Решение по дело №2789/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от АПК.

Жалбоподателят - С.Й.Ц., ЕГН: **********,***, офис 203, чрез адв. Ч. оспорва ЗППАМ от 25.10.2023 г., издадена от И.Д.М. – младши инспектор при Сектор „Общинска полиция“ към ОД МВР ПЛОВДИВ, с която личният му автомобил „Киа Оптима“ с рег. № ****, е бил принудително преместен поради неправилно паркиране, без знанието на собственика.

В жалбата, както и в приложените становища на адв. Ч. се иска отмяна на обжалваната ЗППАМ като незаконосъобразна, неправилна и издадена в нарушение на материалноправните разпоредби, правят се искания по доказателствата и се претендират разноски в размер на 800лв.

Ответникът – полицай И.Д.М. изразява становище за неоснователност на процесната жалба.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по делото доказателства , от лице което има правен интерес да направи това, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът като съобрази фактите и събраните по делото доказателства относно оспореният административен акт, предмет на съдебен контрол, от фактическа страна установи следното:

На 25,10,2023г. жалбоподателя Ц. е бил паркирал личният си автомобил „Киа Оптима“ с рег. № **** в гр. Пловдив , в зоната на кръстовището на ул. Кирил и Методий и ул. Антим І, в 10,23ч.

Ответника е представил цялата административна преписка, вкл. и ДЗ на М. , Заповед № 8121к-1215/27.10.2016 г. на Министър на вътрешните работи и Заповед №23оа-851/10,04,2023г. на Кмет на Община Пловдив в която под № 24 фигурира ответника, график-ежедневна ведомост на ОП Пловдив и 5 броя снимки, които са приети по делото , не са оспорени от страните и няма пречка съдът да ги кредитира в пълнота . Спор по пълнотата на АП между страните няма.

По искане на жалбоподателя съдът е задължил и ответника е представил по делото / л.41/ пътно- транспортна схема за организация на движението в участъка от пътя, в който се пресичат улиците „Св.Св. Кирил и Методий“ и „Антим І“.

По искане на жалбоподателя съдът е разпитал св. Я.Б., колега на жалбоподателя в показанията на който се твърди , че на процесната дата са спрели с л.а. на жалбоподателя на уширението на ул. „Св.Св. Кирил и Методий“, „Константин Фотинов“ и „Антим І-ви“, като спрели от дясно на ул. „Св.Св. Кирил и Методий“, към „Антим І-ви“. Твърди, че отдясно се обособява място от около 12 м., по принцип има спрели автомобили, имало място и там оставили колата, като нямало знак за репатриране. Според него задната част на бронята на колата била на поне 3-4 метра от завоя. Свидетеля заявява , че според него по начина, по който били паркирали, не са затруднявали движението на пешеходци, защото там се касае за уширение от около 12 м.

Спор по фактите между страните няма. Спорът по същество е дали жалбоподателя паркирайки в зоната на кръстовището е пречил на останалите участници в движението.

От правна страна следва да се отбележи следното:

Принудителните административни мерки (ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметния им обхват и приложно поле.

Принудителните административни мерки /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.2а от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съдът счита, че в случая спор по фактите няма. Спора е относно правилното приложение на материалния закон и дали паркирайки по тоя начин от страна на жалбоподателя е създадена опасност за другите участници в движението.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.5 ЗДвП е възможно преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

В този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи

В хода на делото беше доказано /чл.170 ал.1 АПК/ изпълнението на законовите изисквания при налагане на ПАМ.

На първо място следва да се отбележи, че за констатиране на фактите, основаващи прилагането на ПАМ – принудително преместване на превозно средство по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП, не е нормативно предвидено издаването на конкретен акт в писмена форма, поради което установяването на предпоставките за нейното прилагане е възможно посредством всички допустими доказателствени средства, включително и снимков материал. В този смисъл, според чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за административното производство факти се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. При това положение както докладната записка, така и снимковият материал представляват доказателства, събрани в хода на административното производство по прилагането на ПАМ. Същите представляват годно доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК и имат сила пред съда, съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.

На следващо място в закона не е посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи мярка от категорията на процесната такава, при което следва да се приеме, че той трябва да е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП, т.е. определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.

Съгласно приложената / л. 11/ заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи, същият е делегирал на длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая по ежедневна ведомост за 25,10,23г., под № 12 фигурира ответника , заемащ длъжността полицай в сектор „Общинска полиция - Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, е вменено правомощието да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В случая, не се спори, че водачът на автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобилът не е бил в престой, а е бил паркиран.

В настоящия случай като основание за репатрирането в докладната записка на М. е посочено, че автомобила е бил паркиран по начин , който пречи на останалите, т.е. налице е третата от посочените хипотези, а именно – когато паркираното средство създава опасност за другите участници в движението.

От събраните по делото веществени и гласни доказателства съдът приема , че е налице горната - трета хипотеза. Съдът не споделя изразеното становище от процес. Представител на жалбоподателя , досежно отстоянието на задната броня , до кръстовището. Съдът счита , че паркирайки по тоя начин , на 3-4 метра / според показанията на разпитания свидетел на жалбоподателя/ от зоната на кръстовището жалбоподателя е създал опасност за другите участници в движението-водачи на МПС , пешеходци , жени , деца и т.н.

В настоящото производство съдът установи , че процесната ПАМ е наложена от материално компетентен орган, въз основа на приложените по делото доказателства и конкретно ежедневна ведомост , в която фигурира ответника .

Съдът намира, че ответникът доказа по несъмнен начин наличието на основанията за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. От страна на жалбоподателя не бе опровергано по пътя на пълното насрещно доказване твърдението на ответника, както и не беше доказано твърдяното в жалбата.

Горното налага да се отхвърли жалбата , а оспорената ПАМ като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила , поради което и на основание чл. 172 , ал. 5 от ЗДП Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на С.Й.Ц., ЕГН: **********,***, офис 203, срещу ЗППАМ от 25.10.2023 г., издадена от И.Д.М. – младши инспектор при Сектор „Общинска полиция“ към ОД МВР ПЛОВДИВ, с която личният му автомобил „Киа Оптима“ с рег. № **** е бил принудително преместен поради неправилно паркиране, без знанието на собственика.

Решението е окончателно.

Съдия: