Определение по дело №5085/2019 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.София,  17.06.2019 г.

 

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                  

                               

                                                          Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                                 Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                                                  ЕКАТЕРИНА СТОЕВА

 

разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 5085/2019г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Подадена е жалба от Ц.П.Д. против постановление от 25.03.2019г. на ЧСИ Н.П., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20198470400014, с което е отказано вдигане на възбрана, наложена върху 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 12084.2701.891, находящ се в с.Волуяк, ул.***** с площ 1482 кв.м.

Жалбоподателката сочи, че на 21.02.2019г. в имотния регистър към Службата по вписванията-гр.София бил вписан НА № 145, том ХХ, дело № 6230/2019г., с който П.Д.Л., в качеството на наследник на Д.Л., й прехвърлил чрез дарение правото на собственост върху посочения недвижим имот. По изп.д.№ 20198470400014 по описа на ЧСИ Н.П. била наложена възбрана върху 1/2 ид.ч. от имота, вписана на 01.03.2019г., за което съдебният изпълнител приел да е собственост на длъжника Н.Л.въз основа подадена от нея декларация по чл.14 ЗМДТ и саморъчно завещание оставено в нейна полза от Д.Л. от 1994г., което завещание не било вписано. Позовава се на разпоредбите на чл.112 и чл.113 ЗС относно вписването на подлежащите за това актове, измежду които е посоченото саморъчно завещание и навежда, че поради невписването му й е непротивопоставимо. Тъй като се счита за изключителен собственик на имота подала молба до ЧСИ за заличаване на възбраната с постановен отказ, предмет на подадената жалба.

Взискателят П.М.М.изразява становище за неоснователност на жалбата.

Длъжникът Н.П.Л.не изразява становище.

В мотивите ЧСИ развива доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалвания отказ.

Съдът, въз основа данните по делото, намира следното:

Производството по изп.д.№ 20198470400014 по описа на ЧСИ Н.П., с район на действие СГС, е образувано по молба на П.М.М.-взискател и против длъжника Н.П.Л., въз основа издаден изпълнителен лист от 16.01.2019г. по влязло в сила решение № 169/09.01.2019г. по гр.д.№ 13772/2017г., с което длъжникът е осъден да заплати парични суми.

С молбата е направено искане за налагане възбрана за обезпечение на вземанията върху собствен на длъжника недвижим имот в с.Волуяк и конкретно поземлен имот с идентификатор 12084.2701.891, находящ се в с.Волуяк, ул.******с площ 1482 кв.м. С допълнителна молба от 28.02.2019г. взискателят поискал възбраната да бъде наложена върху 1/2 ид.ч., съответстваща на притежаваната от длъжника част от имота придобита по завещание.

Съдебният изпълнител събрал данни относно собствеността върху имота, като по изпълнителното дело са приложени декларация по чл.14 ЗМДТ и саморъчно завещание оставено от Д.Л., обявено на 15.11.1994г.  С това завещание Д.Л. се разпоредил за след смъртта си в полза на внучките си Н.Л.и Ц. Л.с посочения имот, а с декларацията по чл.14 ЗМДТ Н.Л.декларирала пред Столична община право на собственост върху 1/2 ид.ч. от него като посочила завещанието за придобивно основание.

Въз основа тези данни ЧСИ приел, че длъжницата притежава 1/2 ид.ч. от имота и с постановление /стр.41/наложил възбрана върху тази част, вписано в Службата по вписванията-гр.София на 01.03.2019г. Длъжницата била уведомена за това с поканата за доброволно изпълнение. С молба от 12.03.2019г. заявила, че не притежава права върху имота, поради което направила искане за нейното вдигане. С постановление от 21.03.2019г. ЧСИ отказал отмяна на възбраната.

От своя страна на 22.03.2019г. жалбоподателката в настоящото производство подала заявление по изпълнителното дело също с искане за заличаване на възбраната с твърдението да е изключителен собственик на имота. Приложила препис от НА № 24, том І, рег.№ 478, дело № 21/2019г. на нотариус С.М., с район на действие СРС, с който на 21.02.2019г. П.Д.Л. дарил на дъщеря си Ц.П.Д. целия имот. Не е спорно, че П.Л.е наследник по закон /син/ на починалия Д.Л., а Ц.Д. и длъжника Н.Л.са сестри, както и че завещанието на Д.Л., обявено през 1994г. не е вписано.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за недопустима по следните съображения:

Жалбоподателката не е страна в изпълнителното производство, но заявява право на собственост върху имота, върху който е наложена възбраната, изключващо такива на длъжника, поради което се явява трето лице по чл.435, ал.4 ГПК. Според нормата трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. От съдържанието й недвусмислено следва, че с право на жалба и в този смисъл активно легитимирано да обжалва действията на съдебния изпълнител по насочване изпълнението върху вещи е трето лице, което се намира или твърди да се намира във владение на имота /упражнява фактическа власт върху него/ към деня на запора, възбраната или предаването.

Както е разяснено в т.4 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г., ОСГТК на ВКС, във връзка със съпоставката между иска по чл.440 ГПК и обжалването по чл.435, ал.4 ГПК като средства за защита на третото лице,  чиито имуществени права са засегнати от принудително изпълнение, предмет на производството по обжалването по чл.435, ал.4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение материалното право на собственост. Ясно и правно аргументирано е проведена разликата между двата способа за защита, като спрямо обжалването по чл.435, ал.4 ГПК е подчертано поставеното от закона изискване третото лице да е във владение на вещта към деня на възбраната, съставляващо процесуална предпоставка за допустимост на жалбата.  

В случая жалбоподателката не е навела твърдения към деня на налагане на възбраната да е била във владение на имота, нито този факт се установява от данните по делото, поради което съдът счита подадената жалба за процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Доколкото оспорва длъжницата да притежава права върху него, като противопоставя свои е налице спор за собственост, който в рамките на започналото изпълнително производство може да бъде разрешен чрез иск по чл.440 ГПК или по общия ред с иск по чл.124 ГПК.

Водим от горното съдът

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Ц.П.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, против Постановление от 25.03.2019г. на ЧСИ Н.П., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20198470400014, с което е отказано вдигане на възбрана, наложена върху 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 12084.2701.891, находящ се в с.Волуяк, ул.******с площ 1482 кв.м.          

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.