П
Р И С
Ъ Д А
№ 52
гр.
Троян, 22.11.2011 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета
година, в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА,
Съдебен секретар К.Р.
Прокурор Георги Аргиров
разгледа докладваното от съдията
РАДЕВА
наказателно общ характер дело № 625
от 2011 година по описа на Троянски районен съд.
Въз основа на доказателствата по
делото и Закона
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.В.Д. – роден на *** ***, постоянен адрес ***, български
гражданин, със средно образование, разведен, не работи, осъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че за времето от
18.33 часа до 20.00 часа на 07.01.2011
г., в гр. Троян, обл. Ловешка, във фоайе на хотел „Троян Плаза”, намерил чужда
движима вещ – мобилен телефонен апарат марка „Iphone
ОСЪЖДА подсъдимия Д.В.Д., с така установената самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ Л.К.П. *** Рачев Славейков № 54, ЕГН: **********, сумата 680.00
лв. /Шестстотин и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за причинени
ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на престъплението, заедно със законната лихва,
считано от 07.01.2011 г. до
окончателното й изплащане, като гражданският иск в останалата част до пълния
размер 800.00 лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.В.Д., с така установената
самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 35.00 лв. /Тридесет и пет лева/,
разноски по делото.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.В.Д., с така установената самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по
сметка на РС гр. Троян № BG 96 UNCR 9660 3115 1001
17, BIC ***, банка „УниКредит Булбанк” АД гр. София, клон гр. Троян, сумата 50.00
лв. /Петдесет лева/ минимална Държавна такса върху размера на уважения
граждански иск, както и сумата 30.00 лв. /Тридесет лева/, представляваща разноски
по делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване
и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ към Присъда № 52 по НОХ дело № 625/2011г.
Подсъдимият Д.В.Д.,***, е предаден
на съд по обвинение за престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК, а именно за това,
че за времето от 18.33 до 20.00 часа на 07.01.2011г., в гр. Троян, Ловешка област, във фоайе на хотел „Троян
плаза” намерил чужда движима вещ – мобилен телефонен апарат марка „Iphone 3G” с ИМЕЙ номер ***, на стойност 680 лева, с поставена в него СИМ – карта на мобилен
оператор „Мобилтел” АД – София, с № ***, собственост на Л.К.П. *** и в
продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика, на властта или на
този, който я е загубил. По повод престъплението е проведено досъдебно
производство, по което са разпитани свидетели, назначена е експертиза, събрани
са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични
данни за подсъдимия.
Съдът е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл.
269, ал. 3, т. 2 от НПК, тъй като подсъдимият не е намерен и на двата известни
адреса в Република България. С оглед разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК
съдът е предоставил на подсъдимия правна помощ, която е реализирана от адвокат
Биляна Данова от АК гр. Ловеч.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в процеса граждански иск, предявен
преди даване ход на съдебното следствие от Л.К.П. срещу
подсъдимият Д.В.Д. за сумата 800.00 лева, претендирано обезщетение за причинени имуществени вреди
от престъплението. Съдът е конституирал в качеството на граждански ищец и
частен обвинител по делото Л.К.П..
Представителят на Районна прокуратура гр. Троян – районният прокурор Георги
Аргиров в съдебно заседание поддържа обвинението като счита, че същото е
доказано по несъмнен начин със събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимият Д.В.Д. за виновен да е извършил
престъплението, за което е предаден на съд и да му бъде наложено наказание
глоба в размер 300 лева, която да заплати в полза на Държавата. Счита, че
приетият за разглеждане граждански иск е основателен и доказан до размера на
680 лева. Аргументите си за горното е изложил подробно в своята пледоария.
В хода на съдебните прения гражданският ищец и частен обвинител по делото Л.К.П. моли да бъде осъден подсъдимия Д. да й заплати
сумата, определена от вещото лице като стойност на мобилния телефонен апарат.
Защитникът на подсъдимия адвокат Биляна Данова също счита, че обвинението е
доказано, но моли съда да наложи на подсъдимия минималното предвидено
наказание, а именно глоба в размер 100 лева, която е съобразена с имотното
състояние на Д.. Аргументите си за това е изложила подробно в своята пледоария.
Счита, че гражданският иск е основателен и доказан за сумата 680 лева. Не са
ангажирани доказателства.
От приложените по досъдебното производство по делото писмени доказателства,
от обясненията дадени от подсъдимия в хода на досъдебното производство по
делото и от показанията на свидетелката Л.К.П., от
заключението по стоково-икономическата експертиза съдът приема за установена и
доказана следната фактическа обстановка:
Свидетелката Л.К.П. работи
като ***. Същата притежавала мобилен телефонен апарат марка „Iphone 3G” с ИМЕЙ номер ***,
с поставена на него СИМ – карта с № *** на мобилен оператор „Мобилтел” АД гр.
София.
На 07.01.2011г. свидетелката П. била
във фоайето на хотела и във фризьорския салон, находящ се в сградата на хотел
„Троян плаза”. Последно провела разговор по мобилния си телефон в 18.33 часа
със своята сестра. След това свидетелката П., заедно със своята сестра и
племенника си, отишли в механа „При войводите” в гр. Троян. Около 20.00 часа на
същата дата 07.01.2011г. свидетелката Л.П. решила да потърси телефона си, за да
проведе телефонен разговор, но установила, че същият не е в дамската й чанта.
От мобилният телефон на сестра си позвънила на своя номер, но била уведомена от
оператор на „Мобилтел” АД гр. София, че телефона е изключен. Върнала се да го
търси във фоайето на хотел „Троян плаза”, но не го открила. Свидетелката П. се
обадила и на служителка от фризьорския салон, търсила телефона и в салона, но и
там не го намерила.
Установено е, че за времето от 18.33
часа до 20.00 часа във фоайето на хотел „Троян плаза” се намирал подсъдимия Д.В.Д.,
който бил гост на хотела. На едно от канапетата във фоайето на хотела
подсъдимият намерил телефонния апарат на свидетелката П., който бил поставен в
кожен калъф и взел същия. Напуснал хотела, изключил телефона и извадил от
апарата поставената в него СИМ – карта. След три дни поставил в апарата своя
СИМ – карта, също на „Мобилтел” АД гр. София с № **********. Подсъдимият
заявява в своите обяснения, че е ползвал мобилният телефон със своята СИМ –
карта три дни, след което решил да го продаде на непознато лице в гр. София за
сумата 300 лева. Междувременно свидетелката Л.К.П. подала жалба по повод
липсата на мобилния й телефонен апарат в РУ „Полиция” гр. Троян. В съдебно
заседание свидетелката П. заявява, че чрез неин познат гост на хотела,
установила контакт по телефон с подсъдимия Д., който пред нея признал, че е
намерил телефона, но е продал същия на непознато лице. Д. помолил свидетелката П.
да си оттегли жалбата, като й обещал да й даде сумата 500 лева, но не сторил
това.
В хода на досъдебното производство по
делото е била назначена съдебно-стоково-икономическа експертиза с вещо лице Б.М.Х..
От изготвеното заключение по същата се установява, че пазарната стойност на
мобилния телефонен апарат марка „Iphone 3G” с ИМЕЙ номер *** към датата на извършване на
престъплението 07.01.2011г. е 680.00 лева.
От така установената и изложена по-горе
фактическа обстановка и от приложените по делото писмени доказателства
настоящата инстанция приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият Д.В.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, за което е предаден на съд по чл. 207, ал. 1 от НК, и за което съдът го е признал за виновен и наказал. От обективна страна подсъдимият Д.В.Д. за времето от 18.33 до 20.00 часа на
07.01.2011г., в гр. Троян, Ловешка
област, във фоайе на хотел „Троян плаза” намерил чужда движима вещ – мобилен
телефонен апарат марка „Iphone 3G” с ИМЕЙ номер ***, на стойност 680 лева, с
поставена в него СИМ – карта на мобилен оператор „Мобилтел” АД – София, с № ***,
собственост на Л.К.П. *** и в продължение на една седмица не съобщил за нея на
собственика, на властта или на този, който я е загубил. Горното се доказа по несъмнен и категоричен начин
със събраните по делото доказателства, които кореспондират напълно помежду си.
Налице са всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК и съдът
счита, че деянието, извършено от подсъдимия правилно е квалифицирано като
престъпление по посочения по-горе законов текст. Безспорно е установено
авторството на подсъдимия Д. в извършване на престъплението както с оглед
неговите обяснения дадени в хода на досъдебното производство по делото и четени
в съдебно заседание, така и с оглед показанията на свидетелката Л.К.П. и писмените доказателства по делото.
Свидетелката П. заяви в съдебно заседание, че в разговор по телефон с
подсъдимия Д., последният е признал, че е намерил мобилния й телефонен апарат и
вместо да й го върне, той се е разпоредил с него като го е продал на непознато
лице в гр. София. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия, дадени пред
съдия в хода на досъдебното производство по делото, които съдът е прочел в
съдебно заседание и по този начин приобщил към доказателствата по делото.
Чуждата движима вещ, предмет на престъплението - мобилен телефонен апарат марка
„Iphone 3G” с ИМЕЙ номер *** има определена стойност, а
именно 680.00 лева, съгласно заключението на вещото лице по реализираната
стоково-икономическа експертиза. Тази вещ предвид обстоятелството, че има
определена стойност е годен предмет на престъплението. По несъмнен начин е
доказано и обстоятелството, че в продължение на една седмица от намирането на
вещта, подсъдимият не е съобщил за същата на собственика – свидетелката Л.К.П., която я е изгубила или на властта. Съдът намира, че престъплението е извършено от подсъдимия Д.В.Д. освен от
обективна и от субективна страна, тъй като деянието е извършено при пряк умисъл
като форма на вина, като Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Несъмнено подсъдимият е съзнавал, че намерената от него вещ – мобилен телефонен апарат е
чужда, че е изгубена от собственика или от този, който я ползва, че тази вещ
има определена стойност, но въпреки това не е съобщил за нея нито на
собственика нито на властта в продължение на една седмица. Тоест у подсъдимият
са били налице както интелектуалният, така и волевият момент.
Предвид изложеното по-горе съдът е
постановил присъда, с която е признал подсъдимия Д.В.Д. за виновен да е извършил престъплението по
чл. 207, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът съобрази обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия.
От една страна подсъдимият Д.В.Д. е осъждан за извършено от него тежко умишлено
престъпление от общ характер, за което е изтърпявал реално наложено му
наказание лишаване от свобода. От друга страна същият е млад човек, който в
хода на досъдебното производство по делото е признал вината си, с което е
оказал съдействие на органите на досъдебното производство за установяване на
обективната истина по делото. За разглеждане на делото в съдебна фаза
подсъдимият не е открит, въпреки, че е обявен за общодържавно издирване и е
издирван освен от полицията и от органите на съдебна охрана, поради което не е
взел участие в съдебната фаза на делото. Предвид изложеното съдът е наложил на
подсъдимия наказание глоба в размер 300 лева, която да заплати в полза на
Държавата, като счита, че с това наказание биха се постигнали целите на
наказанието, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита
осъдения към спазване на законите на страната и да се въздейства
предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото.
Относно предявеният и приет от съда
за съвместно разглеждане в процеса граждански иск срещу подсъдимия: Съдът
по-горе в мотивите си прие, че подсъдимият Д.В.Д. е извършил престъплението по
чл. 207, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд и е осъществил фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, като с виновното си и
противоправно поведение е причинил имуществени вреди на гражданския ищец.
Размерът на тези вреди е 680.00 лева – стойността на мобилния телефонен апарат
марка „Iphone 3G” с ИМЕЙ номер ***, собственост на гражданския ищец и частен
обвинител Л.К.П., определена от вещото лице по назначената и реализирана
стоково-икономическа експертиза. Несъмнено между противоправното поведение на
подсъдимият и причинените имуществени вреди на гражданският ищец има пряка
връзка. При тези съображения съдът счита, че гражданският иск е основателен и
доказан за сумата 680.00 лева, за която сума го е и уважил, като с
постановената присъда е осъдил подсъдимият Д.В.Д. да заплати на гражданския
ищец посочената по-горе сума, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на престъплението, заедно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането 07.01.2011г. до окончателното й
изплащане. В останалата част до пълния размер 800.00 лева съдът е отхвърли
гражданският иск като неоснователен и недоказан.
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал.
3 от НПК с постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия Д.В.Д. да заплати в
полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 35.00 лева -
разноски по делото, а по сметка на Районен съд гр. Троян – сумата 50.00 лева,
представляваща минимална държавна такса върху размера на уважения граждански
иск, както и сумата 30.00 лева – разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.
301 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в публичното съдебно
заседание, проведено на 22.11.2011 година.
Районен съдия: