Р
Е Ш Е Н И Е
№ 156
гр.Ботевград, 07.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, трети съдебен
състав, в публичното заседание на седми декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.Г.
при секретаря И.Т., като разгледа
докладваното от
съдия Г. НАД №561 по описа за 2018
година и
за да се произнесе,взе предвид следното
:
Производството е
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Ц.П.Й.,
ЕГН **********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №****от
****г., издадено от Началника на РУ гр.П., упълномощен със заповед № Із-****.
на Министъра на МВР,с което за допуснати виновно нарушения : на чл.100,ал.1,т.1
от ЗДвП ; на чл.174,ал.3 от ЗДвП и на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП,са му наложени
следните административни наказания : на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП - “глоба “в размер на 10.00/десет/лева,за първото нарушение; на основание
чл.174,ал.3 от ЗДвП – “глоба” в размер на 2000.00/две хиляди/лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/ месеца за второто нарушение и
на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП - “глоба “в размер на
10.00/десет/лева за третото нарушение, като излага съображения за
незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните
последици.
В съдебно заседание жалбоподателя Ц.П.Й.,лично
и чрез пълномощника си адвокат С.Ц.от САК, поддържа жалбата си,като моли да
бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно,а също се
позовава на изтекла абсолютна давност съгласно чл.81,ал.3 от НК с изтичане на
която е погасена отговорността за допуснатите административни нарушения и
производството по делото следва да бъде прекратено.
Въззивната организация – РУ – гр.П., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,редовно
призована,не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства,прие за установено следното от фактическа и правна страна :
Съдът приема,че от приложените
по делото писменни доказателства –АУАН № ****г.; докладна записка; ЗППАМ № ****г.;
заповед № Із-****. на министъра на МВР /заверени ксерокопия/ и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Ц.К.Х. – актосъставител,на длъжност
“мл.автоконтрольор” към РУ гр.П. , И.И.Т.
и Д.П.Д., полицейски служители при РУ гр.П. се установява следната
фактическа обстановка, а именно : на 20.04.2014г. свидетелите И.И.Т. и Д.П.Д.,
полицейски служители при РУ гр.П. били съвместно смесен патрул със състав на
жандармерията и изпълнявали задълженията си по контрол на движение по пътищата
в района на Община П. и около 23:50ч. на път втори клас №37 в района на 0.905
км. с.Д. спряли за проверка лек автомобил “Форд Фокус” с рег.№ ****с водач Ц.П.Й.,който пътувал в посока м.”****” на с.Д. и тъй като
констатирали допуснати нарушения по ЗДвП извикали колегата си Ц.К.Х. на
длъжност “мл.автоконтрольор” към РУ гр.П. за вземане отношение по случая. При
извършената проверка св.Х. констатирал,че водача Ц.П.Й. не носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от
съответната категория,както и свидетелство за регистрация на МПС,което
управлява и за тегленото от МПС ремарке.Водачът Й. отказал на полицейския
служител Х. да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест 7510 Дрегер”
№0179 за установяване употребата на алкохол.За констатираните нарушения св.Ц.Х.
съставил на нарушителя АУАН № ****г. в присъствието на св. И.И.Т. и св.Д.П.Д., полицейски
служители при РУ гр.П.,който му бил предявен за запознаване със съдържанието и
за подпис и същият го подписал без възражения,а също му издал талон за
медицинско изследване № №****.
Съдът
счита,че жалбата е допустима,тъй като е депозирана в срока по чл.59,ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН и в предвид
размера на наложените административни
наказания : две наказания “глоба “в размер на 10.00/десет/лева и “глоба” в размер на 2000.00/две хиляди/лева
и лишаване от право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/ месеца
,наказателното постановление подлежи на съдебен контрол с оглед неговата
законосъобразност.По делото е приложено писмо
№****г. до Директора на затворническо общежитие „К.”-гр.Б.,с което са
изпратени два броя наказателни постановления/включително обжалваното наказателно постановление №****от ****г.,
издадено от Началника на РУ гр.П./, за
връчване на Ц.П.Й.,който пребивавал там,но няма данни да е връчено на адресата
и получено от него.Това се потвърждава и от писмо
изх.№322 000-3622/21.11.2018г. на РУ гр.П.,с което се удостоверява,че
процесното наказателно постановление не е връчено по надлежния ред на Ц.П.Й..
