Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………гр. Варна, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети декември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10166/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че в полза на ищеца
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна
съществува вземане срещу ответника К.К.К., ЕГН **********
*** в размер на сумите, както следва: 76,02лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с платец 58767 на адрес гр. Варна, ул. „Трайко Китанчев“ № 7, магазин за
периода от 05.02.2015г. до 14.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 02.05.2019г.
до окончателното погасяване на задължението и сумата от 8,31лева, представляваща лихва
за забава начислена върху главницата за периода от 26.02.2018г. до
19.04.2019г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3508/03.05.2019г. по ч.гр.д. № 6682/2019г. по описа на ВРС, 39 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответницата има качество на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството
му на В и К оператор, в обект представляващ магазин находящ се в гр.
Варна, ул. „Трайко Китанчев“ № 7. Ползваните услуги били отчитани по партида с
платец 58767, чийто титуляр била ответницата. На основание чл. 5, т. 6 и чл. 33
ОУ потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен срок след издаване на
фактурата на потребените от тях услуги. Твърди, че за периода от 04.12.2014г.
до 14.06.2018г. е доставила на ответницата услуги цената, на които тя не е
заплатила. По партидата й е натрупана като дължима главница в размер на
87,96лева, ведно с лихва за забава от 13,28лева, начислена върху всяко
задължение от датата на съответните падежи до 19.04.2019г. Поради неплащане на
горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр. д. № 6682/2019г. по описа на ВРС. В срока по чл. 414 ГПК
ответницата е подала възражение. Предмет на настоящия установителен иск се сочи
да е остатък от главница и лихви в заявените размери. Уточнява, че задължението
по фактурите касае цена на реално доставени отчетени ВиК услуги. Искането
отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била
заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е
постъпил отговор от ответника.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.
Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата не се явява. Чрез процесуален представител
оспорва да има качеството на потребител на процесния водоснабден имот за
исковия период. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и
лихва за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес
от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство
по ч.гр.д. № 6682/2019. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 3508/03.05.2019г. и срещу която ответницата
надлежно е възразила в срок. Вземането по заповедта е съответно на заявеното с
настоящия иск.
Предметът на
спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно
и главно, че ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги като титуляр на партида с платец 58767
на адрес гр. Варна, ул. „Трайко Китанчев“ №
7, магазин за периода от 05.02.2015г. до
14.06.2018г.; че количеството вода, за което се търси заплащане на
цена е реално доставено на абоната, неговата стойност, отчетена и измерена по
предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху главниците.
От приложената на
л. 24 от делото справка за неплатени фактури с платец 58767, е видно, че партидата на
водоснабден имот на адрес гр. Варна, ул. Трайко Китанчев
№ 7 се води на името на ответницата, като общото задължение за консумирана вода
по фактури за периода 26.01.2018г. до 18.06.2018г.
възлиза в размер на 76,02лева- главница и 8,31лева – обезщетение за забава, за
което са издадени 5 броя фактури.
От представените
от ответницата в първото по делото съдебно заседание документи за собственост е
видно, че с договор за покупко- продажба по НА № 143/24.08.2011г. ответницата
се е разпоредила с правото си на собственост на имот представляващ магазин № 2
на адрес гр. Варна, ул. Трайко Китанчев № 7, ет. 1 в
полза на лицето Г.К.Г..
Със заявление до
ищцовото дружество за прехвърляне на партида от 14.03.2019г. А.И.Н.е отправил
искане на ВиК оператора за смяна на партидата 1731516 с платец 58767 водена на
името на ответницата за обект в гр. Варна, ул. Трайко Китанчев
№ 7, магазин 2. Със заявлението е декларирал, че е съгласен с показанието на
водомера 22куб.м.
От представения
карнет се установява, че за процесния период, отчитането на консумираната вода в
имота воден на ответницата се е осъществявало от водомер с № 3806. Отчитането в
присъствието на абоната, респ. негов представител, не е извършвано периодично,
като единствено при отчета на 14.06.2018г. върху карнета е наличен подпис в графа за
абоната. За периода от м.02.2015г. до 15.05.2018г. и от 12.07.2018г. до
12.02.2019г., липсва подпис в графата за абоната. Установява се, че в периода
м.02.2015г. до 27.09.2017г. няма отчитания, а на 27.09.2017г. е вписано
показание- 0. Последното вписване касае показание от 22куб.м.
Представено е
копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014г.
В първото по делото съдебно заседание, ответницата чрез
процесуалния си представител е оспорила да има качество на потребител на
предоставяните от ищеца услуги за процесния имот и период. Анализът на
ангажираните писмени доказателства обосновава извод, че това оспорване е
основателно. В този смисъл съдът съобрази представения НА № 143/24.08.2011г.,
от който е видно, че ответницата се е разпоредила с правото си на собственост
върху имота в период предхождащ значително процесния, т.е от 2011г. Като
потвърждение на това следва да се приеме и обстоятелството, че на 14.03.2019г.
е постъпило заявление от Александър Ноев за промяна
на партидата и завеждането й на негово име. В чл. 57 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор е предвидено, че откриването на партидата на абоната става
по заявление по образец подадено от потребителя, в което се посочват изрично
посочени идентификационни данни. В чл. 61, ал. 1 е уредено задължението на
потребителя при промяна на собствеността или на вещното право на ползване
новият и/или предишния собственик или ползвател в 30дневен срок да подадат
заявление до В и К оператора за промяна на партидата. Т.е задължението за
промяна в титулярството на партидата е важимо в еднаква степен, както за прехвърлителя,
така и за приобритателя. Извън това, в чл. 63, ал. 2
ОУ е регламентирано, че ако новият или предишният собственик или ползвател не
спазят изискванията на чл. 61, ал. 1, новият собственик или ползвател заплаща
всички дължими суми за имота след датата на промяната на собствеността или
ползването. Очевидно е, че нито ответницата, нито приобритателят
на процесния водоснабден имот са изпълнили задължението си по чл. 61 ОУ,
доколкото и след промяната в собствеността от 2011г., платец по партидата е
продължил да е ответницата. Доколкото обаче исковата претенция касае задължение
възникнало след 2011г., то съгл. чл. 63 ОУ задължено за плащането му лице е
новият собственик, а не ответницата. Налага се извод, че след като за процесния
период ответницата няма качество на собственик на имота, респ. липсват
твърдения или ангажирани доказателства да има такова на ползвател на имота на
друго основание, то същата няма качество и на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги по см. на пар. 1, ал. 1, б. „б”
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги за този
обект и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ на дружеството. С ТР
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС се прие, че ЗЕ свърза качеството на длъжник за
цената на доставена топлинна енергия с качеството на собственик на имота, респ.
носител на ограничено вещно право на ползване. В настоящия казус е приложим
ЗРВКУ, но той урежда договора за продажба на ВиК услуги по сходен с този за
топлинната енергия начин и свързва качеството на задължено да плаща цената на потребявани такива с качеството на собственик на имота.
В заключение, съдът прави извод, че исковата претенция е недоказана в
своето основание, поради което и искът за главница, а оттам и обусловения от
него за обезщетение за забава подлежат на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответницата има право на разноски. По
представения списък по чл. 80 ГПК се търсят такива за платено адв.
възнаграждение в размер на 300лева, за което е представен договор за правна
помощ и съдействие. Така сторените разноски следва да се възложат в тежест на
ищеца.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване
и канализация- Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу К.К.К.,
ЕГН ********** *** за приемане за установено в отношенията между страните,
че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на сумите,
както следва: 76,02лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени
ВиК услуги по партида с платец 58767 на адрес гр. Варна, ул. „Трайко Китанчев“ № 7, магазин за
периода от 05.02.2015г. до 14.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 02.05.2019г.
до окончателното погасяване на задължението и сумата от 8,31лева, представляваща лихва
за забава начислена върху главницата за периода от 26.02.2018г. до
19.04.2019г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3508/03.05.2019г. по ч.гр.д. № 6682/2019г. по описа на ВРС, 39 състав, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.и к.” ООД,
ЕИК ********* да заплати на К.К.К., ЕГН ********** сумата от 300лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: