№ 19416
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110124556 по описа за 2025 година
Ищецът З.Б.В.И.Г.“АД е предявил срещу ответника З.Л.И.” АД осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1072,01лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2025г. до пълното
изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 20.11.2024г. ПТП в с. Стряма,
Централен склад на „К.“, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност
водач на МПС „***“, с рег. № *** реализира ПТП със застрахования при ищеца по
застраховка Каско Стандарт МПС *** с рег.№ ***. Посочва се, че ищцовото дружество във
връзка с образуваната щета №470424242470770 е изплатило сумата от 2094,01лева. Посочва,
че е отправена покана до ответното дружество за изплащане на сумата от 1047,01 лева и 25
лева ликвидационни разноски, тъй като в условията на евентуалност се твърди
противоправно поведение и от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил, но с
писмо от 07.04.2025г. ответникът е отказал да заплати посочената сума. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З.Л.И.” АД е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва се, че
съставеният ДКП не отговаря на ЗДвП. Оспорена е вината на „***“, с рег. № *** . Твърди се,
че не е изяснен механизма на настъпване на ПТП, като изцяло е оспорен посоченият в
исковата молба механизъм на настъпването на същото. Твърди се, че вина за настъпването
на процесното ПТП има водачът на застрахованото при ищцовото дружество МПС. При
условията на евентуалност твърди наличие на съпричиняване повече от 50%. Предявеният
иск е оспорен и по размер. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
1
За уважаване на предявения иск в тежест на ищцовата страна е да установи при
условията на пълно и главно доказване: наличието на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; към момента на
настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото не е спорно, че МПС „***“, с рег. № *** е застрахован по застраховка ГО
при ответника; че МПС *** с рег.№ *** е застрахован при ищцовото дружество по
застраховка „Автокаско“, както и и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 2094,01лв.
Спорни между страните са механизмът на настъпване на процесното ПТП, наличието
на виновно и противоправно поведение от страна на водача на *** с рег.№ ***, както и
размерът на претендираните вреди, за които е възникнало регресното вземане.
За установяване механизма на ПТП по делото са представени писмени доказателства
– протокол за ПТП, видно от който ПТП е настъпило на 20.11.2024 г. в 11:00 часа в
Централен склад на К. в с. Стряма между МПС „***“, с рег. № *** и МПС *** с рег.№ ***.
Изслушани са по делегация свидетелски показания на двамата водачи, които съдът
кредитира като логични и последователни и им дава вяра. Свидетелят Й. К. посочва, че е
участник в процесното ПТП, като по време на настъпването му е управлявал т.а. „***“ с
рег.М ***. Твърди, че извършвал маневри с камиона, като захождал към рампата,
изправяйки камиона и малко преди да даде заден ход, другият участник минал с поне 50-60
км.в час и задрал дясната страна на камиона. Свидетелят сочи, че аварийните светлини на
камиона били включени, като преди да предприеме движение на заден ход е погледнал в
страничните огледала, но не е видял друго МПС, но изведнъж бил ударен отдясно. Заявява,
че е имало достатъчно място, другият камион да го заобиколи, ако се е движел с по ниска
скорост, тъй като Имаше достатъчно място другият камион да ме заобиколи, ако се движеше
с по-ниска скорост, тъй като т.а *** с рег.№ *** не се движел.
Свидетелят С. К. заявява, че си спомня за процесното ПТП, при настъпването на
което управлявал т.а „***“, с рег. № ***.Посочва, че бил напуснал рампата за разтоварване и
отишъл на паркинга, за да ползва тоалетната. След това се качил на автомобила и тръгнал
напред, като не видял никой пред себе си. Заявява, че другият водач е карал със скорост от
около 60 км., като се е движел покрай рампите в ляво, а свидетелят К. се е движел от
паркинга към изхода. Твърди, че не го е видял, тъй като явно се е движел бързо, като при
опит да направи маневра е ударил задната част на автомобил ***“, с рег. № ***. Свидетелят
К. заявява, че се е движел с около 10-15 км. В час. Свидетелят заявява, че не можал да усети
от къде е дошъл другия автомобил и го е усетил едва след като го е блъснал. Не бил правил
опити да паркира, а е маневрирал в движение. Много рязко навил волана и не видял,
управлявания от свидетеля К. товарен автомобил.
По делото е приета САТЕ от заключението на която се установява, че техническа
гледна точка се касае за пътно транспортно произшествие настъпило по време на
извършване на маневри от страна на двамата водачи без същите да са упражнили достатъчен
контрол при управлението на товарните автомобили и предприетите действия с органите на
управление. Вещото лице посочва, че щетите по т.а. *** се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Към датата на произшествието - 20.11.2024 г. размерът на вредите
по МПС *** * ***, рег.№ ***, възлиза на 2316,00 лв. (две хиляди триста и шестнадесет
лева), а с включени 25,00 лв. ликвидационни разноски - 2341,00 лв. (две хиляди триста
четиридесет и един лева). Отразено е в експертизата, че причина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие е недостатъчното внимание и контрол върху МПС от
2
страна на двамата водачи при извършване на движение в района на централен склад на
веригата К. в село Стряма. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка водачът на
МПС *** * ***, рег.№ *** би имал възможност да избегне настъпване на ПТП ™ от
20.11.2024 г. ако е имал обективната възможност да възприеме на по-ранен етап наличието и
движението на т.а.*** с рег.№ *** в обсега на предприетата от него маневра на заход към
товарната рампа.
От събрания по делото доказателствен материал, заключението на вещото лице,
показанията на разпитаните свидетели, съдът извежда следния механизъм на настъпване на
процесното ПТП: На 20.11.2024 г. в с.Стряма, в района на централен склад на веригата К., в
светлата част на денонощието - 11:00-12:00 часа, на равен участък от инфраструктурата на
обособения паркинг и товаро/разтоварна рампа, водачът на товарна композиция от т.а. *** *
***, рег.№ *** с ремарке, започва да извършва маневра към товарната рампа. По същото
време и на същото място водачът на т.а. *** с рег.№ ***, се е движел по паркинга с посока
изход, като преминава в близост до маневриращия т.а.***. При недостатъчен контрол,
внимание и дистанция от страна на двамата водачи ще осъществява приплъзващ удар между
страничната лява габаритна част на т.а.*** и предната, ъглова и странична дясна част на
т.а.***. След осъщественото съприкосновение между двата товарни автомобила се
разрушава и отделя предният ролбар на т.а.*** и по двата камиона настъпват материални
щети. Този механизъм на произшествието намира опора в изготвеното по делото заключение
по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация, в показанията на разпитаните по делото двама свидетели – водачите на двата
автомобила и в приобщените писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования при ищеца водач,
изведено при твърдения, че същият е допринесъл с поведението си за настъпването на
процесното ПТП.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен /така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по
т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.
Съдът намира за основателно възражението за съпричиняване. Съгласно чл. 25, ал. 1
ЗДвП - водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Както е отразено в експретизата
причина за настъпването на процесното ПТП е недостатъчното внимание и контрол върху
МПС от страна на двамата водачи при извършване на движение в района на централен склад
на веригата К. в село Стряма, поради което съдът намира, че е налице съпричиняване от
страна на водача на т.а *** - застрахован при ищеца, изразяващо се в несъобразяване с
неговото положение и посока на движение и предприемане на маневрата с движещия се в
това време в близост до него т.а ***.
От друга страна налице е нарушаване на правилата за движение и от водача на
застрахования при ответника товарен автомобил, т.к. същият не е видял т.а ***, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 20 ЗДвП, която предвижда, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
3
Настоящият съдебен състав намира, че процентът на съпричиняване на водача на
застрахованото при ищеца МПС е 50 %, доколкото нарушенията на водача са допринесли в
по-голяма степен за настъпване на произшествието.
Не е спорно по делото, а и от представеното платежно нареждане се установява, че
ищеуцът е изплатил на собственика на увредения автомобил сумата от 2094,01 лева. Ищецът
доколкото отчита евентуално наличие на съпричиняване претендира половината от
заплатената сума – в размер на 1047,01лева и 25 лева ликвидационни разходи.
Вещото лице посочва в експертизата, че при приет процент съпричиняване от 50 %
стойността на вредите би възлязла на 1183лв., което прави предявения иск основателен до
пълния му размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовото дружество.
Ищецът претендира разноски и представя доказателства за сторени такива, както
следва: 50 лв. за държавна такса; 250 лв. за експертиза /л.87/; 50 лв. депозит за свидетел
/л.88/; 410 за адвокатско възнаграждение /л.161/. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е неоснователно,
доколкото претендираното такова е в минимален размер съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да се присъдят разноски в общ размер на 760 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Л.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
З.„Б.В. И. Г.”АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 411 КЗ
сумата от 1072,01 лв. представляваща част от незаплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди по товарен автомобил
*** * ***, рег.№ ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.11.2024г. в
сСтряма, Централен склад на „К.“ с включени разходи за определянето му, ведно със законната
лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба – 30.04.2025 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 760лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4