РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1233
гр. Пловдив, 13 юли 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 504 по
описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Е.А.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение №
1040-15-6/30.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено без
уважение искането на Д., за заличаване като погасени по давност на задълженията
й по Разпореждане № РВ-3-15-00691364/12.12.2019 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив за 2014 г.,
2015 г. и 2016 г.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност и се иска отмяна на оспорения административен
акт в посочената част. Допълнително в молба вх. № 841112.06.2020 г. по описа на
съда е посочено, че липсва конкретизация твърдените като недобросъвестно
получени суми на какво основание са платени, както и конкретизация на тези суми
по години.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се
становището, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази
насока се излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото.
Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Както вече бе казано, с оспорваната
част от Решение № 1040-15-6/30.01.2020 г., Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставено без уважение искането на Д.,
за заличаване като погасени по давност на задълженията й по Разпореждане №
РВ-3-15-00691364/12.12.2019 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив за 2014 г., 2015 г. и 2016
г.
6. За да постанови този резултат,
горестоящият в йерархията административен орган е приел за установено следното:
С
разпореждане № РВ-3-15-00691364/12.12.2019 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, на
основание чл. 114, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), е
постановено Е.А.Д. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение
поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от
семейството и карантина, парично обезщетение при нетрудова злополука, парично
обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко
дете, за периода от 21.05.2013 г. до 14.09.2018 г.,
в размер на 18186.26 лв., от които 12963.58 лв. - главница и 5222.70 лв. - дължима
лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на постановяване
на разпореждането (12.12.2019 г.).
В
срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква
„д" от КСО, са постъпили заявления с вх. №1019-15-1574/30.12.2019 г. и вх.
№1019-15-2/02.01.2020 г. от Д., в които същата не излага възражения срещу
издадения по отношение на нея административен акт, а единствено се позовава на
изтекъл петгодишен давностен срок по отношение на задълженията й по
разпореждане № РВ-3-15-00691364/12.12.2019 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив за годините
2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
Възражението
за изтекла погасителна давност е прието за частично основателно. В тази връзка
е посочено, че Е.А.Д., в качеството си
на самоосигуряващо се лице, собственик на ЕТ "Е.Д.- Е.Д." с ЕИК
*********, представя в ТП на НОИ - Пловдив документи по реда на Наредбата за
изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО (НИИПОПДОО), в
сила до 31.12.2015 г., за периода от 17.05.2013 г. до 31.12.2015 г. и по реда
на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО (НПОПДОО), в сила от 01.01.2016 г. за периода от 01.01.2016
г. до 26.01.2018 г., за които са изплатени парични обезщетения, както следва:
- болничен лист № А20123034310 с
период на временната неработоспособност от 17.05.2013 г. до 30.05.2013 г. вкл.
Изплатено е парично обезщетение от НОИ за 9 работни дни от месец май 2013 г., в
размер на 142.87 лв.;
- болничен лист № А20123034590 с
период на временната неработоспособност от 31.05.2013 г. до 29.06.2013 г. вкл.
Изплатено е парично обезщетение от НОИ за 1 работен ден от месец май 2013 г., в
размер на 15.87 лв. и за 20 работни дни от месец юни 2013 г., в размер на
317.48 лв.;
- болничен лист № А20123586427 с
период на временната неработоспособност от 30.06.2013 г. до 17.07.2013 г. вкл.
Изплатено е парично обезщетение от НОИ за 13 работни дни от месец юли 2013 г.,
в размер на 206.36 лв.;
- болничен
лист № А20123034315 с период на временната неработоспособност от 18.07.2013 г.
до 31.08.2013 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ за 10 работни дни
от месец юли 2013 г., в размер на 178.42 лв. и за 22 работни дни от месец
август 2013 г., в размер на 392.52 лв.;
- болничен
лист № А20124767306 с период на временната неработоспособност от 23.08.2013 г.
до 03.10.2013 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ за 20 работни дни
от месец септември 2013 г., в размер на 356.84 лв., и за 3 работни дни от месец
октомври 2013 г., в размер на 53.53 лв.;
- болничен
лист № А20125178365 с период на временната неработоспособност от 04.10.2013 г.
