РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. ****, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100972 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „БУШИДО ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: обл. *****, представлявано от ****-управител
против Ю. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** и Т. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
****.
Ищецът е предявил против ответниците при условията на субективно съединяване искове
за солидарно заплащане на сумата от 10 000 лв. /частично от общата сума от 49 556 лв./,
представляващо установена липса на парични средства.
Ищецът твърди, че бил работодател на ответника Ю. С., на основание сключен между
страните трудов договор № 00000024 от 09.06.2020г. Сочи, че по силата на процесния
трудов договор ответникът заемал длъжността "Технически ръководител строителството“, с
място на работа гр. ****я. Поддържа, че впоследствие с три допълнителни споразумения,
съответно от 01.04.2022г. 22.04.2021г. и 12.05.2022г. мястото на работа било променяно
както следва: в гр. *****, общ. ****. Заявява, че в кръга на служебните задължения на
ответника С. били възложени всички дейности по ръководене на работата на строителните
работници, организиране на строителния процес в обектите, пазенето и съхранението на
машини, съоръжения и инвентар, дейност по безопасност и охрана на труда, както и
заплащане на всички възникнали за дружеството задължения, свързани със строителния
процес, в поверените му обекти. Излага, че с цел изпълнение на възложената работа и
заплащане на всички възникнали разноски-като гориво, наем па съоръжения и техника,
както и заплащане на възнаграждение на работници, на ответника Ю. С. бил превел общата
сума в размер на 49 556 лв. Сочи, че след прекратяването на трудовото правоотношение с
ответника Ю. С. през месец юни 2022г. били установени липси на парични средства в
горепосочения размер. По отношения на втория ответник Т. Б. С. заявява, че последният
също бил извършвал отчетническа дейност, поради което бил солидарно отговорен с първия
ответник Ю. С. за установената липса на парични средства. Претендира от ответниците
солидарно да заплатят част от установената липса в размер на 10 000 лв.
Ответникът Т. Б. С. не е депозирал отговор на исковата молба. Този ответник не взема
становище по спора в рамките на настоящото производство.
Ответникът Ю. Б. С. оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение с ответника, както и че същото било прекратено на 27.06.2022г. Оспорва
твърдението да е заемал длъжността "Технически ръководител строителството“ на обекти с
място на работа гр. ****я, гр. *****, общ. ****. Поддържа, че през целия период на
1
съществуване на трудовото му правоотношение бил работник. Заявява изрично, че никога
не бил заемал отчетническа функция. Излага, че са му били предоставяни от ищеца парични
суми за възнаграждения на останалите работници, с които работил заедно на строителни
обекти.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на
събраните доказателства и съобрази приложимия закон, намира за установено по
делото следното от фактическа и правна страна:
Предявени са при условията на субективно съединяване, искове с правна квалификация
чл.207, ал. 1, т. 2 КТ, с които се претендира ответниците солидарно да заплатят на ищеца
сумата от 10 000 лв. /частично от общата сума от 49 556 лв./, представляващо установена
липса на парични средства.
Уважаването на посочените искови претенции е детерминирано от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ наличието на трудово правоотношение, породено от
процесните трудови договори и допълнителни споразумения към тях, по силата на които
ищецът има качеството на работодател, а ответниците – на работници или служители; 2/ на
ответниците е било възложено като трудово задължение да събират, съхраняват, разходват
или отчитат парични ценности; 3/ че ищецът е предоставил на ответника Ю. С. парични
средства в размер на 49 556 лв.; 4/ наличието на липса в размер на сумата от 49 556 лв.; 5/ че
ответниците, в качеството им на отчетници, дължат солидарно връщането на процесната
сума в размер на 10 000 лв. /частично от общата сума от 49 556 лв./ и 6/ неизпълнение на
ответниците да заплатят претендираната сума.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите пет
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответниците трябва да проведат
доказване относно погасяването на тяхното задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорни са по делото следните обстоятелства:
1/ Че за периода от 09.06.2020г. до 27.06.2022г. ищецът „БУШИДО ГРУП“ ЕООД и
ответника Ю. Б. С. са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, в рамките на което
Ю. Б. С. (като служител) е заемал при „БУШИДО ГРУП“ ЕООД (като работодател)
длъжността работник строителството.
2/ Че ответникът Ю. Б. С. е получил от управителя на ищцовото дружество **** парична
сума в размер от 49 556 лв. /четиридесет и девет хиляди петстотин петдесет и шест лева/.
Освен това те се доказват и от представеното по делото лично трудово досие на ответника
Ю. Б. С., както и от 23 броя разписки, издадени от Изи пей за извършени парични преводи за
периода от 02.07.2020г. до 03.11.2021г.
От събраната по делото доказателсвена съвкупност, включваща и показанията на
разпитаните по делото свидетели ***** и ***** става ясно, че ответниците Ю. С. и Т. С. са
братя. Установява се също така, че ответникът Т. Б. С. живее на семейни начала в едно
домакинство с управителя на ищцовото дружество ****.
Основните спорни въпроси по делото са относно това дали на ответниците е било
възложено като трудово задължение да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични
ценности, както и дали е налице липса в размер на сумата от 49 556 лв. За изясняването на
тези спорни въпроси по делото бяха събрани писмени доказателства, гласни
доказателствени средства чрез разпита на горепосочените свидетели ***** и ***** (бивши
работници на ищеца), беше приета и изслушана съдебно-почеркова експертиза, както бяха
приети и изслушани основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи.
По силата на чл.62 ал. 1 КТ, за съществуването на валидно трудово правоотношение е
необходимо да е сключен трудов договор в писмена форма, която е условие за неговата
действителност. По отношение на ответника Т. С. ищецът не е представил трудов договор в
писмена форма, а по делото е прието само и единствено като писмено доказателство
Справка за актуално състояние на всички трудови договори към дата 17.10.2023 година от
базата на НАП. Тази справка косвено свидетелства за наличието на трудов договор между
ищцовото дружество и ответника Т. С.. Нужно е да се изтъкне, че липсата на трудов договор
2
не може да бъде заместена от други документи, които косвено сочат за наличие на такъв
договор. Косвено в подкрепа на тезата на ищеца, че ответникът Т. С. е бил негов служител
са и показанията на свидетелите ***** и *****, които заявяват, че като бивши работници на
ищеца са работили и с двамата братя ответните Ю. и Т. С.и. При това положение се налага
изводът, че по отношение на ответника Т. С. липсва първата предпоставка за уважаване на
иска по чл. 207, ал. 1 т. 2 КТ, а именно наличие на трудово правоотношение между него и
ищеца „БУШИДО ГРУП" ЕООД, за да бъде реализирана имуществената му отговорност за
липси.
Като стана ясно по-горе в изложението, по отношение на втория ответник Ю. Б. С. е
безспорно наличието на безсрочно трудово правоотношение за периода от 09.06.2020г. до
27.06.2022г. между него и ищеца „БУШИДО ГРУП“ ЕООД, в рамките на което Ю. Б. С.
(като служител) е заемал при „БУШИДО ГРУП“ ЕООД (като работодател) длъжността
работник строителството.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспори по реда на чл. 193 ГПК
автентичността на подписите си върху допълнителни споразумения № 28/22.04.2021 година,
№ 80/01.04.2022 година, № 85/12.05.2022 година към трудовия договор от 09.06.2020г. и
служебна бележка от 09.06.2020 година, както и предоставената длъжностна
характеристика. По тази причина с протоколно определение от 23.10.2023г. по реда на чл.
193 ГПК бе открито производство по оспорване на горепосочените документи, в частта им
относно авторството, т.е. дали ответникът Ю. Б. С. е положили подписите си върху
горепосочените частни документи. Съдът на основание чл. 193, ал. 3 изр. 2 ГПК указа на
ответника Ю. Б. С., че в негова тежест е да докаже, че не е подписал тези частни документи.
В тази връзка по делото бе назначена и приета съдебно-почеркова експертиза, изпълнима от
вещото лице В. С..
Посредством заключението на тази съдебно-почеркова експертиза (л. 304 – л. 311 от
делото), се установява, че подписите, положени и отразени за „приел" от името на ответника
Ю. Б. С. в ксероксно копие на длъжностна характеристика от 09.06.2020 год./, подписите,
положени и отразени за „работник" в ксероксно копие на допълнителни споразумения №
28/22.04.2021 година, № 80/01.04.2022 година, № 85/12.05.2022 година не са на Ю. Б. С., а са
изписани от някой друг.
С оглед на това заключение по приетата съдебно-почеркова експертиза не може да се
сподели тезата, че ответникът Ю. С. е бил изпълнявал длъжността "Технически ръководител
строителството“, място на работа, което е било променяно както следва: в гр. *****, общ.
****. Не се доказа по несъмнен начин и че на същия са били възложени всички дейности по
ръководене на работата на строителните работници, организиране на строителния процес в
обектите, пазенето и съхранението на машини, съоръжения и инвентар, дейност по
безопасност и охрана на труда, както и заплащане на всички възникнали за дружеството
задължения, свързани със строителния процес, в поверените му обекти.
От приетата по делото основна съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на
изготвилата я вещо лице Д. Д. в откритото съдебно заседание от 18.04.2024г. става ясно, че
размерът на предоставените парични средства от ищеца в полза на ответника Ю. С. за
периода от 01.01.2020 година до 31.12.2022 година по счетоводни регистри на дружеството е
4569,00 лева за преведени суми от разплащателната сметка на „БУШИДО ГРУП“ ЕООД по
сметка с основание плащане Ю. С. - служебен аванс/Отчет по журнал на операции Дебит
сметка 422 Подотчетно лице срещу кредит 503 разплащателна сметка с общ дебитен оборот
за периода 01.01.2020-31.12.2022 – 643 918,11 лева. Установява се, че в счетоводните
регистри на „БУШИДО ГРУП“ ЕООД по счетоводна сметка 422 Подотчетни лица включват
всички назначени лица със функционални задължения по събиране, съхранение или
отчитане на парични средства включително и подотчетно лице ****. Първоначалното
отпускане на служебен аванс е предоставен по банкова сметка на лицето по счетоводен
запис. След като подотчетното лице закупи съответната стока, за която му е предоставен
3
авансът или заплати услуга, която трябва да бъде извършена на дружеството, той следва да
отчете разходването на предоставените му в аванс средства чрез съставянето на авансов
отчет. Такива авансови отчети не са представени на вещото лице. Освен авансовия отчет,
следва да бъде съставен приходен касов ордер в случай, че лицето е разходило сума, по-
малка от авансово предоставената, като остатъкът следва да се върне на дружеството, или
разходен касов ордер, ако предоставената в аванс сума е по-малка от стойността на
закупената стока/услуга и лицето е заплати със собствени средства, които следва му бъдат
възстановени. Вещото лице е категорично, че в случая липсват каквито и да било други
документи, от които да се установи не само с каква цел са предоставени служебните аванси,
но и за какво конкретно са разходени и дали са свързани с дейността на ищцовото
дружество, няма и данни авансът да е приспаднат от дължимото му се възнаграждение,
както и същото да е възстановено от работника. Вещото лице е установило, че управителят
на ищцовото дружество е теглило парични средства, които веднага са заприходявани в
сметка „каса“ и в „подотчетно лице“. В това „подотчетно лице“ фигурират три лица – само
аналитично. Това са управителят, ответникът Ю. Б. С. и още едно лице с малко има ****.
Това е по дебита, но само срещу кредитиране на разплащателната сметка. Вещото лице е
констатирало, че липсват други аналитични кредитни счетоводни сметки, с които може да се
обвържат операциите на ищеца. От допълнителното заключение на експерта, както и от
разпита на изготвилата я вещо лице Д. Д. в откритото съдебно заседание от 30.05.2024г.
става ясно, че размерът на предоставените парични средства от ищеца в полза на ответника
Ю. С. за периода от 01.01.2020 година до 31.12.2022 година по счетоводни регистри на
ищцовото дружество е 49 556 лева, осчетоводени по сметка 491 доверител с основание сума
на счетоводния запис Изипей и основание на наредената сума захранване, като същите не
отговарят на принципа на предимство на съдържанието пред формата - означава, че
сделките и събитията се отразяват тяхното икономическо съдържание, същност и финансова
реалност, а не формално според правната им форма. Вещото лице е установило съществени
различия в счетоводното записване, като са взети счетоводни записи Дебит сметка 491 АП
**** срещу Кредит Сметка 491 АП Ю. С. /налице е равенство по дебита и кредита на
счетоводна сметка 491/, т.е. не са налице вземания с липсващо салдо Дебитно или кредитно.
Но същевременно по аналитичен признак /АП/ липсват от къде са получени сумите по АП
****, а са съставени, за да бъде доказано, че по сметка 491 АП ответникът Ю. С. дължи суми
на АП в размера на исковата претенция. Вещото лице е категорично, че в счетоводните
регистри на ищеца не фигурират счетоводни записи за осчетоводени липси с подотчетно
лице ответникът Ю. Б. С., тъй като липсват данни да е извършена инвентаризация,
установена липса и изготвен акт за начет на подотчетното лице, съответно счетоводни
записи по липси. Вещото лице е установила, че не са налице счетоводни записи за дължими
суми от ответника Ю. С. за дължими от него липси по вземания за липси.
С оглед тези заключения на вещото лице по приетите по делото основна и допълнителна
съдебно-счетоводни експертизи се налага изводът, че ищецът не е представил безспорни и
несъмнени доказателства за осъществяването на и останалите изискуеми от закона
обстоятелства -установяване на липсата и нейния размер, връзката и с дейността на
ответниците, момента на настъпване, наличието на които е предпоставка за ангажиране
отговорността на имуществената отговорност на ответниците. При това положение следва
да се приеме, че по делото не е установено по безспорен и категоричен начин наличието на
липси в претендирания от ищеца размер, които да се намират в пряка причинно-следствена
връзка с поведението на всеки от двамата ответници.
Нещо повече. От представените от ответника Ю. С. многобройни разходни касови ордери,
както и от показанията на свидетелите ***** и ***** става ясно, че предоставената на този
ответник от управителя на ищцовото дружество **** парична сума в размер от 49 556 лв. е
била изразходвана за възнаграждения и разходи за гориво на работници на ищеца по
строителните му обекти в гр. *****, общ. ****.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените искове се явяват неоснователни и като
4
такива подлежат на отхвърляне срещу двамата ответници.
Относно разноските:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат
ответниците. Искане за присъждане на разноски е направено само от ответника Ю. С..
Ответникът Т. С. не е отправил искане за присъждане на разноски, като няма и
доказателства същият реално да е сторил такива. Ответникът Ю. С. е направил съдебно-
деловодни разноски в размер на 4500 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и
направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност за
претендираното от ответника Ю. С. адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира
възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък
размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са
определени минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът Ю. С. претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв., като с оглед предмета на делото
минималният размер на адвокатския хонорар е 1300 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба
№ 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на
неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС,
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на
СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски
хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и
присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г.
минимални размери. В конкретния случай са налице причини за намаляване на изплатения
хонорар на адвокат П.. Исканият адвокатски хонорар е над три пъти повече от минималния
размер, който вече не е задължителен за съда. От друга страна, следва да се има предвид, че
казусът се характеризира с немалка фактическа и правна сложност, като правата на
ответника Ю. С. бяха защитени и в пет открити заседания. Съобразявайки всички тези
обстоятелства, настоящият съдебен състав преценява, че на адвокат П. се следва
справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е в размер от 2000 лв. При това
положение следва да се намали претендираният адвокатски хонорар в размер на 4500 лв.,
като се присъдят 2000 лв.
Ето защо ищецът „БУШИДО ГРУП“ ЕООД следва да заплати на ответника Ю. Б. С.
разноски в производството в общ размер на 2000 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд - гр. ****, Гражданско
отделение
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ищеца „БУШИДО ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: обл. *****, представлявано от ****-управител
против ответниците Ю. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** и Т. Б. С., ЕГН **********,
с адрес: гр. ****, ул. „****“ №****, искове за солидарно заплащане на сумата от 10 000 лв.
/частично от общата сума от 49 556 лв./, представляващо установена липса на парични
средства.
ОСЪЖДА „БУШИДО ГРУП“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: обл.
*****, представлявано от ****-управител да заплати на Ю. Б. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. **** сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването на
препис на страните по делото, пред Окръжен съд – гр. ****. Като жалбата се подава чрез
Районен съд – гр. ****.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6