М
О Т И В И
към
присъда по НОХД № 3523 по описа за
2015
год. на
Варненския районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав
По отношение на подсъдимия А.Ж.Г.-
ЕГН********** , от Варненска районна прокуратура е възведено
обвинения, за престъпление по чл.129ал.2 вр. ал.1 от НК, за това,
че на 02.05.2014 г. в гр.Варна, причинил
на М.Г.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в овулзио
/счупване чрез откъсване/ на външния /малкопищялния/
глезен на лявата подбедрица, което е обусловило
трайно затруднение в движенията на долния ляв крайник за период от около 1-1,5
месеца, при правилно протичане на оздравителния процес.
В съдебно заседание бе предявен гр.иск от М.Г.Н. , лично и чрез адв.Ч., срещу подсъдимия А.Ж.Г. за претърпените в резултат
на деянието неимуществени вреди, в размер на 13000/ тринадесет хиляди/ лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното заплащане на сумата.
Гражданският иск бе приети за
съвместно разглеждане, а М.Г.Н., лично и чрез пълномощника му адв.Ч., бе конституиран в качеството на граждански ищец и
частен обвинител.
Представителят
на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание не поддържа възведеното
спрямо подс.Г. обвинение, като счита, че от събраните
по делото доказателства по безспорен
начин се доказва авторството на деянието.В този аспект се коментират показанията
на гр. ищец и св. Р., съгласно които именно подсъдимият е нанасял удари на
пострадалия, като се сочи, че твърденията на пострадалия напълно кореспондират
с показанията на свидетелите Р. и Р., както и със заключението на изготвените
по делото СМЕ.В горния аспект прокурорът коментира заключенията на изготвените
по делото СМЕ, включително и в частта, в която се сочи, че процесното увреждане
би могло да се получи при бягане на пострадалия, но коментира становище на едно
от вещите лица, дадено преди изготвянето на комплексната СМЕ, съгласно което е
даден приоритет на механизъм на получаване на процесното увреждане при
удар.Коментират се обясненията на подсъдимия на фона на събраните други гласни
доказателства, отчитат се противоречия и в този смисъл се поставят под съмнения
тези обяснения.В заключение се иска подсъдимият да бъде признат за виновен и предвид липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, чието изпълнение да бъде отложено с три годишен изпитателен срок, като
бъде уважен гражданският иск и да бъдат възложени разноските по делото в тежест
на подсъдимия.
Процесуалният представител на гр. ищец и частен обвинител изразява
становище, че извършеното от подсъдимия деяние е доказано както от обективна,
така и от субективна страна, като приема, че липсват доказателства процесното
увреждане да е настъпило в следствие на стъпване на „криво” и че вероятността
това да се случи е нищожна предвид краткият интервал от време на предвижване от
мястото на инцидента до полицейското управление.В тази връзка се приема
наличието на множество доказателства, че подсъдимият е нанесъл множество удари
на пострадалия, коментира се и приобщения по делото запис от подаден сигнал на
тел. 112, твърди се, че св.Г. не е подала сигнал в полицията преди, а след
инцидента и че тенденциозно е бил изчакван подсъдимия на мястото на
инцидента,Освен горното се приема, че инцидентът е провокиран от друг
предхождащ го такъв, възникнал на рожден
ден, , който е бил иницииран от св.К.Г.- син на подсъдимия, приема се, че
следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Н., Р., Р.Н. и Н., като обективни, безпристрастни и
непротиворечиви, визират се противоречия в показанията на свидетелите К. и Ж. Г.,
като се приема, че същите са заинтересовани от изхода на делото, визират се
„обяснения на св.К.Г.”...., които няма как да се ползват като доказателство по
делото, твърди се, че има противоречия в показанията на свидетелите, подкрепящи
тезата на подсъдимия между казаното в хода на съдебното следствие и казаното в
ДП, коментират се и други противоречия в показанията на свидетелите по делото,
оспорват се и твърдения на подсъдимия, че е бил обут с джапанки предвид сезона
и се приема, че подсъдимият е искал да раздава правосъдие.Като отегчаващо
отговорността обстоятелство процесуалният представител на гражданския ищец и
частен обвинител сочи нападение в „гръб”, визира се жестокост при нанасянето на
ударите, коментира се продължителността на възстановителния процес на
пострадалия, визират се причинени болки и страдания и се иска гражданският иск
да бъде уважен в цялост, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимия моли за
оправдателна присъда, като приема, че вината на подсъдимия не е доказана по
безспорен и несъмнен начин.Защитникът акцентира върху психичното състояние на
подсъдимия в следствие на претърпените от сина му травми, приема, че
обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани, тъй като се потвърждават
от показанията на съпругата и сина му, коментират се заключенията на
изготвените по делото СМЕ, като се сочи, че процесното увреждане би могло да се
получи както при удар, така и при бягане и се поставя под съмнение моментът на
получаване на увреждането, приема се, че гр. ищец по делото и св.Р. са заинтересовани
от изхода му, като се визира и нанесен побой над св.К.Г., оспорва се
заключението на СПЕ относно липсата на физиологичен
афект и се излагат аргументи относно приложимостта на чл.132 от НК и се приема,
че ако съдът констатира липса на виновно поведение, то подсъдимият следва да
бъде наказан именно съгласно разпоредбите на тази правна норма, като освен
горното се сочи, че предявеният граждански иск е завишен по размер.
Подсъдимият не се признава за виновен, дава обяснения във връзка с
предявеното обвинение, а при дадената му
последна дума заявява, че не се признава
за виновен.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Св. М.Н. и св. К.Г. ***. Същите
били познати, но във влошени отношения, свързани с предизвикан от св.К.Г.
скандал по време на рожден ден, на който присъствали Н., и свидетелите Н. и Н...
На 02.05.2014г., св.
Н., св.Р., св.н. и нейната майка се намирали в центъра на жк”Аспарухово”,
като в един момент Н. и Р. останали сами и продължили да се разхождат в района на централната автобусна
спирка в кв."Аспарухово".По същото време, в този район се намирали св.
К.Г. и неговата приятелка - св. С.Р.. Между св. Н. и св. Г. възникнало
спречкване, гр.ищец Н. дръпнал качулката на дрехата, с която бил облечен св.Г.,
последният размахал нож срещу Н., двамата си разменили взаимно удари с юмруци,
като дори Н. получил порезни рани по ръката си, но в последствие конфликтът бил
преустановен и двете групи се разделили, като св. Н. и св. Р. се отправили към "Сити
център" в кв. "Аспарухово", а св. К.Г. се прибрал в дома си,
заедно със св. Р.. При разговор с майка си - св. Ж.Г., св. К.Г. и споделил за
възникналия между него и св. Н. конфликт, при което тримата - св. Г., св. Г. и
св. Р. се отправили с лек автомобил към пазар "Чилика"
в кв. "Аспарухово", гр. Варна, като междувременно се обадили на подс. А.Г. - баща на св. К. Г. и го информирали за
случилото се. Подсъдимият се отправил към полицейското управление в жк”Аспарухово”, а намеренията на свидетелите К. Г. и
неговата майка, управляваща автомобила, били да потърси лекарска помощ, като св.Р.
решила да ги придружи.Пристигайки района
на пазар „Челика” в жк”Аспарухово+”,
К.Г. *** намират свидетелите Н. и Р. и посочил гражданския ищец на св.Ж.Г.,
уведомявайки я, че именно с него е възникнал предходния конфликт. Св. Г. спряла
управлявания от нея лек автомобил до свидетелите Н. и р. , слязла от същия и
провела разговор с двете момчета, уведомявайки ги, че е подала сигнал в
полицията за случилото се.Междувременно св.К.Г. уведомил подсъдимия къде се
намират и с кого.. Малко след това на място пристигнал и подс.
Г. . Виждайки двете момчета, подсъдимият попитал :”Кой беше?” и след като св.Н.
потвърдил, че е той, подсъдимият решил да се саморазправи с него, след което с
бързи крачки се приближил до гражданския ищец и започнал да му нанася удари с
ръце в областта на главата и тялото, вследствие на които св. Н. първо
приклекнал, за да се предпази, след което паднал на земята. Подсъдимият
продължил да нанася удари на гр. ищец Н., включително и с крака, ритайки го по
тялото и в областта на долната част на
краката и натискайки го с ходило. Още преди подсъдимият да започне да нанася
удари на гр. ищец Н., св.Р. позвънил на своята майка- св.Р., за да я уведоми,
че ще се забави, като не прекъснал разговора и след пристигането на
подсъдимия.В следствие на все още непрекъснатата телефонна връзка св.Р. успяла
да чуе викове на жена да бъдат преустановени ударите, тъй като се изчаква
полиция, включително и чула тъпи звуци, оприличавайки ги на удари.,Възприемайки
действията на подсъдимия, св. Р. се опитал да се намеси, за да преустанови
действията на подсъдимия, но подс.Г. се насочил заплашително
към него, като в уплахата си св.Р. побягнал, а подсъдимия, бягайки го последвал.В
този момент гр. ищец Н. успял да се изправи и също побягнал, насочвайки се към
полицейското управление.В полицейското управление били снети обяснения, като
били съставени предупредителни протоколи както спрямо К.Г., така и спрямо гр.
ищец Н..
След като бил освободен от полицията, гр. ищец
посетил Спешен център в жк”Аспарухово”, където му
била оказана първоначална медицинска помощ и тъй като рано сутринта на
следващия ден изпитвал нетърпима болка в областта на левия глезен посетил и
Спешно отделение в МБАЛ”СВ.Анна”, където след ренгеново изследване било установено авулзио/ счупване чрез
откъсване/ на външния глезен на лявата подбедрица,
авулзио на малки костни фрагменти от скочната и навикулярната кост на лявото ходило.
На 09.05.2014г.
гр. ищец Н. бил прегледан и от съдебен медик и било изготвено медицинско
удостоверение.
На 04.05.2014г.
св.К.Г. също посетил съдебен медик, като констатираните при прегледа увреждания
били отразени в изготвеното МУ.
Образувано било и ДП.
От заключението на назначените и
изготвени съдебно-медицински експертизи се установило, че вследствие на
нанесените му удари М.Г.Н. е получил овулзио/счупване
чрез откъсване/ на външния/малкопищялния/ глезен на
лявата подбедрица. Счупването на част от външния
глезен на лявата подбедрица, чрез овулзия
/откъсване/ променя механиката на глезенната става и
съответно трайно затруднява /без да ги прави невъзможни/ движенията на долния
ляв крайник за по-дълъг период от време - около 1-1,5 месеца при благоприятно
възстановяване /зарастване/ на костта. Непосредствено след травмата, обичайно
болката от счупването на костта може да е по-слабо изразена и поносима, като
постепенно се засилва, впоследствие се проявява хематом /кръвоизлив/ в околните
меки тъкани и оток на тъканите, които допълнително допринасят за болезненост и
затрудняване на движенията. Обстоятелствата около получаването на травмата -
нанесен побой, страх от продължаване на насилствените действия и повишаването
на нивото на адреналин в кръвта, също могат първоначално да подтиснат болките
при подобно, сравнително ограничено счупване на външния глезен, при което
пострадалия би могъл непосредствено след травмата да извършва активни движения,
дори да се движи с бърз ход или да бяга, с известно щадене на травмирания
крайник.За констатираното увреждане на крайника е посочено, че може да се получи
и по механизма на „скачане”, притискане с крак върху крайниците на Н..
Констатирани
са били порезни рани по левите длан и пръсти, за които вещото лице е посочило,
че са резултати от действие на предмет с режещ ръб, вкл. и нож и биха могли да
бъдат получени по време и начин, съобщени в данните по делото.
За описаните в заключенията други увреждания-разкъсно-контузна рана на лицето и околоочен хематом в ляво, както и за прорезните
рани е отразено, че в своята съвкупност същите са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В
с.з. вещото лице поддържа заключенията на експертизите, изготвени в хода на ДП,
като изразява становище, че морфологията на причиненото увреждане на левия
крайник малко не кореспондира с
механизъм на извиване на ставата при бягане или при стъпване на криво,
по скоро се приема механизъм на директен удар.Теоретично вещото лице допуска
увреждането на крайника да е получено и при бягане, но дава приоритет на
механизъм- директен удар.
Изготвена е била СМЕ и по отношение на
уврежданията, причинени на св.К.Г., като в заключението се сочи, че в следствие
на побой св.г. е получил повърхностни линейни разкъсно-контузни
рани с подлежащ оток по дясната скула, както и кръвонасядания по лявото
слепоочие и клепачите на очите, които са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Видно от заключението на изготвената
съдебно-психиатрична експертиза, подс. Г. не страда
от психично разстройство. Няма данни и за употреба или зависимост към
психоактивни вещества. Тъй като не е бил в „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието" и не е страдал от умствено недоразвитие,
към момента на извършване на деянието на 02.05.2014г.
той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Няма данни към момента на извършване на
деянието на 02.05.2014г. подс.
А.Г. да е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект.
С оглед обективното, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото
съдът назначи в с.з. комплексна СМЕ с участието и на специалист ортопед.
Видно от заключението на комплексната
СМЕ, от представените материали по делото се установява, че при възникнал побой
на 02.05.2014год. М.Г.Н. получил авулзио /счупване
чрез откъсване на костен фрагмент от външния глезен на лявата подбедрица/, авулзио на костни фрагментни с неголеми
размери от скочната и навикуларната
кости на лявото ходило, разкъсно-контузна рана по
горния клепач на лявото око, околоочен хематом в
ляво, порезни рани по дланната повърхност на лявата
длан и пръсти.
Счупването чрез откъсване на външния
глезен на лявата подбедрица е резултат на форсирано
сгъване навътре и вътрешна ротация в лявата глезенна
става.
Подобен механизъм би могъл да се
реализира както при удар при фиксирано стъпало в областта на вътрешния малеол или долната трета на подбедрицата,
така и при бягане и стъпване „на криво" със стъпало обърнато навътре.
Описаното травматично увреждане е
довело до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник за около
1-1,5 месеца /гипсова имобилизация за 30 дни и 15 дни
лечебна физкултура/.
Непосредствено след получаването на
травмата, тъй като не се засяга носещата функция на долния крайник, а добрата
мобилизация на мускулатурата стабилизираща глезенната
става, позволява ходене и бягане.
Авулзионното
счупване на външния глезен на лявата подбедрица би
могло да бъде получено и по начина описан от гр.ищец Н. и от свид. А.Р. както посочихме по-горе - от удар /ритник/ при
фиксирано стъпало в областта на вътрешния малеол или
долната трета на подбедрицата
В съдебно заседание вещите лица изцяло
поддържат даденото заключение при изготвяне на комплексната СМЕ, като
допълнително се уточнява, че при бягане след като стъпалото се огъне навътре, се
получават откъслячни фрагменти от кости, там където
се задържат връзките и при форсирането, като се отчупи един фрагмент, могат да
се отчупят и други.Вещите лица са единодушни, че макар да са възможни и двата
механизма- при бягане и при удар, въз основа на конкретната морфология не е
възможно да се определи категорично механизма.За конкретната травма на
крайника, специалистът ортопед обяснява, че често при бягане се получават
такива травми.След коментар на становище на съдебния медик в с.з. преди
назначаване на комплексната експертиза по отношение възможността увреждането на
крайника да се получи при бягане, съдебният медик отново заяви, че не може
категорично да се определи един механизъм.Вещите лица в с.з. изразяват
колебание и относно възможността непосредствено след получаване на травмата да
не се усети никаква болка.
В с.з. се установи, че лице,
представило се с имена С.С. е била очевидец на първия
конфликт между Н. и св.Г. в района на автобусната спирка и е подало сигнал на
телефонен номер 112, като записът бе приобщен в с.з.
Видно от справката за съдимост,
подсъдимият Г. , към датата на процесното деяние е бил с чисто съдебно минало,
тъй като е бил реабилитиран на осн. чл.86 ал.1 т.1 от НК за предходно осъждане на 12.01.91г.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, дадени в с.з. в частта, в която същият сочи, че се е прибрал
първоначално у дома си и е възприел там уврежданията на св.Кр.Г.,
тъй като в тази им част обясненията не кореспондират с показанията на св.Р.,
които са искрени и непротиворечиви и същата по никакъв начин не е заинтересована
пряко от изхода на делото, още повече, че и св.К.Г., след съпоставяне в очна
ставка със св.Р. изрази колебания по отношение на тези твърдения.Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия и в частта , в която същият сочи, че не е
нанасял никакви удари на гр. ищец Н., тъй като в тази им част обясненията на
подсъдимия коренно противоречат на показанията на гр. ищец и на показанията на
свидетелите Р. и Р. в кредитираните от съда части, поради което съдът приема
тези твърдения за защитна теза.В останалата им част съдът кредитира обясненията
на подсъдимия, тъй като същите кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка и липсват доказателства, които да ги оборват.
Съдът не кредитира показанията
на гр. ищец Н., дадени в с.з. и тези от
ДП, прочетени в с.з. в частта, в която същият сочи, че е напуснал
местопроизшествието в района на „Чилика” с бърз ход,
тъй като от всички останали кредитирани от съда гласни доказателства,
показанията на всички останали присъствали на инцидента, включително
показанията на св.Р. и обясненията на подсъдимия, се установява, че същият е
напуснал местопроизшествието бягайки, което е логично предвид случилото се.Съдът
не кредитира показанията на гр. ищец, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. в
частта, в която същият е посочил че само е приклекнал след първоначалното
нанасяне на удари и че не е видял кой му
нанася ударите, тъй като видно от показанията му, дадени в с.з., към които гр.
ищец се придържа, след като е приклекнал, в последствие е паднал на земята/
което кореспондира и с показанията на св.Р./ и Н. е видял, че именно подсъдимият му нанася
удари.В останалата им част съдът кредитира показанията на гр. ищец, дадени в
с.з. и тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от
съда писмени и гласни доказателства, основно с показанията на свидетелите Р. и Р.
по отношение случилото се в района на „Чилика” и с
показанията на , Н. и Н. за предходно възникнал конфликт със св.К.Г./, като
показанията му не противоречат и на показанията на свидетелите Кр. Г., Р. и Ж.Г. в кредитираните от съда части.
Съдът не кредитира показанията на св.А.Р. ,
дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. в частта, в която е посочено, че и св.Кр.Г. е нанасял удари на гр. ищец в района на „Чилика”, тъй като в тази им част показанията на свидетеля
не кореспондира с показанията му ,дадени в с.з., към които се придържа и с
показанията на св.Н. в кредитираните от съда части.В останалата им част съдът
кредитира показанията на св.Р., дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., като
напълно кредитира и показанията му, дадени в с.з., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда гласни
доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на
свидетелите Е.Н., Р., Н., Тр. Н., П. и М., дадени в
с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, а и свидетелите не са
заинтересовани по никакъв начин от изхода на делото.
Съдът не кредитира показанията на св.Кр. Г., дадени в с.з. в частта, в която същият сочи, че не
е имало предходен конфликт при празнуване на рожден ден, тъй като в тази им
част показанията на свидетеля не кореспондират както с показанията на
свидетелите Н., Н.
и Н., така и с показанията на св.Р..Съдът не кредитира показанията на св.Г.
и в частта, в която същият сочи, че е бил нападнат от гр. ищец и Р., които са
му нанасяли удари, че не е бил дърпан за качулката, че гр. ищец му е нанесъл
удар с дезодорант, че Р. е нанесъл удари на св.Р., че баща му е видял нараняванията
му, след като се е върнал в дома им, че е удрял Н. в района на „Чилика, както и че Н. и Р. ся избягали още при пристигането
на подсъдимия, без същият да е нанасял удари, тъй като в тази им част
показанията на свидетеля не кореспондират както с показанията на свидетелите Н.,
Р. и Р. в кредитираните от съда части, така и с показанията на св.Р., а и по
отношение на завръщането на подсъдимия в дома им след съпоставянето му в очна
ставка със св.Р., самият св.Г. изрази колебание по отношение на този факт.Съдът
не кредитира показанията на св.К.Г. и в частта, в която същият сочи, че не е
държал нож, не само защото в тази част показанията му не кореспондират с
показанията на свидетелите Н. и Р., а и защото не кореспондират с
констатираните при прегледа порезни рани и с възприятия на независимия очевидец, представил
се за С. Сушена, видни от приобщения по делото запис от подаден сигнал на тел.
112.Като некореспондиращи с показанията на свидетелите Н. и Р., а и с
твърденията на св.Р. за наличие на парфюм, съдът не кредитира показанията на
св.Кр.Г., че гр. ищец му е нанесъл удар с флакон на
дезодорант, като в тази насока не се събраха никакви категорични доказателства.В
останалата им част съдът кредитира показанията на св.К.Г., тъй като липсват
доказателства, които да ги оборват.
Съдът не кредитира показанията на
св.С.Р., дадени в с.з. в частта, в която същата сочи, че св.Кр.
Г. не е държа нож, по същите съображения, които са визирани по-горе и относно
тези твърдения на св.Кр. Г., като не кредитира и
твърденията й, че Н. е нанесъл удар на Кр. Г. с
парфюм, тъй като тези твърдения са изолирани и никой друг не визира парфюм.В
останалата им част, като последователни, непротиворечиви и искрени съдът
кредитира показанията на св.Р., като същите напълно кореспондират и с
останалите кредитирани от съда гласни доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св.
Ж.Г. , дадени в с.з. в частта, в която същата сочи, че при пристигането си в
района на „Чилика” гр. ищец отново е държал
дезодорант в ръцете си, че подсъдимият се е прибирал в дома си преди инцидента
и че гр. ищец и св.Р. са избягали още преди подсъдимият да ги приближи, тъй
като в тази им част показанията на свидетелката не кореспондират с показанията
на свидетелите Н., Р. и Р., а в частта за прибирането в дома и на показанията
на св.Р., като следва да се отбележи, че св.Г., аналогично и със св.Кр. Г., като близки родственици на подсъдимия са пряко
заинтересовани от изхода на делото.В останалата им част съдът кредитира
показанията на св.Г., тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от
съда гласни доказателства и липсват такива, които да ги оборват.
Няма противоречие между заключението
на изготвените в хода на ДП СМЕ по отношение на уврежданията на гр. ищец и
описаните увреждания в комплексната СМЕ, поради което съдът кредитира заключенията
от ДП.Тъй като първоначалното становище на в.л. С. за приоритетен механизъм на
причиняване на увреждането на крайника не кореспондира както със заключението
на комплексната експертиза, така и със становището му, изразено след прочитане
на това заключение и предвид становището и на специалиста ортопед, съдът не
кредитира това първоначално становище.
Съдът напълно кредитира и заключението
на СМЕ от ДП, касаещо причинени увреждания на св.Кр. Г.,
както и заключението на изготвената в хода на ДП СПЕ,
като обективни и безпристрастни..
Като
обективно, компетентно безпристрастно и мотивирано съдът напълно кредитира
заключението на комплексната СМЕ, изготвена в хода на съдебното производство,
като следва да се отбележи, че и допълнително изразеното становище на вещите
лица в с.з. и отговорите на поставените им въпроси не разколебават извода за
обективност и пълнота на експертната преценка.
Записът, приобщен по делото е случаен,
подаденият сигнал на тел. 112 е от страничен и незаинтересован очевидец, поради
което няма причини да не се кредитира.
Съдът кредитира и всички писмени
доказателства, събрани по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между
си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, а именно от: частично от обясненията на подсъдимия в
кредитираните от съда части, от показанията на свидетелите Н., Р., Кр.Г., Е.Н., С.Р., Ж.Г., Р., Н., Тр.
Н., П. и М., в кредитираните от съда части, СМЕ от ДП, СПЕ,
комплексна СМЕ, както и от другите доказателства, приобщени по делото.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият А. Ж.Г., от обективна и
субективна страна не е извършил
престъплението по чл.129 ал.2вр. ал.1 от НК, за
което му е било предявено обвинение от ВРП, а именно за това, че на на 02.05.2014 г. в гр.Варна, причинил на М.Г.Н.
средна телесна повреда, изразяваща се в овулзио
/счупване чрез откъсване/ на външния /малкопищялния/
глезен на лявата подбедрица, което е обусловило
трайно затруднение в движенията на долния ляв крайник за период от около 1-1,5
месеца, при правилно протичане на оздравителния процес по следните съображения:
Видно от обвинителния акт и от фактическа
страна и съгласно диспозитива на обвинението подс.Г.
е бил обвинен единствено за това, че на процесната дата е причинил средна
телесна повреда на гр. ищец Н., изразяваща се в овулзио
/счупване чрез откъсване/ на външния /малкопищялния/
глезен на лявата подбедрица, което е обусловило
трайно затруднение в движенията на долния ляв крайник за период от около 1-1,5
месеца, при правилно протичане на оздравителния процес.От гласните
доказателства по делото се установи че непосредствено след нанасянето на побой
от страна на подсъдимия/ който факт съдът също намира за безспорно доказан въз
основа на кредитираните от съда гласни доказателства/ , гр. ищец Н. се е
изправил и бягайки е напуснал местопроизшествието, отправяйки се към
полицейското управление, като от показанията му, дадени в с.з. се установи, че
в този момент същият не е усещал нищо/ респективно никаква болка/.По отношение
на процесното увреждане, в заключението на комплексната СМЕ се сочи, че счупването чрез откъсване на външния глезен
на лявата подбедрица е резултат на форсирано сгъване
навътре и вътрешна ротация в лявата глезенна става. Подобен
механизъм би могъл да се реализира както при удар при фиксирано стъпало в
областта на вътрешния малеол или долната трета на подбедрицата, така и при бягане и стъпване „на криво"
със стъпало обърнато навътре.Видно от становището на вещите лица, изразено в
с.з. след прочитане заключението на изготвената комплексна СМЕ, не би могло да
се посочи какъв точно е бил механизмът на увреждането и не може да бъде даден
приоритет на нито един от двата възможни механизма.Доколкото съществуват
категорични доказателства, че пострадалият е напуснал местопроизшествието
бягайки и предвид становището на вещите лица, съдът не би могъл категорично да
мотивира в кой точно момент е настъпило процесното увреждане- дали при
нанасянето на ударите в района на „Чилика” или в
последствие при бягането към полицейското управление.Предвид горното съдът не
споделя становището на представителя на ВРП за
безспорно доказан момент на причиняване на процесното увреждане, мотивиран
единствено с изразено първоначално становище на в.л. С., което след изготвяне
на комплексната СМЕ с участие на специалист- ортопед се промени коренно.Няма
как да се сподели и становището на процесуалния представител на гр. ищец и
ч.о., че предвид краткия преход до полицейското управление възможността
увреждането да настъпи при бягане е нищожна, тъй като времето през което
пострадалият е бягал не касае настъпването на увреждането, което би могло да се
получи още в момента, в който пострадалият е побягнал.
Разпоредбите
на чл.303 от НПК категорично сочат, че присъдата не може да почива на
предположения и че подсъдимият може да бъде признат за виновен само ако
обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което, приемайки, че
обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, т.е. че няма
категорични доказателства в кой момент е настъпило процесното увреждане и дали
същото се дължи на действията на подсъдимия и същите са в причинно-следствена връзка
с процесното увреждане съдът прие, че подс.Г. не е извършил деянието, за което му е било
предявено обвинение, поради
което на основание чл.304 от НПК го оправда по така възведеното обвинение.
Доколкото съдът прие, че няма доказателства
подсъдимият да е извършил престъпление по чл.129ал.2вр.ал.1 от НК ,намира за ненужно да коментира наличие или
липса на физиологичен афект.
По делото има данни, че освен порезните
наранявания на гр. ищец са били причинени и други увреждания, обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, но такива увреждания не
фигурират сред фактите, описани в обстоятелствената част на ОА
и срещу тях подсъдимият не се е защитавал и за тях не е бил обвинен, а и пред
съда не бяха направени искания по чл. 287 ал.5 от НПК, поради което и същите са
извън предмета на произнасяне от страна на съда.
Относно предявения граждански иск :
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е
длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму и безспорно на
гр. ищец са били причинени неимуществени вреди..Обезщетение, обаче, следва да
заплати онзи, чието виновно поведение е в пряка и непосредствена връзка с
настъпването на вредите. В конкретния случай не се доказа по безспорен и
несъмнен начин подсъдимият да е извършил
деянието по чл.129 ал.2вр.ал.1 от НК, съответно
предявеният спрямо него и приет за съвместно разглеждане гр. иск от
пострадалия, за причинени в резултат на овулзио
/счупване чрез откъсване/ на външния /малкопищялния/
глезен на лявата подбедрица неимуществени вреди в
размер на 13000лв., се явява недоказан по основание,
поради което съдът го отхвърли изцяло.
Предвид гореизложените мотиви, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: