№ 2688
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506788 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 4452 от 13.03.2024г., постановено по гр.д. № 39670/2022г. по описа на
СРС, 67-ми състав, е отхвърлен предявеният от П. И. С. срещу В. П. Д. иск за делба на
жилищна сграда, находяща се в общ. Столична, с. Бистрица, ул. **** със застроена площ
149,78 кв.м, състояща се от сутерен, първи и втори етаж, заедно с подпокривно
пространство, която сграда е заснета с три отделни идентификатора: 04234.6970.3459.1,
04234.6970.3459.2 и 04234.6970.3459.3, заедно с поземления имот, в който сградата е
построена, който е с площ 760 кв.м, съответно с идентификатор 04234.6970.3459. Със
същото решение П. И. С. е осъден да заплати на В. П. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1500 слева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца П.
И. С., който обжалва същото като необосновано и неправилно. Жалбоподателят твърди, че
неправилно съдът се основал на събраните в първоинстанционното производство
свидетелски показания и писмени доказателства, за да достигне до извод за основателност
на направеното от ответницата В. П. Д. възражение за изтекла в нейна полза придобивна
давност по отношение на собствената на ищеца 1/2 ид.ч. от делбения имот. Сочи, че
свидетелските показания не се основавали на преки наблюдения на свидетелите, а на техни
предположения, както и на преразказ на предадена им от ответницата информация. Релевира
оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените
правила, изразяващо се в приемане и кредитиране на писмени доказателства относно
1
твърдените от ответницата подобрения, които били представени в последното открито
съдебно заседание по делото. Съдът бил разместил доказателствената тежест между
страните, доколкото с доклада по делото бил обявил, че ответницата следва да докаже
твърдяното от нея манифестиране на своително намерение, а с решението бил приел, че
ищецът не е доказал да е участвал по някакъв начин в извършването на подобренията на
имота. Развива съображения, че извършването на подобренията, както и твърдяното от
ответницата плащане на разходи за СОТ, застраховки на имота и пр. не доказвали
манифестиране на своително намерение. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да
допусне имота до съдебна делба. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата
В. П. Д., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата счита за
правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд за доказаност на
възражението за изтекла в нейна полза придобивна давност. Сочи, че въззивникът по
никакъв начин не бил изявил желание за ползване на общата вещ, нито действия, насочени
към някакво участие в ремонтните работи или в заплащане на разходите, свързани с имота.
Счита, че било налице явно, несъмнено, спокойно и непрекъснато владение от нейна страна,
което се извеждало от събраните по делото доказателства за извършени разходи относно
имота или липсата на заинтересованост на въззивника. Твърди, че не били налице
нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с приемането на писмените
доказателства, тъй като същите били представени в подкрепа на свидетелските показания.
Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Относно неговата правилност, във връзка с релевираните с въззивната жалба
оплаквания, следва да бъде изложено следното.
В първоинстанционното и в настоящото въззивно производство няма спор между
страните и от приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118, том I,
тег. № 1155, дело № 99/2004г. се установява, че на 25.02.2004г. страните са придобили чрез
покупко-продажба правото на собственост върху жилищна сграда, находяща се в гр. София,
с. Бистрица, ул. ****, сус застроена площ от 149,78 кв.м. състояща се от сутерен, първи и
втори етаж, заедно с подпокривно пространство, заедно с поземления имот, в който сградата
е построена, който е с площ 760 кв.м и съставлява тази част от имот с планоснимачен номер
1430, която е отредена за урегулиран поземлен имот, целият с площ от 770 кв.м., с неуредени
2
сметки по регулация за 10 кв.м., представляващ съгласно скица УПИ I-1430 в кв. 67 по плана
на с. Бистрица-София, при съседи по нотариален акт: от две страни улици и И. и П.Г., а по
скица: от две страни улици и поземлен имот II-1430. Доколкото друго не се установява от
съдържанието на нотариалния акт, нито от събраните по делото доказателства, и не се
твърди от страните, то на основание чл. 30, ал. 2 ЗС, дяловете на двамата съсобственици в
имота вследствие на покупко-продажбата са равни – по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. По
категоричен начин се установява също, че към датата на придобиване на имота, ответницата
не е била в граждански брак, като видно от приетото в първоинстанционното производство
удостоверение, бракът на ответницата с Васил Сотиров Дейков е сключен около 10 години
по-късно, на 05.09.2014г.
Също така няма спор и от събраните гласни доказателствени средства се установява,
че за периода от 2004г. и понастоящем ищецът живее постоянно извън пределите на
Република България /в Канада/, като страните са комуникирали помежду си по телефона, а
ищецът е отсядал в имота рядко и по конкретен повод при идванията си в страната. Така
например безспорно е установено по делото въз основа на свидетелските показания /в която
част не са предмет на оспорване от ищеца/, че същият е отседнал в имота за последно през
2014г. по повод сватбата на ответницата с настоящия й съпруг.
Спорът между страните се концентрира върху релевираното от ответницата с отговора
на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност в нейна полза по отношение
на собствената на ищеца 1/2 идеална част от процесния имот. Това свое възражение
ответницата е обосновала с обстоятелството, че е установила владение върху целия процесен
имот още при неговото закупуване през 2004г., като е демонстрирала същото чрез
извършените от нея подобрения в имота, както и чрез заплащане на разходите относно
имота.
В тази насока от показанията на св. Л.Г. се установява, че същата е съседка на
процесния имот и познава ответницата и нейния съпруг от момента на тяхното заселване в
имота. С ищеца свидетелката се запознала през 2014г., когато същият дошъл в България и
отседнал в имота по повод сватбата на ответницата, защото през останалото време живеел в
Канада. Ответницата се заселила в с. Бистрица през 2004г. като закупила къщата от бивш
собственик, който не я бил довършил. Била построена, покрита, измазана отвън, с поставена
дограма, но отвътре била непригодна за живеене, тъй като липсвали врати, подови настилки,
бани. Свидетелката сочи, че ответницата и настоящият й съпруг били направили всички
необходими дейности, за да пригодят къщата за живеене – измазвания, настилки, врати, бани
и тоалетни. Свидетелката била виждала майстори да работят в имота, като им заплащали
ответницата и настоящият й съпруг. Не била виждала друг да живее в къщата от 2004г. и не
й е известно да е имало претенции относно собствеността, ответницата и съпругът й не били
напускали къщата. Били си направили уютен дом, в който никой не могъл да влиза без тяхно
съгласие, защото имали СОТ. Сменили и дограмата на къщата. Когато свидетелката видяла
ищеца през 2014г., той не бил споменавал къщата да е негова, не били говорили изобщо за
собственост, а ставало въпрос единствено за сватбата, на която ищецът бил поканен. Тогава
3
ищецът останал в къщата за по-малко от една седмица и след това отново заминал в
чужбина, като от тогава свидетелката не го била виждала. Свидетелката винаги била
възприемала къщата като собствена на ответницата и нейния съпруг, не било ставало въпрос
за собствеността върху нея. Ответницата и съпругът й били теглили кредити за ремонт на
къщата, но няма други наблюдения. Виждала майсторите, но не била виждала момента на
плащането.
От показанията на св. С.Н. се установява, че същата е близка приятелка на
ответницата и се познавали от малки. Познавала и нейния баща П. С., който „избягал“ в
Канада, когато ответницата била на 16 – 17 години и от тогава свидетелката не го била
виждала. Според свидетелката ищецът не се интересувал от нищо в България. Когато
ответницата се нанесла в къщата, тя била в отчайващо състояние, според свидетелката
къщата била „на груб строеж“, нямало нищо. Всичко било правено от ответницата и нейния
съпруг. Съпругът на свидетелката бил правил настилката в хола, затова свидетелката имала
наблюдения. Къщата не била годна за живеене – отвън имала прозорци, но вътре нямало
нищо, включително врати, талетна, мивка, кухня, а дограмата била стара. Ответницата
платила на съпруга на свидетелката за подовата настилка, за други неща викали майстори,
но повечето неща ги бил направил съпругът на ответницата сам. Не знае някой да е имал
претенции към имота, никой нямал достъп до къщата, защото имали СОТ. Не били
напускали къщата от нанасянето си, не знае ищецът да е имал претенции. В телефонен
разговор с бащата на свидетелката ищецът бил казал, че нямал семейство в България и не го
интересувало. Ответницата и съпругът й направили замазки и боядисване на стените, врати,
дограми, сушилня, пералня, плочки фаянс, използвали котле за отопление.
Съдът кредитира така събраните свидетелски показания като добросъвестно дадени,
доколкото същите намират потвърждение в представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства – договори за изработка и монтаж на пластмасови архитектурни
конструкции от 21.01.2013г., 29.04.2013г. и 18.07.2013г. с фискални бонове към тях и договор
за сигнално-охранителна дейност от 01.08.2019г. с доказателства за плащане, както и в
доводите на ищеца относно неговото местоживеене и посещенията му в процесния имот. Не
следва да бъдат кредитирани показанията на св. С.Н., че ищецът не бил идвал в България
след заминаването си и не се интересувал от нищо свързано с България - семейство и
имущество, доколкото именно противното се установява от твърденията на ответницата, че
комуникирала с ищеца по телефона, както и от показанията на св. Г., че ищецът е дошъл
през 2014г. по повод сватбата на ответницата.
От гласните доказателствени средства се установява, че при закупуването на имота от
страните през 2004г., същият е бил довършен /а не в груб строеж, както сочи св. Н./, но не е
бил годен за обитаване поради липса на подови и стенни покрития, интериорни врати и
обзавеждане. Привеждането на имота в годен за живеене вид е било извършено от
ответницата и нейният настоящ съпруг, които заплащали и разходите свързани с неговото
ползване – разходи за охрана и за застраховка на имота.
В тази насока са и представените с отговора на исковата молба писмени
4
доказателства – посочените по-горе договори от 2013г., сключени със съпруга на
ответницата В.Д., относно смяна на дограма на адреса на имота, както и сключените от
ответницата имуществени застраховки на имота и платените разходи за охрана чрез СОТ за
периода от 26.01.2020г. до 01.02.2024г.
Относно представените в проведеното на 13.12.2023г. писмени доказателства -
поръчки от 2004г. ведно с квитанции към приходни касови ордери към тях от 12.05.2004г.,
09.08.2004г., 17.09.2004г., 11.10.2004г. за доставка на керамични плочки и обзавеждане за
баня, договор за изработка на дограма от 28.07.2004г., договор за изработка и монтаж на
дограма от 18.07.2017г., допълнителни застрахователни полици и доказателства за плащане
на охрана, както и оферта за изработка на парна инсталация от 30.07.2007г. и доказателства
за заплащане на ремонт на парно от 07..03.2022г. и 02.06.2022г., основателно е оплакването
на въззивника за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
съдопроизводствените правила, свързани с тяхното приемане и кредитиране. Макар да се
касае за документи с дати предхождащи образуването на делото, те са представени за първи
път в третото по ред открито съдебно заседание, като основанието за тяхното ангажиране на
този етап е подкрепа на свидетелските показания. Съдържанието на тези писмени
доказателства, обаче, няма отношение към преценката за достоверност на свидетелските
показания, а се касае за ангажиране на допълнителни доказателства в подкрепа на
изложените в отговора на исковата молба твърдения за манифестиране на владение чрез
извършени подобрения и заплатени разходи през периода от 2004г. до датата на исковата
молба. С доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ответницата, че носи
тежестта да докаже манифестиране на владение по сочения от нея начин и доколкото с
отговора на исковата молба са били направени доказателствени искания в тази насока, не са
били дължими указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. Ето защо приемането на писмените
доказателства за първи път в третото открито съдебно заседание не е било обусловено от
непълнота на доклада, нито от обстоятелства по чл. 147 ГПК, нито се касае за проверка на
свидетелски показания, следователно по отношение на тях е била налице процесуалната
преклузия, уредена в чл. 146, ал. 3 ГПК. Следователно тяхното допускане и кредитиране
съставлява нарушение на процесуалните правила.
Това нарушение, обаче, не е оказало съществено влияние върху разрешенаването на
спора, тъй като първоинстанционният съд не е основал преценката си единствено на тези
писмени доказателства, а и на кредитираните свидетелски показания, от които също следва
извод за извършване на ремонтни дейности от ответницата след закупуването на имота през
2004г. Съществена в случая е преценката на съда, че извършването на подобрения от
ответницата в съсобствения имот представлява манифестиране на своително намерение
пред ищеца като негов съсобственик. В тази насока съдът намира следното.
Както е изяснено с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС,
презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва
да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт, показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва
5
общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без
да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и
друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на
останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт
върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите,
намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС. Когато обаче основанието, на
което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да
владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
В настоящата хипотеза фактическата власт на ответницата върху процесния имот е
установена въз основа на покупко-продажбата от 25.02.2004г., обективирана в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118, том I, тег. № 1155, дело № 99/2004г., с
която двете страни са придобили имота в режим на обикновена съсобственост при равни
дялове. Считано от датата на сделката, ответницата е обитавала и ползвала целия имот със
знанието и без противопоставянето на ищеца, който не е имал нужда да го обитава, защото е
живеел трайно в чужбина. Този извод се потвърждава по категоричен начин от показанията
на св. Л.Г., която сочи, че ищецът П. С. е пребивавал в процесния имот при посещението си
в България за сватбата на ответницата през 2014г., като при престоя му не е повдиган
въпросът за собствеността върху имота, както и от обстоятелството, че страните са
комуникирали по телефона /макар и рядко/ докато ищецът е живеел в чужбина, като по
делото не се твърди и не се установява между страните да е съществувал спор относно
собствеността преди завеждането на настоящото дело. Показателно е и обстоятелството, че
ответницата не е предприела действия по позоваване на твърдяното давностно владение по
исков ред или извънсъдебно чрез снабдяване с нотариален акт за собственост върху
идеалната част на ищеца. Същевременно твърдението на ответницата, че нейният баща –
ищецът бил искал да остави имота изцяло в нейна собственост като компенсация за това, че
я бил „изоставил“, не се установява от доказателствата по делото.
Следователно основанието, на което ответницата е установила фактическата си власт
върху имота показва съвладение, при което тя е владелец единствено на своята собствена
идеална част, и държател по отношение на чуждата. Уредената в чл. 69 ЗС презумпция се
явява оборена и установяването на владение от страна на ответницата изисква преобръщане
на държането във владение чрез манифестиране на своително намерение пред ищеца.
С постановката на т. 1 от ППВС № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., е изяснено,
че когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и
извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на
останалите съсобственици, да владее вещта изключително за себе си. Основавайки се на това
разрешение съдебната практика /Решение № 3 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2015
г., I г. о., ГК/ приема, че се касае за действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота,
6
като например пристрояване и надстрояване, когато тези действия са възприети от
собственика.
Обратно, действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, които могат да
се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от
съсобствениците /за което той може да иска припадащата се част от разходите от другите
съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 ЗС/, не надхвърлят нуждите на обикновеното
ползване и не може да се приемат като достатъчно доказателство за установено владение
върху чуждите идеални части /в този смисъл Решение № 211 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 481/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 96 от 1.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4459/2018 г., II г.
о., ГК, Решение № 302 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2010 г., I г. о., ГК/. Такъв е и
случаят, в който единият от съсобствениците се е нанесъл да живее в общ имот със знанието
и без противопоставянето на другия съсобственик и е извършил подобрения, свързани с
привеждането на негодния за обитаване имот в обитаем такъв съобразно жилищните си
нужди /Решение № 59 от 9.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2021 г., II г. о., ГК/.
Настоящата хипотеза е именно такава. Както беше посочено по-горе, от
доказателствената съвкупност по делото се установява, че след закупуването на имота през
2004г. ответницата се е нанесла в него със знанието и без противопоставянето на ищеца, и
доколкото в имота са липсвали подови и стенни покрития, интериорни врати, оборудване на
санитарните възли и обзаврждане, е извършила ремонт, като впоследствие през 2013г. е
сменила и съществуващата дограма. С тези действия ответницата е приспособила имота за
своето обитаване, а не е извършила значителни преустройства, надхвърлящи обикновеното
ползване, които да бъдат преценени като форма на манифестиране на своително намерение
по отношение на ищеца като съсобственик. Ответницата би могла да претендира
припадащите й се части от разходите за извършването им, но не и да доказва завладяване на
вещта чрез тях. Останалите представени с отговора на исковата молба доказателства относно
сключване на имуществена застраховка и заплащане на разходи за охрана, също касаят
разходи относно ползването на имота, поради което чрез тяхното извършване също не е
демонстрирано намерението на ответницата да държи вещта като своя.
Същевременно ответницата не твърди и не доказва да е манифестирала владението
си пред ищеца по какъвто и да било друг начин, макар да е имала възможност да стори това
с оглед проведените през годините разговори по телефона между страните и посещението на
ищеца през 2014г. Обстоятелството, че ищецът не е живял в имота поради пребиваването си
в чужбина само по себе си не означава, че той се е отказал от правата си, нито че същите са
придобити от ответницата по давност. В същия смисъл следва да се разглежда и
обстоятелството, че ищецът не би могъл да ползва имота без присъствието на ответницата,
предвид монтираната сигнално-охранителна техника. Не се установява този факт да има
значение, надхвърлящо нуждата от опазване на имота и упражняването на основното право
на неприкосновеност на жилището, гарантирано с чл. 33, ал. 1 КРБ, освен това видно от
свидетелските показания, ищецът е бил допуснат в имота при посещението си.
Ето защо релевираното от ответницата възражение за изтекла придобивна давност е
7
неоснователно, а процесният имот е съсобствен между страните при равни квоти.
При несъвпадение в изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и имотът следва да бъде допуснат до
делба между страните съобразно изложеното по-горе.
По разноските.
При този изход от спора и практиката по приложението на чл. 355 и чл. 78 ГПК /т. 9
от ППВС № 7/1973 г., Определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, ІІ
г. о./, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени сторените разноски във въззивното
производство, които са в размер на 40 лева за държавна такса и 2500 лева за адвокатско
възнаграждение, платено изцяло в брой съгласно представения договор за правна защита и
съдействие. Релевираното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
възнаграждението е основателно – с оглед липсата на проведено съдебно дирене пред
въззивната инстанция и вида и броя на извършените процесуални действия, на въззивника
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева. Общият размер
на дължимите разноски е 1640 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4452 от 13.03.2024г., постановено по гр.д. № 39670/2022г. по
описа на СРС, 67-ми състав, и вместо него постановява:
ДОПУСКА делба на съсобствения между П. И. С., с ЕГН: ********** и В. П. Д., с
ЕГН: **********, двамата с адрес: общ. Столична, с. ****, недвижим имот, а именно:
жилищна сграда, находяща се в общ. Столична, с. Бистрица, ул. ****, със застроена площ
149,78 кв.м., състояща се от сутерен, първи и втори етаж, заедно с подпокривно
пространство, която сграда е заснета с три отделни идентификатора, както следва:
самостоятелен обект с идентификатор 04234.6970.3459.1 по КККР на с. Бистрица, общ.
Столична, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011г. на изп.д. на АГКК, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи: 2, площ: 119 кв.м.,
самостоятелен обект с идентификатор 04234.6970.3459.2 по КККР на с. Бистрица, общ.
Столична, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011г. на изп.д. на АГКК, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи: 1, площ: 17 кв.м., и
самостоятелен обект с идентификатор 04234.6970.3459.3 по КККР на с. Бистрица, общ.
Столична, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011г. на изп.д. на АГКК, с
предназначение жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи 1, площ: 25 кв.м., заедно с
поземления имот, в който е построена сградата, представляващ поземлен имот с
идентификатор 04234.6970.3459 по КККР на с. Бистрица, общ. Столична, одобрени със
Заповед № РД-18-51/03.11.2011г. на изп.д. на АГКК, с предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с площ от 815 кв.м.,
със съседи: 04234.6970.3458, 04234.6970.3596, 04234.6970.3595 и 04234.6970.3457, при
8
следните квоти:
За П. И. С. – 1/2 идеална част;
За В. П. Д. – 1/2 идеална част.
ОСЪЖДА В. П. Д., с ЕГН: **********, с адрес: общ. Столична, с. ****, да заплати
на П. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: общ. Столична, с. ****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 1640 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9