О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№409
гр. Добрич, 04.06.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на четвърти юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА
СТОЕВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 340/2020
г. по описа на Добричкия окръжен съд:
Производството е по
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Въззивно частно гражданско дело № 340/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Добрич е образувано по частна жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр. София срещу
Разпореждане № 68/21.01.2020 г. по ч. гр. д. № 21/2020 г. по описа на Районен
съд - Балчик, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК в частта относно претендираните вземания за договорна
лихва.
Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон,
като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната
инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираното вземане за договорна лихва.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание
чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.
Частната
жалба е подадена от длъжника в
установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от
съобщаването на разпореждането.
Частната
жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждана
по същество, частната жалба се явява основателна.
Съображенията
на Съда са следните:
Първостепенният
съд е приел, че договорната клауза, регламентираща вземането за договорна
лихва има неравноправен характер и е
нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД като
противоречаща на закона – чл. 33, ал.1 ЗПК и на общностното право - чл. 8,
§ 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити.
Разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК урежда
правото на кредитора при забава на
потребителя да претендира мораторна
лихва, но не запретява уговарянето на договорна ( възнаградителна ) лихва.
Позитивното право позволява уговарянето на този вид лихва – чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
С оглед
изложените съображения, клаузата за договорна лихва не противоречи на закона и на общностното
право. За потребителя е възникнало задължението да върне получената парична
сума, ведно с лихвата в уговорените в договора и погасителния план размери и
срокове.
Атакуваният
съдебен акт като неправилен следва да бъде отменен, като вместо него въззивната
инстанция постанови издаване в полза на
заявителя на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
за процесната сумата.
С оглед
гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 68/21.01.2020 г.
по ч. гр. д. № 21/2020 г. по описа на Районен съд – Балчик, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в
полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр. С., заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 16.57 лв., дължима по сключен между
страните Договор за потребителски кредит № **********/09.10.2018 г.,
представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 15.07.2019 г. до 15.10.2019 г.
ВРЪЩА
делото на Районен
съд – Балчик със задължение да издаде заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.