Р Е
Ш Е Н
И Е № .......
Град П., 03.09.2010 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ - ти граждански състав, на двадесет и шести август две хиляди
и десета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: ЖИВКА КАНДУЗОВА
при съдебен секретар П.А.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3097 по описа на съда за 2010
год.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени
са в условията на обективно съединяване главен иск с правна квалификация чл.143,
ал.2 от СК във вр. с чл.149 от СК и акцесорен иск с правна квалификация чл.86
от ЗЗД.
Ищецът Д.Т.Н.,
действаща като майка и законен представител на малолетната Ф.Г.Н., е предявила
против ответника Г.Ф.Н., иск за първоначално определяне на размера на издръжка
в размер на 400 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба
в съда – 10.03.2010 г., ведно със законната лихва върху увеличението, считано
от датата на подаване на иска до настъпване на законна причина за изменяване
или прекратяване на издръжката, както и за присъждане на издръжка в размер на
400 лева месечно, считано от 01.06.2009 г. до датата на завеждане на исковата
молба. Твърди, че с ответника, с когото са сключили граждански брак на
05.09.2008 г., са във фактическа раздяла от м. януари 2010 г., като още отпреди
това единствено ищеца се грижила за детето и го издържала сама. От месец
февруари 2010 г. ищецът била безработна, нямала никакви доходи и нямала
възможност да осигури изцяло необходимата за детето издражка. Освен това, с детето
живеели на квартира, за което майката заплащала наем. Бащата притежавал
собствено жилище и получавал “значително по-високи доходи от тези на майката”. Той
работил в Г. като сервитьор от м. април 2009 г. и откакто заминал не бил
изпращал никакви пари за нея и детето им. На 31.08.2009 г. се чули за последно
по телефона и през м. януари 2010 г. ищецът напуснала семейното жилище с детето,
тъй като не можела да съжителствува с майката и сестрата на ответника.
Ответникът,
в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, е подал отговор, с който изцяло е оспорил иска. Твърди, че
още преди сключването на гражданския им брак, с ищеца са живели в жилището на
неговите родители, в което живеели и понастоящем. През цялото това време
единствено ответникът издържал ищеца и детето им, а майка му /бабата на детето
по бащина линия/ помагала в отглеждането на последното. Ето защо, несправедливо
било ищецът да иска идръжка за детето за минал период, в който ответникът го е издържал. Твърди, че ищецът е
напуснала семейното жилище без да го уведоми, по времето когато ответникът е
работил в Г.. За напускането й разбрал от майка си, след което започнал да
изпраща по 50 лв. месечно на съпругата си, за издръжка на детето им.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители, поддържа изцяло
предявения иск.
Ответникът, също чрез упълномощен процесуален представител, поддържа изразеното
с отговора становище, като заявява, че не може да заплаща издръжка в по-висок
размер от 80 – 90 лв. месечно.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Малолетната Ф.Г.Н., родена на *** г., е дъщеря на Д.Т.Н. и Г.Ф.Н., видно
от удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №
1425 / 19.09.2007 г. на Община П.. От представената от ищеца Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние е видно, че майката не
реализира трудови или други доходи и не притежава движимо и недвижимо
имущество. Видно от представените Удостоверение за брутен трудов доход и Заповед
за прекратяване на трудов договор, ищецът е работила в “Тета” ЕООД – гр. П. на
длъжност “продавач” до 18.02.2010 г. и до тогава е получавала БТВ в размер на
412 лв. месечно. От заповедта е видно също, че трудовия договор на ищеца е
прекратен по взаимно съгласие. Не се представят доказателства за това, че ищеца
е регистрирана в “Бюро по труда” като безработна.
Ищецът не представя писмени
доказателства за възможностите на бащата да осигурява издръжка на детето. По
негова искане съдът е задължил ответникът да представи удостоверение за
доходите и имуществото си, което последният не е сторил. Ето защо съдът приема
за доказано, съгласно чл.161 във вр. с чл.190, ал.2 от ГПК, че бащата реализира
доход в по–висок размер от този на майката, така както се твърди в исковата
молба. Този извод почива и на обстоятелството, установено с показанията на
разпитаните свидетели за това, че ответникът работи и реализира доходи в
чужбина – в Г., където е общоизвестно, че размера на трудовите възнаграждения е
по-висок от тези в България. Не се установява обаче конкретния размер на
доходите на ответника, а и такъв не се твърди от ищеца, за да се приеме за
доказан този факт, с оглед разпоредбата на чл.161 от ГПК.
Свидетелските показания по делото
съдът цени като еднакво заинтересовани, предвид факта, че св. Т. Ц. е баща на ищеца, а св.
Р. Н. е майка на ответника.
В тази връзка
следва да се отбележи, че
съдът не споделя възражението на ищцовата страна,
че показанията на св. Н. са недопустими,
тъй като тя съвместявала качеството на свидетел
и пълномощник на ответник. Действително, последната е пълномощник
на ответника, упълномощена с представено по делото генерално
пълномощно, но не е процесуален представител на ответника конкретно по настоящото дело,
за което е упълномощила адвокат. От показанията на свидетелите, в съвкупната им преценка
с писмения доказателствен материал, става ясно, че родителите
на детето живеят разделени от м. април – май
2009 г., а са във фактическа раздяла от м. януари 2010 г. Фактът, че от
края на м. август 2009 г. родителите дори не са
се чували по телефона, говори
за прекъсване на всякакви връзки
между тях. Обстоятелството,
че след получаване
на исковата молба ответникът е започнал да превежда
по 50 лв. месечно за
издръжка на детето, не може
да доведе до извод, че
той е издържал детето и преди това т.е. след
като е заминал да работи в чужбина.
Такъв извод не може
да се направи
и от показанията на св. Н.,
дори да се
приеме за доказано, че чрез
доходите си в чужбина ответникът е погасявал банковите кредити на семейството.
Последното
не освобождава бащата от задължението
му да издържа
детето си. Същото задължение обаче има и
майката, и въпреки, че не реализира трудови доходи, с оглед на трудоспособната
й възраст, съдът намира, че тя може и трябва да реализира месечен доход поне в
размер на минималната работна заплата за страната.
Не се
установява по делото и двамата родители на ищцата да имат задължение за
издръжка на други непълнолетни деца или лица по чл.81 от СК.
Така
приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявеният иск
е основателен, но завишен по размер. Ответникът е длъжен по закон да издържа
детето си до навършване на
пълнолетието му, независимо дали то е трудоспособно или може да
се издържа от имуществото си. Съдът приема за доказано по делото
обстоятелството, че ответникът реализира доходи от трудова
дейност в размера над средната работна
заплата в страната. Следователно, предоставянето на средства на непълнолетното
дете не би
съставлявало особено затруднение за родителя, но при
по-нисък от претендирания размер. За такъв размер, който
не би съставлявал
особено затруднение за ответника, с оглед установените по делото факти,
съдът намира сумата от 100 лв. Такъв размер на издръжка
очевидно не би се явявала достатъчна, за да осигури на детето обичайните
разходи за храна, облекло и други нужди, но тези разходи следва да се поемат от
майката по изложените по-горе съображения /тя е в трудоспособна възраст,
доброволно е прекратила трудовото си правоотношение и не е регистрирана като
безработна/.
Предвид изложеното, искът над размера от 100 лв. до пълния претендиран
размер от 400 лв., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Поради акцесорния характер на иска по чл.86 от ЗЗД, същият ще бъде
уважен, съразмерно на уважената част от главния иск.
Тъй като издръжката е
първоначална, то допустимо е да се претендира издръжка и за минал период – от
01.06.2009 г., както е поискано с исковата молба. Това искане съдът намира за
основателно също до размера на 100 лв. месечно по горните съображения, предвид
че миналия период съвпада с периода, в който бащата е заминал в чужбина.
Разноски са претендирани от
ищеца и с оглед изхода на процеса, следва да му се присъдят такива за
ангажирания адвокат, съразмерно на уважената част от иска, на основани чл.78,
ал.1 от ГПК. Също съразмерно на уважената част от иска /1/4 от претендирания
размер/ страните следва да заплатят по сметка на ВСС 4% държавна такса върху
тригодишни платежи на определената издръжка /по-точно на увеличената част/, но
не по-малко от 50 лв., както и 4% държавна такса върху присъдената издръжка за
минало време, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф.Н.
с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес : гр. П., ул. “Р. Д.” № **– партер, кантора
№ */чраз адв. Ил. И./, ДА ЗАПЛАЩА на малолетната Ф.Г.Н. с ЕГН: **********,
действаща чрез нейната майка Д.Т.Н. с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес :
гр. П., ул. “Н. В.” № */чрез адв. Н. Ц. и адв. А. Ц./, месечна изръжка в размер на 100.00 лв. /сто лева/, считано от
10.03.2010 г. до настъпване на законна причина за изменяване или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от
датата на настъпване на падежа й до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран
размер от 400.00 лв. месечно.
ОСЪЖДА Г.Ф.Н.
с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес : гр. П., ул. “Р. Д.” № **– партер, кантора
№ */чраз адв. Ил. И./, ДА ЗАПЛАТИ на малолетната Ф.Г.Н. с ЕГН: **********,
действаща чрез нейната майка Д.Т.Н. с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес :
гр. П., ул. “Н. В.” № */чрез адв. Н. Ц. и адв. А. Ц./, месечна изръжка в размер на 100.00 лв. /сто лева/ за периода от
01.06.2009 г. до 10.03.2010 г., ведно със законната лихва върху всяка месечна
вноска, считано от датата на настъпване на падежа й до окончателното
издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния претендиран размер от 400.00 лв. месечно.
ОСЪЖДА Г.Ф.Н.
с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес : гр. П., ул. “Р. Д.” № **– партер, кантора
№ */чраз адв. Ил. И./, да заплати по сметка на ВСС
сумата 180.13 лв. – държавна такса върху уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ф.Г.Н.
с ЕГН: **********, действаща чрез нейната майка Д.Т.Н. с ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес : гр. П., ул. “Н. В.” № */чрез адв. Н. Ц. и адв. А. Ц./, да
заплати по сметка на ВСС сумата 540.39 лв. – държавна такса върху отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Ф.Н.
с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес : гр. П., ул. “Р. Д.” № **– партер, кантора
№ */чраз адв. Ил. И./, да заплати на Ф.Г.Н. с ЕГН: **********,
действаща чрез нейната майка Д.Т.Н. с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес :
гр. П., ул. “Н. В.” № */чрез адв. Н. Ц. и адв. А. Ц./, сумата 25.00 лв. –
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението,
в частта относно присъдената издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски
окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ЖИВКА
КАНДУЗОВА/
Вярно с оригинала!
ВК