до 29.11.2013 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ за 20 работни дни
от месец октомври 2013 г., в размер на 356.84 лв. и за 21 работни дни от месец
ноември 2013 г., в размер на 374.68 лв.;
- Молба-декларация
за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51
от КСО за периода от 30.11.2013 г. до 31.08.2014 г., за който е изплатено
парично обезщетение в размер на 3318.60 лв.;
- Молба-декларация
за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от 01.09.2013 г. до 23.08.2015 г., за който е изплатено парично
обезщетение в размер на 3982.86 лв.;
- декларация
по образец съгласно приложение № 15 от НПОПДОО към болничен лист № Е20151884358
с период на временната неработоспособност от 31.08.2015 г. до 13.09.2015 г.
вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ за 1 работен ден от месец август
2015 г., в размер на 14,45 лв. и за 10 работни дни от месец септември 2015 г.,
в размер на 144,52 лв.;
- декларация по образец съгласно приложение
№ 15 от НПОПДОО (Приложение №15) към болничен лист № Е20151367546 с период на
временната неработоспособност от 23.09.2015 г. до 06.10.2015 г. вкл. Изплатено
е парично обезщетение от НОИ за 6 работни дни от месец септември 2015 г., в
размер на 86.39 лв. и за 4 работни дни от месец октомври 2015 г., в размер на
57.60 лв.;
- Приложение
№ 15 към болничен лист № Е20151884417 с период на временната неработоспособност
от 26.10.2015 г. до 30.10.2015 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 5 работни дни от месец октомври 2015 г., в размер на 71.72 лв.;
- Приложение
№ 15 към болничен лист № Е20153715559 с период на временната неработоспособност
от 02.11.2015 г. до 06.11.2015 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 5 работни дни от месец ноември 2015 г., в размер на 71.48 лв.;
- Приложение
№ 15 към болничен лист № Е20141097502 с период на временната неработоспособност
от 18.11.2015 г. до 07.12.2015 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 9 работни дни от месец ноември 2015 г., в размер на 128.67 лв. и за 5
работни дни от месец декември 2015 г., в размер на 71.48 лв.;
- Приложение
№ 15 към болничен лист № Е20153492432 с период на временната неработоспособност
от 09.12.2015 г. до 23.12.2015 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 12 работни дни от месец декември 2015 г., в размер на 170.95 лв.;
- Приложение
№ 15 към болничен лист № Е20151884496 с период на временната неработоспособност
от 11.01.2016 г. до 24.01.2016 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 10 работни дни от месец януари 2016 г., в размер на 141.76 лв.;
- Удостоверение
по образец съгласно приложение № 9 към чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО (Приложение № 9)
с данни относно правото на парично обезщетение към болничен лист № Е20164463656,
с период на временната неработоспособност от 15.02.2016 г. до 19.02.2016 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение
от НОИ за 5 работни дни от месец февруари 2016 г., в размер на 70.71 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист №Е20154190136, с период на временната неработоспособност
от 22.02.2016 г. до 13.03.2016 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 6 работни дни от месец февруари 2016 г., в размер на 84.86 лв. и за 8
работни дни от месец март 2016 г., в размер на 113.14 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист № Е20153715686, с период на временната неработоспособност
от 11.04.2016 г. до 15.04.2016 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 5 работни дни от месец април 2016 г., в размер на 71.02 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист № Е20165580058, с период на временната неработоспособност
от 20.04.2016 г. до 28.04.2016 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 7 работни дни от месец април 2016 г., в размер на 99.43 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист № Е20164463724, с период на временната неработоспособност
от 09.05.2016 г. до 14.05.2016 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 6 работни дни от месец май 2016 г., в размер на 86.43 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист № Е20165307167, с период на временната неработоспособност
от 14.06.2016 г. до 03.07.2016 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 13 работни дни от месец юни 2016 г., в размер на 189.32 лв., и за 1 работен
ден от месец юли 2016 г., в размер на 14.56 лв.;
- Приложение
№ 9 болничен лист № Е20165307198, с период на временната неработоспособност от
04.07.2016 г. до 11.07.2016 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ за 6
работни дни от месец юли 2016 г., в размер на 87.38 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист № Е20165307386, с период на временната неработоспособност
от 25.10.2016 г, до 13.11.2016 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 5 работни дни от месец октомври 2016 г., в размер на 88.86 лв. и за 9
работни дни от месец ноември 2016 г., в размер на 159.95 лв.;
- Приложение
№9 към болничен лист №Е20153715987, с период на временната неработоспособност
от 02.05.2017 г. до 15.05.2017 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 9 работни дни от месец май 2017 г., в размер на 178.83 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист № Е20153716035, с период на временната неработоспособност
от 17.07.2017 г. до 24.07.2017 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 8 работни дни от месец юли 2017 г., в размер на 82.24 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист № Е20153716046, с период на временната неработоспособност
от 27.07.2017 г. до 30.07.2017 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 2 работни дни от месец юли 2017 г., в размер на 20.56 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист № Е20170580712, с период на временната неработоспособност
от 31.07.2017 г. до 29.08.2017 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 1 работен ден от месец юли 2017 г., в размер на 10.28 лв. и за 21 работни
дни от месец август 2017 г., в размер на 215.88 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист № Е20170580931, с период на временната неработоспособност
от 31.08.2017 г. до 28.09.2017 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 2 работни дни от месец август 2017 г., в размер на 20.56 лв. и за 18 работни
дни от месец септември 2017 г., в размер на 185.04 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист № Е20178560838, с период на временната неработоспособност
от 17.10.2017 г. до 20.10.2017 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 4 работни дни от месец октомври 2017 г., в размер на 88.91 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист № Е20171150969, с период на временната неработоспособност
от 23.10.2017 г. до 27.10.2017 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 5 работни дни от месец октомври 2017 г., в размер на 111.13 лв.;
- Приложение
№9 към болничен лист №Е20180200464, с период на временната неработоспособност
от 01.12.2017 г. до 05.12.2017 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 3 работни дни от месец декември 2017 г., в размер на 68.42 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист № Е20171151003, с период на временната неработоспособност
от 29.12.2017 г. до 29.12.2017 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 1 работен ден от месец декември 2017 г., в размер на 22.81 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист № Е20171151019, с период на временната неработоспособност
от 08.01.2018 г. до 12.01.2018 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 5 работни дни от месец януари 2018 г., в размер на 118.53 лв.;
- Приложение
№ 9 към болничен лист №Е20180018098, с период на временната неработоспособност
от 22.01.2018 г. до 26.01.2018 г. вкл. Изплатено е парично обезщетение от НОИ
за 5 работни дни от месец януари 2018 г., в размер на 118.84 лв.
По
повод осъществяване на последващ контрол на изплатените парични обезщетения и
помощи от ДОО, е инициирано извършване на проверка на осигурителя ЕТ "Е.Д.-
Е.Д." с ЕИК *********. От страна на ТП на НОИ - Пловдив, с писмо изх.
№1034-15-263#1/11.10.2017 г., е изискана проверка от ТД на НАП - Пловдив, за
установяване на факти и обстоятелства за Е.А.Д., в качеството й на собственик
на ЕТ "Е.Д.- Е.Д." с ЕИК *********. Въз основа на постъпил в ТП на
НОИ - Пловдив отговор с вх. № 1034-15-263#2/28.11.2018 г. и № 1034-15-263#3/15.04.2019
г. и приложен протокол № П-16001617211391-073-001 от 09.11.2018 г., е
установено, че от органите по приходите е извършена проверка на ЕТ "Е.Д.- Е.Д."
с ЕИК ********* с адрес ***. В хода на проверката е констатирано, че за периода
след 15.03.2013 г. ЕТ "Е.Д.- Е.Д." с ЕИК ********* не е извършвала
дейност.
Извършена
е и проверка в информационната система на НОИ, при която е установено, че
осигурителят ЕТ "Е.Д.- Е.Д." с ЕИК ********* е подавал данни с
декларация образец № 1 за периода от 01.04.2013 г. до 30.11.2018 г. За
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, на собственика на ЕТ "Е.Д.-
Е.Д." с ЕИК ********* - Е.Д., са връчени задължителни предписания № ЗД-1-15-00543488
от 26.03.2019 г. на контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив, влезли в сила
на 10.04.2019 г. Същите не са изпълнени, поради което са издадени повторни
задължителни предписания №ЗД-1-15-00564229 от 14.05.2018 г., влезли в сила на 29.05.2019
г. Задължителните предписания, издадени на 14.05.2019 г. също не са изпълнени.
С
Констативен протокол № КВ-5-15-00584427/25.06.2019 г. е установена необходимост
от прилагане процедурата, регламентирана в чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица (понастоящем чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба №
Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица), за служебно заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО за Е.Д. за периода от 01.04.2013 г. до 31.01.2019 г.
На
19.09.2019 г. е извършено служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО, подадени за Е.А.Д. в Регистъра на осигурените лица за периода от
01.04.2013 г. до 30.11.2018 г.
На
основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е издадено цитираното по-горе Разпореждане №
РВ-3-15-00691364/12.12.2019 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, с което е разпоредено Е.А. Д. да възстанови недобросъвестно
получените парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за
гледане на болен член от семейството и карантина, парично обезщетение при
нетрудова злополука, парично обезщетение за бременност и раждане, парично
обезщетение за отглеждане на малко дете, за
периода от 21.05.2013 г. до 14.09.2018 г., в размер на 18186.26 лв., от
които 12963.58 лв. - главница и 5222.70 лв. - дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на постановяване на разпореждане
12Л2.2019 г..
Със
заявления с вх. № 1019-15-1574/30.12.2019 г. и вх. №1019-15-2/02.01.2020 г., Д.
се позовава на изтекъл петгодишен давностен срок по отношение на задълженията й
по Разпореждане № РВ-3-15-00691364/12.12.2019 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, отнасящи се
за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
Изрично
е отбелязано, че при постановяване на разпорежданията по чл. 114 от КСО,
задължението се формира за целия период на неоснователно изплатеното парично
обезщетение, независимо дали са изтекли повече от 5 години от възникването му,
тъй като по силата на чл. 120 от Закона за задълженията и договорите, давността
не се прилага служебно.
Посочено
е, че погасителната давност е материалноправен институт, като по отношение на
всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава давност и за
всяко едно такова вземане (в
случая отделни вземания за главници и лихви), произхождащи от неправилно изплатени суми за временна
неработоспособност и майчинство, е приложима специалната уредба на чл. 115, ал.
1 от КСО, действаща, към момента на възникване на всяко едно от тези вземания.
Прието
е, че съобразно действащата редакция на чл. 115 от КСО, петгодишният давностен
срок по отношение вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени
парични обезщетения от ДОО (за временна неработоспособност, бременност, раждане
и майчинство) на Д. и съответно за лихвите върху тях за периода от 21.05.2013
г. до 31.12.2013 г., е започнал да тече от 01.01.2014
г. и в общия случай изтича на 31.12.2018 г.
Съобразно
действащата към 2014 г. редакция на чл. 115 КСО, за вземанията на НОИ,
произхождащи от неправилно изплатени парични обезщетения от ДОО (за временна
неработоспособност, бременност, раждане и майчинство) и съответно за лихвите
върху тях за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014
г., петгодишният погасителен давностен срок, регламентиран в чл. 115, ал. 1 от КСО, според ответния административен орган започва да тече от 01.01.2015 г. и съответно в общия случай изтича към 31.12.2019
г.
За
2015 г. и 2016 г. е взета предвид приложимата в случая редакция на чл. 115 от КСО.
Посочено
е, че при изчисляване на давностните срокове, включително и при формиране на
извод за изтичането им, следва да се съобразят и относимите разпоредби - чл.
115 от КСО и чл. 172 от ДОПК в приложимите редакции, регламентиращи правилата
относно спиране и прекъсване на давността.
При
това положение е прието, че на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК и чл.
115, ал. 5, предложение второ от КСО, давността, по отношение на вземанията на
НОИ произхождащи от неправилно изплатени парични обезщетения от ДОО на Д., е
спряна на 11.10.2017 г. с образуването на административно производство по
установяване на вземането (друго административно производство), а именно
извършване на проверка от ТД на НАП - Пловдив по повод писмо с изх.
№1034-15-263#1/11.10.2017 г. на ТП на НОИ - Пловдив, до 09.11.2018 г., датата
на съставения от ТД на НАП спрямо ЕТ "Е.Д.- Е.Д." ЕИК *********
протокол № П-16001617211391-073-001 от 09.11.2018 г. (1 година, 01 месеца и 29
дни), като по отношение на задълженията за 2013 г., спирането е за не повече от
една година.
Констатирано
е, че на основание чл. 115, ал. 5, предложение второ от КСО, за вземанията на
НОИ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., давността е спряна и при образуваното
производство по заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода
от 01.04.2013 г. до 31.11.2018 г. със задължителни предписания, както следва:
-
За периода от 26.03.2019 г., когато са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00543488/26.03.2019
г. от контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив, до 10.04.2019 г. (14 дни),
когато същите са влезли в сила;
-
За периода от 14.05.2019 г., когато са издадени Задължителни предписания
№ЗД-1-15-00564229/14.05.2019 г. от контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив,
до 29.05.2019 г. (14 дни), когато същите са влезли в сила.
Въз
основа на изложеното е направен извод, че независимо от спирането на давността,
вземането на НОИ, произхождащо от неправилно
изплатени парични обезщетения от ДОО (за временна неработоспособност, бременност,
раждане и майчинство) и съответно за лихвите върху тях за периода
от 21.05.2013 г. до 31.12.2013 г., по Разпореждане № РВ-3-15-00691364/12.12.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, в размер на
3924.79 лв. (от които 2734.41 лв.
главница и 1190.38 лв. лихва), следва да бъде погасено по давност,
тъй като към 01.01.2020 г. е изтекъл петгодишния
давностен срок.
За
вземанията на НОИ възникнали през 2014 г. е прието следното:
Както
към датите на подаване на заявления с вх. №1019-15-1574/30.12.2019 г. и вх.
№1019-15-2/02.01.2020 г., така и към настоящия момент, петгодишният давностен
срок, предвиден в чл. 115, ал. 1 от КСО не е изтекъл за вземанията на НОИ,
произхождащи от неправилно изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност, бременност, раждане и майчинство и лихви върху тях,
възникнали в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014
г., тъй като за периодите от 11.10.2017 г. до 09.11.2018 г., от 26.03.2019 г.
до 10.04.2019 г. и от 14.05.2019 г. до 29.05.2019 г., е налице спиране на
давността, съгласно чл. 115, ал. 5, предложение второ от КСО.
По
отношение на вземанията на НОИ за останалите периоди, за които Д. претендира за
заличаване на задълженията като погасени по давност, а именно за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., ответният административен
орган е приел, че петгодишният давностен срок не е изтекъл, тъй като за
вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени парични обезщетения от
ДОО (за
временна неработоспособност, бременност, раждане и майчинство) и съответно за лихвите върху тях, за
периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.,
петгодишният погасителен давностен срок по чл. 115, ал. 1 от КСО започва да
тече от 01.01.2016 г. и съответно в общия случай изтича
към 01.01.2021 г., а за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., петгодишният погасителен
давностен срок започва да тече от 01.01.2017 г. и
съответно изтича към 01.01.2022 г.
ІV. За
правото:
7. Оспореният
административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен
от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване
на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено
в хода на административно производство развило се на основание чл. 114, ал. 3
от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в този нормативен
текст административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ.
Впрочем
спор по тези обстоятелства и по установените факти няма. Спорът по делото е
правен, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото
производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се
концентрира най-общо във въпроса погасена
ли са по давност сумите установени като дължима с Разпореждане №
РВ-3-15-00691364/12.12.2019 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив за 2014 г., 2015 г. и 2016
г.
8. Разрешаването на настоящия
административноправен спор, налага да се съобрази следното:
Според чл. 115, ал. 1 КСО, в
приложимата редакция към 2014 г., 2015 г. и 2016 г., вземанията на Националния
осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания,
неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху
тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.
В ал. 3 и ал. 5 на същия член от кодекса е
предвидено, че давността се прекъсва
с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането (чл. 115, ал. 3, т. 1) и с предприемане на действия по
принудително изпълнение (чл.
115, ал. 3, т. 3), а спира да тече при обжалване – докато
продължава спорът относно вземането (чл. 115, ал. 5, т. 1) и когато е образувано друго
административно или съдебно производство, от което зависи издаването на
разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс (чл. 115, ал. 5, т. 2).
Съгласно ал. 4 на чл. 115 КСО, от
прекъсването на давността започва да тече нова давност.
9.
Цитираните разпоредби съотнесени към
конкретиката на настоящия административноправен спор налага да се приеме
следното от правна страна:
9.1. Неоснователно се явява възражението за погасяване по давност на
сумите в общ размер на 10229,17 лв. за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. (ведно с
изчислената до 12.12.2019 г. лихва в размер на 4032,32
лв. = 5222,70 лв. – 1190,38 лв.), представляващи недобросъвестно
получени от Д. парични обезщетения поради общо заболяване, за гледане на болен
член от семейството и карантина, при нетрудова злополука, за бременност и
раждане, за отглеждане на малко дете, чието
възстановяване е разпоредено с процесното Разпореждане № РВ-3-15-00691364/12.12.2019 г.
Само за яснота е необходимо да се
уточни, че сумата в размер на 10229,17
лв. представлява разликата между общо установения размер на сумата,
подлежаща на възстановяване с Разпореждане № РВ-3-15-00691364/12.12.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер на 12963,58 лв. (ведно с
изчислената до 12.12.2019 г. лихва в размер на 5222,70 лв.), и признатата като погасена по давност
главница в размер на 2734,41 лв. (ведно с
изчислената до 12.12.2019 г. лихва в размер на 1190,38 лв.) с Решение № 1040-15-6/30.01.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив.
9.2. В конкретния случай спорните вземания
на НОИ се отнасят за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.,
следователно на основание чл. 115, ал. 1 КСО, в приложимата редакция,
5-годишният давностен срок започва да тече считано от 01.01.2015
г. за 2014 г., от 01.01.2016 г. за 2015 г. и от 01.01.2017 г. за 2016 г., и ако не бъде спиран и/или прекъсван
давностният срок, същият би следвало да изтече на 31.12.2019 г. за 2014 г., на
31.12.2020 г. за 2015 г. и на 31.12.2021 г. за 2016 г.
9.3. Ясно при това положение е, че
давността по чл. 115, ал. 1, изречение първо от КСО, не е изтекла (включително
и към датата на постановяване на настоящия съдебен акт) за задълженията
възникнали през 2015 г. и 2016 г., което изключва необходимостта от изследване
на обстоятелството дали същата е спирана или прекъсвана през периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. за 2015 г. и от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. за 2016 г.
9.4. Не така стои въпросът обаче, със
задържанията възникнали през 2014 г., доколкото, както вече бе казано, ако
давността по чл. 115, ал. 1, изречение първо от КСО, не е спирана или
прекъсвана по ал. 3 и ал. 5 на същия
член от кодекса, същата би следвало да изтече на 31.12.2019 г.
От данните по делото се установява, че
издаването на процесното разпореждане е било обусловено от приключването на
други административни производства, което обосновава наличие на хипотезата на
чл. 115, ал. 5, т. 2 КСО (според която каза се, давността
спира да тече, когато е образувано друго административно или съдебно
производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на
парично обезщетение или помощ по този кодекс), а това от своя страна означава, че давността е спряла
да тече за времето от образуването до приключването на съответното
административно производството.
На първо място се касае за периода на
извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) от
страна на прихода администрация, инициирана от органите на НОИ с писмо изх. № 1034-15-263#1/11.10.2017
г., поради факта, че „…ЕТ "Е.Д.- Е.Д."
отразява счетоводни загуби както финансов резултат, назначава лица с
възнаграждения за кратки периоди от време, не внася в пълен размер дължимите
осигурителни вноски и наличието на висок процента на лица във временна
неработоспособност спрямо общия брой работещи (както и самата управителка)…“.
Тези обстоятелства са дали основание на органите на НОИ да поискат от ТД на НАП
– Пловдив да бъде извършена проверка, при която да се установи наличие на
регистрирани в НАП обекти за осъществяване на търговска дейност на фирмата,
наличие на финансов ресурс за изплащане на възнаграждения на персонала и
съответните здравни и осигурителни вноски, и коректността на декларираните
данни в подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г.
Въпросната ПУФО е приключила с
издаването на Протокол № П-16001617211391-073-001 от 09.11.2018 г., с който е
установено от органите по приходите, че за периода след 15.03.2013 г. ЕТ "Е.Д.-
Е.Д." с ЕИК ********* не е извършвала дейност.
Без всякакво съмнение тези
обстоятелства са от значение за издаване на настоящото разпореждане с оглед
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, (предвиждаща, че осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й), чл.
40, ал. 1 от кодекса (според
която осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск) във връзка с § 1, т. 3 от ДР на КСО (даващ дефиниция на
понятието „осигурено лице“, а именно това е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало
трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2,
т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за
осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски).
Така дадената законодателна уредба
дава право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск
поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, само на осигурените
лица по смисъл на § 1, т. 3 от ДР на КСО, т.е. на тези лица които към
възникване на осигурителното събитие извършват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 и
чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, какъвто
очевидно не е конкретния случай.
Ето защо установяването на
коментираните обстоятелства са с преюдициално значение за признаване или
отричане на правото на жалбоподателката да получи процесните парични
обезщетения и в този смисъл производството по извършването на проверка по чл. 110,
ал. 2 от ДОПК се явява „друго
административно производство“ по смисъл на чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО. При
това положение, давността е спряла да тече от започване на тази проверка на
13.12.2017 г. до 09.11.2018 г. включително, когато същата е приключила, видно
от съдържанието на цитирания по-горе Протокол № П-16001617211391-073-001 от
09.11.2018 г. на ТД на НАП – Пловдив.
На следващо място, правилни се явяват и
изводите на ответния административен орган, че при образуваното производство по
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.04.2013 г.
до 31.11.2018 г. със задължителни предписания, на основание чл. 115, ал. 5, т.
2 от КСО, за вземанията на НОИ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., давността също е
спряна, а именно:
-
За периода от 26.03.2019 г., когато са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00543488/26.03.2019
г. от контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив, до 10.04.2019 г., когато
същите са влезли в сила;
-
За периода от 14.05.2019 г., когато са издадени Задължителни предписания
№ЗД-1-15-00564229/14.05.2019 г. от контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив,
до 29.05.2019 г., когато същите са влезли в сила.
Преюдициалността на това производство
по отношение на производството по издаване на процесното разпореждане пък е обусловена
от разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване, според която преценката на правото и
определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се
извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от
издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на
Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните
от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват
и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра
на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване,
регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър
"Трудови злополуки", регистър "Професионални болести",
регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от
регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от
удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2.
Ето защо, преди да се пристъпи към
издаване на процесното разпореждане, данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.04.2013 г. до 31.11.2018 г. е
следвало да бъдат заличени, което е и сторено по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба
№ Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
9.5. Впрочем, в тези периоди – от 13.12.2017 г. до 09.11.2018 г. включително, от 26.03.2019 г. до 10.04.2019 г. и от
14.05.2019 г. до 29.05.2019 г., давността е спряла да тече и по отношение на
задълженията на жалбоподателката възникнали през 2015 г. и 2016 г.
10. При това положение крайният извод на съда е, че установените с Разпореждане № РВ-3-15-00691364/12.12.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Пловдив вземания на НОИ към датата на постановяване на процесното
разпореждане, както и към настоящия момент, не са погасени по давност.
Само за пълнота, във
връзка с възраженията на Д. направени с молба вх. № 8411/12.06.2020 г. по описа
на съда, че в процесното разпореждане на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив
и в потвърждаващото го решение на Ръководителя на ТП на НОИ - гр. Пловдив
липсва подобна конкретизация на претендираните суми за възстановяване по години
и на какво основание са платен, е необходимо да се добави следното:
Такава конкретизация несъмнено
се съдържа в справки изготвени в табличен вид, представляващи „…приложение към документ №
РВ-3-15-00691364/12.12.2019 г….“ (лист 18 и
следващите по делото) и приложени като част от административната преписка, съответно
приети като доказателство по делото. Ето защо, в случая следва да се съобрази
Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС (което
макар и прието по време на действието на отменения ЗАП е актуално и при
действието на АПК), според което "...
Мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен
акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на
жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в съобщението до
страните по чл. 28, ал. 1 от ЗАП, в съпроводителното писмо или в друг документ
към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал
акта... ". Настоящият случай е именно такъв, тъй като безспорно във
въпросните справки, съставляващи част от административната преписка, са
посочени основанието, конкретния размер на вземанията за неправилно изплатените
суми за парични обезщетения и съответно размера на лихвите върху тях, поради
което оплакванията на жалбоподателката в тази насока се явяват неоснователни и като
такива не се споделят от настоящия съдебен състав.
11. Съвкупната преценка на приобщените по делото
доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на
НОИ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на
материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с
издаването на актове от категорията на процесния такъв.
Изложените
до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения
административен акт. При това положение жалбата като неоснователна ще следва да
бъде отхвърлена.
V. За разноските:
12. При посочения изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на Националния осигурителен институт, се
дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се
констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,
против Решение № 1040-15-6/30.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено без
уважение искането на Д., за заличаване като погасени по давност на задълженията
й по Разпореждане № РВ-3-15-00691364/12.12.2019 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив за 2014 г.,
2015 г. и 2016 г.
ОСЪЖДА Е.А.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: