Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 08.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

 

При секретаря                Д.М.                          и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                          АНД № 32  по описа

за 2020 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

          

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Г.С.Г., ЕГН ********** *** е подал жалба до РС - гр. К. чрез административнонаказващия орган – Началникът на РУ – гр. Г.  срещу наказателно постановление № 19 – 0267 - 000569 / 16.12.2019 г., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съда  да  постанови  решение,  с  което  да  отмени  същото  изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.  

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител. В приложеното съпроводително писмо излага становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : 

         Атакуваното наказателно постановление е издадено от Началника на РУ – гр. Г. въз основа на постановление за прекратяване на досъдебно производство № 49 / 2019 г. на РП - К. по пр. пр. № 551 / 2019 г.

          На 10.07.2019 г. около 08.50 часа на ВП – 81, в района на 32 + 800 километър, община Г., област С., при управление на лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № СА 69 83 МР, Г.С.Г., ЕГН ********** нарушава правилата за движение и допуска по непредпазливост причиняване на средна телесна повреда на Й.Б.С., ЕГН ********** от гр. Р., ж. к. „Г.“ № 19, ет. 1, ап. 1 – престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б4 пр. 2, във вр. с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.

          В мотивната част на постановлението се сочи, че извършеното от Г.С.Г., ЕГН ********** следва да бъде прекратено на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, а именно деянието не съставлява престъпление, поради което на основание чл. 243 ал. 3 от НПК, поради което материалите по досъдебното производство и преписката се изпраща на Началника на РУ – гр. Г. за ангажиране на административнонаказателна отговорност на лицето за констатираните административни нарушения по ЗДвП.

           На основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление е издадено въз основа на посоченото по - горе постановление на РП - К..

         С оглед на което е издадено НП № 19 – 0267 - 000569 / 16.12.2019 г. от Началника на РУ – гр. Г., с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 4 т. 10 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 50.00 / петдесет / лева за нарушение на чл. 137Б ал. 1 от ЗДвП. 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорна въз основа на приложените и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА :

Подадената жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът след извършената служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, изложени от жалбоподателя в жалбата, констатира следното :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 17.01.2020 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К. с вх. № 267000 - 21 / 23.01.2020 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление.

При издаване на наказателното постановление е нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от НП – описание на законните разпоредби, които са нарушени. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която съдържа две предложения – в изр. първо съобразяване на скоростта с изброените обстоятелства, за да бъде в състояние водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие и в изр. второ да намалят и при необходимост да спрат при възникване на опасност на пътя. Очевидно двете хипотези се взаимоизключват – докато първата предвижда предвидимо препятствие, втората визира опасност, възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в обхвата на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП. В случая не е ясно също и в коя от двете хипотези е реализирана отговорността на водача – дали поради несъобразената скорост, поради която жалбоподателят не е успял да спре пред предвидимото препятствие и съответно кое е това предвидимо препятствие предвид неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП или поради възникване на опасност на пътя, пред която не е намалил и спрял. Административно наказващият орган не е разграничил двете хипотези, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, като ги е дал и двете като възможности при словесното изписване на нарушената законова разпоредба в наказателното постановление, което само по себе си е процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. Пътната настилка е мокра не е предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на която се е позовал наказващият орган. Съгласно дефиницията на понятието дадена в §6, т.37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая не е установено наличието на предвидимо препятствие, пред което водачът е следвало да спре. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното постановление в посочената част.

С оглед приетата от съда за осъществила се фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателя не е реализирала състава на нарушението по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, поради което наказващият орган неправилно е ангажирал нейната административнонаказателна отговорност за извършване на посоченото нарушение. Разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП, на основание на която е санкциониран жалбоподтеля предвижда наказание за водачите на МПС, които превозват деца в нарушение на предвидените в същия закон изисквания.

Очертаните от тази доказателствена съвкупност фактически положения обаче, според настоящата инстанция не позволяват обсноваване на категоричен и несъмнен извод за реализирано от жалбоподателя административно нарушение с дадената от наказващия орган правна квалификация по чл. 137б ал. 1 от ЗДвП / не е посочена точката /.

          Освен, че текстът на чл. 137б ал. 1 от ЗДвП не регламентира задължение на водача на ППС, чието неизпълнение да съставлява административно нарушение, а единствено класифицира системите за обезопасяване в зависимост от теглото на децата, указвайки, че  последната от тях е група  III - за деца с тегло между 22 и 36 кг. / т.е. така посочената за нарушена норма има определителен, не диспозитивен характер /,  според чл. 137в ал. 3 от ЗДвП, в моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна, докато в случая не се установява детето Й.Б.С., ЕГН **********, за което се сочи да е превозвано в управлявания от жалбоподателя Г.С.Г., ЕГН ********** лек автомобил, да е имало ръст под 150 сантиметра. Последното, пряко релевантното за съставомерността на деянието по чл. 137в ал. 3 от ЗДвП обективно обстоятелство / както прочее и относимото към класификацията по чл. 137б ал. 1 от ЗДвП тегло на детето / всъщност е останало напълно неизследвано от наказващия орган, поради което санкционираното административно нарушение се явява недоказано, респ., оспореното НП – неправилно, а оттам и незаконосъобразно, което налага да бъде отменено. 

 След като се установи, че жалбоподателя не е извършил нарушение на чл. 137Б, ал. 1 от ЗДвП, се налага извод, че наказващият орган неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 12 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, като е отнел на жалбоподателката 6 контролни точки. В тази връзка издаденото наказателно постановление в частта, в която на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 137Б, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лева и са му отнети 6 контролни точки е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – гр. К., ІI - ри състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19 – 0267 - 000569 / 16.12.2019 г. издадено от Началника на РУ – гр. Г., с което на Г.С.Г., ЕГН ********** *** е наложено на основание на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 4 т. 10 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 50.00 / петдесет / лева за нарушение на чл. 137Б ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                     

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :