Решение по дело №932/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 661
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20225330200932
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 661
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330200932 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4794394 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на С.А.Б., ЕГН: **********, в
качеството на законен представител на „СИСКО АУТО“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 900 /деветстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят С.А.Б., чрез жалбата си и по съображения, изложени в
допълнителни писмени мотиви, както и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител адв. Т.Т., моли Съда да отмени процесния
електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен. Претендира
разноските по делото.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР - Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е
депозирано писмено становище, в което страната, чрез представляващата
**** Г.Б., излага аргументи за потвърждаване на електронния фиш.
1
Претендира разноските по делото и прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при
евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят е издаден процесния електронен фиш против С.А.Б.,
ЕГН: **********, в качеството на законен представител на „СИСКО АУТО“
ЕООД, ЕИК *********, затова, че на 29.04.2021 год. в 21:45 часа на
Републикански път II-64 км 49+500 в посока с. Труд, било установено и
заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта ATCC
CORDON-M2 MD 1196, нарушение за превишаване на разрешената скорост с
82 км/ч при управление на МПС марка „Фолксваген Таурег”, рег. № *****.
Моторното превозно средство, собственост на „СИСКО АУТО“ ЕООД се
движело със 147 км/ч, при разрешена скорост 60 км/ч, ограничена с пътен
знак В26 извън населеното място за този пътен участък. За установена била
приета скоростта от 142 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс с
минус 3 % км в полза на водача от измерената от автоматизираното
техническо средство скорост от 147 км/ч.
Към издадения електронен фиш, в административнонаказателната
преписка са приложени Електронен фиш, снимков материал на заснетото в
нарушение МПС, както и на разположението на АТСС-то, Протокол от
проверка № 4 – С-ИСИС/12.02.2021г., известие за вписване на видео-радарна
система CORDON-M2 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване към БИМ, справка за първоначална регистрация,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система,
списък с намерени фишове, Заповед № 8121з-931/30.08.2016г., Протокол за
използване на АТСС.
От своя страна жалбоподателят ангажира писмено доказателство,
представляващо официален отговор на Областно пътно управление – Пловдив
към Агенция „Пътна инфраструктура“ с изх. № 11-00-227/ 28.02.2022г.,
относно наличното знаково пространство, касаещо процесния участък, ведно
с пътна схема.
2
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими
към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната
действителност, като единствено с критичност приема Протокола за
използване на АТСС в частта с отразеното ограничение на скоростта от 60
км/ч, въведено с пътен знак В 26 за конкретния пътен участък.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка Съдът счита, че
от представените по делото доказателства обжалваният електронен фиш
следва да бъде отменен като НЕПРАВИЛЕН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН,
поради неосъществено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП от
страна на жалбоподателя.
По делото безспорно се установява, че на 29.04.2021 год. в 21:45 часа на
Републикански път II-64 км 49+500 в посока с. Труд, е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта ATCC
CORDON-M2 MD 1196, управлението на лек автомобил марка „Фолксваген
Туарег”, рег. № *****, собственост на „СИСКО АУТО“ ЕООД, със законен
представител – жалбоподателят С.А.Б.. Безспорно за установена била приета
скоростта от 142 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс с минус 3 %
км в полза на водача от измерената от автоматизираното техническо средство
скорост от 147 км/ч., с оглед снимковия материал.
Не е спорно и това, че използваното в случая техническо средство е
преносима система за контрол на скоростта на МПС, тъй като се монтира на
триножник, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„CORDON-M2“, за която е издаден Протокол от проверка № 4 – С-
ИСИС/12.02.2021г., със срок на валидност до 12.02.2022г., както и известие за
вписване на видео-радарна система CORDON-M2 под № В-46 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване именно към БИМ.
Тоест към процесната дата техническото средство е било изправно и годно за
употреба.
Правилно админстративнонаказателната отговорност е била насочена към
жалбоподателя С.А.Б., ЕГН: **********, в качеството на законен
представител на собственика „СИСКО АУТО“ ЕООД, ЕИК *********, видно
от справка за първоначална регистрация, справка за намерени фишове и на
основание чл. 188, ал.2, предл.1 от ЗДвП.
Следователно основният спорен въпрос по делото се концентрира около
3
обстоятелството, дали забраната, въведена с пътния знак В26 /60 км/ч/, е
продължавала да действа и на приетото в ЕФ място на извършване на
нарушението и в зависимост от това, какво точно нарушение е извършил
жалбоподателят и с колко километра е било действителното превишението на
скоростта извън населеното място при управление на процесното МПС на
конкретното място.
В случая изводът на наказващия орган за въведено ограничение от 60 км/ч
с пътен знак В26, по отношение на републикански път II-64 км 49+500 в
посока с. Труд се опровергава от ангажираното от жалбоподателя и изцяло
кредитирано от съда писмено доказателство – писмо на Областно пътно
управление – Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“ с изх. № 11-00-
227/ 28.02.2022г., в което официално отговаря за наличното знаково
пространство, касаещо процесния участък, ведно с приложена пътна схема.
Видно от същото се установява, че 49+500 км от републикански път II-64
попада в отсечката с две платна за движение, преди пътен възел „Пловдив
Север“, като нарастването на километража на пътя е в посока Карлово –
Пловдив, т.е. в случая при управлението на процесното МПС в посока
Пловдив - Карлово – километражът е намалявал. Съгласно писмото
поставеният на км 49+860 пътен знак В26 (60 км/ч), на който се позовава
административнонаказващият орган при издаване на процесния ЕФ, въвежда
ограничение на скоростта във връзка с организацията и безопасността на
движение в района на крайпътния обект „Фабрика за парфюми и козметика
Рефан“ и неговото действие се изчерпва на км 49+736 – изход „Рефан“.
Следователно участъкът на км 49+500 от път II-64 в посока с. Труд не попада
в обхвата на действие на този знак.
При това положение е важало общото правило за разрешената скорост от
90 км/ч при управление на МПС лек автомобил извън населено място на
основание чл.21, ал.1 от ЗДвП. Като се е движил със 142 км/ч на
Републикански път II-64 км 49+500 в посока с. Труд, жалбоподателят Б., в
качеството си на законен представител на „СИСКО АУТО“ ЕООД е
извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не на така вмененото му по
чл.21, ал.2, вр ал.1 от ЗДвП, тъй като превишението на скоростта му е била с
52 км/ч при ограничение от 90 км/ч извън населено място.
На следващо място, действително със задължителните указанията за
съдилищата, дадени т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/ 2020 г. на ВАС,
4
същото намерило отражение и върху изменението на ЗАНН /в сила от
23.12.2021 г./ в разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1, се предоставя правомощието
на районния съд да измени акта по чл. 58д, когато се налага да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, респ. да преквалифицира
нарушението под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ.
Настоящият случай обаче не е такъв, долколкото с промяната на
специфичното ограничение от 60 км/ч , въведено с пътен знак пътен знак В26
/какъвто се оказа, че не действа за процесния участък/ в общото правило за
разрешена скорост от 90 км/ч за извън населено място за МПС от категория
В, логично водещо и до съвсем различно превишение на скоростта, би довело
до съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, което не
позволява преквалификация от съда.
Предвид горното и основателността на наведените възражения от страна на
жалбоподателя, Съдът счита, че процесният ЕФ, като неправилен и
незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
С оглед изхода от спора, Съдът счита за основателно направеното от
пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане в полза на страната
на сторените разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение,
поради което искането следва да бъде уважено. Доколкото жалбоподателят е
ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер на 300 лева за
адвокатски хонорар, която кореспондира с Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, съдът следва да уважи в пълен размер
претенцията на жалбоподателя. Неоснователно е възражението въззиваемата
страна за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, предвид
претендирания минимум от страна на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4794394 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на С.А.Б., ЕГН: **********, в
качеството на законен представител на „СИСКО АУТО“ ЕООД, ЕИК
5
*********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 900 /деветстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Б., ЕГН:
**********, в качеството на законен представител на „СИСКО АУТО“
ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 300 /триста/ лв., представляваща
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6