№ 102
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Ц. П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500568 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.,Ц. и С.Ц. против решение
№39/25.05.2021г. по гр.д.№ 370/2016г. на РС-П.,с което е отхвърлен иска им
против Д. П. Д.. с правно основание чл.59 ЗЗД и цена 24 000
лв.,произхождаща от половината от стойността на СМР за застрояване на
УПИ Трето за имот 373 в кв.33 по плана на с.Д.,Община П. и ищците са
осъдени да заплатят на ответницата 1050лв. съдебни разноски.Релевират се
оплаквания за несправедливост на решението.Същото било
необосновано,неправилно съдът интерпретирал свидетелските
показания,неправилно приел заключеното на вещото лице относно оценка на
оградата,незаконосъобразно приел,че ищците са държатели ,а не владелци на
имота.Съдът допуснал процесуално нарушение,неприемайки декларация от
К.,индицираща,че последната не е давала средства за строежа.Съдът
незаконосъобразно присъдил разноски на ответницата при положение,че
нейната адвокатка не присъствала в последното о.с.з. и не депозирала списък
с разноски.Претендира се отмяна на решението ,уважаване иска изцяло и
присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.При
преценка качеството на „владелци“ първоинстанционният съд бил обвързан с
решение № 39 от 30.03.2017г. по гр.д.№ 196/2016г. на ПРС,с което бил
отхвърлен иска на ищците по настоящото дело против ответницата и съпруга
с правно основание чл.124,ал.1 ГПК чл.чл.79,ал.1 ЗС относно същия имот.В
1
мотивите на решението било прието,че през процесния период те не били
владелци,а държатели след прехвърляне имота на дъщеря им през
1975г.Решението било потвърдено от СОС и недопуснато до касационно
обжалване като ВКС подробно обсъдил липсата на анимус-намерение да
своят имота ,упражнявайки фактическа власт.Съдът обосновано отхвърлил
искането за оценка на оградата,тъй като липсвали данни кога е построена
,въз основа на които вещото лице да изчисли стойността на вложените
материали и труд.Съдът обективно кредитирал свидетелските
показания;независимо ,че не присъствала в о.с.з., адвокатката на ответницата
депозирала списък с разноски в размер на 1050 лв.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
Софийски окръжен съд намира въззивната жалба процесуално допустима,но
неоснователна.
Установено е категорично,че процесното дворно мястоа е придобито по
наследство окт от Ц.Ц.,инициирала делото, и нейната сестра К. С.; Ц.
прехвърлила своя дял на дъщеря си В.Ц.;К. не учредила валидно
суперфиция за строеж,по който архитектурният проект и строителните книжа
били на името на В..Строителството започнало през 1980г., ищците
продължили да живеят в имота.Бил иницииран и уважен иск за делба между
Д.Д. и В. и Д. получила равен дял от терена и построената сграда.Не е
разглеждан спор между съделителките В. и Д. с оглед уреждане на сметките
им във връзка с извършени подобрения. Имотът бил изнесен на публична
продан и възложен на Д. за сумата 48 840 лв. с постановление на ЧСИ Р.Г.Ч.
от 07.06.2017г. лв.Спорно е кой е финансирал СМР, на каква стойност, има ли
начин да бъде овъзмезден с друго правно средство предвид субсидиарността
на иска по чл.59 ЗЗД.Съдът е указал на ищците,че е в тяхна тежест да докажат
размера на обогатяването на ответницата,на обедняването на ищцата и
причинната връзка между двете.В. е получила равностойността на половината
от извършеното в имота строителство.В първата фаза на делбеното
производство е решен със сила на пресъдено нещо въпроса за собствеността
и е установено,че В. притежава половината от имота и постройката.Ищците
по настоящото производство не са участвали в делбата,но тяхното право на
собственост е отречено по делото с предмет чл.124,ал.1 ГПК вр.чл.79,ал.1
ЗС.Разпитаните свидетели дават взаимно-изключващи се показания относно
субекта на финансиране, поддържайки версията на страната,която е
ангажирала техните показания.При непрестационната кондикция
доказателствената тежест е върху ищеца и той следва да проведе пълно и
главно доказване,което не е успял да реализира.Ето защо изводите на
въззивния съд съвпадат като краен резултат с изводите на
първоинстанционния съд .Коректно са присъдени направените съдебни
разноски съгласно депозирания списък преди последното о.с.з.
За въззивното производство въззиваемата страна претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.за изготвяне на
отговор на въззивната жалба.Съгласно чл.9 от Наредба № 1/2004г. на САК за
тази услуга минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
300 лв.В случая реално не са вложени по-големи усилия,освен
2
възпроизвеждането на писмения отговор и защита пред първата
инстанция,поради което съдът счита,че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минималния размер.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/25.05.2021г. по гр.д.№ 370/2016г. на
РС-П..
ОСЪЖДА В. А. Ц. с ЕГН **********, С. А. Ц. с ЕГН ********** и Ц. Г.
Ц. с ЕГН ********** да заплатят на Д. П. Д.. с ЕГН ********** съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 300 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3