Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Поля Спасова | |
Производството е образувано то искова молба,подадена от „В. И.” О. ЕИК .................,със седалище и адресна управление гр.С., ж.к.”З. ....”Б.... В.В А.1.,представлявано от А.В. В. –управител срещу „М.” , ЕИК ................. , със седалище и адрес на управление гр.Г. О., пл.Г. И. № 4 .5,представлявано от М.Г.Г. за сумата 39684,52лв. С молба от 06.06.2011г. по описа на СГС ищецът конкретизира иска се за всеки от договорите поотделно. Исковата молба е подадена пред Софийски градски съд С определение от 22.07.2011г. СГС прекратява производството по делото и го изпраща по подсъдност на Окръжен съд В.Т.. След образуваното на делото пред ВТОС от ищеца е изискан и той е представил в срок справка по чл.366 от ГПК за претендираната парична сума. Ответникът е представил в срок отговор на исковата молба. След получаване на отговора ищецът е подал допълнителна искова молба,която приета по делото.В допълнителната искова молба е направено искане за допускане обезпечение на предявения иск,което е уважено с определение на съда от 01.12.2011г. Ищецът посочва в исковата молба,че с ответника имали търговски отношения по сключени два броя договори.След изпълнението на договорените дейности между двете страни били съставени актове за установяване извършването и за заплащане на натурални видови строителни и монтажни работи.След приемането на извършената работа били издадени цитираните в исковата молба фактури.Ищецът твърди,че видно от представените доказателства- протоколи за установяване извършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи ,двустранно подписани от двете страни,изпълнението на възложените СМР е завършило и работата е приета.Посочените в исковата молба фактури също така били двустранно подписани и приети от ответната страна.Прави искане да се постанови решение,с което ответникът да заплати на ищеца сумата 39684,52лв. главница, законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изпращане на сумите,направените в обезпечителното производство и по настоящето дело разноски,включително възнаграждение на адвокат.Исковата претенция е конкретизирана с допълнителна молба и справка по чл.366 от ГПК,подадени от ищеца. Ответникът „М.” със седалище и адрес на управление гр.Г. О. е подал в срок писмен отговор на исковата молба,в която заема становище да се отхвърли предявения иск и претендираните разноски като неоснователни. Направил е в срок възражение за неподсъдност,което е съобразено и производството е прехвърлено пред Окръжен съд В. Т.,където е района по регистрацията на ответника.Ответникът прави възражения по обстоятелствата,на които се основава иска,че актовете за установяване извършването и заплащането на натурални видове работи по двата договора и съответните фактури не били подписани от упълномощените за това лица или от изпълнителния директор на дружеството ответник.Оспорва претенцията за лихва за забава,тъй като било уговорено друго в договорите между страните.Ответникът в отговора оспорва претенцията за присъждане на главница в размер на 39 684,52лв.,тъй като събирането на сумите по фактурите било друго число.Оспорва претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до изплащане на вземането над договорения размер от 10% на пределната лихва,която според ответника не е повече от 3 968,45лв.Ответникът оспорва и размера на претендираните разноски от ищеца. В допълнителната искова молба ищецът посочва,че при осъществяване на търговските отношения между страните е била възприета трайната практика,актовете за приемане на работата да се подписват от страна на Възложителя от негови представители, които са били на процесните обекти като технически лица, а фактурите са оставяни в офиса на ответното дружество и подписани и връщани на ищеца.В отговора на исковата молба се оспорват подписите на актовете и фактурите,но не и твърдението на ищеца,че процесните СМР са изпълнени и подлежат на разплащане.Позовава се на разпоредбите на чл.301 от Търговския закон.След датата на завеждане на исковата молба в констативен протокол на 29.04.2011г. изрично посочения от ответната страна инженер Радослав Минчев декларира,че всички договорени СМР са изпълнени без забележки,т.е същите подлежат на изплащане. Съдът като се запозна с исковата молба,допълнителната искова молба и отговора ,взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните,приема за установено следното: Предмет на исковата молба е паричната претенция отправена от ищеца срещу ответника с произход на претендираните вземания търговски сделки.От направените констатации се установи ,че страните са търговски дружества, регистрирани в търговския регистър.При наличното качество на страните претендираната парична сума с произход търговски сделки подлежи на разглеждане по чл. 365 и сл. от ГПК.Исковата молба е редовна и предявената претенция процесуално допустима. От приетите като доказателства по делото приложените към исковата молба : договор № С-09-10-.. от 09.08.2010 год., договор № С-01-10-.. от 17.03.2010 год., фактура № 29../16.12.2010 год., фактура № 27.../16.11.2010 год., фактура № 26../16.11.2010 год., фактура № 25../19.10.2010 год., фактура № 25../13.10.2010 год., протоколи за установяване извършването и за заплащане на натурални видове СМР – 5 броя: от 15.12.2010 год., от 10.11.2010 год., от 10.11.2010 год., от 13.10.2010 год., от 04.10.2010 год. следва да се приемат да доказани посочените в исковата молба обстоятелства за наличието на посочените търговски сделки между страните. Извършената от ищеца дейност е в изпълнение на сключените договори.за отчитането на работата са съставени посочените актове ,след което съгласно договореното са издадени фактури,в които е определена дължимата от ответника сума.От страна на ответника не се оспорва,че има договорни отношения с ищеца,по които ищецът е извършил договорените строително-монтажни работи. В отговора си ответникът прави възражение,че актовете и фактурите не са подписани от упълномощен представител на ответното дружество.Съгласно разпоредбите на чл.301 от Търговския закон, следва да се приеме възражението за неоснователно.Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята,че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.Ответникът не се е противопоставил на извършените действия от съответните служители в дружеството.Актовете и фактурите не са оспорени относно тяхната автентичност и не е открито производство по оспорването им съгласно разпоредбите на ГПК,поради което следва да се приемат за валидни доказателства. По делото е приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от вещото лице Й.Ц.. Вещото лице е представило заключение,в което дава отговор на поставените въпроси.След извършените проверки вещото лице дава заключение,че процесните фактури са осчетоводени от „М.” ,като съставените счетоводни статии са подробно описани в констативно-съобразителната част от заключението.Същите намират отражение в дневниците за покупки за данъчни периоди октомври,ноември и декември 2010г. и предприятието ответник е ползвало право на данъчен кредит. От страна на ответника е извършено частично плащане по фактура № 250/13.10.2010г. в размер на 7245,39лв.Заключението не е оспорено и съдът го приема като доказателство по делото. От съвкупната преценка на писмените доказателства и съдебно-счетоводната експертиза следва да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан.Договорените строително-монтажни работи са извършени от ищеца, съставени са предвидените в договорите документи,с които е установено изработеното.Паричната стойност на дължимото е установено от писмените доказателства и заключението на вещото лице. По делото е безспорно,че ответникът не е заплатил претендираната сума на ищеца до приключване на съдебното дирене в съдебното производство.Ищецът претендира присъждане на законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда до окончателното заплащане.Ответникът в отговора си оспорва това над сумата 3 968.45лв.,тъй като според ответника по договорите е предвиден пределния размер на законната лихва при забавяне на плащанията,който съгласно чл.294/1/ от ТЗ вр. чл.20а/1/ ЗЗД изключва приложението на чл.86 от ЗЗД.Становището на ответника по тази искова претенция е оспорено от ищеца п хода на устните състезания.По делото е безспорно забавянето на плащането от ответника.Съгласно разпоредбите на чл.86 от ЗЗД претендираната лихва за забава от постъпване на исковата молба в съда до изплащането на главницата намира основание в закона и доказателствата по делото. В договорите са подписани клаузи за определяне пределен размер само на дължима неустойка,при евентуално забавено изпълнение от всяка от страните.Дължимата лихва не е на основание договорни отношения между страните и се дължи по закон,поради което следва да бъде присъдена в полза на ищеца. Предвид изложеното В.търновският окръжен съд приема предявените искови претенции за основателни и доказани, при което Р Е Ш И : Осъжда „М.” , ЕИК ................. , със седалище и адрес на управление гр.Г. О., пл.Г. И. № 4 .5,представлявано от М.Г.Г. да заплати на „В. И.” О. ЕИК .................,със седалище и адресна управление гр.С., ж.к.”З. ....”Б... В.В А.1.,представлявано от А.В. В. –управител сумата 39684,52лв./тридесет и девет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет и две ст./главница, законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда-15.04.2011г. до окончателното изплащане и сумата и сумата 3570.00лв./три хиляди петстотин и седемдесет лева/ разноски по делото ,от които 1580.00лв. държавна такса, 120.00лв.- възнаграждение на вещо лице и 1870.00лв.- възнаграждение адвокат. Решението може да се обжалва пред В.търновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |