№ 118
гр. Горна Оряховица , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200187 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № КГ - 2367 от 29.01.2021г., издаден о от
председателя на ******* /ДАМТН/, на "*****" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.В.Т., представлявано от Н. П. К., е наложена имуществена санкция в размер
10 000 лева на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/.
Същото е обжалвано в законоустановения срок, като с жалбата се иска съдът да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание за
дружеството жалбоподател, редовно призовано, се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество на делото излага аргументи за отмяна
на наказателното постановление.
1
За ответника по жалбата ДАМТН, редовно призован, не се явява представител в
съдебно заседание.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
"*****" ЕАД, ЕИК ***** е със седалище и адрес на управление: гр.В.Т.,
представлявано от Н. П. К..
При извършена проверка на 01.06.2020 г. в обект, стопанисван от "*****" ЕАД, находящ
се в с.К., ул. „****" № 80, от бензиноколонка № 1 е взета проба от течно гориво - гориво за
извънпътна техника с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Рс-
045/01.06.2020г./л.19/. При проверката е установено, че последната доставка на горивото е в
количество 4500 л. по експедиционна бележка № 204/26.05.2020г. и с декларация за
съответствие № 11740/15.05.2020 г. издадена от „ИНСА ОЙЛ" ЕООД, за партида № 4140, в
количество 207750кг. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 1 е
197 л.
След изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ - ДАМТН гр. С., ж.к.
”
„****", кв. „Полигона", ул. „***** № 2, притежаваща Сертификат за акредитация на БСА,
валиден до 30.09.2020 г., е издаден Протокол от изпитване № С-0125/03.06 .2020 г./л.34/. На
основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е
изготвен Констативен протокол № КП-0189/03.06.2020 г./л.36/, съгласно който полученият
резултат от изпитването на течно гориво се отклонява от допустимите гранични стойности
както следва:
Полученият резултат за показател "Съдържание на сяра“ е 22,2mg/kg, при норма
максимум 10mg/kg.
Протокол от изпитване и констативния протокол са изпратени на "*****" ЕАД , с
писмо с изх. № 84-01-300/03.06.2020 г./л.37/.
С писмо-покана с изх. № 84-00-90/16.06.2020 г. и известие за доставяне от 17.06.2020
г. фирма "*****" ЕАД е поканена да се яви за съставяне и връчване на акт за
административно нарушение (АУАН). АУАН № А-105 от 31.07.20г. е надлежно връчен на
представляващия "*****" ЕАД Н.К., видно от положения подпис в акта/л.52/.
В оспореното наказателно постановление е формулирано, че като е разпространявало
на 01.06.2020 г. течно гориво - гориво за извънпътна техника и трактори, за което на
03.06.2020 г. с Констативен протокол № КП - 0189/03.06.2020 г. е установено несъответствие с
изискванията за качество, "*****" ЕАД , в качеството му на краен разпространител съгласно
изискванията на §1 т. 20 от ДР от ЗЧАВ, е извършило нарушение на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ,
вр.чл.6 т.6 от НИКТГУРНТК.
Установено по делото е от показанията на актосъставителя М./л.89-90/, че в
процесния обект е имало само една колонка за гориво, която се ползвала в самия обект
/вероятно вътрешноведомствена поради заграждането на обекта и наличието на портал за
ограничаване на преминаването/. Докато трае проверката зареждане с гориво не било
осъществявано. Посочва, че за достигане до тази единствена колонка се преминава през
портал. В тази насока са и показанията на св.Ш./л.90/-„Обектът представлява двор…няма
указание, че има бензиностанция“.
2
По този начин настоящата инстанция достига до извод, че най-вероятно
установените минимални количества гориво са използвани за зареждането на превозни
средства на самото дружество във връзка с осъществяваната от него дейност.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателната процедура са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и материалния
закон, които ограничават в значителна степен правото на защита на жалбоподателя и
обуславят отмяната на НП като незаконосъобразно. В АУАН и в НП е описано конкретно
нарушение, както и е налице посочване към издадената на основание чл. 8 от ЗЧАВ Наредба
за изискванията и качествата на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
/НИКТГУРНТК/, като е посочен чл.6 т.6 от НИКТГУРНТК, който визира нарушение на
забраната - да не се разпостранява гориво , което не съответства на изискванията за
качество съгласно цитираните правни норми. От изложеното в оспореното наказателно
постановление става ясно, че се вменява нарушение, изразяващо се в разпространение на
течно гориво- „Като е разпространявало на 01.06.2020г. течно гориво- гориво за извънпътна
техника и трактори…“/НП-л.8, абз.посл./, а от друга страна изрично се цитира, че това
дружеството е осъществило нарушението в качеството му на краен разпространител по
смисъла на параграф 1 т.20 от ДР на ЗЧАВ. Видно от последноцитираната точка 20 на
параграф 1 от ДР, краен разпространител на течни горива е лице, което разпространява
течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните
превозни средства/МПС/ на потребителите, включително на собствени МПС. Този текст не
може да се тълкува изолирано от т.23/пар.1/ от ДР, където е посочено какво се разбира под
„разпространение на течни горива“ с целта, специфична за крайния разпространител- това е
движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до
крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и
съхранение на течни горива в местата по чл.3 ал.1 т.5. Като не е описано в какво от
описаните възможни варианти се изразява разпространението, в т.ч. като краен
разпространител, то е нарушено правото на защита на жалбоподателя, като не му е вменено
точно с поведение е осъществено нарушението, което се сочи да е извършено-как и по
какъв начин разпространява. Той трябва да разпространява процесното гориво на
бензиностанция, като разбира се целта може и да включва зареждане на собствени МПС.
Акцентът в случая не следва да е по отношение на целта, а по отношение на това как
точно е осъществено разпространението от крайния разпространител/жалбоподателя в
настоящото производство/, като се има предвид указаното в пар.1 т.20 от ДР относно
същностната характеристика на процеса на разпространението и в какво се изразява то-
нещо, което не е описано в НП. Установи се по делото, че продажба и зареждане не са
установени, нито по отношение на трето лице, нито по отношение на собствени МПС на
дружеството жалбоподател. Ако има предоставяне на складови услуги или съхранение,
респективно ползване, то те трябва да се опишат като правнорелевантни съгласно чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН и то във връзката им с чл.3 ал.1 т.5, към който препраща т.23 от ДР. По тези
съображения съдът счита, че за жалбоподателя не става ясно в какво се изразява действието
по разпространение, т.е.- нарушението, за което е наказан, което е попречило на правото му
на защита. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже, че на посочената
дата и място, при описаната фактическа обстановка, жалбоподателят е извършил визираното
нарушение, което представлява евентуално складиране, съхранение, евентуално продажба
или ползване на течни горива съгласно смисъла да думата разпространение. Установи се, че
мястото на проверката не представлява бензиностанция по изричното изискване на
цитирания от АНО пар.1 т.20 от ДР, а единична бензиноколонка, оградена и недостъпна за
масов потребител. Ако това е резервоар са съхранение и използване, свързан с колонка, то
това следва да бъде описано и отграничено от понятието бензиностанция /трайно прикрепен
към недвижим имот обект, отговарящ на изискванията на устройство на територията и
строителните изисквания, предназначен
за непосредствено зареждане на пътни превозни средства на територията на обекта/, в
който см. е употребеното понятие в НП. Съгласно чл.3 ал.1 т.5 от ЗЧАВ, към който
препраща параграф 1 т.23 от ДР, изискванията на този закон се отнасят за: резервоарите
за съхраняване и използване на течни горива, петролните бази, терминалите,
бензиностанциите, авто- и жп цистерните, корабните горивни танкове, с изключение на
резервоарите на моторните превозни средства, като съдът намира за недоказано в настоящия
процес нарушението да е осъществено в обект бензиностанция, така както се сочи в НП.
Изискването на закона за определени реквизити на АУАН и НП не е самоцел и се състои не
3
просто във въвеждане на словесно описание на извършеното нарушение, но и в това
описанието на обстоятелствата, около извършване на твърдяното административно
нарушение да е въведено по начин, който не допуска внасянето на вътрешни
противоречия във фактите, отнасящи се до описанието на деянието, като датата, мястото
и начина на извършване, законните разпоредби, които са били нарушени- основни белези,
характеризиращи всяко административно нарушение от обективна страна. При така
описаните обстоятелства по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,които не конкретизират начинът на
разпространение, може да се направи и следния извод: че установените количества гориво
са използвани за зареждането на превозните средства на самото дружество във връзка с
осъществяваната от него дейност. Това може да е доставяне на продукт за потребление и
използване в процеса на търговска дейност на дружеството/предоставяне на пазара по
смисъла на параграф 1 т.48 от ЗД на ЗЧАВ/. За дефинирането на понятието "предоставяне на
пазара" отношение има и чл.2 параграф 1 от Регламент/ЕО/ № 765/2008г. на Европейския
парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация
и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на
Регламент /ЕИО/ № 339/93. Съгласно посочения параграф предоставянето на пазара
означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара
на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Поради
липсата на описани обстоятелства не може да се направи извод дали дружеството
жалбоподател е извършвало предлагане на пазара на течното гориво или след като с него е
зареждало единствено собствените си превозни средства с цел да обезпечи дейността
си/нещо, което не е описано в НП/, но евентуално би могло да се предполага с оглед
свидетелските показания, че обекта на проверка не е достъпен за външни лица. Разбира се
едно административнонаказателно обвинение не може да почива на предположения, в това
число и относно това какво е имал предвид АНО при дефиниране на нарушението и
неговото описание. В крайна сметка се твърди, че на бензиностанция дружеството
жалбоподател разпространява /неуточнено по см.на т.23 от ДР как/ гориво в качеството си
на краен разпространител.Описано е какво е горивото, в какви количества е установено,
от кого е доставено, но не и правнорелевантните действия или бездействия, които
обосновават съставомерността по сочената като нарушена норма от ЗЧАВ.
Не е описано да е налице предвидената в чл.2 параграф 1 от Регламент/ЕО/ №
765/2008г. търговска дейност, респективно липсва извършването на доставка на продукта, за
която са необходими две насрещни страни. Ето защо, дори да се явява краен
разпространител на течното гориво по смисъла на сега действащата редакция на пap. 1, т. 20
ДР ЗЧАВ, дружеството в случая не би могло да е субект на административнонаказателна
отговорност поради липсата на законова предпоставка, а именно да предлага течното
гориво на пазара / в този см. и решение на Адм.Т. по КНАХД № 10027/21г./.
В АУАН и НП не е описано и конкретно действие по разпространение или
предлагане-време, място, превозно средство, съхранение, поради което следва също така да
се приеме, че не е описано деяние, с което е осъществено възприетото нарушение, което
подлежи на доказване/изискване на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/. От събраните доказателства се
установява, че дружеството жалбоподател към момента на проверката е закупило гориво,
което след анализ показало отклонения от нормативно изискуемите условия. За да е краен
разпространител на течни горива следва дружеството да разпространява тези течни горива и
то на бензиностанция с целта, посочена в пар.1 т.20 от ДР на ЗЧАВ. Тъй като посочената в
т.20 цел включва както зареждане на МПС на потребители, така и собствени МПС и след
като не се описва в НП в какво се състои разпространението по см.т.23/ДР/, движението на
течните горива по веригата производител/вносител-краен разпространител, би могла да се
квалифицира и като разпространение във вида предоставяне на пазара/т.48/, пускане на
пазара/т.17 от ДР/ и пр., за които действия само може да се предполага предвид липсата на
описани правнорелевантни обстоятелства.Уточнението на АНО за това, че
разпространението е като краен разпространител съвсем не означава, че е ясно това
разпространение какво представлява. Освен това именно за крайния разпространител
изискването на т.20 от ДР е за разпространение на бензиностанция.
Съдът намира, че дори при спазване на процедурата за санкциониране на
дружеството жалбоподател, осъщественото от жалбоподателя деяние би представлявало
4
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай следва да намери
приложение посочената разпоредба, която предвижда, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на адм.-наказващият орган
за "маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. В конкретния случай са налице основанията за това. На първо място,
нарушението е първо по ред за жалбоподателя, което не е отчетено от наказващия орган. По
делото липсват доказателства жалбоподателят да е санкциониран за нарушения по ЗЧАВ. На
второ място, става дума за минимално количество налично гориво от 197л. в резервоар,
който се е намирал в проверения обект, който не е бензиностанция. На трето място, по
делото липсват данни да са настъпили вредни последици от деянието на жалбоподателя.
Следва да се приеме, че такива липсват. Безспорно от доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят е притежавал течно гориво, за което е имал необходимите
документи, вкл. декларация за съответствие на качеството на течните горива. Липсват данни
за обемът на дейност на дружеството, но може би действителното установяване на
съотвествието за качество изисква финансов ресурс, с който жалбоподателят не е
разполагал, след като от момента на доставка на горивото, същото е станало негова
собственост. Всички тези обективно съществуващи обстоятелства не са отчетени и
обсъдени от наказващия орган в издаденото НП, поради което е издал един необоснован и
незаконосъобразен акт. Ако същият бе отчел и обсъдил посочените по-горе обстоятелства
би достигнал до извод, че осъщественото от жалбоподателя деяние представлява маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, т.е. извършеното
нарушение с оглед липсата на вредни последици и с оглед на другите смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. И на това основание съдът намира, че НП
следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да
се присъдят разноски в полза на жалбоподателя относно заплатено адвокатско
възнаграждение. Представя се договор за правна защита и съдействие със страни
жалбоподателя и адв.К., в който фигурира договорено за заплащане адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева и същото следва да бъде присъдено в полза на
"*****" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., представлявано от Н.
П. К..
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ - 2367 от 29.01.2021г., издадено от
председателя на ******* /ДАМТН/, с което на"*****" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.В.Т., представлявано от Н. П. К., е наложена имуществена санкция в
5
размер 10 000 лева на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух
/ЗЧАВ/, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ******* /ДАМТН/ ДА ЗАПЛАТИ на "*****" ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр.В.Т., представлявано от Н. П. К., сума в размер на 1500
лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.В.Т. в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6