РЕШЕНИЕ
№ 1137
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20251110201016 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Ц. Ц. срещу наказателно
постановление/НП/ № 24-4332-025470/28.10.24 г., издадено от началник
сектор О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП за
нарушение на чл. 104а ЗДвП.
Жалбоподателят поддържа, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, като отсъства подробна информация за нарушението. Оспорва се, че
АУАН е връчен по надлежния ред. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. К която моли НП да бъде
потвърдено. Претендира юрисконултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 08.10.2024 г. около 22.45 часа в гр. София по бул. „Ботевградско
шосе” с посока на движение от Околовръстен път към ул. „Летоструй“
жалбоподателят П. Ц. управлявал л.а. „Фолксваген Туарег” с ДК № , като
използвал мобилния си телефон без устройство, позволяващо използването му
без участието на ръцете. Св. М М С, изпълняващ служебните си задължения
като автопатрул, забелязал това и водачът бил спрян за полицейска проверка.
Била установена самоличността на водача като П. Ц. Ц. и св. М С съставил
АУАН № 1412671/08.10.24г. за нарушение на чл. 104а ЗДвП.
АУАН бил предявен на нарушителя, като същият го подписал, като в
акта било вписано, че няма възражения.
Видно от заповед № 513з-9565/13.09.24г. св. М С е компетентен да
състави процесния АУАН, а видно от заповед № 8121з-1632/02.12.21г. и
заповед № 8121к-12547/12.09.24г. на министъра на вътрешните работи Д Д е
назначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно
обслужване“ към ОПП-СДВР и е компетентна да издаде атакуваното НП.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетеля МС както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени към материалите по делото на основание чл. 283 НПК. Между
събраните доказателства не са налични противоречия и не се налага обстоен
доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е допустима и по същество неоснователна.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са в съответствие с
процесуалния и материалния закон. АУАН и НП отговарят на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, издадени са от компетентни органи и при съставянето
на акта и при издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения са бланкетни и неоснователни. АУАН е
предявен на нарушителя, подписан от него, като изрично в акта е отразено, че
нарушителят няма възражения.
Съдът приема, че извършването на нарушение по чл. 104а ЗДвП от
2
жалбоподателя е безспорно установено- показанията на св. Стойков, който е
очевидец, установяват извършването на нарушението. Полицейският
служител се спомняше случая и възпроизведе фактите, относими към
предмета на доказване, като съдът прие, че по делото се установява
извършване на деянието от обективна страна. От субективна страна деянието
е извършено при форма на вина пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целял.
С поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.104а от
ЗДвП, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 50 лева
водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете му. Предвиденото административно
наказание за това нарушение е във фиксиран размер от 50 лева, поради което
за съда не съществуват предпоставки за ревизиране размера на глобата.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на НП и същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като въззиваемата страна е
била представлявана от юрисконсулт в съдебно заседание. Съдът счете, че
възнаграждението следва да бъде присъдено в минимален размер с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото и с оглед на това съдът
осъди жалбоподателя П. Ц. Ц. да заплати 80 лева разноски в полза на СДВР,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
025470/28.10.24 г., издадено от началник сектор О”ПП”-СДВР, с което на П. Ц.
Ц. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 104а ЗДвП.
3
ОСЪЖДА П. Ц. Ц. да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4