Решение по дело №995/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 март 2017 г. (в сила от 9 януари 2018 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20163100900995
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………./24.03.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

 

при участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното т.дело №995/2016г. по описа на съда, за да се произнесе по спора, взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл.367 ГПК.

            Образувано е по искова молба на ПРЕСЛАВ -1 ЕООД, ЕИК *********, София, чрез управителя В.С., с посочен съд.адрес ***, чрез адв.Ст.Д. – М. против К.Д.К., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 173 550 лева, представляваща сбор от изтеглени от ответника средства от банковата сметка на ПРЕСЛАВ -1 ЕООД, за периода от м.09 – 10.2014г., неотчетени на ищеца ведно с лихва за забава върху главницата, считано от завеждане на иска на 07.07.2016г. до окончателното изплащане на задължението както и евентуален иск за осъждане на ответника да заплати същата сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, получена и задържана от него без основание ведно със законните лихви от завеждане на иска до окончателното заплащане на задължението. Претендират се сторените по делото разноски.

            В исковата молба ищецът твърди, че е титуляр на банкова сметка *** ***. Твърди, че на 08.09.2014г. управителя на дружеството Преслав -1 ЕООД М.А.Т. /управител от 2010г./ предоставила на К.Д.К. пълномощно за представителство на дружеството пред ПИБ АД с нот.заверка на подписа рег.№098 на нотариус Р.М., с което ответникът е овластен от името и за сметка на дружеството да извършва разпоредителни действия със средствата по сметките в ПИБ АД като внася и тегли суми неограничено и извършва преводи на суми. Твърди се, че за периода от упълномощаването до м.10.2014г. ответникът е извършил многократно разпореждане с цитираната по-горе банкова сметка, ***: на 09.09.2014г. са изтеглени 30 000 лева; на 15.09.2014г. – 8 000 лева; на 17.09.2014г. – 3 000 лева; на  18.09.2014г. – 30 000 лева; на 19.09.2014г. – 3000 лева; на 24.09.2014г. – 2000 лева; на 25.09.2014г. – 4 900 лева; на 26.09.2014г. – 5 000 лева; на 29.09.2014г. – 30 000 лева; на 30.09.2014г. – 5000 лева; на 03.10.2014г. – 5 000 лева; на 06.10.2014г.- 5 000 лева; на 07.10.2014г. – 5 000 лева; на 08.10.2014г. – 2 400 лева; на 10.10.2014г. – 5 000 лева; на 16.10.2014г. – 7 000 лева; на 17.10.2014г. – 5 000 лева; на 20.10.2014г. сумата от 10 500 лева и на 21.10.2014г. сумата от 7 750 лева. За удостоверяване на извършените тегления на суми в общ размер от 173 550 лева ищецът е представил разписки и банкови референции. Тегленето на сумите е станало въз основа на даденото на ищеца пълномощно, поради което последиците от тези правни действия се считат възникнали направо за Преслав -1 ЕООД съгласно чл.36, ал.2 ЗЗД. За упълномощения е възникнало задължение да отчете полученото от сметката на титуляра. Твърди се, че ответникът не е извършил отчитане на изтеглените средства. Прави се довод, че правомощията на упълномощеното лице се извеждат единствено от упълномощителната сделка и са в нейните граници. Всичко, което е получено въз основа на последната следва да бъде отчетено и предадено на търговеца - упълномощител ведно с отчет за извършените действия, допълнителни разходи и прехвърляне фактическата власт на паричните средства. Поради неизпълнението на това основно задължение на упълномощеното лице, последното на основание чл.284, ал.2 ЗЗД следва да бъде осъдено да предаде сумата на упълномощителя. Евентуално, при отхвърляне на този иск ищецът поддържа осъдителен иск за осъждане на ответника да върне същата сума като задържана от него без основание поради обогатяване на ответника, съответно обедняване на ищеца с размера на изтеглените суми.

            С отговор на исковата молба ответникът К.К. чрез адв.Ем.Х. оспорва предявените в евентуалност осъдителни искове по основание и размер. Твърди се, че към 2014г. управителката на дружеството М.Т. живеела в Холандия и пътувала до България. Към този момент дружеството било в тежко икономическо състояние, нуждаело се от оборотни средства за да покрива текущите си задължения като същевременно не можело да разчита на договор за банков кредит. Твърди се, че ответникът постигнал уговорка с управителя М. Т. да и помогне да продължи бизнеса си в РБ като взели решение това да стане чрез продажба на имоти, които не са необходими за дейността на Преслав 1 ЕООД. Тъй като дружеството извършвало производствена дейност в собствен имот в с.Марково, решили да бъде продаден имот на управителя в гр.София – апартамент и гараж като след продажбата на пазарна цена, дружеството щяло да го закупи отново от новия преобретател.

Ответникът твърди, че през юни 2014г. бил сключен неформален договор за мандат, съобразно който К.К. следвало да намери купувач и подготви документално продажбата на имота в гр.София както и продажбата отново на същия на посочено от ищеца лице. Уговорено било от м.07.2014г. за тази си дейност ответникът да получава месечно възнаграждение в размер на 4 500 лева. Ответникът твърди, че осигурил за купувач на имота СИЛК ГАЗ БГ ЕООД, управител на което бил неговият баща Димитър К. Йорданов, за сумата от 441 000 лева. Твърди че бил подписан предварителен договор за покупко-продажба, но тъй като купувачът следвало да изтегли заем от ПИБ АД, сделката не била сключена веднага. За извършването и ищецът разкрил банкова сметка ***нието на ответника да постъпва по тази сметка и той да се разпорежда с него до размера от 4 500 лева месечно. Комуникацията между ответника и ищеца се извършвало чрез електронните им пощи. В този период ответникът твърди, че извършил редица разговори и срещи за да подготви продажбата, която била затруднена от факта, че върху имота имало вписани възбрани като например от Хроника ООД за сумата от 140 000 лева. От друга страна банката щяла да отпусне кредита само при учредяване на първа по ред ипотека върху имота. Твърди се сключване на нот.акт №1, том IV, рег.№6264/09.09.2014г. по нот.дело №507 на нотариус М.Н., рег.№362, с район на действие СРС за сумата от 441 000 лева, от които 10 767.10 лева били заплатени авансово от купувача, а остатъка от 430 232.90 лева следвало да бъдат платени чрез сумата от банковия кредит. Част от кредита щял да покрие задължението към Хроника ООД, а останалата част в размер на 289 001.90 лева следвало да бъдат преведени на продавача по негова банкова сметка ***лза на банката ПИБ АД. Твърди се, че по този начин дружеството –ищец се снабдило с оборотни средства за да продължи дейността си, а ответникът продължил да подготвя следваща продажба на имота на посочено от Преслав 1 ЕООД лице съобразно уговореното. Така ищецът посочил като купувач дружеството Холандска тройка ООД, а след това трето лице Б. .Н., холандски гражданин. Твърди, че не се стигнало до продажба на имота на посоченото лице тъй като последния не се явил на 15.12.2014г. пред уговорения нотариус, за което бил съставен КНА. През м.март 2015г. имало нова уговорка за продажба, а през м.май 2015г. дружеството ищец посочило трето лице Г.Г.. Всички тези сделки не били осъществени. Твърди се, че договорът между Силк Газ ЕООД и Б. .Н. бил развален с изявление до последния поради неизправно поведение по предварителния договор. Междувременно, ответникът твърди, че узнал, че М. Т. не е управител на Преслав -1 ЕООД, считано от ноември 2014г., а за такъв е избран В.С., родственик на М. Т., която продължавала да бъде мажоритарен собственик на капитала на Холандска тройка ООД, в което дружество членували и двете деца на Т.. Ответникът твърди, че претендирал от новия управител на дружеството сумата от 81 000 лева, представляваща дължимото му възнаграждение за периода от 01.07.2014г. до 31.12.2015г., която сума била приспадната от изтеглените от ищеца средства от ПИБ АД.

Твърди се, че дружеството - ищец било уведомено, че ответникът е издал в полза на Силк Газ ООД запис на заповед за сумата от 110 000 лева, авалиран от едноличния собственик на капитала на Холандска тройка – М. Т., с падеж на 03.10.2014г. Твърди се сключен договор за цесия от 01.07.2016г., въз основа на който ответникът придобил вземането на СИЛК ГАЗ БГ ООД по процесната запис на заповед. Тази заповед била авалирана както от Т., така и от децата и като съдружници в Холандска тройка ООД. Въз основа на тези факти, ответникът прави възражение за прихващане на сумата по исковата молба със сумата от 110 000 лева, представляващи задължението по джиросания запис на заповед срещу задължението да възстанови разликата между изтеглените от него суми от 173 550 лева от б.см.на ищеца и дължимите му като възнаграждение 81 000 лева /18 месеца по 4 500 лева/ до размера на вземането на Преслав 1 ЕООД. Твърди, че за сумата от 81 000 лева не дължи отчет на дружеството - ищец тъй като същата му се дължи на основание мандат. Искът за разликата над 81 000 лева до изтеглените 173 550 лева, или 92 550 лева също е неоснователен поради извършено прихващане с вземане от ищеца, произтичащо от джиросаната запис на заповед. Поради това се твърди изцяло неоснователност на исковете. Не се оспорват фактите по исковата молба, вкл. изтеглянето на сумата от банковата сметка на дружеството ищец от ответника въз основа на даденото му пълномощно.

            С допълнителна искова молба ищецът оспорва твърденията и възраженията на ответника. Твърди, че отношенията между страните почиват на други обстоятелства. Твърди, че по повод кандидатстване по европейска програма за развитие на селските райони през 2007 -2013г. Силк Газ БГ ООД, в който единствен съдружник и управител бил бащата на ответника, а впоследствие и лично ответника К.К., последния приел да сътрудничи на ищеца за получаване на банков кредит като поръчителства по същия или поеме задължението като съдлъжник. Срещу това ищецът следвало да му предаде цялата информация по отглеждане на лавандула, с каквато дейност се занимавал. И двете дружества проявили активност да получат кредит от Пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи тогава/ и Уни Кредит Булбанк АД. Тъй като не се стига до получаване на кредит, дружествата се съгласили ищецът да продаде имота си в гр.София на Силк Газ БГ ООД. Оспорва се сключването на договор за мандат и дължимо към ответника възнаграждение. Заплащането на цената на покупката от Силк Газ БГ се извършва чрез банков кредит от ПИБ АД, а получените средства се използват от ищеца за финансиране на дейността. Не се оспорва подписването на споразумение между Силк Газ БГ, Преслав 1 и Хроника ООД за откриване на специална сметка, по която следвало да бъде преведена част от сумата по кредита от ПИБ АД /част от продажната цена/, за да покрие задължение на Преслав 1 към Хроника ООД. Поради това се наложило ищецът да открие банкова сметка ***. Поради изложената фактическа обстановка ищецът оспорва възлагането на ответника с мандат извършването на посредническа дейност по тези сделки и възразява, че твърденията на ответника за заплащане на месечно възнаграждение е невярно и многократно надхвърля нормалните размери на подобни хонорари. Твърди се, че ответникът не е съдействал, не е ползвал услугите на адвокати и др. за да подготви и финализира сделките. Същия е действал като представител на Силк Газ БГ ООД, чийто управител е станал междувременно. Процесното жилище – апартамент е апортиран като актив в трето дружество АНТАРЕС 78 ЕОOД, едноличен собственик на което е Силк Газ БГ. Твърди се, че в една част от действията си ответникът е действал не по мандат, а като свързано със Силк Газ БГ ООД лице, а след това и лично като управител на последното дружество. Поради това ищецът оспорва направеното възражение на ответника за съдебно прихващане със сумата от 81 000 лева, дължимо възнаграждение по договор за мандат, за периода от 2014г. до 31.12.2015г. По второто възражение на ответника ищецът твърди, че и то се явява неоснователно – оспорва се задължаването на Преслав 1 към К.К. по процесната запис на заповед. Твърди се, че между двете дружества имало договорка за сключване на договор за заем ведно с издаване на запис на заповед. Силк Газ БГ превело на ищеца по банкова сметка *** лева, като от тази сума 74 000 лева са изтеглени от К., поради което не са отишли по предназначение у ищеца./по договора за заем/ След 20.09.2014г. до 10.2014г. ответното дружество е наредило в полза на ищеца още 152 517.10 лева, от които 99 550 лева са изтеглени отново от К.. Поради това фактически сумата по договора за заем, усвоена от ищеца е само за 80 000 лева тъй като останалите са изтеглени от К. преди това да стори Преслав 1 ООД. Независимо от това, на 21.10.2014г. К. като представител на Преслав 1 ООД връща на заемодателя цялата преведена сума в размер на 243 250 лева. Именно поради това записът на заповед, издаден като обезпечение по договора за заем, няма какво да обезпечава тъй като задължението по заема е погасено. Поради това се погасява и вземането по записа на заповед, издаден от Преслав 1 ООД в полза на Силк Газ БГ ООД. При придобиване на ефекта от К. поради това, същия е действал недобросъвестно тъй като още към 21.10.2014г. когато е превел сумата на Силк Газ БГ по договора за заем, е знаел за погасяването на задължението, вкл. по записа на заповед. Твърди се, че цитираният от ответника договор за цесия и джиро са нищожни  като симулативни. Ако се приеме валидност на записа на заповед, се твърди, че същия е погасен по давност и прихващане с него не може да се извърши. Поради това се поддържат първоначално предявените искове.

            С допълнителен отговор от 07.11.2016г. ответникът К. оспорва исковете и направените с ДИМ твърдения и възражения. Излага, че по същество ищцата не навежда различни от посочените от него факти и обстоятелства. Поддържа се твърдението за валидно възникнало мандатно отношение между страните по спора. По отношение направеното от ищеца оспорване на записа на заповед и твърденията за заемно правоотношение, ответникът твърди, че твърденията са хаотични, нелогични и непълни. Според ответника, в допълнителната си искова молба ищецът по недопустим начин не е навел твърдения за предмета на договора за заем, предоставената сума, срокът на договора, лихвите и др. белези. Поради това и доказателствените му искания са недопустими. Твърди се, че договор за заем между ищеца и Силк Газ БГ ООД не е бил сключван. Оспорва се недобросъвестността на ответника като се възразява, че на джиратаря са непротивопоставими възраженията, които длъжникът има към поемателя по записа на заповед във връзка с каузалното правоотношение. Оспорва се симулативността на договора за цесия като се твърди, че в тежест на ищеца е да установи твърденията си. Твърди се редовно уведомяване на ищеца за извършената цесия с уведомление по чл.99 ЗЗД връчено на 12.10.2016г. чрез нотариус В.Ч.. Твърди се предявяване на записа на заповед на Преслав 1 ООД с връчване на нотариална покана на същия нотариус от същата дата 12.10.2016г.

            В съдебно заседание ищецът чрез адв.А. поддържа исковете както и всички изложени факти и твърдения. Оспорва всички възражения на ответника – правопогасяващите възражения за наличие на мандат, въз основа на който ответникът има вземане от ищеца; оспорва се извършеното джиросване на процесния запис на заповед като се твърди погасяването му по давност както и евентуално се правят лични възражения срещу добросъвестността на приносителя му тъй като записа на заповед е издаден в обезпечение на договор за заем, вземането по който е било погасено изцяло.

            В съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от адв.Ем.С., която оспорва исковете и поддържа направените с отговорите на исковата молба възражения.

            Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            На първо място съдът, както е отразил и в проекта за доклад на спора, не е спорно извършеното от ответника фактическо действие по изтегляне на посочената по размери и дати в исковата молба сума от банковата сметка на ПРЕСЛАВ-1 ЕООД. Поради това събирането на доказателства, с оглед извършеното признание на факт в съдебно заседание чрез адв.С., не е необходимо и тези материални предпоставки съдът намира за установени. /арг.чл.175 ГПК/

            Видно от приложеното с исковата молба пълномощно с нот.заверка на подписа на упълномощителя рег.№2582/08.09.2014г. на нотариус Радостина М., рег.№098 в НК, РС – София, упълномощителят М.А.Т. в качеството и на управител на ПРЕСЛАВ 1 ЕООД, ЕИК *********, е упълномощила К.Д.К., ЕГН **********, да представлява дружеството пред ПИБ АД като упражнява следните права от името и за сметка на дружеството, вкл. съгласно т.1 от пълномощното да открива банкови сметки без ограничение на вида и валутата на сметката и да се разпорежда неограничено със средствата по всички открити на името на дружеството банкови сметки в ПИБ АД като внася и тегли неограничено суми в брой, да извършва всякакви преводи вкл. за част или за цялата наличност по съответната сметка като има правомощие и да закрива банкови сметки. Автентичността на приложения документ не е оспорена. Напротив, ответникът посредством възражения за други налични отношения между страните, се домогва да установи основание за неотчитане на сумата на титуляра на банковата сметка, т.е. основание за задържане на сумата.

            Не се оспорва и съдът въз основа на приложените писмени доказателства банкови референции и нареждане/разписка, приема че в интервала от 09.09.2014г. до 21.10.2014г. вкл. ответникът К.К. е изтеглил от банковата сметка на дружеството Преслав 1 ЕООД в ПИБ АД сумата от общо 173 550 лева. От изслушаната счетоводна експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда се установява, че в счетоводството на двете дружества се водят едни и същи суми в размер на 254 017.00 лева, представляващи заемни средства. /л.359, табл.1 и табл.3/ През 2015г. не се водят разчети между Преслав 1 ЕООД и Силк Газ БГ ЕООД. На експертизата не е предоставен договор за заем /договор за финансова помощ/, сключен между Силк Газ БГ ЕООД и Преслав 1 ЕООД, но в счетоводствата и на двете страни са налице такива счетоводни разчети. Предоставените от Силк Газ ЕООД на Преслав 1 ЕООД парични средства в размер на 254 017 лева са изцяло възстановени. Предоставянето на тези средства е изключително по банков път, извършено в интервала 08.09 – 21.10.2014г. като е налице отразяване към 21.10.2014г. изцяло възстановяване на сумите в размер на 243 250 лева, преведени от Преслав 1 на Силк газ БГ по банков път, а разликата от 10 767.10 лева е отчетена като възстановена чрез закриване задължение на Силк Газ БГ по фактура №91/09.09.2014г. за закупуване на недвижим имот. В счетоводството на Силк Газ ЕООД се водят разчети с Преслав 1 и по отношение на покупко-продажба на имота в гр.София, ул.Богатица №34 както и издаване на ф.№91/09.09.2014г. с доставчик Преслав 1 и получател Силк Газ БГ. Общо по фактурата са заплатени 441 000 лева. В счетоводството на Силк газ тези разчети са закрити изцяло към 21.10.2014г. Извършени са коректни счетоводни записвания. Закриването на задължението към ищеца общо в размер на 441 000 лева е извършено по три начина – чрез плащане на част от фактурата по банков път 289 001.31 лева; чрез прихващане /намаляване на задължение/ по договор за заем 10 767.10 лева и чрез плащане от специална сметка, разкрита в ПИБ -141 231.59 лева. Вещото лице е уточнило в писменото заключение, че за сумата от 10 767.10 лева не е представено споразумение за извършеното прихващане.

            Съответно в заключението е отразено, че съгласно счетоводството на ищеца Преслав 1 ЕООД, за същия период се установява също предоставяне на заемни средства от Силк Газ БГ ООД в размер на 254 017.10 лева. При ищеца разчетите по повод плащането по ф.№91/09.09.2014г. не са закрити. Извършени са коректни счетоводни записвания като закриването на вземането на ищеца от Силк газ общо в размер на 441 000 лева е извършено по два начина – чрез плащане на част от фактурата по банков път 289 001.31 лева и чрез плащане по специална сметка в ПИБ АД – 141 231.59 лева. Съществува обаче неплатен остатък в  размер на 10 767.10 лева. Тази сума при Силк газ е отразена като прихваната със задължение на ищеца по договор за заем. По отношение на сумата от 141 231.59 лева отразяването при двете дружества е едно и също. И при двете дружества за периода 09.14г. до м.10.2014г. се водят еднакви съпоставими разчети по договор за заем/договор за финансова помощ за сумата от 254 017 лева. Към 21.10.2014г. в счетоводството на Преслав 1 ЕООД е отчетено възстановяване на сумата от 243 250 лева на Силк Газ БГ ООД и неотчитане единствено на сумата от 10 767.10 лева. В счетоводството на ищеца /л.356/ се водят разчети и за извършената покупко-продажба между Преслав 1 и Силк Газ БГ ЕООД по фактура №91/09.09.2014г. с доставчик Преслав 1 и получател Силк Газ БГ ЕООД за общо сумата от 441 000 лева. Според вещото лице в счетоводството на ищеца част от плащането по фактурата по продажбата е заплатено по банков път за размера от 289 001.31 лева, а част от сумата в размер на 141 231.59 лева – по специална сметка като към 31.10.2014г. съществува задължение по фактурата незакрито в размер на 10 767.10 лева. За тази сума, която липсва като неплатена при Силк Газ БГ ЕООД, не е представено споразумение за прихващане, каквото се твърди да е извършено между дружествата от Силк Газ БГ.

            Отделно от това, вещото лице посочва, че за 2014 и 2015г. К.К. е декларирал доходи от стопанска дейност и доходи от друга стопанска дейност в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ като земеделски производител/земеделски стопанин. И за двете години ответникът е декларирал, че е получил финансиране от европейски фондове в това си качество като не е декларирал доход – възнаграждение по договор за поръчка в размер на 4 500 лева месечно в периода юли 2014г. – декември 2015г. Поради липсата на деклариране, лицето не е заплатило и дължимите данъци върху сумите вкл.ДДС както и осигуровки върху този доход. В т.4 от заключението вещото лице е отразило извършеното връщане на заетите суми от Преслав 1 на Силк газ по договор за заем – 243 250 лева, отразени по Дт Сметка 152, получени заеми, партида на Силк газ БГ ООД. Съгласно преводното нареждане е отразено основание „върнати средства по договор за финансова помощ”. Като произход на средствата е посочено „покупко-продажба на имот в гр.София”. И при Силк газ ЕООД е отразено разплащане с посочената сума като „върната сума по договор за заем” по Кт Сметка 229/4 други предоставени заеми, аналитична партида Преслав 1 ООД.

            Ответникът е представил писмени доказателства – удостоверения на КЧСИ, от които се установява, че са налице висящи изпълнителни дела за вземане на трето лице ХРОНИКА ООД от Преслав 1 ООД. / изп.дело на ЧСИ М.Бъзински за задължения в размер на 10 607.25 лева както и изпълнителнителни листи за други суми, дължими към Хроника ООД от ищеца, за които е била предназначена сумата по ескроу сметката в размер на 141 231.59 лева. Представеното споразумение от м.09.2014г. съдът не обсъжда тъй като същото не е подписано от страните Преслав 1 и Хроника ООД и представлява само проект на акт, а не окончателен такъв. Приложените с отговора на исковата молба договори, споразумения и предварителни договори съдът не обсъжда тъй като същите представляват проекти на бъдещи актове между страни, в голямата си част без връзка със страните по спора. По аналогичен начин, съдът не коментира и приложените преписи от изпълнителни листи за задължения на Преслав 1 ООД към трето, неучастващо по спора лице Хроника ООД.

            Представен е констативен протокол на нотариус Ивайло Николов, рег.№040, РС –гр.София, от 15.12.2014г. за явяване на К.К. за сключване окончателен договор за покупко- продажба на имота на Силк Газ БГ ООД в гр.София, ул.Богатица №34 с трето лице Б. .Н. и неявяване на последния за сделката. Представен е и сключения с третото лице чужденец предварителен договор от 20.11.2014г. за продажба на имота, по който представляващ продавача Силк Газ е ответника К.К., а купувача Нотенбоом се е подписал лично. Представен е и протокол от ОС на съдружниците на Силк Газ ООД от 12.12.2014г. за вземане решение за продажбата на имота на същото лице както и изявление на Силк Газ до купувача за разваляне на предварителния договор. Приложен е и приемо предавателен протокол от 11.12.2014г., подписан от управителите на Силк Газ БГ С.Д. и В.С. като представляващ Преслав 1 ЕООД, за предаване владението на закупения имот от ищеца на Силк Газ ООД.

            Видно от нот.акт №1/09.09.2014г. /л.196 по делото/ на нотариус Мариета Н., рег.№362 в НК, с район на действие СРС, ищецът Преслав 1 ЕООД е продал на СИЛК ГАЗ БГ ООД, представлявано от управителя Димитър К. Йорданов, чрез пълномощника му К.К. собственият на дружеството имот, представляващ апартамент №А-12, разположен на шести етаж, с квадратура от 305.51 кв.м., находящ се в гр.София, кв.Лозенец, ул.Богатица №34 ведно с избено помещение към жилището №9 на сутеренен етаж на сградата с площ от 8.75 кв.м. както и гараж №ППГ 3, разположен също на сутеренен етаж на сградата с площ от 30 кв.м. за сумата от 441 000 лева, която сума е предвидено да бъде платена както следва: 10 767.10 лева са платени преди подписване на нот.акт, а останалата сума от 430 232.90 лева ще бъде платена чрез предоставен на дружеството банков кредит от Първа инвестиционна банка АД като за сумата от 141 231.59 лева ще бъде заверена специална /ескроу/ сметка на Преслав 1 ЕООД, от която сметка ще бъдат изплатени задължения на това дружество към трето лице Хроника ООД, представлявано от управителя Павлина Б.Калчева, а останалата част от продажната цена в размер на 289 001.31 лева ще бъде платена по сметка с титуляр Преслав 1 ЕООД в ПИБ АД, след изпълнение на посочените в нот.акт условия.

            С нот.акт №2/09.09.2014г. на същия нотариус М.Н., София, е удостоверена договора ипотека, учредена в полза на ПИБ АД върху придобития вече от СИЛК ГАЗ БГ ООД недвижим имот – апартамент в гр.София, ул.Богатица №34, като обезпечение на предоставен на дружеството СИЛК ГАЗ БГ ООД банков кредит в размер на 225 000 лева – договор за банков кредит №014LD-S-000192 от 03.09.2014г. като в акта е описано предназначението на усвоените от банката средства по договора за кредит, както следва: 72 463.62 евро по специална ескроу сметка за покриване задълженията на Преслав 1 ООД към Хроника ООД; сумата от 152 536.38 евро – се усвоява след представяне на удостоверения от АВп за липсата на тежести върху имота като сумата по заема следва да бъде върната на банката до 2024г. Видно от приложения препис, нотариалния акт е подписан от К. Д.К. като пълномощник на Силк Газ БГ ЕООД и от С.М. Д. и Д.Й. К. като съдлъжници по договора за кредит.

            По делото е приложена и запис на заповед от 02.09.2014г. в гр.София с падеж на 03.10.2014г., издадена от ПРЕСЛАВ 1 ЕООД, представлявано от Мариета Арахангелова Т. като управител на дружеството, без протест и разноски със задължение да заплати на падежа на СИЛК ГАЗ БГ ЕООД, представлявано от Димитър К. сумата от 110 000 лева. Записът на заповед е авалиран от Холандска тройка ООД, гр.София, представлявано също от Мариета Т., от Гергана Прийсман, от Денис Прийсмън и от М. Т. Прийсман. Видно от записа на заповед на гърба на същия е отразено извършено джиро от 01.07.2016г. с което С. М.Д., действаща като управител на Силк Газ БГ ЕООД и поемател на издадения запис на заповед джиросва същия на К.Д.К.. Видно от приложените разпечатки и извършената от съда служебно справка по партидите на отразените в тези писмени доказателства обстоятелства, М. Т. е управител на Преслав 1 ЕООД, чийто едноличен собственик е Холандска тройка ООД, а от друга страна М. Т. е съдружник в Холандска тройка ООД, чийто управител е Гергана Прийсман. В дружеството ищец е извършена промяна на управителя на 07.11.2014г. като М. Т. е заличена като управител и вместо нея е вписан като управител на Преслав 1 ЕООД В.Д.С..

            Съдът констатира, че също през м.11.2014г. е извършена промяна в представляващия и дружеството Силк Газ БГ ООД като вместо Димитър К. Йорданов като управители на същото са вписани на 03.11.2014г. С.М. Д. и К.Д.К.. През м.10.2014г. е извършено прехвърляне на дружествените дялове, притежавани до този момент изцяло от Димитър К., на С.М. и на К.К.. Същите представляват дружеството Силк Газ БГ заедно и поотделно.            Придобитият от Силк Газ БГ ООД недвижим имот е апортиран от Силк Газ БГ ЕООД в новооучреденото от същото ново дружество Антарес 78 ЕООД.

            По делото са представени /л.280 и сл./ уведомления акт №13, том втори, рег.№5916/2016г. по чл.99, ал.3 от ЗЗД чрез нотариус В.Ч. с рег.№210 в НК, с които Силк Газ БГ ООД е уведомило Преслав 1 ЕООД за прехвърляне вземането му от ищцовото дружество за сумата от 110 000 лева, въз основа на издадената от Преслав 1 ЕООД запис на заповед с падеж на 03.10.2014г. Удостоверено е връчване на управителя на Преслав 1 ЕООД В.С. на 12.10.2016г. Представена е идентично уведомление но с рег.№17/2016г. на същия нотариус до М. Архангелова Т. за цедираното вземане от 110 000 лева на К.К., въз основа на договор за продажба на вземане, сключен между Силк Газ БГ ООД и К.Д.К. от 01.07.2016г. Идентична покана е отправена и връчена и на Холандска тройка ООД в качеството му на авалист по записа на заповед. Нотариални уведомления са изпратени и до останалите двама авалисти Денис Прийсман и Гергана Прийсман за извършената цесия, връчени им по реда на чл.50 ЗННД вр.чл.47 от ГПК.

            Приложена е нотариална покана на К.Д.К. до Преслав 1 ЕООД от 06.10.2016г., с което е отправена покана за плащане на сумата от 110 000 лева, връчена на 12.10.2016г. на управителя на Преслав 1 – В.Д.С.. Същевременно са приложени идентични по съдържание нотариални покана до останалите авалисти по записа на заповед, имащи характер на предявяване на записа за плащане на джиратаря К.К.. /въз основа на извършеното на 01.07.2016г. джиро на записа/

            По делото се установява и изпращане на отговор от М. Т. до Силк Газ БГ ООД чрез нотариус Б.В., рег.№124, с район на действие РС –Варна чрез нотариус В.Ч. с район на действие в гр.София, изпратен на 24.10.2016г. и връчен на К.К. на 07.11.2016г. /л.321-322/ Във връченото съобщение по този ред М. Т. оспорва задължението по записа на заповед в размер на 110 000 лева тъй като твърди, че записа е бил издаден в обезпечение на договора за заем /финансова помощ/ като задължението по този договор е изцяло погасено с връщане на заетата сума. Поради това се прави довод, че се погасява и вземането по записа на заповед не съществува. Идентични отговори са изпратени по същия ред, чрез нотариуси в гр.Варна и гр.София, до К.К. и от авалистите по записа на заповед, на които последния е предявил записа на заповед с цитираните по-горе нотариални покани. Видно от разменените книжа /на л.330 и сл./ бившата управителка на Преслав 1 ЕООД се позовава на връщане на заема на Силк Газ БГ ООД с платежно нареждане от 21.10.2014г. Поради това се прави довод, че тъй като към този момент К.К. е знаел за извършеното погасяване на вземането, то към датата на извършеното джиросване на записа на заповед на 01.07.2016г., джиратаря е бил недобросъвестен защото е знаел за погасяване на вземането.

            Това обстоятелство се установява от приложените по делото писмени доказателства /л.263 и л.264/ както и от изслушаната ССЕ на вещото лице К.К.. На същата дата 21.10.2016г. при Силк Газ БГ ООД е отразен счетоводен запис на сумата от 243 250 лева като „върната сума по договор за заем”. В счетоводството на Силк Газ БГ ООД всички вземания спрямо Преслав 1 ООД по договор за финансова помощ са отразени като погасени. Разликата спрямо счетоводството при Преслав 1 ЕООД е единствено по отношение на сумата от 10 767.10 лева, която при ищеца се води дължима, неотчетена, а при Силк Газ БГ ООД – закрита, погасена чрез прихващане. Споразумителен протокол или друго доказателсво, въз основа на което страните са приели да погасят взаимно до този размер съществуващи задължения, не са представени по делото и не са установи от вещото лице.

            Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:

С исковата молба ищецът изрично се позовава на упълномощаване на ответника, въз основа на което последния е изтеглил сума от банковата сметка на ищеца като не е отчел същата на доверителя. Ищецът изрично се противопоставя, че между страните е налице договор за поръчка/мандат/, по силата на който ищецът да е възложил на ответника извършване на допълнителни правни действия срещу задължение за заплащане възнаграждение в размер на сумата от 4 500 лева месечно, както следва: да осигури купувач на собствения на Преслав 1 ЕООД недвижим имот, да подготви изискуеми по закон документи за продажбата му както и самата продажба както и да съдейства имотът да бъде продаден на посочено от Преслав 1 ЕООД лице.  

Упълномощаването като едностранна сделка на представлявания, с която последния овластява представителя да извършва правомерни действия от негово име и за негова сметка. Упълномощителната сделка може да обслужва сключване на други сделки /сделки на пълномощника с трети лица/ като няма пречка да представлява част от договор за поръчка. Представителството по смисъла на чл.36 ЗЗД за сключване на сделки възниква в повече от случаите от волеизявление на представлявания - т.е. от упълномощаване. Във всеки случай представлявания определя обема на представителната власт, а това е правна възможност по силата на която едно лице може да извършва правни действия от името на друго и да създава за него правни последици. Съгласно решение 338/11.06.2016г. по гр.дело № 1729/2015г. IV г.о. на ВКС, 290 ГПК, договорното представителство поражда, както вътрешни отношения между представляван и представител, така и външни отношения между представлявания и третото лице (при пряко представителство) или между представителя и третото лице (при косвено представителство). При цялата условност на разделението, вътрешните отношения включват правоотношенията, произтичащи от упълномощаването, което може да е, или да не е съпроводено от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича овластяването). Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение (действия и бездействия) чужда правна сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършените действия и осъществените бездействия. Ако страните не са обвързани от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича овластяването), за представителя не може да възникнат никакви задължения, в т.ч. да действа в упражняване на учредената представителната власт. Когато пълномощието е за извършване на действия или комплекс от действия и бездействия, отношенията между представляван и представител се уреждат само от овластителната сделка докато представителят бездейства – преди овластяването не е имал и след овластяването няма поведение, което показва воля да поеме задължението да осъществи представителната власт. Упражни ли представителната си власт (преди прекратяване на пълномощието), пълномощникът може да се обвърже от договор за мандат (със съдържание според извършените действия в рамките на пълномощието), доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя. В решението се приема, че упълномощаването не е предложение за сключване на договор за мандат, а правна сделка със собствени последици. За да породи действие, упълномощаването не се нуждае от приемане, а когато се нуждае от получаване, то може да бъде „оттеглено” без ограничения, както и да бъде „прието” частично – само за някои от действията. Упълномощаването обаче може да е конклудентно действие, с което се приема предложение за сключване на договор за мандат. Когато с упражняването на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което е получил и т.н. В случая, от събраните доказателства се установява, че упълномощаването за разпореждане с банковата сметка на ищеца съвпада по време с извършената покупко-продажба на имота на ищеца на друго дружество, представлявано от ответника К.К. като пълномощник, а по-късно и като управител на същото. Спорът между страните е относно обема на възложените на ответника от ищеца правни действия, т.е. налице ли е неформален договор за мандат и какъв е неговият предмет, съответно дължи ли се възнаграждение по възложената работа.

Видно от приложеното пълномощно от 08.09.2014г. с нотариална заверка подписа, М. Архангелова Т. като управител на Преслав 1 ЕООД е възложила на ответника К.К. разпореждане с банковата сметка на представляваното от нея дружество от името на дружеството и за негова сметка. Пълномощното не е ограничено със срок на действие. Упълномощителната сделка не е оспорена от ответника и нещо повече, ответникът е навел твърдения, че същата представлява част от съществуващо между страните мандатно правоотношение с допълнителни елементи – извършване на последващи продажби и заплащане на възнаграждение по поръчката на довереника. Не се оспорва изтеглянето на сумата, предмет на претенцията на посочените дати, размери и по обективирания в нарежданията и банковите референциите начин.

Въз основа пълен анализ на събраните по делото писмени доказателства, вкл. преценка на изслушаните свидетелски показания, съдът намира, че между страните е установено доброволно представителство по смисъла на чл.36 ЗЗД, обективирано в представеното от ищеца пълномощно и единствено в неговите граници. Същото има ясно и точно определен обем на възложени действия на довереника К.К. и те са свързани видно от съдържанието на пълномощното с откритата в ПИБ АД банкова сметка ***. Не се установява наличието на конкретно мандатно правоотношение въпреки свидетелствата за налични между страните отношения в същия период, едно от които свързано с продажбата на имота на Преслав 1 ЕООД на трето лице Силк Газ БГ ЕООД, извършено на 09.09.2014г. Именно затова съдът приема, че упълномощаването на ответника е във връзка с продажбата на имота, но се ограничава единствено до изрично поменатите в текста му права и фактически действия. 

По приложения нотариален акт №1, том IV, рег.№6264, дело №507/2014г. /л.196/ управителя на дружеството ищец М. Т. сама е представлявала продавача, а купувачът е представляван от К.К.. Същия е представлявал третото лице Силк газ БГ ЕООД и по последващата сделка, обективирана в НА №2/09.09.2014г. на нотариус М.Н., рег.№362 в НК, с район на действие РС –София, където К.К. е пълномощник на кредитополучателя и ипотекарен гарант Силк Газ БГ ЕООД.  Всички представени договори и споразумения между Силк Газ и Преслав 1 са неподписани, проекти на актове, поради което не представляват относими по спора доказателства. По делото на л.372 е приложен и договорът за кредит с ПИБ АД, страна по който са Силк Газ БГ ЕООД и съдлъжници физическите лица Д.Й., К.К. и С.Д.. Видно от предмета на договора, сумата от 225 000 евро е предоставена на Силк газ БГ ЕООД за закупуване на апартамента, собственост на Преслав 1 ЕООД. Съгласно договора, част от сумата в размер на 72 463.62 евро следвало да покрие задължения на Преслав 1 ЕООД към трето лице Хроника ООД, а останалата сума – усвоена до 28.02.2015г. в размер на 152 536.38 евро. С оглед на горното, не се установява представителство пряко или косвено на ищеца от страна на ответника, т.е. не се установява извършване на правни действия от името и за сметка на Преслав 1 ЕООД извън тегленето на сумите от банковата сметка на последното. Или, от доказателствата се установява единствено действие на ответника в интерес и за сметка на трето лице Силк Газ Бг ЕООД. Какви споразумения са съществували между ищеца и това дружество не се установява по делото, а и същите са ирелевантни с оглед насочване на иска срещу физическото лице К.К..

С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените от последния действия съгласно чл.280 ЗЗД. Като неформален договор, поръчката може да бъде установявена с всички доказателствени средства. Поради това в тази част съдът обсъжда и изслушаните по делото гласни доказателства на водените от страните свидетели: св.М.Т., управител на дружеството към 2014г. сочи, че действително през лятото и есента на 2014г. упълномощила К.К. и С.Д. да оперират с банковата сметка на Преслав 1 ЕООД в ПИБ АД поради неотложни нейни ангажименти в Холандия. Твърди, че по същото време представляваното от нея дружество искало да участва в усвояване на средства по европейски програми, за което и било необходимо кредитиране, а не разполагала със свободни средства. Това се установява и от приложения на л.230 Договор №16/121/06238 от 08.08.2014г., подписан от Преслав 1 ЕООД с Държавен фонд „Земеделие” за ползване на безвъзмездна финансова помощ за развитие на биотехнологична лаборатория. Свидетелката излага, че било постигнато споразумение между Преслав 1 и Силк Газ БГ, че двете дружества ще участват заедно като кредитополучатели и съдлъжници към определена банка, обстоятелство, което не се установява от приложените писмени доказателства. Впоследствие било решено да бъде продаден апартаментът на Преслав 1 ЕООД в гр.София, срещу което да бъде получен кредит от Първа инвестиционна банка АД и същия да обслужи общата цел за снабдяване със средства за участие в европейската програма. Така апартаментът бил продаден от ищеца на Силк газ ЕООД и последния получил финансиране от ПИБ АД, което се установява и от приложените документи. Сумите по това кредитиране били насочени съобразно заключението на ССЕ- чрез плащане на част от фактура по банков път 289 001.31 лева; чрез прихващане /намаляване на задължение/ по договор за заем 10 767.10 лева и чрез плащане по специална сметка, разкрита в ПИБ -141 231.59 лева.

Свидетелката Т. отрича да е упълномощавала К.К. да извършва други действия извън опериране с банковата сметка, нито да е уговаряно възнаграждение между тях – напр. да посредничи за продажбата на имота на Силк Газ и обратно на посочено от Преслав 1 ЕООД лице. Според свидетелката дружеството ищец имало желание да работи заедно със Силк газ БГ ЕООД в областта на етеричномаслените култури, но отношенията им не се развили така и приключили към 2015г. Не бил реализиран проекта с ДФЗ тъй като получените от банката средства не били достатъчни за това.

От разпита на останалите две свидетелки, водени от ответника С.Д. и П.Р., съдът не може да заключи, че е налице договор за мандат между Преслав 1 ЕООД и К.К. за извършване на правни действия извън обективираното в пълномощното. От една страна св.Р. сочи, че по –скоро отношенията между страните се дължат на приятелството на Марияна Т. със С.Д. както, че Т. бегло познавала К.К.. Показанията относно сключване на договор за мандат и договорено възнаграждение съдът намира за опосредствени и необективни. Същите са дадени по телефона, като запитване и съвет в приятелски разговор между М. и П.. Свидетелката излага, че не е говорила с К.К. за това, а сведение има единствено от С.Д. и М. Т., с които била в близки приятелски отношения. Не е присъствала на разговори между К. и М.. С оглед на изложеното, съдът намира, че не може да цени показанията на св.П.Р. като непосредствени и преки тъй като същите са формирани от разговори по телефона, свидетелстват по –скоро за споделени намерения на Т. и изводи на свидетеля. Нещо повече, в тези показания изрично свидетелката сочи, че не знае Т. да е упълномощавама К.К. за нещо различно от продажбата на апартамента, собственост на Преслав 1 ЕООД /л.487/, а както по-горе съдът отбеляза, не се установява К. да е представлявал в някакъв етап от преговорите Преслав 1 ЕООД. Напротив, установява се, че същия е представлявал Силк Газ БГ ЕООД, а не продавача. Същевременно свидетелката сочи, че през м.09.2014г. спряла да се чува с М. и отношенията им рязко охладнели. 

Съдът не може да цени като непредубедени и достоверни, достатъчни да опровергаят показанията на св.Т., и показанията на втория воден от ответника свидетел, С.Д., доколкото същата съдът приема за заинтересованата от спора. Както самата свидетелка сочи, тя е съдружник с К.К. от 20 години и същевременно като управители заедно и поотделно представляват Силк Газ БГ ООД – дружеството, закупило имота на ищеца и получило кредит от ПИБ АД. Видно от извършената от съда служебно справка в ТР по партидата на дружеството, от 03.11.2014г. С.Д. и К.К. са вписани като съдружници и управители на Силк Газ БГ ООД, същите са получили и дружествените дялове на предишния едноличен собственик като са станали и съдружници в дружеството. Свидетелката излага, че познава Т. от 2013г. когато се запознали по време на полет за Холандия, станали близки и започнали да споделят лични и бизнес намерения. По време на гостуване на М. в България свидетелката я запознала със съдружника си К.К.. Споделя за идеята да осигурят на фирмата на М. пари за финансиране на предмета на дейност чрез получаване на кредит от банка. За тази цел било решено да бъде продадено със съдействието на К. жилището на М. в гр.София, собственост на Преслав 1 ЕООД. Жилището било действително продадено на Силк Газ БГ ООД, собственик на което бил бащата на К.К. –Димитър К.. Свидетелката не може да посочи други потенциални купувачи, които К.К. е намерил за апартамента на Преслав 1 ООД. Свидетелката въпреки, че твърди да е присъствала на уговорката между К. и М. за заплащане на 4 500 лева месечно, считано от 01.07.2014г., не знае и не може да посочи дали и как е получавал възнаграждението си и точно каква дейност по посредничество е извършвал. Св.Д. сочи, че към момента на преговорите за покупка на жилището, тя все още не била съдружник в Силк газ БГ ООД, поради което не била запозната с подробности. От проведената очна ставка между свидетеля Т. и св.Д. също не се установяват твърденията за наличие на мандатно правоотношение с посочените от ответника параметри и уговорено възнаграждение в полза на К.К. в претендирания с възражението размер. Поради това, свидетелските показания не водят до съществени изводи за релевантните по спора факти.

След преценката им, съдът намира, че посредством същите се установяват отношения между страните, но опосредствано чрез трето лице Силк Газ БГ ЕООД, на което дружество ответника се явява представител по пълномощие за покупко-продажбата. Не се установява, че между К.К. и Преслав 1 ЕООД е постигната уговорка по чл.280 и сл. ЗЗД за възлагане правни действия по продажба на имота както и връщането му след първоначалната продажба обратно на посочен от ищеца купувач, срещу възнаграждение. Поради сложните отношения между страните, съдът намира, че приложеното пълномощно е част от съществуващо правоотношение между страните по възлагане извършването на определените в него правни действия. Принципно, мандатът е безвъзмездна сделка, доколкото не е уговорено друго. При приемане, че е налице мандат/договор за поръчка/ между страните, който е изпълнен частично с реализиране на продажбата на жилището, то съгласно чл.284, ал.2 ЗЗД, довереникът дължи отчитане на резултата или/и получените средства на доверителя. Ответникът не е ангажирал такива доказателства по делото и не прави такива твърдения.

Напротив, същия въвежда в предмета на спора възражения за прихващане, както следва: на сумата от 81 000 лева, представляващи следващото се на ответника възнаграждение по договора за поръчка, изчислени като 18 месеца по 4 500 лева. Както бе отбелязано по-горе, договорът за поръчка е неформален договор, по който възнаграждение по принцип не се дължи като тежестта да докаже наличието на мандатно правоотношение е именно на страната, която го твърди. Допустими са всякакви доказателствени средства /цит.реш.№208/29.07.2013г. по гр.дело №916/2012г. на Четвърто г.о. на ВКС, по чл.290 ГПК/  Пълномощното като отделна правна сделка може да е част от поръчката, да се прибави към мандата или не. Възможно е довереникът да действа и от свое име, но в случая въз основа на приложеното пълномощно се установява, че същия е действал в отношенията си с третите лица от името и за сметка на довереника, в пределите на предоставената му представителна власт. Принципно договорът за поръчка е едностранен/както и упълномощителната сделка/ като е възможно да бъде уговорено възнаграждение. Наличието на допълнителни уговорки не променя характера на мандатното правоотношение, а ако бъдат установени такива отношения, те биха могли да имат значение за намаляване на претенцията чрез напр.прихващане. Тежестта до докаже тези уговорки, вкл. уговорката за заплащане на възнаграждение, е на ответника, който ги твърди. При установяване на тези твърдения важат ограничението на чл.164 ГПК за допустимост на гласните доказателства, но единствено ако се установява стойност по-голяма от 5 000 лева. Именно поради това съдът е счел уговорката за заплащане възнаграждение в размер на 4 500 лева за допустима за установяване със свидетели и изслушал такива. Преценката и допустимостта на свидетелските показания в тази връзка съдът намира за неотносимо тъй като приема, че не се установява изобщо твърдението на ответника за възлагане нему тази дейност от Преслав 1, т.е. не се установява възлагане на действия извън представеното с исковата молба пълномощно. Напротив, през цялото време ответникът е действал като представител на Силк Газ БГ ЕООД. Ответникът не е установил, че е извършвал дейност вместо и за сметка на представлявания Преслав 1 ЕООД, извън действията по изтегляне на сумата от банковата сметка на дружеството. Поради това плащането на възнаграждение, когато е уговорено такова, подлежи на доказване от довереника с всички доказателствени средства, което ответникът не е сторил. Същия не е доказал, а и не е твърдял, че е отчел резултата и средствата на доверителя си, а задължението на довереника да даде сметка за възложеното му включва както задължение да уведоми доверителя за изпълнението, така и да предаде полученото - било то пари или друг резултат. От друга страна ответникът не е декларирал в ГДД по ЗДДФЛ за 2014г. и за 2015г. получените от него възнаграждения по договора за поръчка въпреки декларирани средства получени от него като земеделски производител – вж. заключение на л.357 по делото.

Не се установява и второто въведено в спора възражение за прихващане със сумата от 92 550 лева, представляващи разликата между претендирани с исковата молба суми, след приспадане на дължимото възнаграждение по мандатната сделка в размер на 81 000 лева, със сумата по запис на заповед, издаден от Преслав 1 ЕООД на 02.09.2014г. за сумата от 110 000 лева, в полза на Силк Газ БГ ЕООД. От съвкупния анализ на доказателствата се установява, че записа е издаден като обезпечение на договор за заем между Силк Газ БГ ЕООД и Преслав 1 ЕООД. Обезпечителния характер на записа следва и от приложения от ответника договор за цесия от 01.07.2016г. Договор за заем /финансова помощ/ не е представен по делото. Същевременно се установява от изслушаната ССЕ, че ако и да е налице заем за сумата от 243 250 лева, отразена счетоводно и при двете дружества Силк Газ БГ и Преслав 1 ЕООД /така ССЕ на л.354 и сл./, то тази сума към м.10.2014г. е възстановена изцяло от Преслав 1 ЕООД на Силк Газ БГ ЕООД. С оглед периода на извършване на превода от 254 017.10 лева съдът намира, че е налице пряка връзка с получените от банковия кредит средства от Силк Газ БГ. С оглед размера на договора за заем и липсата на писмен договор за това, съдът намира, че в тази част биха били недопустими свидетелските показания. Издаването на записа на заповед е от предходна дата 02.09.2014г. с падеж на 03.10.2014г. Поради извършване на сделката, записа на заповед не е предявен за плащане както на издателя, така и на авалистите по него. Същия е джиросан на К.К. на 01.07.2016г. Тъй като към този момент К.К. е бил управител на Силк Газ БГ ООД като поемател на записа на заповед, считано от 02.11.2014г., то същия е знаел за погасяването на заема още към 21.10.2014г. /така ССЕ/ Изводите на съда не се променят и поради представения договор за цесия от същата дата 01.07.2016г. /л.194/, по силата на който Силк Газ БГ ООД прехвърля на К.К. вземането на първото дружество от Преслав 1 ЕООД в размер на 110 000 лева по запис на заповед, издаден от Преслав 1 ЕООД с падеж на 03.10.2014г. и връчването на уведомления по чл.99 ЗЗД на представляващия ищеца В.Станев.

Неоснователно поради това съдът намира възражението на ответника, че не могат да му бъдат противопоставени възражения за погасяване на вземането по договора за заем. Разпоредбата на чл. 465 ТЗ предвижда, че длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата. Цитираната правна норма намира съответно приложение и към записа на заповед съгласно чл. 537 ТЗ. От посочената разпоредба и предвид функциите на джирото може да се направи извод, че спрямо третите лица, които са придобили записа на заповед с джиро, издателят не може да противопостави възражения, извлечени от каузалните отношения с поемателя /джиранта/, предхождащи или съпровождащи издаването на менителничния ефект.  От този принцип има изключение: издателят може да направи на джиратаря личните си възражения, основани на каузалните отношения със своя кредитор /поемател на записа на заповед и джирант/ само ако джиратарят /приносителят/ е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право - извод, който произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.8 ЗЗД, чл.63, ал.1 ЗЗД, чл.289 и чл.465 ТЗ. Възраженията по чл.465 ТЗ са противопоставими на недобросъвестния приносител, като недобросъвестността се определя към момента на придобиване на менителничния документ. В случая, К.К. към датата на джиросване на записа на заповед от Силк Газ БГ ООД е управител на същото заедно със С.Д., поради което нему могат да бъдат противопоставени всички възражения, вкл. по каузалното отношение – договора за заем, каквито биха могли да бъдат направени спрямо джиранта. Налице е от друга страна трайноустановена практика, съгласно която извършено джиро след погасяване на менителничния ефект няма транслативен ефект. /в този смисъл решение № 511/1.07.2008 г. по т. дело № 38/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о./ Поради тези обстоятелства съдът намира, че на джиратаря могат да бъдат противопоставени и личните възражения на издателя на заповедта поради неговата, на приносителя –джиратар небодросъвестност. Не са представени други доказателства, с които ответникът да докаже съществуването на задължение по записа на заповед, респ. по договора за заем, поради което съдът намира, че задължението по евентуален договор за заем е било погасено още към 21.10.2014г.

При произнасяне по същество съдът следва да се произнесе относно основателността на главния иск, който въз основа на наведените с исковата и допълнителната искова молба, съдът е квалифицирал по чл.284, ал.2 ЗЗД. Поставеният въпрос е разрешен по задължителен начин с решение № 188 от 15.6.12 г на ВКС по гр.дело № 1122/11 г на ГК, Трето ГО и решение № 547 от 31.7.2010 г по гр.дело № 1025/09 на ВКС, Четвърто ГО, постановени по реда на чл.290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, с които е прието, че основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или некачествено изпълнение на задълженията по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна са следствие на договорно правоотношение. Когато обаче увреждането не е настъпило от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от правилото да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Увреденият обаче не може сам да избира основанието /договорно или деликтно/, то се определя от материалния закон, който се съотнася към конкретните юридически факти. Съобразно реш.№11/2015г. на ВКС по гр.дело №3889/2014г. на IV г.о. на ВКС, по чл.290 ГПК, отговорността на пълномощника е договорна, а не деликтна. Такава съдът намира, че е отговорността на ответника съобразно твърденията в исковата молба и по настоящия спор.
Предявената искова претенция черпи правно основание в нормата на чл.284 ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, тъй като наведената фактическа обстановка сочи на договорно неизпълнение. Едностранния характер на упълномощаването като правна сделка не е основание да бъде изключен нейния каузален характер. В случая не се установяват възраженията на ответника, че мандатното отношение е включвало право на довереника да продаде от името и за сметка на доверителя негов недвижим имот  тъй като очевидно от нот.акт К.К. не е действал по сделката като пълномощник на ищеца, а е представлявал купувача Силк Газ БГ ЕООД. Независимо от това, установените въз основа на пълномощното отношения между страните сочат на договорно основание на претенцията. В случаите когато довереникът е действал от името и за сметка на доверителя, теглейки сумите от банковата сметка на ищеца, правата и задълженията са възникнали направо в имуществената сфера на доверителя. Следователно щом ответникът е разполагал с правомощията да извършва правни действия от името на упълномощителя в това число за него е възникнало и правното задължение да отчете получените в резултат суми.
Обстоятелствата на които, ищецът основава иска си са неотчетени суми, получени от ответника като негов пълномощник. Без значение в случая съдът намира, че е липсата на установяване какви точно са били уговорките относно представляваното от К.К. трето лице и ищеца. Горните обстоятелства обосновават правна квалификация на иска по чл.284 ал.2 от ЗЗД, съгласно който текст довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. В случая ответникът не отрича, че е действал като пълномощник на ищеца при тегленето на сумите нито, че е участвал в последващата сделка по учредяване на ипотека и усвояване на банков кредит както и не твърди да се е отчел. При тези данни е възникнало мандатно правоотношение, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца получената сума. /в този смисъл и реш.№103/2010г. по гр.дело №2326/2008г. на IV г.о. на ВКС, по чл.290 ГПК/ С оглед наведените твърдения за наличие на доброволно представителство въз основа на даденото от ищеца пълномощно за извършване на определени правни и фактически действия, изтеглянето на сумите от довереника и липсата на отчитането им обратно на доверителя, съдът намира предявеният иск за основателен. Представителството е извършване на правни действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него, като представителството за сключване на сделки възниква в повече от случаите от волеизявление на представлявания - т. е. от упълномощаване. В тази хипотеза представлявания определя обема на представителната власт, а това е правната възможност по силата на която едно лице може да извършва правни действия от името на друго и да създава за него правни последици. Приема се също, че възлагането на правни действия се квалифицира като договор за поръчка - чл.280-292 ЗЗД, като ако довереникът действа от името на доверителя, като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя. С още по-голямо основание искът подлежи на разглеждане на договорно основание предвид субсидиарния характер на иска по чл.59 ЗЗД, предявен като евентуален.

Не се установяват възраженията на ответника за съдебно прихващане от сумата по отчетната сделка с насрещно вземане по чл.286 ЗЗД /за възнаграждение по мандат/ както и наличието на друго вземане, основано на неформален договор за заем от 08.09.2014г. /отразен и при двете дружества Силк газ и Преслав 1 ООД/, сумата по който е възстановена изцяло на заемодателя. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираната с исковата молба сума ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.

Поради несбъдване на процесуалното условие, съдът не дължи разглеждане на евентуалния иск по чл.59 ЗЗД.

С оглед уважаване на иска, сторените от ищеца разноски следва да бъдат възложени в тежест на насрещната страна съобразно представения списък по чл.80 ГПК, или до размера от общо 11 342 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Насрещната страна не е правила възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Същевременно, с оглед представените доказателства се установяват предпоставките на т.1 от ТР №6/2013г. за включване в присъжданите суми на изплатения по банков път адв.хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********,***, да заплати на ПРЕСЛАВ 1 ЕООД, ЕИК *********, София, представлявано от В.С., сумата от 173 550 /сто седемдесет и три хиляди петстотин и петдесет лева/, представляващи изтеглена от ответника сума от банкова сметка ***, въз основа на пълномощно с нот.заверка на подписа на представляващя Преслав 1 ЕООД М. Т., в периода от 09.09.2014г. до 21.10.2014г., неотчетени на доверителя съгласно чл.284, ал.2 вр.чл.36 ЗЗД ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 07.07.2016г. до окончателното изпълнение на задължението.

ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********,***, да заплати на ПРЕСЛАВ 1 ЕООД, ЕИК *********, София, представлявано от В.С., сторените по делото разноски в общ размер от 11 342 /единадесет хиляди триста четиридесет и два лева/, вкл.държавна такса, депозит за вещо лице и адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с ВЖ пред Апелативен съд –Варна.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: