№ 132
гр. К., 16.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Б. В. В.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно
дело № 20245100600174 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341, във вр. с чл.213 ал.4 и сл. от НПК.
С Определение № 7/31.05.2024 год., постановено по Ч.н.дело № 12/2024
год., в производство по чл. 213 ал.4 и сл. от НПК Ардинският районен съд е
оставил без разглеждане жалбата на Н. А. Д. от гр.А., подадена чрез адв.С. М.
от АК – С., против Постановление от 19.04.2024 год. по преписка № 1126/2023
год. по описа на ОП – К., с което е потвърдено Постановление от 05.12.2023
год. по преписка № 149/2023 год. по описа на РП – К., ТО – А., с което е
отказано образуването на досъдебно производство, и е прекратил съдебното
производство по делото.
Против посоченото определение е подадена въззивна частна жалба от Н.
А. Д. от гр.А., чрез повереника й - адв.С. М. от АК – С., в която се твърди, че
постановлението на РП – К., ТО – А. е необосновано. Твърди се също, че в
жалбата са посочени както правното основание и постановленията, които се
обжалват, така и от цялото съдържание на жалбата било видно и се извеждал
извода, че се обжалва и Постановление от 05.12.2023 год. по преписка №
149/2023 год. по описа на РП – К., ТО – А.. Счита, че при упражняването на
съдебен контрол по чл.213 ал.4 и сл. от НПК върху отказите да се образува
наказателно производство от прокурора, обхватът на проверката е лимитиран
1
до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора,
когато то е потвърдено от прокурор от по-горна прокуратура и в този смисъл
съдът е длъжен да я извърши. Жалбодателят твърди още в жалбата, че
обстоятелството, че било посочено, че се обжалва Постановление от
19.04.2024 год. на ОП – К., с което е потвърдено постановление на РП – К., ТО
– А. от 05.12.2023 год., с което е отказано образуване на досъдебно
производство и преписка с вх. № 149/2023 год. по описа на същата
прокуратура се прекратява, не следвало да води до отказ на съда да извърши
проверка в рамките на лимитирания обхват по чл.213 ал.4 и сл. от НПК и да
остави без разглеждане жалбата. Счита, че съдебният акт, който слага край на
съдебното производство, съставлявал отказ от правосъдие и следва да се
отмени, което освен нарушение на НПК било и нарушение на ЕКПЧОС и на
правото на ЕС. Излага съображения, че да бъде отказана защита срещу такива
актове означавало на засегнатата страна да бъде оставена защитата пред
Европейския съд по правата на човека или неуредената в закона защита на
правото на обезщетение, поради неспазване на правото на ЕС, което било
недопустимо, тъй като страните - членки били длъжни да имат вътрешен ред
за защита на тези права. С жалбата си жалбодателката моли да бъде отменено
Определение № 7/31.05.2024 год. по Ч.н.дело № 12/2024 год. на Районен съд –
А., като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание
пред въззивния съд повереникът на Н. Д. – адв.В. Ж. от АК – С., поддържа
жалбата, като излага съображения, че подадената пред първоинстанционния
съд жалба от името на Н. Д. следва да бъде разгледана, тъй като подалият
жалбата повереник на Н. Д. била оспорила именно постановлението на
Районна прокуратура – К., като била посочила и постановлението на Окръжна
прокуратура – К., което не било фатална грешка. Счита, че посочената жалба е
следвало да бъде разгледана по същество. Моли да бъде отменено
първоинстанционното определение и делото да бъде върнато на районния съд
за разглеждане на жалбата по същество.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание пред
въззивната инстанция изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Счита, че правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане
същата жалба и е прекратил съдебното производство, тъй като обжалваното
пред него постановление на ОП – К. не подлежи на обжалване, а на такова
обжалване подлежи постановлението на РП – К. за отказ да се образува
2
досъдебно производство. Твърди, че в жалбата пред районния съд не са
наведени доводи, че се обжалва именно последно посоченото постановление.
Моли обжалваното определение на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено.
