Р Е Ш Е Н И Е
№….........../27.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18546 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В.Х.С.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, срещу
„Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** ***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответното дружество сумата от
2955,35 лв., представляваща стойността на допълнително начислена
електроенергия за периода от 29.04.2016 г.
до 12.06.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление с клиентски № ***,, за която сума е издадена фактура №
**********/20.09.2019 г. от „Е.С.” АД.
По твърдения в исковата молба, след
извършена текуща проверка на сметките му на 21.10.2019 г. ищецът е установил,
че са начислени служебно допълнителни количества електроенергия на стойност
2955,35 лв., за които е издадена процесната фактура от „Е.С.” АД, след
извършена техническа проверка в обекта, при която е установено отчетено
количество ел. енергия в невизуализирани регистри 1.8.3 и 1.8.4. Ищецът счита,
че не дължи тази сума. Поддържа, че чл. 50 ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., е неприложим и корекционната процедура е
незаконосъобразна, за което излага подробни съображения. Оспорва реалното
потребление на служебно начисленото количество ел. енергия. Излага, че
задължението да поддържа измервателните уреди в изправност е на собственика на
измервателната система и липсва виновно поведение на абоната, което да обуслови
гражданската му отговорност за неправомерното вмешателство.
По изложените съображения по същество моли да бъде установено в отношенията между
страните, че не дължи на ответното дружество процесната сума, и претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Ю.Д., поддържа исковата претенция и формулираното
искане по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. Представя
писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Е.С.“ АД депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договорно правоотношение по повод
достъпа и преноса на електроенергия през електроразпределителните мрежи на
ответното дружество. Поддържа, че процесната сума се дължи от ищеца на
основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 55 ПИКЕЕ.
Счита, че е налице правно основание за корекцията, като се позовава на
действащите към момента на извършване на проверката ПИКЕЕ, издадени от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., предвиждащи служебно
начисляване на количеството електрическа енергия в невизуализиран
регистър, измерено след монтажа на средството за търговско измерване. Твърди,
че при извършена на 15.06.2019 г. от служители на „Е.С.“ АД техническа проверка
на електромера в присъствието на независим свидетел са направени замервания с
еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3 и 1.8.4 има
показания, които не са визуализирани на дисплея и съответно не са отчетени и
заплатени от абоната. Средството за търговско измерване е демонтирано и
подменено с ново, като за проверката е съставен констативен протокол.
Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където при софтуерно
прочитане е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала енергия по невизуализираните тарифи 1.8.3 и 1.8.4. На 19.09.2019 г. е
съставено становище на „Е.С.“ АД за начисляване на допълнително общо количество
ел. енергия от 16888 кВтч. На основание чл. 55, ал. 1
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) същото е
остойностено в размер на 2955,35 лв. с издадена от ответника фактура с период
на корекцията 29.04.2016 г. – 12.06.2019 г., чийто начален момент е определен
от деня на монтажа на електромера, а крайният момент съвпада с датата на
констатираното вмешателство. Твърди, че с писмо от ответното дружество абонатът е уведомен за извършената корекция
по реда на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.). Счита, че са осъществени всички предпоставки за приложение на
корекционната процедура. В условията на евентуалност – в случай че съдът приеме
за неприложима разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ, поддържа, че процесната сума се
дължи на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чиято стойност следва да бъде заплатена от
абоната по силата на облигационната връзка по продажбеното правоотношение между
страните.По тези аргументи моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Идентично искане ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. В.М., поддържа
и в открито съдебно заседание. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че
страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по повод достъпа и преноса на електроенергия през
електроразпределителните мрежи на ответното дружество „Е.С.“ АД до процесния обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ***,
с клиентски № *** и абонатен № ***. Същото се потвърждава и от приобщения
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от дата 28.04.2016 г. (л.
103).
От съдържанието на приетия по делото констативен протокол № 1101051 от 06.04.2015
г. (л. 84) се установява, че на посочената дата е подменен монтираният в
процесния обект електромер с ново СТИ с фабричен номер 1115031500724042 с нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа.
В протокола не е отбелязано какви са били показанията на електромера по
останалите регистри.
Видно от констативен
протокол № 1105672/12.06.2019 г. (л. 70), на 12.06.2019 г. служители на „Е.С.“
АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер. При
проверката са установени следните показания по съответните регистри: 1.8.1 – 005925,
1.8.2 – 014019, 1.8.3 – 021232, 1.8.4 – 001404. Отразено е, че измервателният
уред е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, запечатен и пломбиран, и
подменен с нов изправен електромер с нулеви показания по всички тарифи.
Съставеният протокол е подписан от двамата служители, извършили проверката, и
от един свидетел.
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1809/16.09.2019
г. (л. 72), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В
протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната му
схема и наличие на преминала енергия по тарифа 3 – 021232 кВтч и
тарифа 4 – 001404,2 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея. Отразено е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната
експертиза обстоятелства на 19.09.2019 г. е съставено становище от „Е.С.“ АД (л.
74) за начисление на електрическа енергия в размер на 16888 кВтч
за периода от 29.04.2016 г. до 12.06.2019 г., в което е посочено, че корекцията
е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.
За стойността на служебно начислената
електроенергия, възлизаща в размер на 2955,35 лв., е издадена процесната фактура
№ **********/20.09.2019 г. от „Е.С.“ АД (л. 75).
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия до ищеца е
изпратено писмо от ответното дружество от дата 20.09.2019 г. (л. 82). Във
връзка с получаването му е ангажирало известие за доставяне (л. 83), върнато
обратно на подателя без данни да е достигнало до неговия адресат.
От
приложените и приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през
последните 12/24/36 месеца (л. 80) и извлечение за фактури и плащания към дата 13.12.2019
г. (л. 79) се изяснява, че за периода от 29.04.2016 г. до 12.06.2019 г. по партидата на ищеца са начислени 16888 кВтч ел.
енергия на стойност 2955,35 лв.,
която не е заплатена.
От
страна на ищеца са представени и разписки за заплатена електроенергия за
процесния обект на потребление по издадени фактури в периода 12.09.2016 г. –
14.10.2019 г. (л. 13-43).
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-електротехническа експертиза (л. 107 и сл.) се установява, че към
датата на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на
метрологична годност. Според експерта показанията, записани в регистър 1.8.3
и 1.8.4., не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на
данни в този регистър води до извод за нарушение на нормалната работа на
измервателния уред, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му
за параметризация и по-точно в тарифната схема, а не
е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване. Според
вещото лице направените изчисления за остойностяване на определената за
доплащане ел. енергия са математически точни. При изслушването на реда на чл.
200 ГПК вещото лице инж. Л.Б. пояснява, че не е възможно да бъде определен
началният момент, от който е започнало натрупването на ел. енергия в
невизуализираните регистри, нито часовият диапазон, в който са отчетени
показанията.
От свидетелските
показания на разпитания по инициатива на ответното дружество свидетел В.С.К.
(един от служителите на „Е.С.“ АД, извършили техническата проверка) се
изяснява, че при проверката било констатирано натрупано количество
електроенергия в невизуализиран регистър на електромера, установено чрез
„прочит“ на показанията по всички регистри посредством лаптоп. Свидетелят
заявява, че след така направената констатация бил търсен абонатът или негов
представител, като от апартамента на ищеца излязла жена, на която били показани
показанията на лаптопа и същата подписала протокола. След като бил демонтиран
електромерът, същият бил запечатан в безшевна торба и изпратен за експертиза в
БИМ.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
В настоящия случай е безспорно, че страните са
обвързани от облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на електроенергия през електроразпределителните мрежи на
ответното дружество, поради което ищецът се явява битов клиент по смисъла на §
1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. С оглед
релевираните от него възражения за незаконосъобразно коригиране на сметката му
за ел. енергия за минал период и предвид потенциалната опасност от
преустановяване на електрозахранването в обекта при незаплащане на претендиранaта сума за стойността на служебно начисленото
количество, за абоната е налице правен интерес от предявения отрицателен
установителен иск, с който цели да установи несъществуването на вземането на
ответното дружество по издадената от него фактура за тази стойност, респ. да се
освободи от задължението за нейното заплащане.
Налице са и останалите
положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което исковата
претенция е допустима.
При доказания интерес на ищеца и вида на търсената от него съдебна защита,
доказателствената тежест в процеса се носи от ответника, който следва да
установи, при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него
сума по процесната фактура е дължима. Ответното дружество поддържа, че вземането
му е възникнало след извършено по реда на чл. 55 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.) служебно начисляване на електрическа енергия, отчетена в невизуализиран
регистър.
Правният спор се съсредоточава върху
наличието на предпоставките за възникване на правото на ответното дружество да
извърши корекционната процедура.
Процесните правоотношения се
регламентират от нормите на действащите към 12.06.2019 г. (момента на
извършената проверка на СТИ), Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, издадени от председателя на
Комисията за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. ПИКЕЕ
имат характер на подзаконов нормативен акт, като в тях са регламентирани условията
и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена
електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и редът и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия в тези случаи (арг. от чл. 1, ал. 1, т. 6 и 7 ПИКЕЕ).
Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, на която се позовава
ответникът, в случаите, в
които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на
съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Ал. 2 от същата
разпоредба предвижда, че преизчисляването се извършва въз основа на
метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
По делото е представен такъв констативен протокол, в
който е отразено, че са налице показания в невизуализираните регистри 1.8.3 и
1.8.4, като е доказано и извършването на метрологична проверка на електромера в
Българския институт по метрология, при която са потвърдени отразените в
протокола обстоятелства.
Недоказано е обаче, че измереното количество електрическа
енергия в тези регистри е натрупано след монтажа на средството за търговско
измерване като условие за неговото преизчисляване. В протокола за първоначален
монтаж на електромера не са отразени показанията на въпросните регистри 1.8.3 и
1.8.4, нито на сумарния такъв – 1.8.0, отчитащ цялата преминала през
измервателната система на електромера ел. енергия, поради което не може да се
направи категоричен извод дали отчетените към датата на техническата проверка
количества електроенергия в невизуализираните регистри са реално потребени в периода на корекцията, за да се изисква от
абоната заплащането на тяхната цена. При това положение и при липсата на данни за началния момент, от който
електромерът, параметризиран за двутарифен
отчет, е започнал да отчита потребената енергия в трета (върхова) и четвърта (за
почивни и празнични дни) тарифа, настоящият съдебен състав приема, че не са
налице предпоставките за приложението на корекционната процедура по чл. 55
ПИКЕЕ.
Съдът не
кредитира заключението на съдебно-електротехническата експертиза в частта по т.
4.3, според която натрупаното в невизуализираните регистри количество ел.
енергия е доставено и потребено в обекта, тъй като тези изводи са аргументирани
с предположения на вещото лице, а не представляват категорично установени чрез
експертните му знания факти. Щом е налице възможност чрез неправомерно вмешателство
да бъде манипулирана тарифната схема на електромера, то има вероятност също
чрез такава или подобна манипулация да се променят параметрите по неговите
регистри, вкл. невизуализирани и/или сумарен, и тази промяна да се извърши във
всеки един момент по време или след първоначалния монтаж на преминалия
задължителна техническа и метрологична проверка измервателен уред.
При това
положение реалното потребление на служебно начислените количества
електроенергия не е доказано в хода на процеса, поради което не са налице и
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя по реда
на ЗЗД.
Изложеното
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесната сума е
недължима от абоната, респективно предявеният отрицателен установителен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2955,35 лв., начислена по процесната
фактура.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Такива се претендират
за заплатена държавна такса от 118,21 лв., за такса съдебно удостоверение от 5
лв. и за адвокатско възнаграждение от
550 лв., доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 04.11.2019
г. (л. 118), съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено
изцяло в брой.
Съдът намира
направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно, предвид
фактическата и правна сложност на делото и минималния размер на адвокатското
възнаграждение от 436,87 лв., изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (ред. изм., ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г.,
действаща към момента на сключване на договора). Затова претендираното от ищеца
възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 437 лв. Така в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 560,21 лв.
Съобразно изхода
от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът В.Х.С., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на
ответника „Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, сумата от 2955,35 лв. (две хиляди деветстотин петдесет и пет лева и
тридесет и пет стотинки), представляваща стойността на допълнително начислена
електроенергия за периода от 29.04.2016 г. до 12.06.2019 г. след извършена
корекция на сметката на абоната за обект на потребление с клиентски № ***, за
която сума е издадена фактура № **********/20.09.2019 г. от „Е.С.” АД, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.Х.С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата от 560,21 лв. (петстотин и шестдесет лева и двадесет и една
стотинки) за сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: