Решение по дело №2/2020 на Окръжен съд - Силистра

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260047

гр. Силистра, 23.12.2020г.

 

Силистренският окръжен съд, граждански състав, в открито               заседание на двадесет и пети ноември,  две хиляди и двадесета година, в състав :

                                     

                                                        Председател: Кремена Краева               

                                                                                                                

        при секретаря Г.Йовчева като разгледа, докладваното от председателя т.д. № 2 по описа на СОС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               ИЩЕЦЪТ – БУЛАГРО АД, ЕИК ********* пртендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено по реда на чл.422 ГПК, че ГОЛД КРОУН ЕООД,  ЕИК118011489 и М.А.Г., ЕГН ********** му дължат солидарно сумата от 205 128 лв. /двеста и пет хиляди сто двадесет и осем лева/, дължима по запис на заповед с дата на издаване 27.09.2017г., ведно с дължимата законна лихва върху тази сума до пълното изплащане на вземането.

Претендира разноски за заповедното и исково производство.

 

ОТВЕТНИЦИТЕ  –  ГОЛД КРОУН ЕООД,  ЕИК118011489 и М.А.Г., ЕГН ********** излагат доводи за  неоснователност на иска, като изтъкват, че записът на заповед обезпечава задълженията им по каузално правоотношение - Договор за стоков кредит № 979/21.05.2018 г., според който обезпечението следва да се реализира само и единствено в случай на неизпълнение по договора. Във връзка с изпълнението на цитирания по-горе договор за стоков кредит са усвоявани многократно стоки и са погасявани задълженията по издадените фактури за всяка една доставка. Сочат, че с допълнителната искова молба са представени фактури на стойност значително надхвърляща размера на исковата претеция, като три от тях - фактура №**********/30.08.2017г.,№ *********/16.10.2017 г. и № **********/23.10.2017 г., не са предмет на договора на стоков кредит; всички приложени фактури са приложени като доказателство и към допълнителната искова молба по т. д. № 1/2020 г. по описа на СОС, с предмет установителен иск по 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно сумата от 60166.26 лв. по запис на заповед с дата на издаване 21.05.2018 г. Правят възражение за изтекъл срок по чл. 147 от ЗЗД, касателно солидарното задължение на поръчителя М. А. Г..

                   С определението си по чл.374 от ГПК съдът изискал от страните да  пояснят и допълнят своите твърдения във връзка с каузалното правоотношение, в обезпечение на което е издаден процесния запис на заповед. Ищецът е изяснил, че Записът на заповед от 27.09.2017г. има обезпечителна функция всъщност по отношение на РАМКОВ ДОГОВОР ЗА СТОКОВ КРЕДИТ №738/27.07.2017г., като процесният запис на заповед се отнася за задълженията за главници по Фактура № **********/30.8.2017г., Фактура №**********/16.10.2017г.и частично за задълженията за главница по Фактура №**********/23.10.2017г.

 

Като съобрази становищата на страните и представените с исковата молба писмени доказателства, съдът приема следното:

 

Претендира се установяване на съществуването на вземане в размер на 205 128 лв. въз основа  запис на заповед от 27.09.2017г. с падеж 30.08.2018г., по който първият ответник е посочен като издател, а вторият – поръчител.

 

Представеният запис на заповед от 27.09.2017 г., съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ. Същият е с определен падеж, настъпил преди издаване на заповедта за изпълнение, като с оглед вписаната клауза "без протест", кредиторът е бил освободен от задължението да извърши протест поради неплащане.

 

Между страните по абстрактната сделка е сключен и договор за стоков кредит № №738/27.07.2017г. Продавач по договора е „БУЛАГРО” АД, а купувач съответно "ГОЛД КРОУН" ЕООД. Предмет на договора е стоков кредит под формата на семена, торове, препарати за растителна защита, горива и смазочни материали. В клаузите на договора са регламентирани правата и задълженията на страните, а в чл. 4.1 изрично е уговорено задължението на купувача да се задължи със запис на заповед в полза на продавача в размер на определения с договора максимален кредитен лимит или с размера на всяка отделна доставка. Договорено е още, че всеки издаден гаранционно във връзка с договора запис на заповед подлежи на замяна с нов ако от издаването му са минали три години, като неизпълнението на това задължение поражда правото на продавача да обяви всички задължения по договора за предсрочно изискуеми. Видно от самият договор конкретна стойност на максимален кредитен лимит не е определен, но информация за размера на стокооборота основан на договора се извлича от издадените в тази връзка двустранно подписани фактури. Страните са договорили, че срок на заплащане на стоките от всяка отделна доставка е 14 /четиринадесет/ дни от датата на получаване на фактура или друг счетоводен документ. Договорът е сключен за една година, но съдържа клауза за продължаването му до три години при липса на изрично писмено предизвестие за прекратяване направено до 7 /седем/ дни преди изтичането на едногодишния срок. Липсата на данни такова предизвестие мотивира съда да приеме, че срокът на договора не е бил изтекъл през изследвания в настоящото производство период.

Посоченото потвърждава тезата на ищеца, че записът на заповед обезпечава задължението на ответното дружество ГОЛД КРОУН ЕООД по каузалното правоотношение за заплащане на стоките, предмет на стоковия кредит №738/27.07.2017г., причина за издаването на записа на заповед. Аргумент в подкрепа на този извод съдът черпи и от приетите неоспорени от страните счетоводни експертизи. Спораде експерта С.Д., процесният запис на заповед се отнася за задълженията за главница по Фактура № **********/30.8.2017г., задълженията за главница по Фактура №**********/16.10.2017г. и частично за задълженията за главница по Фактура №**********/23.10.2017г.  Визираните три фактури издадени от БУЛАГРО АД са надлежно осчетоводени от ответника ГОЛД КРОУН" ЕООД, като са включени в Дневника за покупките и Справка-декларация за данък добавена стойност на дружеството за месеците август и октомври на 2017г. и е ползван данъчен кредит. Не се потвърди твърдението за дублиране на сумите по фактурите, предмет на исковата претенция по настоящото дело и по т.д. № 1/2020г. на СОС, тъй като задължението по фактура №********** от 23.10.2017г. и издадено кредитно известие към нея №3469 от 24.10.2017г. на обща стойност 106,986,24лв. е предмет на част от исковата претенция по ТД №1/2020 по описа на СОС в размер на 17 725,44 лв. отнасящо се по Договор за стоков кредит №738/27.07.2017г., обезпечено със Запис на заповед от дата 21.05.2018г. и исковата претенция по ТД №2/2020 по описа на СОС в размер на 89 260,80 лв. по Договор за стоков кредит №738/27.07.2017г. , обезпечено със Запис на заповед от дата 27.09.2017г.  Не се спори и експертно се установи, че доставката на договорените количества стоки са извършени от БУЛАГРО АД предвид на обстоятелството, че в счетоводството на дружеството ГОЛД КРОУН ЕООД се намират съпътстващия документ на всяка доставка -фактура, предмет на разглеждане по - т.д. № 1/2020г. и т.д. № 2/2020г. на ОС - Силистра. Ответниците не оспорват, че не са погасили в цялост задълженията по представените в допълнителната искова молба фактури. По признание на ищеца, направено в писмени бележки и установеното от експерта - последното извършено плащане е от 09.10.2020г. (след образуване на исковото производство), когато са постъпили 20 000 лв. с които са погасени част от задълженията по фактура №**********/30.08.2017г. Така действителните задължения на купувача по коментираните три фактури към датата на о.с.з. са в размер на 185 128 лв.  

Защитата в пледоариите по същество изтъква довода, че задълженията по някои от фактурите удостоверяващи доставката на стоки от ищеца на ответното дружество са възникнали след падежа на процесния запис на заповед, което води до неоснователност на претенцията. Каузалният характер на договора според съда обуславя и относимостта към абстрактната сделка на задълженията по последните две фактури, които са издадени след падежа на коментирания запис на заповед. Това е така защото с подписите си издателя и авалиста са декларирали съгласие бенефициера да се снабди с изпълнителен лист в случай на неизпълнение от страна на купувача именно по сключения между същите страни договор за стоков кредит от 27.07.2017г. По тези съображения възраженията се отклоняват и съдът приема, че процесният запис на заповед действително обезпечава изпълнение на задължения по договор, които към момента на иницииране на заповедното производство са били на лице.

Обстоятелството, че задължението по каузалното правоотношение не е погасено от ответното дружество, обуславя основателността на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК на основание абстрактната сделка, послужила като основание за издаване на заповедта за изпълнение, до размера на сумата от 185 128 лв. -/Решение №143/22.01.2013 г. на ВКС по т.д. №870/2011 г. първо т.о. ТК/. До тази размер искът е основателен и се уважава, а за разликата следва да се отхвърли.

Съдът не кредитира и възражението на втория ответник основано на твърдение за изтекъл срок по чл. 147 от ЗЗД, касателно солидарното задължение на поръчителя по договора за стоков кредит М.А.Г.. Предмет на настоящото дело е съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение, чиито изпълнителен титул в конкретния случай е авалиран запис на заповед. В хода на процеса се установи наличие на каузално правоотношение чието изпълнение е обезпечено с менителничния ефект. Действително ответникът М.А.Г.  е поръчител по договора за стоков кредит. Качествата на страните по договора за стоков кредит, чието изпълнение е обезпечено със запис на заповед обаче нямат отношение, към проведеното заповедно производство, по което е издадена заповед на изпълнение именно на основание запис на заповед. По тези съображения съдът намира, че направеното възражение за изтекъл срок по чл. 147 от ГПК, е неотносимо към фактологията по казуса и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане, представения в срок и неоспорен списък по чл. 80 от ГПК, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 4 372,56 лв., както и тези сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 565/2019г. на РС – Тутракан, в размер на 4252.56лв.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  „ГОЛД КРОУН" ЕООД, ЕИК ********* и М.А.Г., ЕГН********** дължат СОЛИДАРНО на „БУЛАГРО“ АД,  ЕИК *********, сумата от 185 128 лв. , дължима по запис на заповед с дата на издаване 27.09.2017г., ведно с дължимата законна лихва върху тази сума от 28.10.2019г.,  за която сума по ч.гр.д. № 565/2019г. на РС – Тутракан са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като  отхвърля иска за сумата над 185 128 лв. до претендираните 205 128 лв.

 

ОСЪЖДА „ГОЛД КРОУН" ЕООД,  ЕИК 11011489 и М.А.Г., ЕГН**********  СОЛИДАРНО да заплатят на „БУЛАГРО“ АД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 4 372,56 лв., както и тези сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 565/2019г. на РС – Тутракан, в размер на 4252.56лв.

 Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

СЪДИЯ: