№ 1043
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20211110213336 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Д.
при участието на секретаря К.М. като разгледа докладваното от съдията НАХД №
13336 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Т. Л. срещу Наказателно постановление № 21-4332-
016283/06.08.2021г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което
на М. Т. Л. е наложено адм.наказание-“глоба” в размер на 200/двеста/ лева, за нарушение на
чл. 25, ал. 1 от ЗДП, на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДП.
Жалбоподателят-редовно призован, се явява лично и ползва проц. представител-адв.
Л.Ц. от САК, който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.
Претендират се разноски.
В жалбата са наведени доводи за отмяна НП поради неосъществен състав на нарушение
и неправилно ангажиране на адм.наказателната отговорност. Наведени са доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство. Изложени са аргументи за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна - Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, редовно
призована за съдебно заседание, не изпраща представител.
1
СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 28. 07. 2021 г. е съставен АУАН от акт. Раостислав Г. - мл.автоконтрольор към
СДВР, на ж-ля М. Т. Л.. В акта е отразено, че на 28.07.21г. около 15.10ч. ж-лят М.Л. е
управлявал лек автомобил „Тойота Аурис” с рег. № **** като се движила в гр. София, по
бул.“Хр.Ботев“ с посока на движение от ул.“Цар Симеон“ към ул.“Козлодуй“ и на
кръстовището с бул.“Сливница“ поради маневра-отклонение наляво по платното за
движение, не пропуснала и реализирала ПТП с движещия се покрай него в ляво трамвайна
мотриса Т8М-700 с инв. № ТМ 2413, управлявана от Н.Т..
На сочената в акта дата на мястото на произшествието пристигнали полицейските
служители на ОПП-СДВР - мл.автоконтрольор Раостислав Г. и св. Л.Н.. Предоставени били
на жалбоподателя М. Л. и на Н. Т. да попълнят декларации. Св. Л.Н. съставил скица на
ПТП-то и протокол на ПТП.
В АУАН актосъставителят Р.Г. е приел, че ж-лят М.Л. е извършила нарушение на
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от жалбоподателя с възражения
за неосъществен състав на нарушение.
Видно от Заповед № 8121з-515/14.05.18 г. на министъра на вътрешните работи служител
на длъжност "младши автоконтрольор" в О"ПП" при СДВР е компетентен да издава актове
за установяване на нарушения на ЗДвП.
С писмо от СО-от директор дирекция“Сигурност“ на СО е отговорено, че Оперативен
дежурен център и ведоеонаблюдение към дирекция“Сигурност“ на СО не разполага със
система за наблюдение на кръстовището на бул“Сливница“ и бул“Христо Ботев“.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля-
акт. Раостислав Г., св. Л.Н., св. Н.Т. и св. Надя Вяасилева; справка картон на водач; Заповед
№ 8121з-515/14.05. 2018 г. на министъра на вътрешните работи; Протокол за ПТП и скица ;
декларация от Н. Т., декларация от ж-ля М. Л.; Писмо от СО; Пълномощно и др.
НП е издадено от оправомощен за това орган. В този смисъл по делото е приложена
Заповед № 8121з-515/14.05.18 г. на министъра на вътрешните работи.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителят Р.Г.. Същият не дава данни във
връзка със съставения АУАН и направените констатации относно авторството и съставянето
на АУАН на ж-ля М.Л., което наложи предявяването на АУАН на актосъставителя. Съдът
отчита липсата на спомен у актосъставителя във връзка със съставения АУАН като
обяснимо с оглед естеството на работа и прие, че е съставил АУАН след извършена от него
проверка по случая и въз основа на посочената докладна записка. Съдът предяви и на св.
Л.Н. съставения Протокол за ПТП и скица за ПТП от 28.07.21г., поради изложеното от него,
2
че не помни посетеното произшествие. След предявяването св. Н. дава данни, че е съставил
Протокола и скицата за ПТП, както и че автомобилът е бил навлязъл в зоната на трамвая и е
последвал удар. Свидетелят Н. сочи, че в последствие е наблюдавал видеозаписи от ПТП-то
и записите са потвърдили констатациите, изложени в съставения от него Протокол за ПТП.
Съдът кредитира изложеното от акт. Г. и св. Н. относно посетеното ПТП и извършените от
тях действия по съставяне на акт и на Протокол и скица от произшествието. Съдът не
кредитира изложеното от св. Н., че е гледал записи от произшествието, тъй като е
приложено писмено доказателство от СО- Оперативен дежурен център и ведоеонаблюдение
към дирекция “Сигурност“ на СО, съгласно който СО не разполага със система за
наблюдение на кръстовището на бул“Сливница“ и бул“Христо Ботев“.
От показанията на св. Н. Т. се установява, че на процесната дата е управлявала
трамвайна мотриса на посочено в акта място, възприела е действията на водача по
управление на лекия автомобил, положението на лекия автомобил спрямо трамвая-от
дясната страна преди кръстовището и в обсега на трамвайните релси и удрарът, настъпил в
предната врата на трамвая. Наред с това свидетелят сочи, че автомобилът е бил спрял на
светофар и е потеглил от спряло положение. От изложеното от св. Т. се установява, че
лекият автомобил преди кръствоището е навлязал на релсите и там е настъпил удар във
вратата на трамвая. Съдът прие за правдиво и незаинтересовано свидетелстването на св.Н. Т.
като отчете, че е очевидец на действията на водача на л.а“Тойота“ и показанията са ясни,
логични и нетенденциозни.
Допълващи фактическата обстановка са показанията на св. Надя Василева, която е
отишла след реализираното ПТП и дава данни за състоянието на лекия автомобил, както и
че е чула от служители на „транспорта“, че трамваят е бил на забранено и е виновен за
ситуацията“. Съдът намира за неотносимо последното твърдение, доколкото същото не бе
потвърдено от събраните останали доказателства по делото.
Следва да се отбележи, че писмените доказателства, събрани в адм.наказателното
производство, са еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира в
цялост. При така установеното съдът намира, че доказателства, събрани по делото, са
недостатъчни, за да се приеме, че жалбоподателят е реализирал съставът на вменотото му
административно нарушение.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът приема, че при съставяне на АУАН и издадаване на НП не са спазени изискванията
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Посочената за нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е императивна и указва, че :"
Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
3
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. " За да е налице нарушение на чл. 25, ал. 1 от
ЗДП водачът трябва да се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, преди да извърши маневрата или да я е извърши, като не се е съобразил с
тяхното положение, посока и скорост на движение. В НП обаче АНО не е изложил
твърдения, жалбоподателят да е осъществил което и да е от изпълнителните деяния на
нарушението, съобразно посочената норма. Не се твърди, че водачът не се е убедил, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, преди извършването на маневрата, нито
се твърди, че същият не се е съобразил с положението, посоката или скоростта им на
движение. В обстоятелствената част на АУАН е отразено, че ж-лят поради маневра
отклонение наляво по платното за движение не е пропуснала и е реализирала ПТП с
движещия се покрай него трамвай. Аналогична фактическа обстановка е възприел и АНО в
обстоятелствената част на НП. Нито в АУАН, нито в НП са изложени твърдения
жалбоподателят да е осъществил, което и да е от изпълнителните деяния на нарушението по
чл. 25, ал. 1 от ЗДП- не се твърди, че водачът М.Л. не се е убедила, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, преди извършването на маневрата, нито е посочена
посоката на движение на трамвайната мотриса, нито останалите обстоятелства, свързани с
осъществяване на нарушението. Това е абсолютно необходимо, доколкото от показанията на
очевидеца- св. Н.Т., която е управлявала трамвайната мотриса, се установява, че преди
кръстовището е посочените булеварди е настъпил ударът, както и че е действала светлинна
уредба. Наред с това сочи, че процесното МПС е било на светофар и е била първа кола. А
показанията на св. Н. разколебават доказателствената тежест на съставената скица на
произшествието и протокола от него, доколкото сочените твърдения не са намерили
отражение, както и поради твърдението му, че е прегледал записи от камери, като бе
установено, че на мястото на ПТП-то няма такива. Това допълнително внася съмнение в
безспорността на констатациите, отразени в съставения акт, относно механизма на
настъпилия пътен инцидент. Ето, защо е следвало в акта и в НП, предвид установеното от
фактическа страна поведение на водача на л.а“Тойтоа Аурис“ и навлизането върху
трамвайните релси, да бъдат описани от обективна страна всички елементи от вменения за
реализиран състав на административно нарушение.
Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението в издаденото НП не
би могла да бъде запълнена от съда и е рефлектирала неблагоприятно върху правото на
защита на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираното спрямо него
административно обвинение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
С оглед основателността на жалбата, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за
4
реалното заплащане на които е представил договор за правна защита и съдействие, имащ
характер на разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-4332-016283/06.08.2021г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на М. Т. Л. е
наложено адм.наказание-“глоба” в размер на 200/двеста/ лева, за нарушение на чл. 25, ал. 1
от ЗДП, на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДП.
ОСЪЖДА СДВР-ОПП да заплати на М. Т. Л., ЕГН-********** разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5