта на наследодателя.
Окончателната сделка е изповядана в изискуемата от закона форма на нотариален акт
№ **, том II, рег. № ****, дело № ***/27.12.2011г., обективираща прехвърляне на правото на
собственост върху процесното жилище при запазване правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване на имота за сумата от 42 000 лв., която е изплатена напълно от купувача Й.Й. на
продавача Н. Й. преди подписване на договора за покупко – продажба.
Към деня на сключване на окончателната сделка, купувачът е бил в брак с П.Й.,
поради което правото на собственост е придобито от съпрузите в режим на съпружеска
имуществена общност.
При съставяне на нотариалния акт, на нотариуса е представен предварителен договор
от 16.12.2010г., съдържанието на който не е възпроизведен в официалния документ и
решение по гр.д. № 3198/2004г. на Районен съд – Варна.
С посочения влязъл в сила съдебен акт № 6/24.01.2005г., е развален сключения
между Н. Й. и дъщеря й К.И. договор за издръжка и гледане, за който е бил съставен
нотариален акт № 107 том ХХVІ дело 8354/1991г., на осн. чл. 87, ал. 3 ГПК, факт, установен
при справка в деловодната програма на съда.
Към деня на сключване на окончателната сделка – 27.12.2011г., разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ДВ, бр. 16 от 22.02.2011г./ въвежда
задължение плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или
внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв.
В конкретния случай, неизпълнението на задължението за плащане на цената чрез
превод, не се отразява на действителността на сделката, а влече
административнонаказателна отговорност по чл. 5, ал. 1 от закона в редакцията му към деня
на сключване на сделката – 27.12.2011г. /ДВ, бр. 16 от 22.02.2011г./ в размер 25 на сто от
общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице.
Записаното в нотариалния акт изявление, че цената по договора е платена на
продавача представлява от една страна нотариално удостоверяване, че страните са
направили пред нотариуса подобно изявление и от друга, е изходящ частен свидетелстващ
документ с характера на разписка, съдържащ и признание за погасяване на задължението за
плащане.
Твърдението, че не е имало уговорка за плащане на цената и такова не е извършено
3
по съществото си представлява опровергаване съдържанието на изходящ, подписан от
страната частен документ, за установяването на които са допустими гласни доказателства,
но при наличие на условията по чл. 165, ал. 2 ГПК, които в случая са налице, тъй като
ищците се явяват правоприемници по наследяване на страна по оспорваната сделка.
Ангажираните по инициатива на ищците гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля М.Г. за опровергаване изявлението в нотариалния акт, че цена е била уговорена и
е получена от продавача, допустими на осн. чл. 165, ал. 2 ГПК, установяват следните
релевантни за делото факти: за времето на фактическото съжителство между свидетеля и Н.
Й., продължило в периода от 2003-2004г. до смъртта й – 09.01.2020г., наследодателят на
ищците и г-н Г., са живели в процесното жилище. Други лица за посочения период не са
живели в него. Н. Й. не е поддържал връзка с нито едно от децата си, поради което й
партньорът й не ги е познавал. Не е говорила за тях, нито е споделяла намеренията си във
връзка с апартамента. Споделяла е, че не желае да остави след смъртта си никакво
имущество на децата си.
За промяната в собствеността на имота, т.е. за факта, че е бил прехвърлен на Й.Й., г-н
Г. е узнал след смъртта на партньорката си от ответника по делото. Същият уведомил
свидетеля, че апартаментът е негов от 2011г. без да уточнява вида на сделката, с която е
придобил собствеността.
Н. Й. не е разполагала с голяма сума пари и въпреки множеството си заболявания, не
е изпитвала финансови затруднения, тъй като е работила на две места и е получавала
пенсия.
Й.Й. и съпругата му са посещавали Н. Й. един път годишно за по 2 – 3 дни.
От показанията на Р.Г. се установява, че от 1988г. свидетелят познава Н. Й. и нейната
дъщеря К. Й., която е напуснала апартамента през 1999 – 2000г. След като дъщеря й
сключила брак настъпил разрив в отношенията майка – дъщеря. Със сина на своята съседка
се е запознала едва след смъртта й. Приживе Н. Й. споменала, че има син, който е изгонила.
Свидетелят не познава брата на Н. Й.. Последната й споменала, че ще прехвърли
апартамента на своя брат, а не на децата си, което г-жа Г. приела за бъдещо намерение, а не
за осъществило се към момента на разговора.
Така събраните гласни доказателства, чрез разпита на М.Г., установяват по безсъмнен
начин три факта. Първият от тях е, че Н. Й. не е поддържала никакви взаимоотношения с
децата си, а вторият е, че желанието й е приживе е било да се разпореди с апартамента си,
така, че след смъртта й придобитото от нея право на собственост да не бъде наследено,
поради отчуждаването му. Тези факти следва да се считат доказани не само от показанията
на М.Г., плод на непосредствени и преки впечатления, но и от показанията на Р.Г., които
пресъздават изявлението на наследодателя на ищците, че ще отчужди собствеността върху
апартамента на своя брат.
Последният факт, който показанията на М.Г. установяват е, че колкото и близък да е
бил свидетелят с Н. Й. и да е живял с нея близо 17 години, същата не е споделила, че е
прехвърлила с договор за покупко - продажба правото на собственост върху апартамента на
своя брат още през 2011г.
Така събраните гласни доказателства не доказват, че страните по атакуваната сделка
са постигнали съгласие за безвъзмездно прехвърляне на имота с дарение, нито, че външно
изразените и удостоверени от нотариуса волеизявления в нотариалния акт са привидни. Не
се установява от събраните доказателства и, че цената по сделката, не е платена. Дори и да
бе доказано, че цената не е била платена, това може да е единствено индиция за
симулативност, но само по себе си не я доказва. Неплащането на цената може да сочи и
неизпълнение на задължението на приобретателя. Ако пък се установи относителна
симулация, това от своя страна също не значи, че прикритата сделка е непременно дарение.
4
В случая, е възможно прехвърлителят да е избрал именно този вид сделка, с оглед
отсъствие на всякакви взаимоотношения с децата й, за да може тя да не се атакува след
смъртта му, но това не значи непременно, че покупко – продажбата е симулативна и
прикрива дарение.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че изявлението в предварителния договор и
това в нотариалния акт на продавача Н. Й., че цената е изплатена напълно от купувача, не са
опровергани. Не е доказано по безспорен начин, че продавачът не е получил цената, поради
което с оглед последиците от разпределение на доказателствената тежест, не може да се
приеме, че атакуваната сделка е относително симулативна и прикрива дарение.
Неоснователността на възражението за относителна симулативност на сделката има
за последица отхвърляне на исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН, поради отсъствие на дарествено
разпореждане, с което да са накърнени запазените части от наследството, оставено от Н. Й..
Неоснователни са и исковете за делба, тъй като между страните по делото липсва
съсобственост по отношение на апартамента, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени.
В този случай, съдът не дължи произнасяне по възражението на ответниците за
придобиване на собствеността върху апартамента по давностно владение, както и по
претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора с право на разноски разполагат ответниците. Представен е
списък по чл. 80 ГПК, обективиращ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2 000 лв., заплатен от Й.Й. и съпругата му, починала след датата на сключване на договора
за правна помощ и съдействие.
Възражението за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар в
размер на 2 000 лв., е основателно. Минималният размер на адвокатския хонорар по
исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН е 600 лв., съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възнаграждението по исковете за делба, следва да се определи съобразно интереса на
представляваната страна по правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. В
случая, по делото не е представена данъчна оценка на недвижимия имот. Непредставянето й
няма отношение към редовността на исковата молба, а е необходимо за вписване на
исковата молба в СВ – Варна.
Затова и размерът на адвокатското възнаграждение по тази претенция следва да бъде
определен на сумата от 600 лв. по чл. 7, ал. 4 от същата Наредба.
Като съобрази минималните размери на адвокатските хонорари по Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обстоятелството, че
делото не се отличава с правна и фактическа сложност, както и, че събирането на
доказателства е извършено само в три съдебни заседания, то възнаграждението следва да
бъде намалено до сумата от 1 500 лв. до който размер, следва да се присъдят разноски, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ищците К.И. и И.Т., следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 50 лв.,
представляваща дължима държавна такса по исковете за делба, на осн. чл. 9 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С исковата молба, съдът е пропуснал да събере следващите се по неоценяемите
искове по чл. 30, ал. 1 ЗН държавни такси от ищците в размер на общо 160 лв., което следва
да стори по реда на чл. 77 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Т.И., ЕГН ********** и И.Т.Т., ЕГН ********** и
двамата с адрес: ********** срещу Й.К.Й, ЕГН **********, **********, действащ лично и
като законен наследник и правоприемник на починалата на 16.11.2021г. в хода на
производството страна П.Й., И.Й.П., ЕГН **********, ********** и К.Й.К., ЕГН
**********, **********, последните двама в качеството им на правоприемници на
починалата на 16.11.2021г. в хода на производството страна П.Й., искове за намаляване на
дарствено разпореждане, обективирано в НА № **, том II, рег. № ****, дело №
***/27.12.2011г., извършено от наследодателя Н. Й., починал на 09.01.2020г. в полза на Й.Й.
и П.Й. и възстановяване запазената част на К.И. и И.Т. от наследството на наследодателя до
размер от 1/3 идеална част, на осн. чл. 30, ал. 1 ЗН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Т.И., ЕГН ********** и И.Т.Т., ЕГН ********** и
двамата с адрес: ********** срещу Й.К.Й, ЕГН **********, **********, действащ лично и
като законен наследник и правоприемник на починалата на 16.11.2021г. в хода на
производството страна П.Й., И.Й.П., ЕГН **********, ********** и К.Й.К., ЕГН
**********, **********, последните двама в качеството им на правоприемници на
починалата на 16.11.2021г. в хода на производството страна П.Й., искове за делба на
апартамент № 38, находящ се в ********** с идентификатор № *****.****.**.**.38 по
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се във вх. 2, на шестия етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор
*****.****.**.**, със застроена площ от 89, 93 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, килер,
баня, тоалет, пералня, коридор, два балкона, при съседи на апартамента: на същия етаж:
*****.****.**.**.39 и *****.****.**.**.17, под обекта: *****.****.**.**.35 и над обекта:
*****.****.**.**.41, ведно с изба с площ от 3 кв.м. и 1, 2914 % ид. части от общите части на
сградата, на осн. чл. 34 ЗС.
ОСЪЖДА К.Т.И., ЕГН ********** и И.Т.Т., ЕГН ********** и двамата с адрес:
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Й.К.Й, ЕГН **********, **********, действащ лично и
като законен наследник и правоприемник на починалата на 16.11.2021г. в хода на
производството страна П.Й., И.Й.П., ЕГН **********, ********** и К.Й.К., ЕГН
**********, **********, последните двама в качеството им на правоприемници на
починалата на 16.11.2021г. в хода на производството страна П.Й. сумата от 1 500 лв.
/хиляда и петстотин лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА К.Т.И., ЕГН ********** и И.Т.Т., ЕГН ********** и двамата с адрес:
********** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща дължима по иска за делба
държавна такса, на осн. чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА К.Т.И., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 80 лв. /осемдесет лева/,
представляваща дължима държавна такса по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, на осн. чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА И.Т.Т., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 80 лв. /осемдесет лева/,
представляваща дължима държавна такса по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, на осн. чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването на препис от акта на страните, а в частта, имаща характер на определение по
чл. 77 ГПК в едноседмичен срок от връчването на препис от него.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7