№ 172
гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20203100503569 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 280829 /11.11.2020г., подадена
от Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Долни чифлик, обл. Варна, Фуражен цех, представлявана от В.М., срещу
решение № 260 657/ 13.10.2020г., постановено по гр.д. № 11066 / 2019г. на ВРС, 51 с-в, с
което са отхвърлени предявените от Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК
*********, срещу М. Г. С., ЕГН **********, Г. Х. Г., ЕГН ********** и Д. Х. Г., ЕГН
**********, и тримата с адрес: гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Бръшлян“ № 12, пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 12, ал. 2 от Закона за
арендата в земеделието за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата
от 2 966, 66 лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща припадащата се на всеки от тях част от обща сума в размер на
8900 лв., с която се е увеличила стойността на недвижим имот с кадастрален № 115037,
обособен в парцел № 37 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни
Чифлик, находящ се в местност „Али Кочевото“, при граници и съседи на имота: имоти №
25, № 36, № 38, № 39, № 41, № 616 и № 24, вследствие на извършените от арендатора по
договор за аренда № 60 от 29.03.2004 г. подобрения в имота, изразяващи се в засаждане на
трайни насаждения - ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва, считано от датата на
1
исковата молба – 15.07.2019 г., до окончателното изплащане на задълженията и са
присъдени разноски в полза на един от ответниците.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано – в противоречие с
приложимите материално-правни норми. Сочи, че даденото от съда тълкуване на
разпоредбата на чл.IV.З и чл. IV.4 от договора било неправилно. Арендодателят бил дал
изрично съгласие за засаждане на трайни насаждения върху арендуваната земя и нито
договорът, нито законът изисквали тези насаждения да били определени по вид. От гледна
точка на законовите разпоредби, предназначението на земята не било променено- тя
продължава да бъде земеделска, доколкото промяната на предназначението й се извършвало
по строго определен ред в Закона за опазване на земеделските земи.По подробно
изложените във въззивната жалба съображения счита, че изводът на първоинстанционния
съд за липса на съгласие за засаждане на имота с ябълковите насаждения е необоснован и в
противоречие с материално правната норма на чл.9 ЗАЗ, тълкувана във вр. с чл.20 ЗЗД.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се и сторените разноски за
двете инстанции. В открито съдебно заседание, за въззивника се явява председателя на
кооперацията, който заявява, че поддържа подадената жалба, развива подробно доводите си
по същество и претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите М. Г. С., Г. Х. Г. и Д. Х. Г., с който се оспорват доводите изложени във
въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно,
законосъобразно и обосновано. Макар, че съдът не бил обсъдил другия спорен въпрос
между страните, касаещ момента на засаждане на дръвчетата и от кого са засадени, то
изводите и решението било правилно. Твърди, че не са налице основания за отмяна, а по
другия спорен въпрос било установено, че към датата на сключване на процесния договор за
аренда в имота имало засадена овощна градина от ябълкови дръвчета от предшестващия
арендатор. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. В открито
съдебно заседание, въззиваемите се представляват от процесуален представител, който
оспорва подадената въззивна жалба, излага становище по съществото на спора, моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искове,
предявени в условията на субективно кумулативно съединяване, от Потребителна
кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Долни
чифлик, обл. Варна, Фуражен цех, срещу М. Г. С., ЕГН **********, Г. Х. Г., ЕГН
********** и Д. Х. Г., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр. Долни чифлик, обл. Варна,
2
ул. „Бръшлян“ № 12, с правно основание чл. 12, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието
за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от 2 966, 66 лв.,
представляваща припадащата се на всеки от тях част от обща сума в размер на 8900 лв., с
която се е увеличила стойността на недвижим имот с кадастрален № 115037, обособен в
парцел № 37 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни Чифлик,
находящ се в местност „Али Кочевото“, при граници и съседи на имота: имоти № 25, № 36,
№ 38 и № 39, № 41, № 616 и № 24, вследствие на извършените от арендатора по договор за
аренда № 60 от 29.03.2004 г. подобрения в имота, изразяващи се в засаждане на трайни
насаждения - ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 15.07.2019 г., до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба ищецът твърди, че oтветниците са наследници на Христо Георгиев
Сидеров, починал на 20.07.2007 г. - негови съпруга и синове. На 29.03.2004 г. между
наследодателя на ответниците, в качеството му на арендодател, и ищеца – арендатор, е
сключен договор за аренда, по силата на който арендодателят е предоставил за ползване на
арендатора недвижим имот - нива с площ от 4,950 дка, находяща се в землището на гр.
Долни Чифлик, обл. Варненска, местност „Али Кочевото“, с кадастрален номер 115037,
обособен в парцел № 37 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни
Чифлик, за срок от 15 години, тоест до 29.03.2019 г. След сключване на договора и на
основание дадено съгласие, обективирано в p. IV, т. 3 от договора, в периода 2004-2005 г.
арендаторът е засадил в имота трайни насаждения - ябълкови дръвчета, които са част от
овощна градина, цялата с площ от 220 дка. След смъртта на арендатора същият е заместен
като страна по договора за аренда от ответниците като неговите наследници. Договорът е
прекратен с изтичане на срока, за който е сключен, тоест на 29.03.2019 г. Ищецът поддържа,
че засаждането на трайни насаждения представлява подобрение на недвижимия имот,
предмет на договора, и увеличава неговата стойност със сумата от 8 900 лв., представляваща
разлика между пазарната цена на имота след извършените подобрения и пазарната цена на
този имот, описан като нива, при отдаването му под аренда. Счита, че ответниците му
дължат заплащането на тази сума, като се позовава на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона
за арендата в земеделието и чл. 9, раздел III от арендния договор. В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Величка Джамбазова, поддържа
исковата молба и направеното в нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В представена писмена защита излага подробни аргументи за основателността на
предявените искове, съобразно събраните по делото доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Х. Г. депозира отговор на исковата молба и
допълнение към него, в които излага становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че между неговия баща Христо Георгиев Сидеров и ищеца е сключен процесният
договор за аренда, че след смъртта на баща му на 20.07.2007 г. същият е заместен като
страна по договора от ответниците, в качеството им на негови наследници, както и че
договорът е прекратен на 29.03.2019 г. поради изтичане на неговия срок. Оспорва трайните
насаждания в имота да са засадени от ищеца и в сочения период през 2004-2005 г. В тази
3
връзка твърди, че ябълковите дръвчета са засадени преди сключването на процесния
договор на 29.03.2004 г. от трето лице - „Интерфрукт Камчия" АД, ЕИК *********, на
основание договор за аренда от 01.08.2002 г., прекратен по взаимно съгласие на страните с
анекс от 29.03.2004 г., считано от 31.03.2004 г. Излага, че според т. 3 от този анекс
арендодателят се е задължил да заплати на арендатора направените до момента разходи и
остатъчната стойност на овощната градина до 31.12.2004 г. Отделно оспорва арендодателят
или неговите правоприемници да са давали съгласие на арендатора за промяна в начина на
трайно ползване на имота. Оспорва също размер на иска с твърдения, че стойността му не е
увеличена с претендираната сума от 8900 лв. По изложените съображения по същество моли
за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците М. Г. С. и Д. Х. Г. не са депозирали отговор на
исковата молба.
В открито съдебно заседание ответниците, действащи чрез общия им процесуален
представител адв. Калчо Калев, поддържат отговора на исковата молба и становището си по
същество на спора и претендират разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. В
депозирана писмена защита излагат подробни съображения за неоснователност на исковете.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда относно липсата на съгласие за засаждане на имота с ябълковите
насаждения.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в рамките на производството е, че
на 29.03.2004 г. между Христо Георгиев Сидеров, в качеството му на арендодател, и
Потребителна кооперация „Сотир Костов“ – арендатор, е сключен договор за аренда, по
4
силата на който арендодателят е предоставил за ползване на ищеца недвижим имот - нива с
площ от 4,950 кв.м, находяща се в землището на гр. Долни Чифлик, обл. Варненска,
местност „Али Кочевото“, с кадастрален номер 115037, обособен в парцел № 37 от масив №
115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни Чифлик. Това обстоятелство се
потвърждава и от представения писмен договор за аренда с нотариална заверка на
подписите на страните. В раздел IV от договора, т. 3 от договора се предвижда, че
арендаторът има право да засади трайни насаждения върху арендуваната земя, както и да
изгради съоръжения, инсталации, огради и други подобрения, необходими за тяхното
отглеждане, а в т.4, че арендаторът има право да изменя и подобрява земята, само в случай
че това не се отразява върху ползването на обекта след изтичане на срока на договора.
Съобразно т.6 от същия раздел, арендаторът се задължава да заплати от името на
арендодателя дължимите разходи и остатъчната стойност на градината на „Интерфрукт
камчия“ АД, гр. Долни чифлик, до 31.12.2004 г. Клаузата на т.9 от раздел III на договора
предвижда, че при прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която се е
увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с негово съгласие
подобрения.
От приобщените по първоинстанционното производство, скица на парцел № 37 от масив 115
по плана за земеразделяне на землище Долни чифлик, издадена на 18.06.1999 г. и
презаверена последно на 09.04.2004 г. и актуална скица на поземлен имот № 15-163572-
25.02.2019 г., е видна категорията на земята при неполивни условия – трета и начин на
трайно ползване – нива.
Безспорно е също, че договорът за аренда е прекратен на 29.03.2019 г. поради
изтичане на неговия срок.
Видно е от удостоверение за наследници с изх. № 70/14.03.2017 г., че арендодателят
Христо Георгиев Сидеров е починал на 20.07.2007 г. и е оставил за законни наследници
ответниците М. Г. С. (съпруга), Г. Х. Г. (син) и Д. Х. Г. (син).
Ангажиран от ответната страна в рамките на първоинстанционното производство е
писмен договор за аренда от 01.08.2002 г. с нотариална заверка на подписите, сключен
между арендодателя Христо Георгиев Сидеров и арендатора „Интерфрукт камчия“ АД със
същия предмет.
С анекс от 29.03.2004 г. с нотариална заверка на подписите, вписан в книгите за
вписване на Служба по вписванията при Районен съд – Варна, страните са прекратили
действието на сключения помежду им договора за аренда от 01.08.2002 г. по взаимно
съгласие, като арендодателят се е задължил да заплати направените към момента на
прекратяването разходи и остатъчна стойност на градината в срок до 31.12.2004 г. С влязло
в сила решение № 251/25.05.2006 г. по т.д. № 799/2005 г. по описа на ОС-Варна е отхвърлен
искът с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, предявен от Иван Балабанов – синдик на
„Интерфрукт камчия“ АД – в несъстоятелност срещу „Интерфрукт камчия“ АД – в
5
несъстоятелност, Христо Георгиев Сидеров и Потребителска кооперация „Сотир Костов“, с
който горепосоченият анекс е оспорен като нищожен.
За периода на създаване на овощната градина, от страна на ищеца са ангажирани
фитосанитарен контролен лист № 002428 от 04.04.2003 г. за 15000 бр. ябълкови дръвчета,
внос от Югославия, фитосанитарен паспорт от 12.05.2003 г. и митническа декларация за
посадъчния материал от 22.04.2003 г. За периода на плододаване на насажденията са
ангажирани от ищеца заповед № 54/25.07.2007 г., издадена от председателя на ПК „Сотир
Костов“, за назначаване на комисия, която да извърши инвентаризация на неплододаващите
трайни насаждения и да ги прехвърли в групата на плодадаващите такива, както и протокол
за въвеждане в плододаване от 30.07.2007 г., съставен от назначената комисия, в който е
отразена овощна градина ябълки в местност „Али Кочевото“, масив 115, с площ от 271 дка.
От приетото заключение на допуснатата комплексна съдебно-икономическа и
агротехническа експертиза се установява, че целият масив № 115 е засаден със
средностъблени ябълкови дръвчета, сортове „Златна превъзходна“ и „Айдаред“, разходите
за посадъчен материал на които са отчетени през 2003 г., а посадените ябълкови дръвчета са
включени като дълготраен материален актив в счетоводството на ищеца на 30.07.2007 г.,
когато овощната градина е навлязла в плододаване. Изяснява се, че е изготвен план-проект
на овощна ябълкова градина, включващ процесният имот № 115037, който е изпълнен 2004-
2005 г. Според заключението единичната цена на ябълковите дръвчета възлиза на 11,74 лв.,
изчислена съгласно Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, а средната
пазарна цена на имота към момента на сключване на договора за аренда възлиза на 1321,65
лв. Пазарната цена на имота след извършените насаждения е 10 942 лв., а увеличената
стойност на имота , изчислена като разлика между пазарната цена на имота след
извършените насаждения и пазарната му цена при отдаването му под аренда е 9 620 лв. При
изслушването на вещите лица в осз, експертът-агроном Елена Бешковска пояснява, че при
внасяне на дръвчетата през 2003 г. същите са били в период на вегетация и не е могло да се
извърши веднага засаждането им, както и че закупените два сорта ябълкови дръвчета влизат
в период на плододаване третата година след засаждането им. Вещите лица сочат,че
доколкото процесният имот не е трасиран и на място не е открит, като няма как да отговорят
на въпроса дали са налични засадените ябълкови дръвчета, в какво състояние са и имат ли
остатъчна стойност.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата допълнителна
съдебно-техническа експертиза и изслушването на вещите лица в открито съдебно
заседание се установява, че в процесния парцел № 37 има засадени 660 ябълкови дръвчета,
включващи и изсъхнали такива, за които не са полагани достатъчно грижи, не са
провеждани агротехнически мероприятия (резитби, почвени обработки) и не са водени
добри растителнозащитни практики (пръскане срещу болести и неприятели) през
последните години. Въз основа на възприетото биологично състояние на дръвчетата при
извършения на място оглед вещото лице агр. инж. Мариана Иванова пояснява, че към
6
момента на огледа насажденията са живи и ако се извършат необходимите мероприятия,
същите биха могли да плододават нормално, съобразно тяхната възраст.
От приетото и неоспорено от страните заключение по назначената втора
допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че изцяло изсъхналите
ябълкови дръвчета в процесния имот № 37 с установените от СТЕ негови граници са 4 броя.
За установяване момента на засаждане на ябълковите дръвчета в процесния имот по
делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажираните
от страните свидетели.
От показанията на свидетеля, разпитан по инициатива на ответната страна, Стойко
Златинов Илиев, се установява, че засаждането се е състояло някъде около 2002 г. – 2003 г.,
но не си спомня с точност, като по негови данни същото трябва да е било финансирано от
„Интерфрукт“. Свидетелят Иван Янев Иванов, също ангажиран от ответниците, не си
спомня кога са засадени градините.
От показанията на свидетеля Костадинка Парашкевова, ангажирана от ищеца, се
установява, че същата е била счетоводител в ПК „Сотир Костов“ в периода 1997 – 2014 г. По
нейни сведения насажденията в имота на Георги Сидеров са закупени от Югославия през
2003 г., засадени през 2004 г. и през 2007 г. са навлезли в период на плододаване и тогава са
били осчетоводени като дълготраен материален актив на кооперацията.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗАЗ, предвижда, че при прекратяване на договора,
арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора
вследствие на извършените с негово съгласие подобрения. Разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗАЗ,
от друга страна, предвижда, че арендаторът може да изменя начина на трайно ползване на
обекта на договора и да извършва подобрения в него само с предварително писмено
съгласие на арендодателя. Съгласие не е необходимо, когато измененията и подобренията
не се отразяват върху ползването на обекта на договора след изтичане на срока на договора.
С оглед на правната квалификация на предявения иск, а именно посочената
разпоредба на чл. 12, ал.2 от ЗАЗ, в тежест на ищеца – въззивник в настоящото
производство, е да установи, че именно той е засадил ябълковите дръвчета след сключване
на процесния договор за аренда и по време на неговото действие, като засаждането на
трайните насаждения е станало със съгласието на арендодателя, както и че вследствие на
засадените ябълкови дръвчета стойността на имота е увеличена с претендираната от него
сума. В тежест на ответниците – въззиваеми в производството пред ВОС, е да установят, че
ябълковите дръвчета са засадени от „Интерфрукт Камчия“ АД по време на действие на
предходен договор за аренда за същия имот.
7
За безспорно между страните по делото е прието, че е сключен договор за аренда по
смисъла на ЗАЗ, съгласно който наследодателят на ответниците е предоставил на ищеца -
кооперация земеделска земя с трайно предназначение –нива, като срокът на договора е 15
години, същият е изтекъл и договорното правоотношение е прекратено на 29.03.2019г. От
събраните по делото доказателства / писмени и СТЕ/, безспорно се установява, че в
процесния имот са насадени ябълкови дръвчета, а подобни насаждения има и в съседните
имоти, като е създадена една голяма овощна градина, съобразно утвърден План-проект.
Спорните моменти в производството са дали за засаждането на имота е дадено
съгласие от арендодателя, съобразно чл. 9 ал.3 от ЗАЗ и от кого е извършено засаждането и
в кой период.
По отношение на съгласието, съдът намира, че такова е налице. В раздел IV, т.3 от
процесния договор е уговорено: „Арендаторът има право да засади трайни насаждения
върху арендуваната земя, както и да изгради съоръжения, инсталации, огради и други
подобрения, необходими за тяхното отглеждане“. Това по своето естество представлява
писмено съгласие на арендодателя по смисъла на чл. 9 от ЗАЗ за извършване на
подобрението. Законът не поставя изискване уговорката да е в отделен писмен акт, както и
да има изрична конкретизация за вида на трайните насаждения. Единственото изискване е
съгласието да е в писмена форма, което в процесния случай е спазено, като дори е и в по-
тежката форма на нотариално заверения договор за аренда. В писмената си защита
въззиваемите се позовават на уговорката по раздел IV, т.4 от процесния договор за аренда,
тълкувайки го, че същият доразвива уговорката по т.3, като липсва съгласие за промяната от
нива в овощна градина. Това становище настоящият състав не споделя. Уговореното по т. 3
ясно отразява предварително и изрично даденото съгласие от страна на арендодателя
обектът да бъде засаден с трайни насаждения, каквито безспорно са ябълковите дръвчета.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че за целия срок на договора, арендодателят не
се е противопоставил на начина на ползване на имота.
По отношение на засаждането на дръвчетата, съдът намира, че те са засадени след
2004г., т.е. след сключване на процесния договор за аренда и по време на неговото действие.
Засаждането е извършено именно от ищеца по делото. В тази насока, следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелката Парашкевова, доколкото същите кореспондират с
представените писмени доказателства, касаещи засаждането на дръвчетата /фитосанитарен
контролен лист № 002428 от 04.04.2003 г. за 15000 бр. ябълкови дръвчета, внос от
Югославия, фитосанитарен паспорт от 12.05.2003 г. и митническа декларация за посадъчния
материал от 22.04.2003 г., заповед № 54/25.07.2007 г., издадена от председателя на ПК
„Сотир Костов“/, както и със заключенията на вещите лица по допуснатите съдебни
експертизи. Показанията на свидетелите, водени от ответниците, съдът не възприема като
достатъчно достоверни и убедителни, предвид, че свидетелят Илиев е бил дисциплинарно
уволнен от кооперацията, показанията му са неточни и изразяват голяма доза несигурност за
конкретния период от време, а свидетелят Иванов изрично заявява, че не помни кога точно
8
са засадени градините. В този смисъл и следва да се направи безспорен извод, че дръвчетата
са внесени от Югославия през 2003г., но са поставени под карантина, като след внасянето на
дръвчетата те са били в период на вегетация и не е могло да се извърши веднага засаждането
им, което е започнало поетапно след 2004г.
От заключенията по допуснатите съдебни експертизи се установи конкретен брой на
наличните в процесния имот, трасиран в рамките на общия масив, ябълкови дръвчета, както
и че същите все още са в период на плододаване, въпреки незадоволителното им състояние,
поради липса на адекватни грижи. Вещите лица сочат, че броят на установените в имота
дръвчета е 660, като от тях изцяло изсъхналите ябълкови дръвчета са 4 броя. Стойността на
всяко от плододаващите дръвчета е 11,74 лв., като в този случай, на база изчисленията на
вещите лица, съдът приема, че пазарната цена на имота след извършените насаждения е 656
бр. х 11,74 лв. или общо 7701 лв. В този случай увеличената стойност на процесния имот
вследствие на засадените в него трайни насаждения, изчислена като разлика между
пазарната цена на имота след извършените насаждения и пазарната му цена при отдаването
му под аренда е както следва: 7701 лв. – 1322 лв. или сумата от 6379 лв. По гореизложените
съображения съдът намира, че предявеният иск се явява основателен до този размер и следва
да бъде уважен съразмерно за всеки един от ответниците, като наследници на арендодателя
и собственици на процесния имот, за сумата от по 2126, 33 лв. Основателно е искането за
присъждане на законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Поради различие в крайните изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да
бъде частично отменено и постановено друго съобразно изложените мотивите на въззивния
съд.
По разноските в производството:
Разноски при този изход на спора се следват на кооперацията и на ответника Георги
Георгиев, които са отправили надлежни искания и са представили списъци по чл. 80 от
ГПК.
В рамките на първоинстанционното производство, от ищеца са направени разноски в
общ размер на 2 032,56 лв. /359,56 лв. – държавна такса, 737 лв. – депозити за вещи лица и
936 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/. Разноските на ответника Георгиев за първа
инстанция са 1430 лв. / 630 лв. – депозити за вещи лица и 800 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение/. Съобразно изхода на спора на ищеца за първа инстанция се дължат –
1456,82 лв., а на ответника Георгиев – 405,06 лв.
За въззивната инстанция, въззивникът е направил разноски в размер на 178 лв. –
заплатената държавна такса, а въззиваемата страна Георгиев – 600 лв., представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение. От въззивника е направено възражение за
прекомерност, което е основателно, предвид, че минималният размер, изчислен съобразно
9
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възражения е сумата
от 507,67 лв., до който размер и възнаграждението следва да бъде редуцирано. Съобразно
изхода на спора на въззивника се дължат – 127,58 лв., а на въззиваемия Георгиев – 143, 80
лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 657 /13.10.2020г., постановено по гр.д. № 11 066/2019г. на
Районен съд - Варна, 51 с-в, в ЧАСТТА, С КОЯТО са отхвърлени предявените от
Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Долни чифлик, обл. Варна, Фуражен цех, представлявана от В.М., искове с
правно основание чл. 12, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието, да бъдат осъдени М.
Г. С., ЕГН **********, Г. Х. Г., ЕГН ********** и Д. Х. Г., ЕГН **********, и тримата с
адрес: гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Бръшлян“ № 12, всеки един от тях да заплати на
кооперацията, сумата от по 2 126,33 лв. /две хиляди сто двадесет и шест лева и тридесет и
три стотинки/, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, Г. Х. Г., ЕГН ********** и Д. Х. Г., ЕГН
**********, и тримата с адрес: гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Бръшлян“ № 12, всеки
един от тях ДА ЗАПЛАТИ на Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Долни чифлик, обл. Варна, Фуражен цех,
представлявана от В.М., сумата от 2 126,33 лв. /две хиляди сто двадесет и шест лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща припадащата се на всеки от тях част от обща
сума в размер на 6379 лв. /шест хиляди триста седемдесет и девет лева/, с която се е
увеличила стойността на недвижим имот с кадастрален № 115037, обособен в парцел № 37
от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни Чифлик, находящ се в
местност „Али Кочевото“, при граници и съседи на имота: имоти № 25, № 36, № 38, № 39, №
41, № 616 и № 24, вследствие на извършените от арендатора по договор за аренда № 60 от
29.03.2004 г. подобрения в имота, изразяващи се в засаждане на трайни насаждения -
ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва, считано от датата подаване на исковата
молба – 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОТМЕНЯ решение № 260 657 /13.10.2020г., постановено по гр.д. № 11 066/2019г.
на Районен съд - Варна, 51 с-в, в ЧАСТТА, С КОЯТО Потребителна кооперация „Сотир
Костов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Долни чифлик, обл.
Варна, Фуражен цех, представлявана от В.М., е осъдена да заплати на Г. Х. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Бръшлян“ № 12, разноски за
първата инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК, за сумата над 405, 06 лв.
/четиристотин и пет лева и шест стотинки/ до присъдените 1430 лв. / хиляда
четиристотин и тридесет лева/, като неправилно.
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 657 /13.10.2020г., постановено по гр.д. № 11
066/2019г. на Районен съд - Варна, 51 с-в, в останалите му обжалвани части като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, Г. Х. Г., ЕГН ********** и Д. Х. Г., ЕГН
**********, и тримата с адрес: гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Бръшлян“ № 12, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Долни чифлик, обл. Варна, Фуражен цех, представлявана от В.М.,
сумата от 1456, 82 лв. /хиляда четиристотин петдесет и шест лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски за първа инстанция, както и сумата
от 127,58 лв. /сто двадесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща
разноските на въззивника пред въззивната инстанция, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Долни чифлик, обл. Варна, Фуражен цех, представлявана от В.М.,
ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул.
„Бръшлян“ № 12, сумата от 143, 80 лв. /сто четиридесет и три лева и осемдесет стотинки/,
представляваща сторените от въззиваемия разноски пред въззивната инстанция, на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11