№ 9472
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110158721 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от „Дженерали Застраховане“ АД срещу „ЗЕАД Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането
(КЗ).
Ищецът твърди, че на 25.05.2021г. в гр.Перник, на ул. „Благой Гебрев“, е настъпило
ПТП по вина на водача на МПС марка „Опел Корса“, с рег. № РК 1548 ВТ, застрахован при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към
датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в него – МПС
марка „Шкода Суперб“, с рег. № СВ 3197 МА, е претърпял имуществени вреди, заплатени
от ищеца в изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Автогрижа“ по
полица № 0312200315029572, валидна към датата на ПТП. Уточнява, че водачът на МПС
марка „Опел Корса“, с рег. № РК 1548 ВТ, е извършил нарушение на правилата за движение
по пътищата, като при маневра за паркиране не се е съобразил с останалите участници и
ударил МПС марка „Шкода Суперб“, с рег. № СВ 3197 МА, поради което го увредил.
Поддържа, че е поканил ответника да репарира вредите, които възлизат в общ размер на
1190.50 лева, като ответникът заплатил сума в размер на 707.27 лева, а остатъкът от 483.23
лева останал непогасен. Ето защо, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
100.00 лева – предявен като частичен иск от общата сума от 483.23 лева, представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с направените обичайки разходи за
неговото определяне, и законната лихва върху тази главница от датата на завеждане на
исковата молба – 28.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. Представя
доказателства и прави доказателствени искания за допускане на автотехническа експертиза
и счетоводна експертиза, искане по реда на чл. 190 ГПК. Претендира разноски.
1
Ответникът не оспорва наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за увреждащото МПС към датата на събитието; изплатеното от ищеца по
договора „Автогрижа“ обезщетение и факта, че е изплатил сумата от 707.27 лева по щетата.
Оспорва размера на претенцията като завишен. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
С протоколно определение от 11.05.2023г. е допуснато изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер от 100 лв. на 483,23 лв.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на
застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът
покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните
по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
По делото е представена застрахователна полица № 031220031529572, от която се
установява че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане „Каско“ – „Пълно
Каско“ с период на валидност 13.12.2020г. – 12.12.2021г. за л.а. „Шкода Суперб“, с рег. №
СВ 3197 МА. Съгласно ОУ, приложими към договора, всички вреди по застрахованата вещ,
произтекли от пътно-транспортон произшествие, се покриват от застрахователя – раздел III
от ОУ.
Приет е констативен протокол за ПТП от 25.05.2021г., подписан от двамата водачи,
които са постигнали съгласие за механизма на инцидента и констатираните на място вреди.
Очертано е в схемата на протокола движението на автомобилите и мястото на удара им. От
протокола се установява, че участници в ПТП-то са л.а. „Шкода Суперб“ рег. № СВ 3157
МА и л.а. „Опел Корса“ с рег. № РК 1548 ВТ. Л.а. „Шкода Суперб“ рег. № СВ 3157 МА е
бил в паркирано състояние, а л.а. „Опел Корса“ с рег. № РК 1548 ВТ е правил маневра за
паркиране. Протоколът съдържа признание на водача на л.а. „Опел Корса“ с рег. № РК 1548
ВТ, че е виновен за инцидента.
Видно от приложено искане до ищеца за обезщетяване на вредите по л.а. „Шкода
Суперб“ рег. № СВ 3157 МА /л.30/ ПТП-то е настъпило в гр. Перник, на паркинга на ул.
2
„Благой Гебрев“ № 32Б друг автомобил при маневра за паркиране е закачил в предна лява
част, при което са възникнали щети по преден ляв калник, предна броня в ляво.
Установява се, че за л.а. „Опел Корса“ с рег. № РК 1548 ВТ е била валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, по силата на която ответното дружество се е задължило да
покрие вреди, нанесени от противоправното и виновно поведение на деликвента при
управлението на автомобила. За удостоверяване на този факт е приложена и справка от
информационната система на Гаранционен фонд /л. 47/.
Представена е преписка по щета № *********/2021г. на ищеца, от която се установява,
че „Шкода Суперб“ рег. № СВ 3157 МА е бил на оглед при застрахователя-ищец за опис на
вредите и оценка. Стойността на щетите била определена на 1175.50 лева, заплатени от
„Дженерали застраховане“ АД на 27.09.2021г. - платежно нареждане, л.45 от делото.
Приложена е покана от ищеца до ответника /л.48-54/, от която се установява, че сумата,
ведно с направените ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, т.е. общо 1190.50 лева,
е била предмет на регресна претенция, получена от адресата на 28.10.2021г. Обявено е за
безспорно между страните, че в отговор на регресната покана ответникът е заплатил на
ищеца сумата от 707.27 лева.
Изслушана е автотехническа експертиза, вещото лице по която е описало механизма и е
дало заключение, че поради упражнен недостатъчен контрол над управлението от водача на
л.а. „Опел Корса“ рег. № РК 1548 ВТ, реализира ПТП със спрелия л.а. „Шкода Суперб“ рег.
№ СВ 3157 МА. Посочено е, че в причинна връзка с инцидента за л.а. „Шкода Суперб“ рег.
№ СВ 3157 МА са настъпили вреди, чиято стойност по средни пазарни цени възлиза на
1070.98 лева с ДДС, а по цени за възстановяване във фирмен сервиз за марката „Шкода“
възлизат на 1175.50 лева. Отговорено е, че ако автомобилът е в гаранционни условия, следва
да бъде възстановен във фирмен сервиз, в противен случай губи гаранционното си
обслужване. В с.з. вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че автомобилът е
възстановен в официален сервиз за марката.
Прието като доказателство е писмо от „Еуратек“ ООД, от което е видно, че л.а. „Шкода
Суперб“ рег. № СВ 3157 МА към 25.05.2021г. е бил в гаранция.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които
извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на
щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на
собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.
Относно размера:
Спорният по делото въпрос е какъв е размера на вредите, причинени на застрахования
при ищеца лек автомобил, възникнали вследствие на процесното пътнотранспортно
произшествие, респ. в какъв размер в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу
ответника. Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на
3
отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата
нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I
ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната
стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Съгласно формираната практика на въззивната инстанция намерила израз в Решение №
267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение №
265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния
дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на
действително платената сума. Ето защо, следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за
да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. В случая, следва да се даде
отговор на въпроса дали застрахователят, отговарящ по регресна претенция на
застрахователя, заплатил обезщетение по силата на доброволната имуществена застраховка,
е отговорен да заплати обезщетение по цени на официалния за съответната марка сервиз и в
кои случаи.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален
фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което
е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от
посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда
се от възстановителната стойност на имуществото. С Решение № 1402/10.06.2022 г. по в. гр.
д. № 20211100511793 по описа на СГС, III – Б въззивен състав е прието, че ако увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за
ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за
4
запазване на правата по гаранцията.
Изложените принципни разбирания на съдебната практика, отнеси към настоящия
случай, дават основание да се заключи, че предявеният иск е основателен в пълния си
размер. Увреденият автомобил е с гаранция от 5 години или до достигане на 150000 км. И
към 25.05.2021г. е бил в гаранция според данните на производителя. От заключението е
видно, че автомобилът е възстановен в официален сервиз на марката. По изложените
съображения, обезщетението следва да бъде определено по стойност за възстановяване във
фирмен сервиз за марката, която възлиза на 1175.50 лева, а с направените ликвидационни
разноски в размер на 15.00 лева, вземането възлиза общо 1190.50 лева.
Обявено е за безспорно между страните, че в отговор на регресната покана ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 707.27 лева.
След приспадане на постъпилото доброволно плащане, дължима остава сумата от 483.23
лева, поради което предявеният иск следва да се уважи в цялост. Сумата следва да се
присъди със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба –
28.10.2022г., до окончателното плащане.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. С изтичане на срока и при установена основателност на претенцията, ответникът
се счита, че е изпаднал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите. Ето
защо и на това основание се явява задължен да покрие сторените от ищеца разходи по
водене на делото, тъй като е станал причина за завеждане на иска.
Разходите на ищеца в производството са в общ размер на 550.00 лева, от които 50.00
лева държавна такса, 400.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по НЗПП. Тези разходи се присъждат в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 411 КЗ, „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, да
заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 68, сумата 483.23 лева – оставаща част
от суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско-Авгогрижа“ на л.а. „Шкода
Суперб“, с рег. № СВ 3197 МА за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 25.05.2021г. в гр.
Перник по вина на водача на л.а. „Опел Корса“ с рег. № РК 1548 ВТ, застрахован по договор
5
за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, ведно със
законната лихва от 28.10.2022г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата
550.00 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по следната
банкова сметка на ищеца: BG 79 UNCR 7630 1003 GNRL IN при „УниКредит Булбанк” АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6