Съдът приема,че разгледана по
същество,жалбата е основателна,по
следните съображения :
Съдът
намира,че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,които
обуславят незаконосъобразността му и се изразяват в следното : както в
АУАН,така и в НП не са описани пълно и точно извършените нарушения,
обстоятелствата при които са осъществени и доказателствата,които ги
потвърждават,а именно : в АУАН и НП са визирани различни дати на извършване на
описаните нарушения,като в АУАН за дата на нарушението се посочва
20.04.2014г.,а в НП - 21.04.2014г.,при което не е установено безспорно кога
са извършени допуснатите нарушения.От
показанията на свидетелите също не се установява безспорно фактическата
обстановка изложена в АУАН и НП,като всеки от свидетелите излага колебливи
показания и твърди,че не си спомня случая.Относно нарушението на чл.174,ал.3 от ЗДвП „Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество или не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му” съдът приема,че по делото не е доказано
безспорно,че Ц.Й. е отказал на полицейския служител Х. да му бъде извършена
проверка с техническо средство“Алкотест 7510 Дрегер” №0179 за установяване на
употребата на алкохол,като от показанията на разпитаните свидетели не може да
се направи този извод,тъй като не потвърждават този факт и твърдят,че не си
спомнят,а също,че не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му,съгласно издадения му талон за медицинско изследване №****,тъй като такъв по
делото не се представи. Посочените нарушения са довели до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице,което е било в невъзможност да разбере за
какви нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност,а също
така изложените нарушения са довели до невъзможност за упражняване на съдебен контрол за
законосъобразност на НП.Административнонаказващия орган не е изпълнил
задължението си да посочи пълно и изчерпателно всички факти,които
характеризират извършените административни нарушения и доказателствата, които ги
потвърждават.
В предвид на изложеното съдът
приема,че е нарушена разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване
на НП.В този смисъл незаконосъобразно и несъответно на допуснатите нарушения са
наложените наказания на нарушителя по чл.183,ал.1,т.1,пр.1,2
от ЗДвП - “глоба “в размер на 10.00/десет/лева и на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП – “глоба” в размер на 2000.00/две хиляди/лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24/двадесет и четири/ месеца,а също на основание
чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП - “глоба “в размер на 10.00/десет/лева.
При тези обстоятелства
наказателното постановление се явява незаконосъобразно,тъй като при издаването
му са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и
следва да бъде отменено.
Съдът приема,че административното нарушение като деяние е
погасено по давност,която е изтекла на 21.10.2018г. и съответно наложените
административни наказания не следва да бъдат изпълнявани. Не е спорно
обстоятелството,че в ЗАНН изрично не е уреден института на погасителната
давност за извършените административни нарушения,а само касаещ давността за
наложените административни наказания – чл.82 от ЗАНН.Съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината,вменяемостта и обстоятелствата,изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на общата част на НК.В този смисъл давността е
обстоятелство, изключващо отговорността,за което следва да се приложат
субсидиарно нормите на общата част на НК,съгласно чл.11 от ЗАНН. Института на
абсолютната давност за реализиране на наказателно преследване за извършено
престъпление е уреден в общата част на
НК – глава ІХ „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното
наказание” и по отношение на погасяването по давност на извършеното административно
деяние следва да намери приложение разпоредбата на чл.11 от ЗАНН вр.
чл.80,ал.1,т.5 и чл.81,ал.3 от НК,тъй като извършителят на административно
нарушение не следва да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от
извършителя на престъпление. Съгласно
чл.80,ал.1,т.5 и чл.81,ал.3 от НК деяния, за които се предвижда
административно наказание „глоба” се
погасяват след изтичане на три годишна
давност, а абсолютната давност независимо
от спиране или прекъсване на давността е четири години и шест
месеца/надвишаваща с ½ давността/.В конкретния случай независимо от
развитието на административно-наказателното производство - образуването му чрез
съставяне на АУАН,издаване на НП и обжалване на същото,при изтичане на срок от
четири години и шест месеца от датата на извършване на административното нарушение,
административнонаказателното производство се явява незаконосъобразно и следва
да бъде прекратено,тъй като административнонаказателното преследване не може да
продължи.
По изложените съображения и на
основание чл.63,ал.1 от ЗАНН и чл.11 от ЗАНН вр. чл.80,ал.1,т.5 и чл.81,ал.3 от НК
Ботевградски
районен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №****от ****г., издадено от Началника на РУ гр.П., упълномощен
със заповед № Із-****. на Министъра на МВР против Ц.П.Й., ЕГН
**********,***,с което за допуснати виновно нарушения : на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП ; на чл.174,ал.3 от ЗДвП и на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП,са му наложени
следните административни наказания : на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП - “глоба “в размер на 10.00/десет/лева за първото нарушение; на основание
чл.174,ал.3 от ЗДвП – “глоба” в размер на 2000.00/две хиляди/лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/ месеца за второто нарушение и
на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП - “глоба “в размер на
10.00/десет/лева за третото нарушение, като
незаконосъобразно.
ПРЕКРАТЯВА производството
по НАД №561/2018 година по описа на Ботевградски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :