РЕШЕНИЕ
№ ...............
гр. София, 06.11.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г въззивен
състав, в закрито заседание на шести ноември през
2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Попколева частно гражданско дело № 12158 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 527, ал. 4 ГПК.
Образувано е по жалба
с вх. № 56845/09.08.2019
г. от Р.П.Д. по изпълнително дело №20198510401137 по описа на ЧСИ М.П.срещу постановление
от 09.07.2019 г., с което й е наложена глоба в размер на 200 лв. за
неизпълнение в срок на задължението по чл. 528, ал. 5 вр. чл.527, ал.3 ГПК
В
жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно и необосновано.
Поддържа се, че след отправена от ЧСИ покана за доброволно изпълнение,
жалбоподателката в указания срок е изразила становище по чл.528, ал.2 ГПК, а
именно, че не е готова да предаде детето в определеното място и време /на
08.07.2019 г., 10.00 ч./, като са изложени и пречките за своевременното
изпълнение на задължението, а именно предаване на детето Н.Казакова на баща му.
Поддържа, че още в началото на годината е уведомила бащата, че може да вземе
детето за 20 дни през лятото от 01.06.2019 г. до 20.06.2019 г. или от
01.09.2019 г. до 20.09.2019 г., тъй като самата тя е в отпуск от 20.06.2019 г.
до 30.08.2019 г.. Изложено е, че периодът от време през лятото не е определен
от съда, поради което последното не може да бъде определяно от ЧСИ само по
искане на бащата, а следва да е съобразен и договорен между двамата родители
предвид техните отпуски и ангажименти. Отделно от това от
датата на получаване на поканата до датата, в която е поканена да предаде
доброволно детето няма срок от две седмици съгласно чл.528, ал.1 ГПК,Наведени
са доводи, че без присъствието на социален работник, детето не може да бъде
предадено против волята на детето, само по искане на бащата и в определен от
самия него период.В молбата си по чл.528, ал.2 ГПК е изразила готовност да
предаде детето на неговия баща за двадесет дни през лятото на 26.08.2019 г. в
10.00 ч. Поддържа, че е изпълнила задълженията си по чл.528, ал.2 ГПК, поради
което не е налице хипотезата на чл.528, ал.3 ГПК. С жалбата е представен
болничен лист, от който се установява, че длъжницата е родила на 15.07.2019 г.
и от тази дата до 25.08.2019 г. е в отпуск поради раждане на дете. Моли да се
постанови решение, с което да се отмени постановлението за налагане на глоба в
размер на 200,00 лв.
Взискателят - Ц.Н.К.не е подал възражение
срещу жалбата
По реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, съдебният
изпълнител сочи, че постановлението е законосъобразно, тъй като е наложена
санкция поради неизпълнение на задължението да се предаде детето на неговия
баща един път годишно за двадесет дни през лятото, по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. Посоченият от бащата период от 08.07.2019
г. до 22.07.2019 г., т.е. не е по-голям от определения от съда 20 дни, а от
представените от майката документи е видно, че същата не е в платен годишен
отпуск през посочения период, което би било единственото основание, въз основа
на което може да откаже предаването на детето.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното постановление,
възраженията на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено
следното:
Изпълнително
дело №20198510401137 по описа на ЧСИ М.П.е образувано по молба
на Ц.Н.К.срещу Р.П.Д. за привеждане в изпълнение на изпълнителен лист от 18.06.2019
г. по гр.дело № 378/2013 г. на РС-Сливница, определящ режима на лични контакти
на детето Н.Ц.К.с бащата Ц.Н.К.–един път годишно за 20 дни през лятото, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като взискателят
е поискал на основание чл.528 ГПК майката да предаде детето, считано от 10.00
ч. на 08.07.2019 г. до 18.00 ч. на 22.07.2019 г.
Поканата
за доброволно изпълнение е получена от длъжника Р.Д. на 27.06.2019 г., като в
определения й тридневен срок последната е изпълнила задълженията си по чл.528,
ал.2 ГПК, като е депозирала молба, в която е посочила, че не е готова да
предаде детето на посоченото място и време; изложила е пречките, поради което
не може да изпълни своевременно задължението и е изразила готовност да предаде
детето на бащата за двадесет дни през лятото на 26.08.2019 г. в 10.00 ч. С
молбата са представени констативен протокол от 30.05.2019 г. на пом.нотариус Д.И.,
от който се установява, че страните не са постигнали съгласие относно периода
през лятото на 2019 г., в който детето ще бъде с баща си, както и болничен
лист, от който е видно, че Р.Д. е в отпуск поради бременност от 20.06.2019 г.
до 03.08.2019 г., а терминът на раждане е *** г.
Във
връзка с молбата на длъжника, взискателят е посочил, че видно от представения
болничен лист майката е в отпуск поради бременност, а не в платен годишен
отпуск за периода, посочен от бащата /08.07-22.07.2019 г./, което е
единственото основание, въз основа на което може да откаже предаването на
детето. Поискал е ЧСИ да потърси съдействие от дирекция „Социално подпомагане“
за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за
разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата за
доброволно изпълнение на съдебното решение.
С
писмо от 05.07.2019 г. на дирекция „Социално подпомагане“-Възраждане, съдебният
изпълнител е уведомен, че е проведено интервю и консултация с майката Р.Д. в
насока спазване на постановения режим на контакт между детето и баща му, като
последната е заявила че тя стимулира този контакт. Посочено е също така, че
детето Н.е изразило желание да бъде с майка си през м.07.2019 г., поради
предстоящото раждане на сестричката й, като е споделила, че това си желание е
казала и на баща си. Представен е и социален доклад от 08.07.2019 г. , в което
малолетното дете е заявило, че за предстоящия летен период на пребиваване при
баща си иска той да се съобрази с предстоящото раждане на сестричката й и да й
даде възможност да участва в приготовленията за посрещане на новия член в семейството.Посочено
е, че връзката баща-дете не е прекъсната.Изложено е становище, че при
изпълнение на режима, следва да се вземе предвид възрастта на детето и неговото
желание, с цел запазване на психоемоционалното му състояние.
От съставения
на 08.07.2019 г. от ЧСИ П.протокол се установява, че на тази дата в 10.00 ч.
майката не е била на адреса и съответно не е предала детето на бащата.
С постановление от 09.07.2019 г.
съдебният изпълнител е наложил глоба на длъжника на основание чл. 528, ал. 5 ГПК вр. чл.527, ал.3 ГПК в размер на 200,00 лв., като съобщението за наложената
санкция е получено от длъжника на 02.08.2019 г. Жалбата срещу постановлението е
депозирана на 09.08.2019 г., т.е. в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 528,
ал. 1 ГПК когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете
съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение. В нея указва на
длъжника, че в тридневен срок от получаването й следва да му съобщи дали е
готов да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за
своевременното изпълнение на задължението съществуват и в кое място и време е
готов да предаде детето. В конкретния случай, длъжникът е предоставил
информация за обстоятелствата по ал.2 на чл.528 ГПК в тридневен срок от
получаване на поканата. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/10.07.2017 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителният способ, чрез който
се провежда принудително изпълнение на определения от съда режим на лични
отношения между родител и дете е този по чл.528, ал.5 ГПК. В този случай
принудителното изпълнение е насочено не по отношение на неодушевен предмет,
който може да се предава и приема без
съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което
представлява самостоятелна личност.Предприетото по отношение на него
принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова
действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо
място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в
чл.528, ал.4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за
изпълнението от съответните институции. Дали се налага такова съдействие се
преценява въз основа на предоставените от длъжника по реда на чл.528, ал.2 ГПК
данни. Затова в чл.528, ал.3 ГПК е предвидено правомощието на съдебния изпълнител
да наложи на длъжника глоба по чл.527, ал.3 ГПК и при необходимост да постанови
принудителното му довеждане, като в този случай наложената глоба представлява
санкция за неизпълнение на задължението по чл.528, ал.2 ГПК от страна на
длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението. Тълкувателното
решение е постановено при действието на чл.528, ал.5 ГПК, в редакцията му преди
изм. с ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г. Новата редакция на ал. 5 на чл.528 ГПК запазва
изпълнителния способ- фактическото предаване на детето, но въвежда като мярка
за процесуална принуда възможността съдебният изпълнител да налага глоба по
чл.527, ал.3 ГПК на длъжника за всяко неизпълнение на задължението за предаване
на детето, т.е. въведена е санкция за неизпълнение на това задължение. Тази
мярка на процесуална принуда, наред с останалите такива по чл.528, ал.3 ГПК са
насочени към стимулиране на длъжника да изпълни доброволно, като видно от
мотивите към проекта на ЗИДГПК целта е да се осигури силна превенция спрямо
този тип задължения в интерес на децата, техните родители и на правовия ред в
страната.
В конкретния случай съдебният изпълнител е наложил
санкция за неизпълнение на задължението на длъжника за доброволно предаване на
детето в размер на 200,00 лв., като е приел, че не са били налице обективно
съществуващи пречки за изпълнение на задължението.
Настоящият въззивен състав приема, че този
извод на съдебния изпълнител е незаконосъобразен с оглед събраните в
производството по реда на чл.528, ал.4 ГПК данни за състоянието на майката, на
която е предстояло раждане именно в периода, съвпадащ с този, посочен от бащата
/последната е родила на 15.07.2019 г./, както и за изрично заявеното от детето
желание за предстоящия летен период на пребиваване при баща си, последният да
се съобрази с предстоящото раждане на сестричката й и да й даде възможност да
участва в приготовленията за посрещане на новия член в семейството. Следва да
се отчете и факта, че в конкретния случай съгласно представения социален доклад
връзката баща-дете не е прекъсната и се стимулира от майката. Доводът, че в
този период майката не е била в разрешен платен годишен отпуск, поради което не
е налице обективна причина за неизпълнение на задължението за предаване на
дете, е неоснователен. Длъжницата не би могла да е в отпуск по чл.155 КТ през
летния период с оглед състоянието й, обуславящо ползването на отпуск по чл.163,
ал.1 КТ – поради бременност и раждане. При налагане на санкцията съдебният
изпълнител не е взел предвид и становището, дадено в социалния доклад, че при
изпълнение на режима, следва да се вземе предвид възрастта на детето и неговото
желание, с цел запазване на психоемоционалното му състояние, т.е. съдебният
изпълнител неправилно е приел, че конкретното изпълнение е следвало да бъде осъществено
с оглед най-добрия интерес на детето и поради което за неизпълнение на
задължението за предаването му, майката -длъжник следва да бъде санкционирана .
С оглед изложеното жалбата се явявяа основателна, поради което
обжалваното постановлание следва да бъде отменено.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 56845/09.08.2019 г. от Р.П.Д.
по изпълнително дело №20198510401137 по описа на ЧСИ М. П., постановление от
09.07.2019 г., с което й е наложена глоба в размер на 200 лв. за неизпълнение в
срок на задължението по чл. 528, ал. 5 вр. чл.527, ал.3 ГПК
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.