РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Попово, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20213520100889 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЕТ „Д.С.С.“, със седалище: село Е.,
община П. ул. "Г.Д." №, с ЕИК:, представляван от С.С., действащ чрез пълномощника си
адв. Ц.В. Х. АК-Търговище със съдебен адрес в гр. Попово, обл. Търговище, ул. „Кирил и
Методий“ № 3 против: „Държавно ловно стопанство Черни Лом“- Териториално поделение
на СИДП- град Шумен, със седалище и адрес на управление град Попово, ул. „Михаил
Маджаров“ №68, с която е предявен иск с правно основание чл. 50, вр. чл. 51 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че стопанисвал и обработвал земеделски земи в землището на с.
Еленово, общ. Попово, обл. Търговище, където през стопанската 2016-2017 год. бил засял
имот по БЗС с №с обща площ от 351 дка с пшеница.
През месец ноември на 2016 год., ищецът установил, че върху засятата площ има
нанесени значителни щети от диви животни, предимно диви прасета, като посевите били
изровени и изядени, като голяма част от насаждението, били безвъзвратно унищожени.
По този повод на 22.11.2016год., ищецът депозирал заявление заверено под № 3760 от
с.д. до Директора на РДГ-град Шумен, с искане за съдействие и установяване на нанесените
щети. В тази връзка със заповед № 413/06.12.2016год. била назначена комисия.
Комисията извършила оглед на място, като с протокол от 22.03.2017год. установила, че
80 дка от посева с пшеница или 22.8% от общата засята площ е изцяло унищожена от
дивеча.
След приключване на съответната стопанска година, в счетоводството на ЕТ били
направени изчисления, относно сторените разходи и получените добиви от
компрометирания масив, засят с пшеница в с. Еленово и се установило, че щетата за ЕТ
възлиза на 10 000 лева.
Въпреки че ответникът бил запознат с проведената процедура, както и с направени
констатации, същият не бил заплатил доброволно нанесените щети.
1
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищец, сумата от 10 000 лв., представляваща
пазарната стойност на добива от пшеница /от 80 дка/, от който ищецът е лишен в резултат на
причинени щети от дивеча, върху засети със пшеница площи в имот по БЗС с №27259-6-2 с
обща площ от 351 дка, ведно със законната лихва от датата на констатиране на нанесените
щети върху посевите 22.11.2016 год. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор с който
оспорва предявения иск.
Възразява се, че отговорност на ищеца е да опазва собственото си имущество. Такива
данни по делото обаче липсвали. Според ответника не са представени никакви
доказателства, че претендираните вреди са причинени от диви прасета. Прави се
възражение, че претенцията е погасена по давност.
От друга страна, ответникът твърди, че е изпълнил всички необходими мерки,
предвидени от ЗЛОД, а вредите, причинени на ищеца са били в следствие на неговото
бездействие. Моли се за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
Третото лице – помагач „ТЕРЕСТРА-БЪЛГАРИЯ“ ООД не е депозирало отговор в
законоустановения срок.
В съдебно заседание, за ищеца, редовно призован, се явява адв. Х. – ТАК, която
поддържа исковата молба на посочените в нея основания. Прави се изменение на иска чрез
увеличаване на размера му до сумата от 11 280.20 лв..
Ответникът ТП ДЛС "Черни Лом" - Попово, редовно призовано, се представлява от
адв. К. - АК – Русе. Процесуалният представител на страната оспорва иска и моли за
цялостното му отхвърляне.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не изпраща представител.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 50, вр. чл. 51 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
За да се ангажира отговорността на ответника, на основание чл. 50 от ЗЗД, е
необходимо да се установи, че на неустановена дата през м. ноември 2016г. диви животни,
които са под надзора на ответника са причинили вреди върху засети с пшеница площи в
имот по БЗС с №27259-6-2 с обща площ от 351 дка, като и размерът на вредите.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна /безвиновна/ и е израз на принципа, че рискът
за вреди от вещи се носи солидарно от собственика и упражняващия дейността, свързана с
тези вещи.
За доказване на исковата си претенция, ищецът ангажира гласни доказателствени
средства и писмени доказателства, като по делото бе изслушана съдебна агро-икономическа
експертиза.
Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че процесният имот попада в териториалния обхват на ответното ДЛС „Черни
Лом“.
2
От анализа на показанията, дадени от свидетеля М.К. – механизатор при ищеца, се
установява, че в началото на м. октомври 2016 г., бил засят блок с пшеница с площ около
350 дка.
На 20-21 ноември свидетелят К. посетил посочения блок за да види как е покълнала
пшеницата и дали е редовна. При посещението се установило, че нивите са изровени от
животни. По повод установеното, работодателят на свидетеля подал молба и извикал хора
да уточнят щетите. При огледа се констатирало, че пшеницата можела да поникне наново.
През пролетта на следващата година били извършени мероприятия по торене, но при
повторния оглед, комисията дала становище, че семето нямало да поникне. Това наложило
участък от 80 дка да бъде разоран и засят със слънчоглед.
Според свидетеля, вредите са причинени от диви прасета, а не от елени. Това си личало
от изпражненията и по ровенето.
Относно предприетите от ищеца мерки за опазване на посевите, свидетелят излага, че
се използвало газово оръдие, което било разположено на нивата, но прасетата били
свикнали с шума, който произвежда и не се плашели от него. Правели се и обходи - на
месец-два, а зимата по-често заради животните.
Свидетелят уточнява, че като се засее един блок, има кълняемост до 10 дни. Изчаквало
се хубаво да поникне и тогава почвали да обикалят веднъж седмично.
Казаното от св. Костадинов се потвърждава и от показанията на свидетеля Росен Стоев,
който също работи като механизатор при ищеца.
От показанията на св. Ю.Б. – горски стражар при ответника се установява, че дивечът
ежедневно се подхранва с царевица, зърно, ечемик и слънчоглед. За да се задържа дивеча
имало дивечови ниви.
Свидетелят излага, че доколкото трудовата му функция включвала и контрол на
отстрела и бракониерство, правил обход на поверените му територии почти всеки ден,
включително и през нощта. Служители на ищеца обаче свидетелят бил срещал само през
деня.
От показанията на св. А.К., който е бивш служител на ответното стопанство и
понастоящем пенсионер, се установява, че при посещение на блока, обработван от ищеца,
през есента на 2016г. се установило, че имало нанесени щети от диви прасета, които били
направили дупки. Щетата била на около 80 дка. Свидетелят твърди, че била постигната
договорка с директора на ДЛС, тази част, която е унищожена, ищецът да засее със
слънчоглед напролет.
От показанията на св. Й. С. – бивш председател на ЛС – гр. Попово се установява, че
нямал спомени лично да е посещавал процесния блок, но разполагал с информация, че в
тази местност има много диви прасета. Според свидетеля, дивото прасе не можело да изяде
посятото жито, а ровило за да търси мишки.
Съдът намира свидетелските показания за обективни, логични и непротиворечиви,
поради което изцяло ги кредитира.
По делото е приложен протокол от 23.03.2017г. за извършена проверка от комисия по
повод Жалба на ищеца с вх. № 3760/22.11.2016г.. Процесуалният представител на ответника
релевира възражения относно достоверността на същия.
Този протокол, като съставен от длъжностни лица при изпълнение на служебните им
функции, се явява официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. Тъй като документът не бе оспорен по реда на чл. 193 от ГПК, респ.
формалната му доказателствена сила не бе оборена, съдът приема отразените в него
констатации за достоверни.
От изслушаната по делото агро-икономическа експертиза, която съдът изцяло
3
кредитира, се установява, че съгласно картите, отпечатани от ДФЗ – „Разплащателна
агенция“, при очертаване на БЗС от арендатора е посочено, че изчертаното БЗС е било
засято с пшеница /355.1 дка./
Според заключението на вещото лице, агротехническите мероприятия при производство
на пшеница включват: торене, няколкократно дисковане, сеитба, валиране, подхранване на
посева с торове, пръскане с хербициди, пръскане с фунгициди или инсектициди при нужда,
жътва. В разходите се включвала и стойността на семената, препаратите, торовете,
транспорт, работна ръка и др.
В сметка „611“ в счетоводството на ищеца били заведени разходите за производство на
пшеница. За процесната площ не са били извършени мероприятията пръскане и жътва.
Подхранването на посева било извършено при наличие на снежна покривка върху посева.
След справка в областна дирекция „Земеделие“ гр.Търговище, вещото лице е
установило, че ищецът е отглеждал 838,800 дка пшеница през стопанската 2016/2017 год.
За да постигне крайния резултат посочен, в експертизата – приход от 139,32 лв./дка. за
реализирана продукция, ищецът е следвало да стори още разходи – наем за земята, пръскане
и жътва, общо в размер на 73,02 лв./дка в т.ч. 15 лв.дка – жътва, 47.02 лв./дка- рента и 11
лв./дка-пръскане. Следователно, непоникването на засятата пшеница е донесло вреда в
размер на разликата от брутния приход – 139.32 лв./дка и разходът от 73.02 лв./ дка., който
допълнително е следвало да бъде извършен или сумата от 66,30 лв./дка. Установения
размер на увреждането е на площ от 80,962 дка, което определя вредата в общ размер на
5367.78 лв. /66.30 лв. х 80.962 дка/.
За да бъде уважена исковата претенция, както се посочи по-горе, следва да бъде
доказано, че ответникът е собственик на животните /диви прасета /, или че те се намират
под негов надзора.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, дивечът в
Република България е частна държавна собственост, а според чл. 34, ал.1, т. 1 от ЗЛОД
дивечът в страната се стопанисва от държавните ловни стопанства.
Съгласно чл. 79. ал. 1 от ЗЛОД, обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в
ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни
животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча.
По делото са приложени Договор за предоставяне на правото на отстрел по реда на
организирания ловен туризъм на дивеч биологичен вид „Благороден елен“ в
Ловностопанските райони, стопанисвани от ТП ДЛС „Черни Лом“ – гр. Попово от
13.03.2013г. и Анекс № 2 към него от 28.11.2013г., сключени между ТП ДЛС "Черни Лом" -
Попово и третото лице – помагач „ТЕРЕСТРА-БЪЛГАРИЯ“ ООД, но те касаят
организирането на ловен туризъм, а не стопанисване на дивеча и в този смисъл не дерогират
отговорността на ответника. Тук без значение е, че с Анекс № 2 предметът на договора е
разширен с „..отстрел на всеки вид дивеч, подлежащ на отстрел….“, тъй като все пак се
касае за дейност по организиране на ловен туризъм, а не за стопанисване на дивеча.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият
състав взе предвид заключението на вещото лице, като приема, че вредите са на стойност,
равна на нетната пропусната печалба от унищожената площ - 5367.78 лв.
Настоящият състав обаче счита, че ищецът не е изпълнил в пълен обем задълженията,
които чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД, вр. чл. чл. 2, ал.2 от ЗОСИ, вр. чл. 6 от ППЗОСИ му вменява
досежно полагане на необходимата грижа за опазване на селскостопанското имущество.
Вярно, че ищецът е имал полска охрана, но същата е била само дневна смяна. Освен
това, той е бил наясно и, че използваното газово оръдие е загубило ефективност, тъй като
дивите прасета са били свикнали с него и не се плашели. При това положение ищецът е
следвало да предприеме други мерки, които адекватно да защитават обработваните заеми,
4
вкл. да организира и денонощна охрана.
Ето защо, съдът счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от стана на
ищеца в размер на 50 %, при което искът се явява основателен до размера от 2 683.89 лв.,
като за разликата до пълния претендиран размер от 11 280.20 лв., подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
От приложената по делото справка за изхранения фураж в ДЛСР „Еленово“, брой
хранилки, дивечови ниви в дка за 2016г., се установи, че ответникът надлежно е изпълнявал
вменените му от ЗЛОД задължения да осигурява храна на дивеча в процесния район. Този
факт обаче не освобождава ответната страна от задължението да обезщети ищеца за
причинените от намиращите се под неин надзор диви животни, тъй като, както вече се
спомена, отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна /безвиновна/.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че искът е погасен по давност, тъй
като исковете за непозволено увреждане се погасяват с петгодишна давност / чл. 110 ЗЗД/.
Исковата молба е предявена пред съда на 01.11.2021 г., а вредата е установена на 20-
21.11.2016г. / показанията на св. Костадинов/, т.е. преди да са изтекли 5 години от момента
на установяване на вредата.
При неизпълнение на парично задължение от ответната страна, същата дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата и тъй като вредите произтичат
от непозволено увреждане, се дължат от деня на увреждането и покана за изпълнение не е
необходима съгл. чл. 84 ал.4 ЗЗД. С изискуемостта на задължението да обезщети вредите,
причинени чрез непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава, а тази изискуемост
настъпва със самото увреждане. В случая точната дата, на която са причинени вредите не бе
установена по делото, поради което съдът приема за дата на изпадане на ответника в забава
датата, на която е подадена жалба от ищеца до Директора на РДГ – Шумен /22.11.2016г./.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъде присъдена законната лихва върху сумата от
2 683.89 лв., считано от деня на увреждането /22.11.2016г./, до изплащане на задължението.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в размер на 1581.21 лв., от които 451.21 лв. за заплатена
държавна такса 300.00 лв. – депозит за вещо лице и 830.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
При това положение, пропорционално на уважената част от исковата претенция, на
ищеца се полага сумата от 376.22 лв. за деловодни разноски.
Внесеният депозит в размер на 40.00 лв. за допускане на двама свидетели при режим
на призоваване, понеже не е изплатен на разпитаните лица, не следва да се взема предвид,
тъй като подлежи на възстановяване, в случай, че бъде поискан.
На основание чл.78, ал. 3 ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
В случая ответното ловно стопанство е направило разноски от 1000.00 лв. за
адвокатско възнаграждение, при което му се следва сумата от 762.07 лв.
Така, по компенсация ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 385.85 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ТП ДЛС „ЧЕРНИ ЛОМ“ - ПОПОВО, с ЕИК: 2016174120095, с адрес гр.
Попово, бул. „Михаил Маджаров“ №68, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Д.-С.С.В“, със седалище с.
Е., община П., ул. "Г.Д." №, с ЕИК: представляван от С. С., СУМАТА от лв. /стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от диви свине - унищожени
на неустановена дата през м. ноември 2016г. 80.962 дка посеви от пшеница в имот по БЗС с
№ целият с обща площ от 355.1 дка, находящ се в землището на с. Еленово, общ. Попово,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2016г., до изплащане на
задължението, като за разликата до пълния претендиран размер от 11 280.20 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.С.С“, със седалище с. Е., община П. ул. "Г.Д." №, с ЕИК: ,
представляван от С.С., ДА ЗАПЛАТИ на ТП ДЛС "ЧЕРНИ ЛОМ" - ПОПОВО, с ЕИК:
2016174120095, с адрес гр. Попово, бул. „Михаил Маджаров“ №68, СУМАТА от 385.85 лв.
/триста осемдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки / - разноски по делото, по
компенсация.
РЕШЕНИЕТО се постановява при участието на „ТЕРЕСТРА-БЪЛГАРИЯ“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Г.С.Раковски“ №100,
ет. 3 като трето лице-помагач на страната на ответника ТП ДЛС "ЧЕРНИ ЛОМ" - ПОПОВО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6