Преди да извърши проверка на правилността – обосноваността и
законосъобразността, на обжалваното първоинстанционно определение,
окръжният съд следва да прецени допустимостта на частната жалба. В тази
връзка настоящият състав съобрази следното:
Макар и определението на първоинстанционния съд, с което в
производство по чл.213 ал.4 и сл. от НПК същият се произнася по същество –
по обосноваността и законосъобразността, на потвърдено постановление за
отказ да се образува досъдебно производство, да не подлежи на последващ
контрол от въззивната инстанция, респ. обжалване на определението по
чл.213 ал.5 от НПК не е изрично предвидено в самата тази законова
разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното в настоящото
производство определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без
разглеждане жалба против отказ за образуване на досъдебно производство и е
прекратено производството по делото, попада в хипотезата на чл.341 ал.1 от
НПК. Това е така, тъй като в случая се касае за определение, което има
характера на такова, прекратяващо наказателното преследване, доколкото
същото прегражда възможността за образуване на наказателно производство
/досъдебно производство/ за евентуално извършено престъпление,
правилността – обосноваността и законосъобразността, на което подлежи на
проверка от въззивната инстанция, като тези определения се проверяват по
реда на глава двадесет и първа от НПК, съгласно разпоредбата на чл.341 ал.1
от НПК. С други думи, частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Това е така, по
следните съображения:
Производството пред първоинстанциония съд е образувано по подадена
на основание чл.213 ал.4 от НПК жалба от адв.С. М. от АК – С., действаща
като повереник на Н. А. Д. от гр.А., против Постановление от 19.04.2024 год.
на ОП – К., с което е потвърдено Постановление от 05.12.2023 год. на РП – К.,
ТО – А., с което е отказано образуване на досъдебно производство и преписка
с вх. № 149/2023 год. по описа на същата прокуратура е прекратена.
3
С обжалваното в настоящото производство Определение № 7/31.05.2024
год., в производство по чл. 213 ал.4 и сл. от НПК Ардинският районен съд е
оставил без разглеждане жалбата на Н. А. Д. от гр.А., подадена чрез адв.С. М.
от АК – С., против Постановление от 19.04.2024 год. по преписка № 1126/2023
год. по описа на ОП – К., с което е потвърдено Постановление от 05.12.2023
год. по преписка № 149/2023 год. по описа на РП – К., ТО – А., с което е
отказано образуването на досъдебно производство, и е прекратил съдебното
производство по делото. За да постанови съдебния си акт,
първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като със
същата е обжалвано Постановление от 19.04.2024 год. на Окръжна
прокуратура, а не потвърденото със същото Постановление от 05.12.2023 год.
на РП – К., ТО – А. за отказ да се образува досъдебно производство, което
било недопустимо, тъй като съгласно чл.213 ал.4 от НПК на обжалване
подлежат само потвърдените от по-горестоящата прокуратура постановления
на първоинстанционната такава за отказ да се образува досъдебно
производство за изрично изброените в посочената разпоредба престъпления.
Първоинстанционният съд е направил и извода, че не може да упражнява
контрол по същество на постановленията на ОП – К., тъй като няма такива
правомощия по закон.
Съгласно разпоредбата на чл.213 ал.4 от НПК, потвърденото
постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко
престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, както и за изрично изброени в
посочената разпоредба други престъпления, подлежи на обжалване от лицата
по ал.1 /пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и
лицето, направило съобщението/ пред съответния първоинстанционен съд в 7-
дневен срок от получаване на преписа от постановлението на прокурора от
горестоящата прокуратура. А съгласно ал.5 на чл.213 от НПК, при обжалване
на потвърдено от по-горестояща прокуратура постановление за отказ да се
образува досъдебно производство, съдът разглежда делото еднолично в
закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването на материалите
по преписката, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с
определение, което е окончателно.
От посочените законови разпоредби е видно, че на съдебен контрол от
съответния първоинстанционен съд подлежи постановлението на прокурора за
4
отказ да се образува досъдебно производство, а не потвърдилото го
постановление на прокурор от по - горестоящата прокуратура, както правилно
е приел и първоинстанционният съд в обжалваното определение. В случая,
обаче, с жалбата на повереника на Н. А. Д. от гр.А., е обжалвано именно
постановлението на прокурор от горестоящата прокуратура – ОП – К., с което
е потвърдено постановлението на прокурор от РП – К., ТО – А.. Изцяло
споделими в тази връзка са изложените от първоинстанционния съд
съображения, че обжалването на потвърдителното постановление на ОП – К.
пред първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като същият съд не може да
упражнява контрол по същество на постановленията на ОП – К., поради липса
на такива правомощия по закон.
При това положение настоящата инстанция намира, че по делото не е
налице надлежно сезиране на първоинстанционния съд с жалба против
подлежащ на обжалване прокурорски акт. В подкрепа на извода на
първоинстанционния съд и на настоящия състав, че с подадената до РС – А.
жалба е обжалвано именно постановлението на по - горестоящата
прокуратура, а не постановлението на прокурор от РП – К. за отказ за
образуване на досъдебно производство, е не само изричното посочване в
жалбата на съответния прокурорски акт, който се обжалва /Постановление от
19.04.2024 год. на ОП - К./, но е видно и от съдържанието на самата жалба, в
която от жалбодателя се излагат само и единствено съображения за
неправилност – необоснованост, на изводите на прокурора от ОП – К., но не и
такива по отношение на направените изводи от прокурора от
първоинстанционната прокуратура, като при посочването на обжалвания
прокурорски акт в заглавната част на жалбата и включването на израза: „…., с
което е потвърдено постановление на РП – К., ТО – А. от 05.12.2023 г., с
което е отказано образуване на досъдебно производство и преписка с вх. №
149 от 2023 г. по описа на същата прокуратура е прекратена“, не е в
състояние да промени направените по-горе изводи. Изцяло неоснователен в
тази връзка е изложеният от жалбодателката в частната жалба довод – че
обстоятелството, че в жалбата било посочено, че се обжалва Постановление от
19.04.2024 год. на ОП – К., с което е потвърдено постановление на РП – К., ТО
– А. от 05.12.2023 год., с което е отказано образуване на досъдебно
производство и преписка с вх. № 149/2023 год. по описа на същата
прокуратура е прекратена, не следвало да води до отказ на съда да извърши
5
проверка в рамките на лимитирания обхват по чл.213 ал.4 и сл. от НПК и да
остави без разглеждане жалбата, тъй като съдът няма правомощия служебно,
без надлежно сезиране, да упражнява съдебен контрол върху прокурорски
актове. Неоснователни са и доводите, изложени в жалбата – че обжалваният
съдебен акт, който слагал край на съдебното производство, съставлявал отказ
от правосъдие и следвало да се отмени, което освен нарушение на НПК било и
нарушение на ЕКПЧОС и на правото на ЕС, както и че да бъде отказана
защита срещу такива актове означавало на засегнатата страна да бъде оставена
защитата пред Европейския съд по правата на човека или неуредената в закона
защита на правото на обезщетение, поради неспазване на правото на ЕС, което
било недопустимо, тъй като страните - членки били длъжни да имат вътрешен
ред за защита на тези права. Това е така, тъй като с приемането на новите
разпоредби на чл.213 ал.3 - ал.7 от НПК /ДВ, бр.48/2023 год./, с които се дава
възможност на лицата по чл.213 ал.1 от НПК - пострадалия или неговите
наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението,
да предизвикат съдебен контрол върху отказите на прокурор от съответната
първоинстанционна прокуратура за образуване на досъдебно производство,
Република България е въвела правно средство за защита на правата на
посочените по-горе лица. В случая, обаче, очевидно не става въпрос за отказ
от правосъдие, а за ненадлежно упражняване именно на тези права от
засегнатото лице, респ. от нейния повереник.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че частната жалба
на адв.С. М. от АК – С., действаща като повереник на Н. А. Д. против
определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без
разглеждане като процесуално недопустима жалбата й против Постановление
от 19.04.2024 год. по преписка № 1126/2023 год. по описа на ОП – К., с което е
потвърдено Постановление от 05.12.2023 год. по преписка № 149/2023 год. по
описа на РП – К., ТО – А., с което е отказано образуването на досъдебно
производство, и е прекратено производството по Ч.н.дело № 12/2024 год. по
описа на РС – А., е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно
определение е правилно – обосновано и законосъобразно, поради което следва
същото да бъде потвърдено.
Предвид предмета на настоящото производство, въззивният съд намира,
че не следва да бъдат обсъждани изложените в частната жалба доводи,
6
касаещи обосноваността и законосъобразността на прокурорското
постановление за отказ да се образува досъдебно производство, доколкото
такова обсъждане е в компетенцията единствено на съответния
първоинстанционен съд в производството по чл.213 ал.4 и сл. от НПК.
Водим от изложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7/31.05.2024 год., постановено по
Ч.н.дело № 12/2024 год. по описа на Районен съд – А., с което е оставена без
разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Н. А. Д. от гр.А., ул.
„Г. К.“ № 1, с ЕГН **********, подадена чрез адв.С. М. от АК – С., против
Постановление от 19.04.2024 год. по преписка № 1126/2023 год. по описа на
ОП – К., с което е потвърдено Постановление от 05.12.2023 год. по преписка
№ 149/2023 год. по описа на РП – К., ТО – А., с което е отказано образуването
на досъдебно производство, и е прекратено производството по Ч.н.дело №
12/2024 год. по описа на РС – А..
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7