№ 230/15.11.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №526/2016 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК от Д.И.М.,
ЕГН **********, срещу Ю.Г.К., ЕГН ********** и Г.Ч.Г., ЕГН **********.
Ищецът Д.М. твърди, че въз основа на саморъчно завещание от Г. Н.
К. и
договор за доброволна делба на недвижим имот, обективиран в НА №154, том III, рег.№2068
от 22.04.2015 г., А. Д. К. е придобила собствеността върху процесния поземлен имот с
идентификатор №*** по
кадастрална карта на с. К., обл.
Варна, стар пл.№650001, с площ 12794.00 кв.м., м. „Картал тарла“. Твърди също,
че със саморъчно завещание А. К. завещала на него процесния имот, както и че
след смъртта на завещателя А. К., нейната дъщеря – ответницата
Ю.К., считайки същия имот за своя собственост и
въпреки уведомяването й от ищеца, че за имота има съставено и обявено
завещание, го прехвърлила чрез договор за дарение на своята дъщеря –
ответницата Г.Г.. Твърди, че тези действия на
ответниците накърняват правата му като собственик и моли съда, да постанови
решение, с което да приеме за установено спрямо ответниците, че ищецът е
собственик на процесния имот.
В предоставения срок по чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил
отговор на исковата молба от двете ответници, с който същите оспорват
предявения иск като неоснователен. Твърдят, че собственик на процесния недвижим
имот е отв. Г.Г. въз основа на извършено дарение в нейна полза от
отв. Ю.К., в
качеството на единствен пряк наследник на наследодателя А. К. Оспорват
твърдението на ищеца да е била уведомена от него за наличие на съставено в
негова полза и обявено завещание за процесния имот и твърдят, че втората
ответница се явява добросъвестен приобретател на имота, тъй като датата на
сключване на договора за дарение предхожда датата на вписване на саморъчното
завещание в полза на ищеца.
Двете ответници предявяват срещу ищеца насрещна
искова молба, инкорпорираща установителни искове с правни основания по чл.42,
б.“б“, вр. чл.25, ал1, пр.1 и пр.3 ЗН, вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и по чл.26,
ал.2, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на завещателното разпореждане чрез
саморъчно завещание от наследодателя А. К. в полза на ищеца Д.М., поради
ненаписване и неподписване на завещанието лично от завещателя и поради
невъзможен предмет на завещанието. При условие на евентуалност, в случай, че
исковете за прогласяване нищожност на завещанието не бъдат уважени, предявяват
и иск с правно основание по чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаемост на
завещанието поради неспособност на наследодателя А. К. да извършва завещателни
разпореждания към датата на съставяне на саморъчното завещание в полза на ищеца
Д.М. Твърдят, че завещателното разпореждане не е написано и подписано лично от
наследодателя А. К., че в същото има зачерквания, прибавяния на текст и
съкращения на думи, че от изявлението не става ясно за конкретни имоти, дали са
завещани в цялост или в идеална част, както и в каква конкретно идеална част, а
също и че някои от посочените от завещателя имоти не могат да бъдат индивидуализирани
и липсват достатъчно техни белези, които да правят имотите определяеми. Твърдят
също, че завещанието е с неясен предмет, с неясно изразена воля на завещателя,
която не може да бъде определена чрез тълкуване на съдържанието, което прави
завещателното разпореждане недействително. Твърдят
също, че към момента на откриване на наследството, имоти в м. „Разбоя“ не са
били в патримониума на наследодателката А. К. Твърдят, че към датата на
изготвяне на процесното завещание – 04.05.2015 г. наследодателката А. К. е
страдала от редица заболявания – мозъчна атеросклероза с придружаващи множество
соматични състояния с хронични протичания, че при консултация с психиатър от
12.08.2015 г. е констатирано, че А. К. има органична промяна на личността с
наличие на депресивни епизоди, а на 31.10.2015 г. при освидетелстване от
клиничен психолог е дадено заключение за настъпила промяна в мисловната
дейност, мнителност и подозрителност до степен на свръхценностово мислене и
наличие на налудни идеи за отношение с констатация, че освидетелстваната може
да бъде манипулирана от външни лица и се предоверява по болестни мотиви при
подписване на документи, чието съдържание й е неизвестно. Твърдят, че поради
наличието на органична личностова промяна, поведението на наследодателката А. К.
е било неадекватно и е извършвала действия, които не могат да бъдат възприети
като разумни.
В предоставения срок по чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил
отговор на насрещната искова молба от ищеца, който оспорва предявените от
насрещни искове като неоснователни. Твърди, че през м. ноември 2015 г. по
искане на отв. Ю.К. ***/2015
г. за поставяне под запрещение на наследодателката А. К., по което било
установено, че същата не страда от психично заболяване и не трябва да бъде
поставена под запрещение, както и че по преписка №4990/2015 г. по опис на РП
Варна, е оставена без уважение като неоснователна, отправена от отв. Ю.К. жалба с искане наследодателят А. К. да бъде принудително настанена на лечение в
психиатрично заведение. Твърди също, че по искане на А. К. вследствие на
непрекъснати скандали и заплахи и нанасяне на психически тормоз, спрямо отв. Ю.К. *** заповед за незабавна защита от домашно насилие и
отстраняване на Ю.К. от съвместно обитаваното жилище. Твърди също, че
изтъкнатите от ответниците медицински констатации от 12.08.2015 г. и от
31.10.2015 г. за настъпили органична промяна на личността и промяна в
мисловната дейност при наследодателя А. К. са изготвени чрез
комуникация само с отв. Ю.К., а не при
лично проведени прегледи на нейната майка А. К. Твърди също така, че отв. Ю.К. удобно се ползва от всички правни действия, извършени спрямо
нея и в нейна полза от наследодателя А. К. като факта на упълномощаване на Ю.К. през м.
юли 2015 г. да се разпорежда с банковите сметки на майка си и да получава
пенсии и всякакви парични помощи и обезщетения, както и факта, че в период,
близък до датата на съставяне на процесното завещание, при извършване на
доброволна делба на недвижим имот в с. Кипра, наследодателката А. К. напълно
съзнателно заявила, че не се противопоставя и дори желае, полагащата й се
земеделска земя, завещана й лично от нейния покоен съпруг Г. К.,
да бъде поделена между нея и отв. Ю.К. Оспорва твърдяното наличие на зачерквания и добавяне на текст в
процесното завещание като изтъква, че в протокола за неговото обявяване
нотариусът е удостоверил верността на представения му препис, снет от оригинал
с отразяване, че в първообраза няма зачерквания, добавки, поправки и други
особености. Твърди също, че на първата страница от завещанието наследодателят А.
К. ясно е описала имотите, които завещава на ищеца Д.М. като всеки отделен имот
е посочен на нов ред и е отразено, че от всички тези нейни имоти, които
получава като наследство, 1/4 завещава на ищеца Д.М.. Твърди, че всички
претенции на ответниците са базирани на предположения и догадки без да се сочат
конкретни доказателства и искания към съда. Моли съда, да отхвърли предявените
искове.
След преценка на събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК с определение
в с. з. от 30.01.2018 г. съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че към момента на откриване на наследството – 11.01.2016 г.,
наследодателят А. К. е била собственик на процесния недвижим имот - ПИ
с идентификатор №***
по кадастрална карта на с. К., обл. Варна, стар
пл.№650001, с площ 12794.00 кв.м., м. „Картал тарла“, съгласно представения Договор за
доброволна делба на недвижим имот Акт №154, том ІІІ, рег.№2068 от 22.04.2015 г.
Видно от представените
саморъчно завещание от А. Д. К., датирано от 04.05.2015 г., вписано с
вх.рег.№364 от 08.02.2016 г., Акт №73, том I, дело №243/2016 г. по опис на
СВ при РС Девня и Протокол за обявяване на саморъчно завещание рег.№106 от
11.01.2016 г. по опис на Нотариус рег.№194 Александър Ганчев, район на действие
– РС Варна, по молба на ищеца Д.М. нотариусът е обявил представено му като
съхранявано от ищеца, запечатано в плик саморъчно завещание на А. К., ръкописно
изписано на лист с редове, голям формат, на две страници със син химикал,
надлежно датирано и подписано от завещателя, съгласно което завещателят
завещава: „на Д.И.М. ***, при пълно здравословно мислене и без страничен натиск
от други лица, в знак на многократна благодарност за оказана юридическа помощ,
помощ пред здравните и социални власти, индивидуална помощ, свързана с живота
ми – завещавам нива землище село К., община Девня, Варненска област – име
Картал тарла, по дело за делба наследници И. Т. Ц., б. ж. на с. К.“.
Видно от представения НА №42,
том I, рег.№431, дело№36 от
27.01.2019 г. по опис на Нотариус №465 Велин Майсторов, район на действие – РС
Девня, вх.рег.№217, дв.вх.рег.№216, Акт №166, том I, дело №166/2016 г. по опис на
СВ при РС Девня, отв. Ю.К. е дарила на отв. Г.Г. процесния ПИ с идентификатор №*** по кадастрална карта на с. К., обл. Варна, стар пл.№650001, с площ 12794.00
кв.м., м. „Картал тарла“.
Видно от кредитираното от съда като компетентно и безпристрастно изготвено
заключение по назначената съдебно-графологическа експертиза, екпертът графолог
е формирал аргументиран и категоричен извод за ясно обективирано при
проведеното сравнително изследване и съпоставяне на процесния документ спрямо
множество други, съдържащи автетничен сравнителен материал с почерк и подписи
на завещателя, наличие на множество съвпадащи, устойчиви, рядко срещащи се,
самостоятелни, общи и частни признаци, голяма част от които със съществена
идентификационна значимост, налагащи в съвкупност несъмнен извод, че ръкописния
текст и подписа срещу „завещател“ в процесното саморъчно завещание на А. К. от
04.05.2015 г. са изпълнени от завещателя.
Видно от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени лични възприятия показания на свид. К.К., в качеството на вещо
лице – психиатър е извършила освидетелстване на завещателката А. К. в
производство по искане за поставяне под запрещение, при което е осъществила две
срещи с нея – първата в двора на жилището в присъствие на съдебния състав и
ищеца в качеството на неин процесуален представител, при което поради неподходящата
обстановка и състоянието на жената – носена и загърната в одеало и оплакваща се
да й е студено, събеседване не било проведено, а втората при проведеното
събеседване в жилището на освидетелстваната, в присъствие на обгрижваща я жена,
като свидетелят изтъква, че и в двата случая А. К. не е проявила каквито и да е
признаци на неадекватност в поведението, в изявленията и в даваните отговори
при събеседването.
Видно от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени лични възприятия показания на свид. П.О. - дългогодишна близка
позната на завещателката А. К., свидетелката я посещавала неколкократно в
периода, предхождащ и последващ датата на съставяне на процесното завещание, и въз
основа на собствените си възприятия определя поведението на завещателката от
пролетта на 2015 г., след отстраняването от дома й на отв. Ю.К., за неадекватно
в значителна част от посещенията си при нея като посочва, че само понякога „я
уцелвах в съзнание“ или „идваше на себе си“, и описва като конкретни примери за
такава неадекватност, случаи, при които завещателката изсипвала всички
лекарства на масата и искала вода, отказвала да се храни, не се съгласявала да
бъде изкъпана, деряла си кожата и била постоянно надрана като обяснявала, че я
хапят комари, молела свидетелката да й купи сладолед, въпреки че страдала от
диабет, наричала кучето с името на покойния си съпруг, при проведеното от д-р
К. К. събеседване посочила за име на своя покоен съпруг името на приятеля на
своята внучка и дала неверен отговор на аритметичен въпрос.
Видно от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени лични възприятия показания на свид. К.Я. – познат (бивш колега)
на отв. Ю.К., същият е посещавал дома на завещателката А. К. двукратно в
периода м. март – м. април 2015 г. по молба от отв. В. К. за помощ за ремонт на
печка и монтаж на перална, както и при проведеното изнесено съдебно заседание
на ОС Варна в края на м. октомври 2015 г. и въз основа на собствените си
възприятия определя поведението на завещателката от пролетта на 2015 г. като
„неадекватна“ и „неконтактна“, като описва, че завещателката стояла на леглото
несресана, с рани по лицето, по врата, навсякъде, чешела се, била с неадекватен
поглед и си говорела сама, четяла си и говорела сама, без да може да уточни,
дали е говорела несвързано или е мърморела нещо, не обръщала внимание на
присъствието му и не разговаряла, за разлика от предходните му посещения.
Видно от кредитираната от съда като компетентно и безпристрастно
изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза вх.№3171
от 08.06.2018 г.: 1. Към датата на съставяне на процесното завещание
завещателят А. К. е страдала от когнитивен дефицит на базата на оформен
психоорганичен синдром като последица от соматичните й заболявания и
напредналата й възраст, но не до степен да са нарушени базисните й психични
годности като е налице значително съхранение на ядрото на нейната личност; 2. А.
К. е била в добро психично състояние, съответстващо на напредналата й възраст и
множеството соматични заболявания – адекватна, с целенасоченост и постоянство в
поведението като наличният конгнитивен дефицит не е бил тежък, налице е била
подредена мисъл, правилен по структура и граматически правопис; 3. Преживените
психотравмени моменти, хроничните соматични заболявания и напредването на
календарната възраст са дали своите остатъчни неврологични увреждания у
завещателя А. К. и са довели до влошаване на психическото й състояние със
задълбочаване на психоорганичното изменение на личността, но все още не с
такава тежест, която да обуславя извод за напредване на органичните промени на
памета и интелекта в рамките на деменция и при наличие на съхранено ядро на
личността се формира констатация, че завещателят А. К. е била в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; 4.
Поради съхранената критичност, завещателят А. К. не се е поддавала на
манипулация и не е било възможно да бъде манипулирана от трети лица при
извършване на определени действия.
Видно от
кредитираната от съда като компетентно и безпристрастно изготвена повторна комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза вх.№936 от 05.02.2019 г.: 1.
Към датата на съставяне на процесното завещание завещателят А. К. не е страдала
от психични заболявания; 2. Въпреки обусловените от множеството хронични,
соматични заболявания, влошено функциониране и затруднение в ежедневните
дейности по самообгрижване и самообслужване, при завещателя А. К. не се
установяват нарушения в мисловния процес и възприятно-представната дейност като
нейното интелектуално функциониране е в границите на нормата; 3. Към датата на
изготвяне на процесното завещание няма данни завещателят А. К. да е страдала от
умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройсто на
съзнанието, които да обуславят нарушение на базисните психични годности; 4. Наличието
на множество хронични и усложнени соматични заболявания сериозно са нарушили
ежедневното функциониране, както и възможността А. К. да се справя ежедневните
дейности и да се самообслужва и това състояние я е поставило в зависима роля,
което би могло да я направи по-податлива на евентуални опити за манипулация.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съобразно кредитираните от
съда констатации по изготвената съдебно-графологическа експертиза, именно
завещателят А. К. е автор на ръкописния текст и подписа срещу „завещател“ в
процесното саморъчно завещание от 04.05.2015 г. Наред с това, съдът намира, че
структурата и съдържанието на процесното завещение налагат извод за цялостно
съответствие на завещателното разпореждане с изискванията за неговата форма и
съдържание. Неоснователни са наведените от ответните страни твърдения за
наличие на зачерквания, прибавяния на текст и съкращения на думи в
завещателното разпореждане. На стр.1, над последния ред от завещението е налице
достатъчно ясно видимо вместване на текста: „от полагаемата“ в началната част
между последния и предпоследния ред над текста: „една четвърт“ от последния ред,
при което се е стигнало до наслагване едни върху други на последните букви от
двата израза. Но това наслагване на части от двата текста не представлява
задраскване и по никакъв начин не прави конкретния текст и цялостното
съдържание неясни или неразбираеми. Всеки от имотите, предмет на завещателното
разпореждане, е в достатъчна степен индивидуализиран и определяем като е
посочен неговия вид, местонахождение, включително придобивно основание – делба или
полагаема квота при делба на наследствено имущество от конкретен наследодател.
Ясно е също, че с изключение на имота нива в с. К., всички останали недвижими
имоти се завещават не като едноилична собственост, а в посочена от завещателя идеална
част като полагаща се на А. К. квота от съответния наследен съвместно с други
сънаследници имот. Наличният добавен с друга химикална паста текст: „Бог да ни
пази! Приеми сентенцията ми! Понякога идвай ... там!“ от автора на завещанието
преди текста „завещател“ и положения негов подпис не опорочава съдържанието и формата
на завещателното разпореждане, не внася неяснота в разпоредителната воля на
завещателя и няма отношение към нея, а представлява лично обръщение към
заветника, каквото е нормално и присъщо за този вид документи. Неоснователно
също така се явява твърдението на ответниците за непринадлежност на имотите,
обект на завета в патримониума на завещателката А. К. към датата на нейната
кончина. Преди всичко, при такава хипотеза завещанието е изцяло недействително,
само ако всички завещани имоти не са собственост на завещателя към датата на
неговата смърт. В противен случай, недействителността е само спрямо съответния
обект от разпореждането. И доколкото процесния иск има за предмет само
придобитата въз основа на това завещание собственост върху имота в с. К.,
неговата принадлежност в патримониума на завещателката А. К. е приета за
безспорна между страните и се установява чрез представения Договор
за доброволна делба на недвижим имот Акт №154, том ІІІ, рег.№2068 от 22.04.2015
г. При тези констатации,
твърденията за нищожност на процесното завещание поради ненаписване и неподписване лично от завещателя и
поради невъзможен предмет на завещанието се явяват
недоказани и неоснователни, при което главният насрещен иск с правно основание чл.42, б.“б“, вр. чл.25, ал1, пр.1 и пр.3 ЗН, вр.
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Също така, неоснователни се
явяват и наведените от ответните страни твърдения за унищожаемост на процесното
завещание поради неспособност на
наследодателя А. К. да извършва завещателни разпореждания към датата на неговото
съставяне. Относно
този съществен въпрос в хода на производството са изготвени две комплексни
съдебно-медицински психиатрични и психологически експертизи, при всяка от които
е достигнат идентичен еднозначен извод. И за разлика от субективната, лаическа
и повърхностна преценка на всеки от двамата свидетели П. О. и К. Я. за
„неадекватност“ на възприетото от тях поведение на завещателката А. К.,
констатациите по всяка от двете отделни експертизи се основават на обстоен,
задълбочен, комплексен и професионално осъществен научен анализ от авторитетни
специалисти с богат теоретичен и практически опит в съответната научна област след
запознаване, както с всички данни от непосредствени лични възприятия на
свидетелите за поведението на завещателката А. К. в процесния период, така и с
разнородни, съставени от нея документи, а също и с наличната медицинска
документация относно завещателката като при всяка от двете експертизи, съответните
специалисти дават категорични и обосновани отговори, както по поставените
задачи, така и по всеки, противоречив на техните констатации довод или
документ. Така например, обосновано се изтъква по всяка от двете експертизи, че
издаденото на 10.08.2015 г. мед. направление от д-р Войнов – психиатър,
съдържащо диагноза: „Психоорганичен синдром с органична промяна на личността и
с делириозни епизоди“, е съставено без да е проведен личен преглед на
завещателката А. К., само по анамнестични данни от отв. Ю.К., доколкото липсва
каквото и да е отразяване на задължителния при проведен личен преглед актуален
психичен стаус на пациента, поради което съответната диагноза не може да се
счита за реално установена. Експертите по втората експертиза изтъкват също, че
застъпеното становище по приложеното психологическо изследване от 31.10.2015 г.
от кл. пихолог Р. Г. за проявление на свръхценностни идеи и за параноидни
налудности в поведението на завещателката, е недостатъчно аргументирано, от
една страна – защото не са взети превдид обстоятелствата, че освидетелстването
е проведено спрямо недостатъчно информирано и недостатъчно ориентирано за
случващото се лице, за което биха били нормални проявените мнителност,
притесненост и обърканост, а от друга страна – и поради факта, че при
съответното освидетелстване не е проведено цялостно изследване като са налице
данни само за извършени два суб-теста, без да е осъществено обективно цялостно
невропсихологично изследване и не е приложен съответен стандартизиран тест за
анализ на висшите психични функции – памет, мислене, възприятие, реч,
разпознавателни, езикови и поведенчески функции на освидетелстваното лице. Така
представените заключения по всяка от двете експертизи съдът счита за пълноценно
научно и фактически обосновани и правилни, поради което кредитира същите
изцяло. Установената чрез експертизите неоснователност и недоказаност на
твърдяното основание за унищожаемост на процесното завещание поради неспособност на наследодателя А. К. да извършва
завещателни разпореждания към датата на неговото съставяне, налага
извод за неоснователност и на предявения при условие на евентуалност втори
насрещен иск с правно основание по
чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД.
Предвид
констатациите за законосъобразност на завещателното разпореждане в полза на
ищеца Д.М., както и за принадлежност на процесния недвижим имот в патримониума
на завещателката А. К. към датата на нейната кончина, предявеният установителен
иск за собственост се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен.
Относно
наведеното от ответниците твърдение, потвърждаващо се от представените
документи, че към датата на осъщественото дарствено разпореждане от отв. Ю.К. в
полза на отв. Г.Г., процесното завещание не е било вписано в СВ при РС Девня,
при което последната се явява добросъвестен приобретател на имота, следва да се
изтъкне, че съобразно чл.71 и чл.72 ЗС това обстоятелство е от значение само за
правата на съответния приобретател относно ползването и добивите от имота,
както и извършените подобрения и необходими разноски за запазване на вещта, но
в настоящото производство такива претенции не са отправени.
При този изход на спора и съобразно
отправената претенция по чл.78, ал.1 ГПК с представени доказателства и списък
на разноски, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
обезщетение за сторените разноски на обща стойност 1200.00 лв, от които 50.00
лв за държавна такса, 1000.00 лв възнаграждение за адвокат и 150.00 лв възнаграждение
за експертиза.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ю.Г.К., ЕГН ********** и Г.Ч.Г., ЕГН **********, че Д.И.М., ЕГН **********,
е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с площ
12794.00 кв.м. в местност „Картал
тарла“, идентификатор
№***
по кадастрална карта на с. К., обл. Варна, стар
пл.№650001,
въз онова на саморъчно завещание от А. Д. К.,***, п. 20.12.2015 г., датирано от
04.05.2015 г. обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание рег.№106
от 11.01.2016 г. по опис на Нотариус рег.№194 Александър Ганчев, район на
действие – РС Варна, на основание чл.124, ал.1, пр.1 ГПК.
ОХВЪРЛЯ предявените насрещни искове от
Ю.Г.К., ЕГН ********** и Г.Ч.Г., ЕГН **********, срещу Д.И.М., ЕГН **********, за
прогласяване нищожност на завещателното разпореждане чрез саморъчно завещание
от А. Д. К.,***, п. 20.12.2015 г., в
полза на Д.И.М., датирано от 04.05.2015
г. обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание рег.№106 от
11.01.2016 г. по опис на Нотариус рег.№194 Александър Ганчев, район на действие
– РС Варна,
поради ненаписване и неподписване на завещанието лично от завещателя и поради
невъзможен предмет на завещанието и за унищожаемост на
завещанието поради неспособност на наследодателя А. Д. К.
да извършва завещателни разпореждания към датата на съставяне на завещанието, на основание чл.42,
б.“б“, вр. чл.25, ал1, пр.1 и пр.3 ЗН, вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.26, ал.2,
пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ю.Г.К.,
ЕГН ********** и Г.Ч.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на Д.И.М., ЕГН **********, сумата 1200.00 лв (хиляда и двеста лева, 00 ст.), представляваща
обезщетение за направени съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: