№ 322
гр. Сливен, 27.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500414 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от младши съдия Светославов в. ч. гр. д. № 414/2021 г. по
описа на Сливенския окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 8228 от 16.09.2021 г., подадена от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Р. И.И.., срещу разпореждане
№ 3994/27.08.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3866/2021 г. на СлРС, с което частично е
отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу С.А.Ч. и
П.Г.Ч. за следните суми: 306,69 лв. за неплатено договорно възнаграждение, дължимо за
периода 1.04.2019 г. до 3.09.2019 г.; 948, 74 лв., непогасено възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, както и претендираните разноски за разликата от уважената част до
пълния претендиран размер.
Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно, тъй като в
заповедното производство съдът не разполагал с правомощия на този етап да се произнася
по валидността на сделката, от която заявителят черпил права. Погрешно заповедният съд не
отчел разпоредбата на чл. 145, ал.2 от ЗЗП.
Счита още, че сключеният с длъжника договор отговарял на всички законови
императивни изисквания, като длъжникът се е запознал с всички клаузи в договора и не е
възразил по тях при подписването му, получил е екземпляр от договора, изписал е имената
си и се е подписал под същия. Изготвен е и е връчен на длъжника погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, връчен на длъжника, ведно с договора за потребителски кредит.
Кредитополучателят е получил предоставената му сума в заем. Уговореният годишен
лихвен процент отговарял на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. В
1
конкретния казус определения между страните ГПР е в границите на законодателно
заложения максимален праг – 50 %, поради което клаузите за договорна и мораторна лихва
не са неравноправни в процесния договор за потребителски кредит, тъй като е спазено
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Не можело да е налице недействителност поради
противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна
норма. Претендира от отмяна на обжалваното разпореждане и присъждане на разноски.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
От приложеното ч. гр. д. № 3866/2021 г. се установява, че производството е
образувано по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********, срещу
С.А.Ч., ЕГН **********, и П.Г.Ч., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК за следните суми: 1700.43 лв., представляваща непогасена предсрочно
изискуема главница; 306,69 лв., представляваща непогасено падежирало договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 1.04.2019 г. до 3.09.2019 г. – датата на предсрочна
изискуемост; 948. 78 лв., представляваща непогасено възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, дължимо за периода от 1.04.2019 г. до 3.09.2019 г. – датата на
предсрочна изискуемост; законна лихва в размер на 499,43 лв., дължима от 3.09.2019 г. (
датата на предсрочна изискуемост) до 26.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. За периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва
съгласно чл. 6 от ЗМДВИППП. Обстоятелствата по заявлението произтичат от договор за
потребителски кредит № ********** от 02.05.2018 г. Претендирани са и разноски в размер
на 69.11 лв. за заплатена държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението е приложен и договор за потребителски кредит № ********** от
02.05.2018 г., общи условия, погасителен план и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
В представения по делото ДПК от заявителя, е видно, че отпусната сума по кредита е
в размер на 2000 лева, със срок на кредита 36 месеца, размер на вноската 97,52 лева, ГПР –
49, 89 %, ГЛП – 41, 17 %, лихвен процент на ден: 0, 11%, с посочена дължима сума по
кредита: 3513.24 лв. Предвидено е възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
в размер на 1313,64 лв., като така общото задължение по кредита е в размер на 4826,88 лв., а
размера на вноската е 134.08 лв.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е разпоредил да бъде издадена заповед
срещу длъжниците за следните суми: 1700.43 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит; 499.43 лв. мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва от
подаването на заявлението и направените по делото разноски съразмерно уважената част от
искането в размер на 75.83 лв. Със същото разпореждане е отхвърлил искането за издаване
на заповед за изпълнение следните суми: 306,69 лв. за неплатено договорно възнаграждение,
2
дължимо за периода 1.04.2019 г. до 3.09.2019 г.; 948, 74 лв., непогасено възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги, както и претендираните разноски за разликата от уважената
част до пълния претендиран размер.
За да достигне до този решаващ извод, заповедният съд е заключил, че посочените
по-горе суми се основават на неравноправни клаузи, тъй като отпуснатата главница по
договора била в размер на 2000 лв., а възнаграждението за договорени допълнителни услуги
в размер на 1313.64 лв. От представеното споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги не било извършено договаряне на допълнителен пакет услуги, а самите
допълнителни услуги са съставени в типов формуляр, част от самия договор за
потребителски кредит. Констатирал още, че в договорът няма посочен размер на
договорната лихва за целия период и след сборуване на сумите се установявало, че
договорната лихва е в размер на 1513,24 лв., т.е. размер над половината от главницата.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по
чл. 275, ал. 1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК, във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Преценката на съда за наличие на някое от основанията, посочени в чл. 410, ал. 1 от
ГПК се основава и на представените към заявлението приложения съгласно чл. 410, ал. 3 (
ДВ. бр. 100 от 2019 г. ). Към момента на постановяване на обжалваното разпореждане е
налице и нова редакция на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК ( ДВ. бр. 100 от
2019 г. ), с която изрично е предвидено правомощието на заповедния съд да откаже издаване
на заповедта за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави
или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това. Ето защо, доводът на частният жалбоподател за
липса на правомощие на заповедния съд да се произнесе по наличието на неравноправни
клаузи или както е посочено – валидността на сделката, е неоснователен.
Заповедният съд правилно е отхвърлил искането за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 306,69 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение,
дължимо за периода 1.04.2019 г. до 3.09.2019 г.; и за сумата от 948, 74 лв., непогасено
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, както и претендираните разноски за
разликата от уважената част до пълния претендиран размер.
Описаните в представения по делото ДПК клаузи относно договорната лихва заедно с
мораторната лихва, ГПР и възнаграждението за допълнителните услуги са с неравноправен
характер, тъй като заобикалят забранителните норми, регламентирани в чл. 19, ал. 4 и ал. 5
3
от ЗПК. Заплащането на стойността на допълнителните услуги, също предмет на
заявлението, е предвидено предварително – независимо дали се ползват, което ги превръща
фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води до реалното
му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита. Ето защо тези
„услуги“ не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и са
договорени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Те представляват „скрит“
добавък към уговорената възнаградителна лихва и прикрити като „услуга“ по чл. 10а, ал. 1
от ЗПК, заобикалят разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като цената на тези услуги е
следвало да бъде включена в ГПР на кредита.
В представените ДПК и ОУ не е ясно и разбираемо посочено съдържанието на чл. 11
ал. 1, т. 10 от ЗПК, а само са посочени абсолютни стойности на лихвения процент по
кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на
формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от
49,89%. Това не е изрично отбелязано и в СЕФ за предоставяне на информация за
потребителския кредит. След като разходът е посочен при липса на яснота по начина,
разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната
цена на кредита, което е сторено още с предоставянето му на преддоговорна информация.
С оглед изложеното, невключването в ГПР на цената на допълнителните услуги е в
нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е налице основание за
недействителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, което води
неизбежно и до последицата, предвидена в чл. 23 от ЗПК – че кредитополучателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихви и други разходи по него.
Поради това, длъжникът не дължи заплащане на договорната лихва – предмет на
настоящата частна жалба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение
на тази възнаградителна лихва е неоснователно. Следва само да се отбележи, че
разпореждането в частта относно уважаване на заявлението по отношение на мораторната
лихва не е предмет на въззивното обжалване и настоящия инстанционен контрол.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира частната жалба за изцяло
неоснователна, тъй като в настоящия се случай се установи, че са налице основанията по чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 8228 от 16.09.2021 г., подадена от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Р. И.И.., срещу
разпореждане № 3994/27.08.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3866/2021 г. на Сливенския
районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи кредит
4
България“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение срещу С.А.Ч. и П.Г.Ч. за следните
суми: 306,69 лв. за неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 1.04.2019 г.
до 3.09.2019 г.; 948, 74 лв., непогасено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги,
както и претендираните разноски за разликата от уважената част до пълния претендиран
размер.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5