№ 145
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско
дело № 20211100506837 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20074886 от 23.03.2021 г., постановено по гр. д. № 60523/2020 г.
по описа на СРС, II ГО, 76 състав, са уважени предявените от „ЮБЦ“ ЕООД против В.
СТ. Н. обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 229 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва: сумата от 90,75 лева – главница, представляваща незаплатена стойност на
предоставени далекосъобщителни услуги за мобилен номер **** и клиентски номер
13069589003 по договор от 26.09.2016 г., сключен между длъжника и „Б.Т.К.“ ЕАД,
вземанията на кредитора по който са прехвърлени първоначално в полза на „С.Г. Г.“
ООД по силата на договор за цесия от 16.102018 г., а впоследствие на ищеца по силата
на договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 23,14 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 28.09.2017 г. до 01.04.2020 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.08.2020 г. по ч.гр.д. №
31985/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 76 състав.
Недоволен от постановеното решение останал ответникът в
първоинстанционното производство, предвид което депозирал въззивна жалба срещу
съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания, че решението на СРС е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно като постановено при нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно
районният съд е приел сключените два броя договора за цесия да са породили действие
спрямо ответника, тъй като последния не бил надлежно уведомен за тяхното
1
извършване, а представеното по делото уведомление било съставено за нуждите на
настоящия исков процес. Недоказано било прехвърлянето на вземането по процесния
договор в полза както на ищцовото дружество, така и в полза на неговия цедент, тъй
като по делото не били представени приложенията към двата договора за цесия. В този
смисъл се оспорва се доказателствената стойност на представеното по делото
извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. Обосновават се
твърдения за допуснати от СРС нарушения на съдопроизводствените правила,
установени в чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2 ГПК и чл. 193, ал. 2 ГПК. Твърди се още, че
посредством служебно допусната ССчЕ първоинстанционния съд е нарушил
регламентираното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало в гражданския процес. Искането
до въззивния съд е да отмени решението, постановено от СРС, и да отхвърли
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия (ищеца) „ЮБЦ“ ЕООД, с който излага подробни съображения за
законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Моли за оставяне без
уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на постановеното решение.
Претендира разноски за производството пред СГС.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите
на въззивника за неправилност на съдебния акт, съдържащи се в сезиращата
настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 229 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно възникнало облигационно
отношение между „Б.Т.К.“ ЕАД и ответника по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 26.09.2016 г.; 2) да са предоставени на ответника
далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договора; 3) да са налице
валидно извършени цесии, по силата на които ищецът да е придобил вземането за
заплащане на стойността на предоставените далекосъобщителни услуги срещу
ответника, които цесии да са надлежно съобщение на ответника. Тези правопораждащи
спорното право юридически факти подлежат на главно и пълно доказване от ищеца.
Ответникът от своя страна следва да установи положителния факт на погасяване на
дълга.
С оглед процесуалното поведение на страните и доводите наведени във
въззивната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ т. нар.
ограничен въззив, настоящата инстанция счита, че страните не спорят относно
наличието на първите две материалноправни предпоставки. Следователно, правният
2
спор между страните се концентрира върху материалноправната легитимация на ищеца
като кредитор на процесните вземания, произтичащи от сключения между „Б.Т.К.“
ЕАД и ответника договор за далекосъобщителни услуги от 26.09.2016 г.
Като писмено доказателство по делото е приет Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) № ********** от 16.10.2018 г., сключен между „Б.Т.К.“ ЕАД, от една
страна, в качеството на цедент, и „С.Г. Г.“ ООД, от друга страна, в качеството на
цесионер. По силата на чл. 2, б. „А“, вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора цедентът се
задължава да прехвърли на цесионера вземания възникнали по договори,
индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част към договора.
Като писмено доказателство по делото е приет Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г. Г.“ ООД, от една страната, в
качеството на цедент, и „ЮБЦ“ ЕООД, от друга страна, в качеството на цесионер.
Съобразно постигнатото между страните съгласие предмет на прехвърлителната
сделка са вземания, придобити от цедента по силата на по няколко договора за цесия, в
това число и договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Б.Т.К.“ ЕАД и „С.Г. Г.“
ООД, които следва да бъдат индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част
към договора.
Като писмено доказателство по делото е прието Извлечение от приложение № 1
към договор за цесия от 01.10.2019 г., от което се изяснява, че между„С.Г. Г.“ ООД и
„ЮБЦ“ ЕООД е сключен договор за цесия от 01.10.2019 г. Видно от текста на
приложението, по силата на посочения договор са прехвърлени в полза на „ЮБЦ“
ЕООД вземания на „ЮБЦ“ ЕООД спрямо В.С. Н., произтичащи от „договори за
мобилни услуги, лизингови вноски и начислени неустойки по тях“ в размер на 90,75
лева.
На първо място следва да се изясни, че цесията е правен способ за прехвърляне
на субективни права, по силата на която настъпва промяна в субектите на вземането –
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на
сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички
условия за действителност на договорите – така Решение № 32 от 09.09.2010 г. по т. д.
№ 438/2009 г., II т. о. на ВКС. В този смисъл и като извърши съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства настоящия въззивен състав намира, че
ищецът не е установил пълно и главно, че претендираните вземания действително са
били прехвърлени в негова полза, респективно, че в предмета на двата договора за
цесия са включени едни и същи вземания, произтичащи от твърдения договор за
далекосъобщителни услуги. Видно от изразената от страните в договора за цесия от
16.10.2018 г. воля, по силата на същия се прехвърля съвкупност от вземания,
индивидуализацията на които е следвало да бъде осъществена в Приложение № 1 към
договора. Последното не е представено по делото, като не са ангажирани и други
доказателства, от които да може да се изведе дори индиция за уговореното
правоприемство. Неустановената принадлежност на процесните вземания към
предмета на договора за цесия от 16.10.2018 г. е пречка да се приеме, че те са
прехвърлени в полза на ищеца по силата на договора за цесия от 01.10.2019 г. Извод за
обратното не може да бъде направен и при тълкуване съдържанието на
прехвърлителната сделка от 01.10.2019 г., доколкото определеността на престацията е
поставена в зависимост от установеното в Приложение № 1 към договора, каквото
също не е представено по делото. Същевременно представеното Извлечение от
приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. няма необходимата
доказателствена стойност да установи предмета на прехвърлителната сделка. В случая
3
се касае за частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална
доказателствена сила, тъй като възпроизвежда изгодни за издателя му факти, за чието
осъществяване в обективната действителност по делото не са сочени, респективно не
са събрани други доказателства. Заедно с това в посочения документ вземането спрямо
ответника не е надлежно индивидуализирано по основание и размер. Напротив
означени са три основания „договори за мобилни услуги, лизингови вноски и начислени
неустойки по тях“. В допълнение, видно от текста на коментираното извлечение по
силата на посочения договор са прехвърлени в полза на „ЮБЦ“ ЕООД вземания на
„ЮБЦ“ ЕООД. Следователно дори и от външна страна коментираното извлечение не е
в състояние да удостовери прехвълянето на процесното вземане от „С.Г. Г.“ ООД в
полза на „ЮБЦ“ ЕООД.
Ето защо и при неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
настоящият въззивен състав намира, че следва да приеме недоказаните обстоятелства
за неосъществили в обективната действителност – аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Липсата на една от материалните предпоставки за възникване на спорното право прави
исковата претенция за неговото установяване неоснователна, поради което не следва да
се подлагат на обсъждане останалите доводи, с които въззивният съд е сезиран относно
уведомяването на ответника за прехвърляне на процесноте вземания, за допуснати от
СРС процесуални нарушения и други.
Тъй като обуславящата претенция (главния иск) е неоснователен, то такъв се
явява и обусловения (по акцесорната претенция) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва върху главницата.
С оглед изложеното, въззивната жалба следва да бъде уважена – решението на
първоинстанционния съд подлежи на отмяна, а уважените със същото искове следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор решението на районния съд следва да бъде
ревизирано и в частта за разноските. С оглед неоснователността на предявените искове
в тежест на ищеца следва да останат всички разноски, сторени във връзка с
първоинстанционното производство, което пък налага извод за отмяна на решението на
СРС в частта, с което ответникът е осъден да понесе разноски в размер на сумата от
205 лева за производството по ч.гр.д. № 31985/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 76
състав, както и сумата от 755 лева за производството по гр. д. № 60523/2020 г. по описа
на СРС, II ГО, 76 състав.
В хода на първоинстанционното, както и на настоящото въззивно производство
ответникът-въззивник е представляван от особен представител и не се установява да е
сторил разноски, поради което и такива не му се следват съобразно изхода на правния
спор.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК разноските за държавна
такса за настоящата фаза на процеса в размер на 50 лева следва да се възложат в тежест
на въззиваемото дружество.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20074886 от 23.03.2021 г., постановено по гр. д.
№ 60523/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 76 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „****, срещу В. СТ. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ****, искове за признаване за установено на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 229 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че В. СТ. Н., ЕГН **********, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, сумите,
както следва: сумата от 90,75 лева – главница, представляваща незаплатена
стойност на предоставени далекосъобщителни услуги за мобилен номер **** и
клиентски номер 13069589003 по договор от 26.09.2016 г., сключен между
длъжника и „Б.Т.К.“ ЕАД, вземанията на кредитора по който са прехвърлени
първоначално в полза на „С.Г. Г.“ ООД по силата на договор за цесия от
16.102018 г., а впоследствие на ищеца по силата на договор за цесия от 01.10.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 23,14 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 28.09.2017 г. до 01.04.2020 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.08.2020 г. по ч.гр.д.
№ 31985/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 76 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ****, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 50
лева – държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5