Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Пирдоп, 13.03.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп),
I-ви състав, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на
съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 157
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано
по искова молба вх.№213/01.03.2019 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и
Мартин Деспов Деспов, чрез пълномощника: И.Н.Н., юрисконсулт на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, със съдебен адрес ***, офис сграда „Лабиринт“, ет.
2, офис № 4 срещу М.В.И., с ЕГН **********,***. В исковата молба се твърди, че
на 09.06.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99
от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********, и
„Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро
Кредит" АД срещу М.В.И., произтичащи от Договор за заем CrediHome №
1171-10154486 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1171-10154486 и двата от дата 6.12.2016 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството
- кредитор. Твърди се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********. В исковата молба се твърди, че „Микро
Кредит" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата е изпратено писмо от „Микро Кредит" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на
вземания съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-МКР/1171-10154486 от
15.06.2017 г., изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договора за паричен заем адрес на ответника. Писмото се е върнало в
цялост, тъй като получателят е напуснал адреса. Твърди се, че ищцовото
дружество изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо за
извършената цесия с изх.№ УПЦ-С-МКР/1171-10154486 от 08.02.2019 г. чрез куриер
с обратна разписка на същия адрес на ответника. Твърди се, че към момента на
подаване на настоящата искова молба, обратната разписка не се е върнала с
резултат от връчването. Ищецът е представил към настоящата искова молба и моли
да се приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Микро
Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за станалата
продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-С-МКР/1171-10154486 от 08.02.2019 г., което да се връчи на ответника ведно
с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.
о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем, не е погасено, ищецът моли да се приеме,
че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г.
на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/2013Г., ТК. В случай че ответникът не бъде намерен на установения
по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК
и съдът назначи на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника особен представител
и последният възрази относно редовността на уведомяването за извършената цесия
с връчването на препис от исковата молба, ищецът моли съда да има предвид
следното: установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът приема
връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът
приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника
уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно
представително за назначения адвокат и до назначаването му се стига след като
съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т. е. връчването на
исковата молба и, книжата към нея предхождат назначаването на особения
представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от
особения представител не засягат редовността на връчването на ответника. В
подкрепа на гореизложеното е са Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. №
1708/2017 на PC Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. №
5274/2018 на PC Варна. С оглед гореизложеното съдът приема, че с факта на
редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената
цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5
от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил
изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на
настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на
адреса и изтичането на срока по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен
представител на ответника, съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и
получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността
на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл е
Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2016 г. между „Микро Кредит" АД и М.В.И.
е сключен Договор за заем CrediHome № 1171-10154486, по силата на който
дружеството му е предоставило заем в размер на 900.00 лева. Условията на
„Договора за кредит" се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани
на лицевата страна на формуляра ."Искане за кредит" и "Договор
за кредит", като "Общите условия", при които се отпуска
кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от
"Договор за кредит". В исковата молба се твърди, че подписвайки
Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора
заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при
условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на
1036,08 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва
по него. В исковата молба се твърди, че съгласно разпоредбите на Общите
условия, в съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му
Заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен
стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира
и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с
техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. В исковата молба се
твърди, че съгласно Общите условия, при които е подписан договора,
Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която
е в размер на 136,08 лева, на 36 равни седмични погасителни вноски, в размер на
28,78 лева, като първата погасителна вноска е платима на 19.12.2016 г. Така страните
са договорили общ размер на плащанията по заема 1036,08 лева. В исковата молба
се твърди, че на основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр -
Искане за допълнителни услуги, на 06.12.2016 г. между „Микро Кредит" АД и М.В.И.
е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1171-10154486,
съгласно който „Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на
Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1
към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на
договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора
клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на
194,40 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 36 бр. равни
седмични вноски, всяка в размер на 5,40 лв., при първа погасителна вноска,
платима на 19.12.2016 г. В исковата молба се твърди, че на основание сключения
договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на
застрахователен посредник предоставя на Заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД
застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД,
ЕИК *********, конкретните условия по която са посочени в индивидуална застрахователна
полица, предоставена на и подписана от Заемополучателят. Съгласно сключения
договор за допълнителни услуги Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя
платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия, в срок от
36 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 14,85 лева, платими
считано от 19.12.2016 г., или обща сума за застрахователна премия - 534,60
лева, която покрива следните застрахователни рискове: смърт вследствие на
злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и
временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия
към договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за
отпускане на заем, а същите се предоставят на Заемополучателят само при
изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни
услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги. В исковата молба се
твърди, че на длъжника е начислена лихва за забава, както следва:
- по договор за заем: 50,99 лв. за
периода от 14.03.2017 г. (датата, на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда.
- по договор за допълнителни услуги:
35,96 лв. за периода от 14.03.2017 г. (датата, на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда. Размера на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. В исковата
молба се твърди, че срокът на договора е изтекъл на 21.08.2017 г. с последната
погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. В исковата молба се
твърди, че предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възниква
правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред срещу М.В.И., с оглед на
което е входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 591/2018 г., II
състав по описа на PC - Пирдоп, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът
не е намерен
на установените в заповедното
производство адреси, заповедта
за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е
явил да получи книжата, което от своя страна обуславя правния им интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Ищецът моли
съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по
отношение на ответника М.В.И., ЕГН **********, че същият дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД следните суми:
- 627.55 лева
(шестстотин двадесет и седем лева и петдесет и пет стотинки) - главница;
- 61.53 лева
(шестдесет и един лева и петдесет и три стотинки) - договорна лихва за периода
от 13.03.2017 г. до 21.08.2017 г.;
- 129.60 лева
(сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки) - сума за допълнителни услуги
по договор за допълнителни услуги за периода от 13.03.2017 г. до 21.08.2017 г.;
- 356.40 лева
(триста петдесет и шест лева и четиридесет стотинки) - застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от 13.03.2017 г. до 21.08.2017 г.;
- 50.99 лева
(петдесет лева и деветдесет и девет стотинки) - лихва за забава по договор за
заем за периода от 14.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- 35.96 лева
(тридесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки) - лихва за забава по договор
за допълнителни услуги за периода от 14.03.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
- законна
лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението в Районен
съд до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът моли,
да му бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство
на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Ищецът моли,
да му бъдат присъдени разноските направени в хода на настоящото производство,
както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева
на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Адвокат Г.Ц. от САК
– особен представител на ответника М.В.И., в дадения му от съда срок, е дал
писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил
доказателствени искания. Адвокат Г.Ц. от
САК, в писмения отговор оспорва предявения иск като
неоснователен, направено е възражение за нищожност на договора по подробно
изложените съображения и моли съда да отхвърли частично предявения от „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* установителен иск срещу М.В.И. в частта му, както следва:
- 61,53
лв. - договорна лихва за периода от 13.03.2017г. до 21.08.2017 г.;
- 129,60 лв. сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 13.03.2017 г. до 21.08.2017 г.;
- 356,40 лв. застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 13.03.2017 г. до 21.08.2017 г.;
- 35,96
лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 14.03.2017 г. до датата на
подаване на заявлението до съда
- Законна
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
Районния съд до окончателното изплащане на задължението.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени и приети
копие Договор за заем CrediHome № 1171-10154486 от
06.12.2016 г., ведно с общи условия; Искане
за заем CrediHome № 1171-10154486 от 06.12.2016 г.; Договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome №
1171-10154486 от 06.12.2016 г., ведно със застрахователна полица; Искане за
допълнителни услуги към договор за заем CrediHome № 1171-10154486 от
06.12.2016г.; Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 год. между „Микро
Кредит” АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с Анекс №1 и Анекс № 3 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 год. между „Микро
Кредит” АД и „Агенция за събиране на вземания”; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 09.06.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 год.; Пълномощно от
Изпълнителния директор на „Микро Кредит” АД, с
което е успълномощено „Агенция за събиране на вземания" да уведомява
длъжници от името на „Микро Кредит” АД;
Уведомителни писма от „Микро Кредит” АД
чрез „Агенция за събиране на вземания” АД с
изх.№ УПЦ-П-МКР/1171-10154486 от 15.06.2017 г., ведно с известие за доставяне и
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-МКР/1171-10154486 от 08.02.2019г., приложено е ч.гр.д.№ 591/2018
г. по описа на РСПп, по което е издадена Заповед №603/04.09.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет
на настоящото производство, от което се установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, е предявен срещу ответника М.В.И. с ЕГН **********, в установения едномесечен срок от подаденото от ответника възражение.
От назначена ССчЕ и изслушано вещо лице в
съдебно заседание се установява, че дължимите суми от ответника М.В.И. с ЕГН **********,
са както следва: 627,55 лв.(шестотин дведесет и седем лева и 55 стотинки)
главница; 61,53 лв. (шестдесет и един лева и 53 стотинки) договорна лихва за
периода от 13.03.2017 г. до 21.08.2017 г.; 129.60 лева – сума за допълнителни
услуги от 13.03.2017 г. до 21.08.2017 г.; 356,40 лв. (триста петдесет и шест лева и 40 стотинки) застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 13.03.2017 г. до
21.08.2017 г.; 86,95 лв. (осемдесет и шест лева и 95 стотинки) лихва за забава
за периода от 14.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда -
31.08.2018 г /50.99 лева лихва за забава по договор за заем и 35.96 лева за
забава по договор за допълнителни услуги/. Настоящият съдебен състав кредитира
така даденото заключение като безпристрастно и пълно.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е кредитор, а
ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта
на
вземането, като ответникът следва да ангажира
доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи
възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта
на вземането. Основателността на иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се
обуславя от наличието на следните предпоставки: валидно възникнало между
страните правоотношение, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на
задълженото лице, като договорената сума е предадена на ответника. От събраните
по делото доказателства се установи задължението на ответника по облигационното
му отношение с ищеца-цесионер, като не се доказа изпълнението на същия от
длъжника. Ищецът претендира вземане за неизплатената част от задълженията на
ответника, включващи отпуснатия кредит с уговорената възнаградителна лихва и
стойността на допълнителен пакет услуги. Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на сключения Договор за допълнителни услуги към договор
за заем CrediHome № 1171-10154486 от 06.12.2016 г., при подписване на договора
клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на
194,40 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 36 бр. равни
седмични вноски, всяка в размер на 5,40 лв., при първа погасителна вноска,
платима на 19.12.2016 г., както и клаузите
на основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, а
именно, че в качеството си на застрахователен посредник предоставя на
Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на
„Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към застрахователна компания
„УНИКА Живот" АД, ЕИК *********, конкретните условия по която са посочени
в индивидуална застрахователна полица, предоставена и подписана от
Заемополучателят, като съгласно сключения договор за допълнителни услуги
Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „Микро
Кредит" АД застрахователна премия, в срок от 36 седмици, на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем, всяка в размер на 14,85 лева, платими считано от 19.12.2016
г., или обща сума за застрахователна премия - 534,60 лева, която покрива
следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП, са нищожни.
Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.
1 ЗПК страните по договор за потребителски кредит да договорят цена
за допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на
чл. 10а, ал.
2-4 ЗПК,
забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от
веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, и предвиждащи видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно
и точно определено в договора. В случая споразумението за допълнителни услуги
включва услуги, които по същество представляват действия по предоставяне на
кредита, като същите
не са описани в общите условия(чл.29), а от своя страна препращат към към отделна т.нар. Тарифа за допълнителни
услуги, като н следващо място, н не на последно недоумение буди ифакта, че не е
налице застраховка на основополагащия между страните договор за заем, а по
сключения такъв за допълнителни услуги. В противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал.
4 ЗПК клаузите в споразумението за допълнителни услуги са
формулирани неясно, тъй като нито една от закупените допълнителни услуги няма
стойностно измерение, от което да се установи нейната тежест в ежемесечните
вноски, дължими по допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената,
която се заплаща за ползването им. Тъй като допълнителните услуги касаят
усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи несигурни
събития, а освен това са неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на
императивните разпоредби на чл. 10а, ал.
2 и 4 ЗПК.
Съдът счита също така, че споразумението заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни
разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително
допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно: петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. По този начин значително се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора годишен процент разходи и води до значително увеличение
на тежестта на задължението на кредитополучателя, като стойността на
допълнителния пакет услуги – общата сума от 729,00 лв. .(посочени в Договора като месечна вноска на
пакет „комфорт” и месечна вноска на застраховка защита пакет „Премиум” и срок на цитираните вноски от 36 седмици, но
не и като цена на договора) е
почти равна на отпуснатата в заем сума – 900,00 лв.
Уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава
разпоредбите на чл. 10а, ал.
2 и 4
и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което тези уговорки са нищожни поради противоречие с
императивни законови разпоредби и не могат да породят желаните от страните
правни последици. Клаузите за заплащане на допълнителния пакет от услуги са и
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. С подписване на
споразумението за допълнителни услуги кредитополучателят се е задължил да
заплаща пълната цена на тези услуги, а на практика получаването им зависи
единствено от волята на кредитора – той може да не се съгласи да отложи една
или повече погасителни вноски, да намали определен брой погасителни вноски или
да промени падежа им. Независимо, че тези услуги може да не бъдат предоставени
от кредитора, цената по тях остава дължима, като не е предвидена възможност за
отпадане или намаляване на цената. Това поставя кредитополучателя – потребител
в по-неблагоприятна позиция, не защитава правата му като по-слаба страна в
правоотношението и води до неравновесие между правата и задълженията на
страните. Тъй като клаузите за заплащане на пакет от допълнителни услуги са
неравноправни и няма данни по делото да са уговорени индивидуално, на основание
чл. 146, ал.
1 ЗЗП те са нищожни. Нищожността на посочените клаузи относно
заплащането на възнаграждение за допълнителен пакет услуги обаче не води до
нищожност на процесния договор за потребителски кредит, тъй като те не са
съществени и той може да се прилага и без тях. С оглед установената по делото нищожност
на сключеното между страните споразумение за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо.
В останалите му части процесният договор за
заем е действителен. Неоснователно е
направеното от особения представител на ответника възражение за
недействителност на договора в частта за определената договорна лихва и годишния процент на разходите поради
противоречие с добрите нрави. В договора не е налице неяснота относно
обстоятелствата по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Уговореният между страните
годишен лихвен процент от 40,68 %, представляващ възнаграждението, дължимо на
кредитора за предоставянето на сумата в заем, не накърнява добрите нрави, тъй
като от една страна е в рамките на максималния размер на разходите по кредита,
регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК – петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения,
а от друга страна е съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен заем
с невисока стойност, отпуснат в рамките на пет дни, но за сравнително дълъг
период от време, при това от небанкова финансова институция, който е
високорисков за кредитора. Рискът в тези случаи следва да бъде отчетен чрез
заплащане на по-висока договорна лихва.
Освен това процесните клаузи относно размера на ГЛП и ГПР са индивидуално
уговорени с ответника, видно от съдържанието на договора, в който изрично са
посочени конкретните задължения на кредитополучателя, вкл. общата стойност на
плащанията, годишния процент на разходите, лихвения процент, размера и падежа
на отделните погасителни вноски. Видно от договора, общият размер на поетите
задължения на ответника, включващи сумата по отпуснатия кредит, договорната лихва и лихвата за забава по договора за заем, възлиза на сумата 740,07 лв., за която сума исковата претенция се явява основателна. Както бе посочено по-горе, претендираната
част от задължението за възнаграждение за допълнителен пакет услуги в общ
размер от 521,96 лв.,
не се дължи от ответника, поради недействителност на тази част от договора и следва дабъде отхвърлена
исковата претенция в тази и част.
С оглед на
изложеното, настоящия съдебен състав намира, че ответника Никола Стоянов Нанов с ЕГН ********** дължи на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, следните
суми: 627.55 лева
(шестстотин двадесет и седем лева и петдесет и пет стотинки) - главница; 61.53 лева (шестдесет и един лева и петдесет и
три стотинки) - договорна лихва за периода от 13.03.2017 г. до 21.08.2017 г.;
50.99 лева (петдесет лева и деветдесет и девет стотинки) - лихва за забава по
договор за заем за периода от 14.03.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от 31.08.2018
г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, по което е
образувано ч.гр.д.№ 591/2018 г. по описа на РСПп, по което е издадена Заповед
№603/04.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 410 ГПК, като следва да отхвърли
исковата претенция в частта относно дължимостта на сумите от 129.60 лева (сто двадесет и
девет лева и шестдесет стотинки) - сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 13.03.2017 г. до 21.08.2017 г.; 356.40 лева (триста петдесет и шест лева и
четиридесет стотинки) - застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 13.03.2017 г. до 21.08.2017 г.; 35.96 лева (тридесет и пет
лева и деветдесет и шест стотинки) - лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 14.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
като неоснователна.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски
е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в
ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете
предпоставки: М.В.И. с ЕГН ********** да не е дал повод за завеждане на
иска и да признае иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски от
процесуалния представител на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, съобразно приложените доказателства по делото, а
именно приложен списък на същите по чл.80 ГПК,
следва да бъдe уважено, като на ищеца се присъдят и разноските,
направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 591/2018
г. по описа на РСПп, предвид разрешението в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
и съобразно уважената част от
предявените искове, като М.В.И. с ЕГН ********** следва да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, общо
разноски в размер на 743,91 лева.
По изложените съображения, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника М.В.И. с ЕГН **********, че дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, следните
суми: 627.55 лева
(шестстотин двадесет и седем лева и петдесет и пет стотинки) - главница; 61.53 лева (шестдесет и един лева и петдесет и
три стотинки) - договорна лихва за периода от 13.03.2017 г. до 21.08.2017 г.;
50.99 лева (петдесет лева и деветдесет и девет стотинки) - лихва за забава по
договор за заем за периода от 14.03.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от 31.08.2018
г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, по което е
образувано ч.гр.д.№ 591/2018 г. по описа на РСПп, по което е издадена Заповед
№603/04.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция в частта относно дължимостта на сумите от 129.60 лева (сто двадесет и
девет лева и шестдесет стотинки) - сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 13.03.2017 г. до 21.08.2017 г.; 356.40 лева (триста петдесет и шест лева и
четиридесет стотинки) - застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 13.03.2017 г. до 21.08.2017 г.; 35.96 лева (тридесет и пет
лева и деветдесет и шест стотинки) - лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 14.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
като неоснователна.
ОСЪЖДА М.В.И.
с ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
*********, разноски по настоящото производство и по ч.гр.д.№591/2018 г. по
описа на РСПп, в общ размер на 743,91 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: