Решение по дело №357/2018 на Административен съд - Сливен

                             Р Е Ш Е Н И Е  № 69

 

                                        гр. Сливен, 24.04.2019 г.

                               

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на девети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Детелина Бозукова

 

 

При участието на секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 357 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс

 /АПК/.

Образувано е по жалба от М.Х.Л. ***, подадена против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 – 2020 г. за кампания 2016 с Изх. № 02-200-6500/4995 от 12.11.2018 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"– София, с което оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия в размер на 0 лева.

В жалбата си оспорващата твърди, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен. Излага съображения, че същият е немотивиран и в него липсва посочване кое от изискванията не е изпълнено. Изтъква, че отговаря на всички изисквания за изплащане на финансово подпомагане по попаденото заявление за кампания 2016 г Моли оспореният акт да бъде отменен, ведно с последиците от това. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Ст. Р. ***, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Изтъква, че външната институция е подала грешна информация при въвеждане на данните, но тъй като своевременно е заявена нужната корекция, няма основание за постановяване на оспорения отказ.

Административният орган – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ - София, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – ст.юрис. Д.  Б., който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и излага съображения за законосъобразност на оспорения акт. Счита, че процедурата по издаване на оспореното уведомително писмо е спазена.  Допуснатата техническа грешка от контролиращото лице не била отстранена в срок и със заявление по образец, поради което не можело да се приеме, че от „ А. Б. Г.“ е извършена нужната редакция на въведени данни. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващата М.Х.Л. е регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/ 655946 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. За кампания 2016 г. е подала Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/: 26/230616/06882 по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление "Биологично пчеларство", като е декларирала 260 броя пчелни семейства в пчелин на адрес: гр.К., общ. С.. Към заявлението са приложени: Таблица за описание на пчелина в стопанството 2016 г; Декларации; Договор за контрол на селско стопанство от 29.06.2015 г. , сключен с „ А. Б. Г.“ клон България на основание чл.25 от Наредба № 4/24.02.2015 г., както и потвърждение на договор.

На 07.12.2016 г. е издадено уведомително писмо № 02-200-6500/4751, с което оспорващата е одобрена за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развите на селските райони за периода 2014-2020 г., връчено й на 23.12.2016 г.

На 12.11.2018 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен акт – Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 с Изх. № 02-200-6500/4995 от 12.11.2018 г. С процесния акт оспорващата М.Л. е уведомена за оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева. В акта е посочено, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. пчелни семейства по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично пчеларство", 2016 г. е първа година от поетия от кандидата ангажимент по направлението. В таблица, озаглавена "Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление "Биологично пчеларство", се съдържат следните данни: Заявени пчелни семейства в заявлението за подпомагане за кампания 2016 г. – 260 броя /колона 2/; Установени пчелни семейства, които са регистрирани в БАБХ и са установени от контролиращото лице – 260 броя /колона 3/; Установени пчелни семейства след проверка за базови изисквания – 0 броя /колона 4/; Санкционирани пчелни семейства – 260 броя /колона 5/; Оторизирани пчелни семейства за изчисление на субсидия – 0 броя /колона 6/; Санкция за неспазване на базови изисквания – 17 797, 78 лева /колона 7/; Оторизирана сума – 0 лева /колона 15/. В пояснителен текст относно колона 4 е посочено, че в тази колона се вписва установеният брой пчелни семейства, след изключване на пчелини с неспазени базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014– 2020", б. b. Направление "Биологично пчеларство" от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно колона 5 е отразено, че в тази колона се вписват недопустими за подпомагане пчелни семейства след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно колона 7 е посочено, че в тази колона е отразена санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020", б. "b" Направление "Биологично пчеларство" от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Неразделна част от оспорения акт са и: Таблица – Оторизирани суми /в лева/ и Таблица– Извършени плащания /в лева/, видно от които по Направление Биологично пчеларство исканата сума е 17 797, 78 лева, оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е 0 лева.

По делото е представена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. Заповедта е издадена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. В заповедта е разпоредено Методиката да се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. В Методиката – раздел V, б. b. Направление "Биологично пчеларство"– А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване на базови изисквания, намалението се прилага към установения брой пчелни семейства; когато е установено неспазване на поне едно базово изискване за пчелин, установеният брой пчелни семейства в него се считат за неизбираеми за подпомагане, за които земеделският стопанин /ЗС/ не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства; когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от ЗС за този пчелин /кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай/, ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина.

Оспореният акт е издаден от Заместник Изпълнителен директор на ДФЗ– София – П. С.. С Решение по т. 6. 2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г. на Управителния съвет /УС/ на ДФЗ - София, с. е и. за з. и. д. на ДФЗ. Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6. 2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П. С. като з. и. д. на ДФЗ, са д. пр. да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /т. 1 от Заповедта/.

В хода на съдебното дирене е изслушано и прието заключение по съдебна ветеринанрномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л.. От заключението се установява, че оспорващата е кандидатствала по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2016 г. с регистриран пчелин № 8870-0753, н. се в гр. К., общ. С., който е в състояние на „преход“ и в който се отглеждат 260 бр. пчелни семейства. Л. е сключила договор за контрол с фирма „ А. Б. Г.“ Клон България. Според заключението финансовата помощ за извършване на биологичните дейности, включени в направление „Биологично пчеларство“ се предоставя съгласно отбелязания в заявлението код на дейността, чиято продължителност е нормативно установена. В конкретния случай експертът сочи, че посоченият в заявлението на Л. код за подпомагане за 2016 г. код БПП6 е код за биологично пчеларство в преход. След открита през 2017 г. техническа грешка в данните въведени в СВДВИ от сертифициращата фирма „ А. Б. Г.“ Клон България, същата изпраща писмо както до ДФ „Земеделие“, така и до МЗХ с искане да бъде извършена корекция в системата за въвеждане на данни от външни институции. МЗХ с писмо № 70-1815/12.05.2017 г. изпраща преписката на ДФ „Земеделие“ по компетентност. В заключението вещото лице сочи, че на въпроса „Спазено ли е изискването да не се надвишават минималните периоди на преход съгласно чл.38 ал.3 на Регламент на Комисията /ЕО/ № 889/2008?“ от „ А. Б. Г. клон България е била допусната техническа грешка в отговора и верният отговор на въпроса е „Да“. В писмото до МЗХ контролиращата фирма посочва, че състоянието на пчелина с 260 пчелни семейства към 27.06.2016 г. е в „преход“. Експертът дава заключение, че неправлино от ДФ „Земеделие“ е прието като основание за налагане на санкция на Л. неспазване на минимални периоди на преход съгласно чл.38 ал.3 от Регламент на Комисията /ЕО/ № 889/2008 при спазване на базови изисквания за управление за направленията по мярка 11 „Биологично земеделие“.

По делото е приобщено писмо вх.№ 70-1815/03.05.2017 г. от „ А. Б. Г.“ клон България до МЗХ, Заявление за редакция на подадени данни, ведно с приложения и писмо изх. № 70-1815/12.05.2017 г. на МЗХ, адресирано до ДФ „Земеделие“  /л.63-л.72 от делото/.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок – оспореното уведомително писмо е съобщено на оспорващата на 05.12.2018 г., а жалбата срещу него е входирана в деловодството на съда на 13.12.2018 г. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.

В разглеждания случай административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови изисквания. Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени от кандидата. Извършеното позоваване на раздел V, б. b. Направление "Биологично пчеларство" от Методиката, не може да преодолее липсата на фактически основания. В тази част от Методиката се съдържа посочване на правилото, че пчелните семейства се считат за неизбираеми за подпомагане при установено неспазване на базово изискване, както и указание за начина на прилагане на намаляване на плащане при различие между информацията от съответното контролиращо лице за пчелин и заявената от ЗС за този пчелин. Дори и при внимателен прочит на цитираната част от Методиката, не може да се направи извод за конкретните базови изисквания, които кандидатът не е спазил и заради които му е отказано финансово подпомагане. В тази връзка административният орган е следвало да конкретизира кои условия за допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата. Не са изложени и правни основания за издаване на акта. Посочените в акта разпоредби на чл. 30 от ЗПЗП, и чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., регламентират съответно: създаването и съдържанието на ИСАК, и създаването и поддържането на електронна система с данни за извършени през текущата година проверки. Не би могло да се приеме, че мотивите към акта се съдържат в представената по делото административна преписка, тъй като в преписката липсват документи с такова съдържание. Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден и в противоречие с материалния закон. По делото липсват доказателства за неизпълнение на някое от гореизброените базови изисквания. Липсват и констатации в този смисъл от административния орган. Липсата на доказателства за неспазване на базови изисквания, регламентирани в Приложение № 2, т. 2 към Наредба № 4 от 24.02.2015 г., води до незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и представлява самостоятелно основание за отмяна, поради нарушение на материалния закон.

От друга страна от становището на процесуалния представител в открито съдебно заседание и от приетата по делото съдебно ветеринарномедицинска експертиза се установява, че основание за издаване на оспореното уведомително писмо и постановения отказ за подпомагане е допуснатата техническа грешка от контролиращата фирма „ А. Б. Г. Клон България“ при въвеждане на информация в Системата за въвеждане на данни от външни институции, която грешка ДФ “Земеделие“ отказва да приеме за коригирана. Същевременно на стр. 2 от акта от органа е посочено, че в съответствие с чл.14 ал.1 т.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. финансовата помощ за годината на подаване на заявление по съответното направление не се предоставя или се намалява ако кандидатът отбележи грешен код срещу дадена парцел, пчелно семейство или животно. Видно е обаче, от доказателствата по делото, че в подаденото от оспорващата заявление е посочен коректен код. От заключението на ветеринарномедицинската експетиза се установява, че посоченият в заявлението на Л. код за подпомагане за 2016 г. код БПП 6 правилно е бил отбелязан като код за биологично пчеларство „в преход“.

Сертифициращият орган, който в случая е „ А. Б. Г. Клон България“, има задължение освен да извършва инспекциите за съответствие, да въвежда данни в Системата за въвеждане на данни от външни институции (поддържана от МЗГХ) и да изпраща в Министерството на земеделието, храните и горите а заверена разпечатка на въведените в електронната система данни в едномесечен срок от изтичане на срока, определен със заповед на министъра на ЗХГ. Тези задължения произтичат пряко от разпоредбите на  чл. 49, ал. 2, ал. 3 и сл. от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Съгласно този текст /в относимата редакция ДВ бр.16/2015 г./, при установяване на допуснати технически грешки от страна на външните институции, отстраняването им се извършва в следния ред: Контролиращите лица, допуснали техническата грешка, попълват „Заявление за редакция на въведени данни в „СВДВИ“ по образец и го изращат в МЗХ в срок до 31.12 на годината, за която се отнасят. МЗХ одобрява или отхвърля постъпилите заявления, като одобрените заявления изпраща на  ДФЗ. Разплащателната агенция предприема необходимите действия с оглед извършване на одобрените от МЗХ корекции. Анализът на цитираната норма налага извод, че не се изисква определена форма за одобряване на заявлението за корекции, не е необходима нарочна резолюция или нарочен акт, достатъчно е заявлението да бъде изпратено от МЗХ по компетентност на ДФ „Земеделие“.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че оспорващата Л. е изпълнила всички изисквания при попълване на заявлението си, а и са налице всички предпоставки да й бъде оторизирана сума и зплатено финансово подпомагане. Необосновано и неправилно административния орган не е съобразил изпратеното от МЗХ заявление за корекция в подадената информация от контрполиращата фирма – „ А. Б. Г. Клон България“. В случая процедурата, разписна в нормата на чл.49 ал.4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. е спазена. Своевременно, веднага след откриването на техническата грешка през 2017 г. в данните въведени в СВДВИ от сертифициращата фирма „ А. Б. Г.“ Клон България, същата изпраща до МЗХ писмо № 70-1815/12.05.2017 г. с молба да бъде извършена корекция във въведените данни, а МЗХ с писмо изх. № 70-1815/12.05.2018 г. изпраща преписката на ДФ „Земеделие“ по компетентност. Заявление за корекция по образец  с вх. № 02-2600/2085 от 20.04.2017 г. е изпратено от контролиращото лице и до ДФ „Земеделие“, като в графата „резултат от разглеждане на заявлението“ е отразено, че след необходимите проверки се разрешава да се извърши редакция на въведните данни в СВДВИ. При тези данни се налага извод, че заявлението за корекция, подадено от „ А. Б. Г. Клон България“ е одобрено от компетентното МЗХ и по тази причина е препратено до ДФ „Земеделие“ по компетентност, но въпреки това Разплащателната агенция не се е съобразила с подадената коригираща информация, не е предприела необходимите действия с оглед извършване на одобрената от МЗХ корекция, вместо което е издала на 28.11.2018 г. оспореното в настоящото производство уведомително писмо. Оспорващата Л. несъмнено е спазила изискването предвидено в чл.11 ал.4 от Наредбата № 4 от 24.02.2015 г. и в чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, а именно минималния срок за „преход“ на стопанството към биологично земеделие, като по делото от заключението на вещото лице е установено, че този срок за декларираните пчелини не е надвишен.

Административният орган е следвало да съобрази тези обстоятелства и да издаде по заявлението, подадено от оспорващата Л. положителен за нея административен акт. По изложените съображения, оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски е основателна. Общият размер на действително направените от оспорващата разноски по делото е 1 230 лева, от които: 10 лева – платена държавна такса, 1 070 лева– договорено и внесено адвокатско възнаграждение и 150 лева за възнаграждение на вещо лице. С оглед възражението на административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че заплатеното от оспорващата възнаграждение за адвокат не е прекомерно. Същото е в размер, надвишаващ само с 6 лева минимално предвидения такъв в нормата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. По тези съображения, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на оспорващата направените от нея по делото разноски в общ размер на 1 230 лева.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

                                     

                                                         Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014– 2020 г. за кампания 2016 с Изх. № 02-200-6500/4995 от 12.11.2018 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София.

 

ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, за ново произнасяне по подаденото от М.Х.Л. Заявление за подпомагане с УИН: 20/230616/06882 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г., в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на М.Х.Л. с ЕГН: ********** , с адрес: ***, сумата от 1 230 /хиляда двеста и тридесет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: