№ 5902
гр. София, 06.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20231110113581 по описа за 2023 година
На основание чл. 140 и чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 28.02.2024 година от 15.30 часа,
за която дата се призоват страните и вещото лице.
УКАЗВА на страните най-късно в първото заседание да вземат становище във
връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай че в този срок
не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТСТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от
съда има значение на влязло в сила съдебно решение или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПИСМЕН ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предявени са искове по чл. 181, ал.1, във връзка с чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР.
2. Ищецът Н. А. М. твърди, че е работил в органите на МВР в продължение на 13
години- от 27.07.2009 г. до 15.09.2022 г. Заявява, че до 01.02.2017 г. редовно с месечното
трудово възнаграждение е изплащана и на основание чл.181, ал.1 ЗМВР левовата
равностойност на полагащата му се храна в размер на 120 лева, определена ежегодно със
заповед на министъра на вътрешните работи. Поддържа, че със Заповед № 8121 К-
1480/03.02.2017 г. е назначен на длъжност- началник сектор „База за отдих Секвоя-Долна
баня“, към отдел„Почивно дело“, при ответника, като в месечната заплата не е била
включена левовата равностойност на храната, която е следвало да бъде осигурявана на
основание §69, ал.6 от ПЗР към ЗМВР и чл.181, ал.1 ЗМВР и е следвало да бъде изплащана
1
на всички служители, съобразно чл.142, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗМВР, като за период от
15.09.2019 г. до 15.09.2022 г. не му е изплащана левовата равностойност на полагащата и се
храна. Претендира сумата от 4320 лева, представляваща левовата равностойност на
полагащата му се храна за период от 36 месеца, считано от 15.09.2019 г. до 15.09.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 15.03.2023 г. до окончателното
изплащане и разноските.
3. Ответникът Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ е
получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор.
Заявява, че разпоредбата на чл.181, ал.1 ЗМВР не е приложим за всички служители на МВР,
като в изпълнение на тази промяна и на основание чл.9 ЗДСл министърът на вътрешните
работи е издал Заповед № 8121 К-1480/03.02.2017 г., чрез която ищеца е преназначен на
длъжност началник сектор „База за отдих Секвоя-Долна баня“, към отдел„Почивно дело“,
при Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“. Твърди, че за част от
служителите по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, с приемането на §69, ал.1 от ПЗР към ЗМВРВР,
правоотношенията за тази част от служителите(сред които и ищеца) са променени, т.е.
преобразувани са като такива по ЗДСл. Поддържа, че с преминаването под регулацията на
ЗДСл са отпаднали част от правомощията и привилегиите по ЗМВР, с изключение на
посочените в закона(сред които не попада правото на храна или левовата равностойност по
чл.181, ал.1 ЗМВР). Заявява, че съгласно ал.6 на §69 индивидуалната основна заплата
включва заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за
научна степен и левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 ЗМВР, като в тази връзка
с преназначаването на ищеца на споменатата длъжност, считано от 01.02.2017 г.,
възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната не се
начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното от ищеца основно
възнаграждение. Твърди, че със ЗИДЗМВР са извършени промени за ясно разграничение,
между полицейските служители и служителите, заемащи т.нар.„административни
длъжности“( какъвто е и ищеца), като на последните (тези по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР) са им
отнети привилегии, сред които и правото на безплатна храна. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
4. ПРИЗНАВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО от доказване в отношенията
между страните обстоятелството, че ищеца работи при ответника по служебно
правоотношение, длъжността началник сектор „База за отдих Секвоя-Долна баня“, към
отдел„Почивно дело“, при Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“,
като останалите обстоятелства не са безспорни и се нуждаят от доказване между страните.
5. Доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва:
-Ищецът следва да докаже, че е работил на длъжност, за която нормативно е
предвидено заплащане на левовата равностойност на полагащата му се храна, както и
размера и периода за същата.
-Ответникът следва да докаже, че за заеманата от ищеца длъжност не е предвидено
(нормативно) заплащане на левовата равностойност на полагащата му се храна.
2
ДОПУСКА събиране по делото на приложените към исковата молба и писмения
отговор писмени доказателства, описани в същите.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която след като се запознае с материалите по делото, да отговори на
задачите, формулирани в отговора исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ депозит от 400 лева,
който следва да бъде заплатен от бюджетните средства на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Т. И., телефон 0879 123 133, като в призовката да
бъде посочено, че следва заключението следва да се представи поне една седмица преди
заседание с препис за страните.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 от
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3