Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. К.,
08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. К., ІI – ри състав в публично заседание на двадесет и
втори юни две хиляди и двадесета година,
в състав :
Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
При секретаря Д.М. и в присъствието
на прокурора
разгледа
докладваното
от съдията Атанасова АНД № 32
по описа
за 2020 година, за да се
произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.
Г.С.Г., ЕГН **********
*** е подал жалба до РС - гр. К. чрез административнонаказващия орган – Началникът
на РУ – гр. Г. срещу наказателно
постановление № 19 – 0267 - 000569 / 16.12.2019 г., в която се сочат съображения
на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ
НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят
моли съда да
постанови решение, с
което да отмени
същото изцяло.
На съдебно
заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява
и не изпраща представител.
Въззиваемата страна
редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща
представител. В приложеното съпроводително писмо излага становище за неоснователност
на жалбата и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна
:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от
Началника на РУ – гр. Г. въз основа на постановление за прекратяване на
досъдебно производство № 49 / 2019 г. на РП - К. по пр. пр. № 551 / 2019 г.
На 10.07.2019 г. около 08.50 часа на ВП – 81, в района на 32 + 800 километър, община Г., област С., при
управление на лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № СА 69 83 МР, Г.С.Г.,
ЕГН ********** нарушава правилата за движение и допуска по непредпазливост
причиняване на средна телесна повреда на Й.Б.С., ЕГН ********** от гр. Р., ж.
к. „Г.“ № 19, ет. 1, ап. 1 – престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б4 пр. 2, във
вр. с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.
В мотивната част на постановлението се сочи, че извършеното от Г.С.Г.,
ЕГН ********** следва да бъде прекратено на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК,
а именно деянието не съставлява престъпление, поради което на основание чл. 243
ал. 3 от НПК, поради което материалите по досъдебното производство и преписката
се изпраща на Началника на РУ – гр. Г. за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на лицето за констатираните
административни нарушения по ЗДвП.
На основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление
е издадено въз основа на посоченото по - горе постановление на РП - К..
С
оглед на което е издадено НП № 19 – 0267 - 000569 / 16.12.2019 г. от Началника
на РУ – гр. Г., с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 179 ал. 2
пр. 1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева за нарушение на чл.
20 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 4 т. 10 от ЗДвП е наложена „Глоба“
в размер на 50.00 / петдесет / лева за нарушение на чл. 137Б ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за безспорна въз основа на приложените и приети по делото по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от ПРАВНА
СТРАНА :
Подадената жалба е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съдът след извършената служебна проверка
по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по
отношение на конкретните оплаквания, изложени от жалбоподателя в жалбата,
констатира следното :
От приложените по делото
доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 17.01.2020 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К. с вх. № 267000 - 21 / 23.01.2020 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с
оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН -
7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от
100 до 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление.
При издаване на наказателното
постановление е нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от НП – описание на
законните разпоредби, които са нарушени. Като нарушена е посочена разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която съдържа две предложения – в изр. първо
съобразяване на скоростта с изброените обстоятелства, за да бъде в състояние
водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие и в изр. второ да намалят и
при необходимост да спрат при възникване на опасност на пътя. Очевидно двете
хипотези се взаимоизключват – докато първата предвижда предвидимо препятствие,
втората визира опасност, възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в
обхвата на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена
в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП. В случая не е ясно също и в коя от двете хипотези е реализирана отговорността на водача – дали
поради несъобразената скорост, поради която жалбоподателят не е успял да спре
пред предвидимото препятствие и съответно кое е това предвидимо препятствие
предвид неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП или поради
възникване на опасност на пътя, пред която не е намалил и спрял. Административно
наказващият орган не е разграничил двете хипотези, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, като ги е дал и двете като възможности при словесното
изписване на нарушената законова разпоредба в наказателното постановление,
което само по себе си е процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита
на наказаното лице. Пътната настилка е мокра не е предвидимо
препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на която се е позовал
наказващият орган. Съгласно
дефиницията на понятието дадена в §6, т.37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. В случая не е установено наличието на предвидимо
препятствие, пред което водачът е следвало да спре. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление в посочената част.
С оглед приетата от
съда за осъществила се фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателя не
е реализирала състава на нарушението по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, поради което
наказващият орган неправилно е ангажирал нейната административнонаказателна
отговорност за извършване на посоченото нарушение. Разпоредбата на чл. 183, ал.
4, т. 10 от ЗДвП, на основание на която е санкциониран жалбоподтеля предвижда
наказание за водачите на МПС, които превозват деца в нарушение на предвидените
в същия закон изисквания.
Очертаните от тази
доказателствена съвкупност фактически положения обаче, според настоящата
инстанция не позволяват обсноваване на категоричен и несъмнен извод за
реализирано от жалбоподателя административно нарушение с дадената от наказващия
орган правна квалификация по чл. 137б ал. 1 от ЗДвП / не е посочена точката /.
Освен, че
текстът на чл. 137б ал. 1 от ЗДвП не регламентира задължение на водача на ППС,
чието неизпълнение да съставлява административно нарушение, а единствено
класифицира системите за обезопасяване в зависимост от теглото на децата,
указвайки, че последната от тях е
група III - за деца с тегло между 22 и
36 кг. / т.е. така посочената за нарушена норма има определителен, не
диспозитивен характер /, според чл. 137в
ал. 3 от ЗДвП, в моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3,
които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска
превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра
заемат седалка, която не е предна, докато в случая не се установява детето
Й.Б.С., ЕГН **********, за което се сочи да е превозвано в управлявания от
жалбоподателя Г.С.Г.,
ЕГН ********** лек автомобил, да е имало ръст под 150 сантиметра.
Последното, пряко релевантното за съставомерността на деянието по чл. 137в ал.
3 от ЗДвП обективно обстоятелство / както прочее и относимото към
класификацията по чл. 137б ал. 1 от ЗДвП тегло на детето / всъщност е останало
напълно неизследвано от наказващия орган, поради което санкционираното
административно нарушение се явява недоказано, респ., оспореното НП –
неправилно, а оттам и незаконосъобразно, което налага да бъде отменено.
След като се установи, че жалбоподателя не е
извършил нарушение на чл. 137Б, ал. 1 от ЗДвП, се налага извод, че наказващият
орган неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 12 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение,
като е отнел на жалбоподателката 6 контролни точки. В тази връзка издаденото
наказателно постановление в частта, в която на жалбоподателя на основание чл.
183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 137Б, ал. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50.00 лева и са му отнети 6 контролни точки е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – гр. К., ІI - ри състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19 – 0267 - 000569 / 16.12.2019 г. издадено от
Началника на РУ – гр. Г., с което на Г.С.Г., ЕГН ********** *** е наложено на основание на основание чл. 179
ал. 2 пр. 1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева за нарушение
на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 4 т. 10 от ЗДвП е наложена
„Глоба“ в размер на 50.00 / петдесет / лева за нарушение на чл. 137Б ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :