РЕШЕНИЕ
№ 1043
гр. Плевен, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430102312 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” ООД *** против ИЛ. КР. ИВ. от гр.
П.. В молбата се твърди, че на *** год. между ищеца „***“ ООД като
заемодател и ответницата ИЛ. КР. ИВ. като заемател е бил сключен договор
за паричен заем № ***. Твърди се, че с подписването на договора
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер
на 1 000 лв. Твърди се, че в чл. 6 от договора страните са се споразумели
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на
чл. 10 ал. 2 т. 1 от Общите условия и с още едно от посочените в същия член
обезпечения. Твърди се, че в чл. 8 от договора в случай на неизпълнение от
заемателя на задълженията му по чл. 6 от договора е била уговорена
неустойка в размер на 930, 58 лв. Твърди се, че изпълнението на посочения
по- горе договор за паричен заем е било обезпечено с издаването на запис на
заповед от *** год. Твърди се, че след сключването на договора за заем и
1
издаването на запис на заповед ответницата е направила плащане на 5 бр.
пълни погасителни вноски и 1 бр. частично платена вноска. Твърди се, че
договорът за заем е бил сключен за срок от 12 месеца и последното плащане
по същия е с падежна дата 16. 11. 2020 год. Твърди се, че след изтичането на
срока на договора е останала дължима от ответницата сума в размер на 1 160
лв., от която 628, 99 лв. представляващи непогасен остатък от главница, 65,
73 лв. представляващи непогасен остатък от договорна лихва и 465, 30 лв.
представляващи непогасен остатък от неустойка по чл. 8 от договора за заем.
Твърди се, че на 09. 02. 2021 год. ищецът е подал в Плевенския районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.
Твърди се, че на основа на заявлението съдът е издал разпореждане и заповед
за изпълнение срещу длъжника. Твърди се, че срещу издадената заповед за
изпълнение е постъпило писмено възражение от длъжника, което обуславя
правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия установителен иск.
В заключение ищцовото дружество моли съда да признае за установено
вземането му срещу ответницата за процесната сума от 1 160, 00 лв.,
представляваща задължение по запис на заповед от *** год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12. 02. 2021 год. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на ***. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
2
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск
е частично основателен.
Вземането на „***” ООД *** произтича от запис на заповед от *** год.,
който обезпечава сключения между страните договор за паричен заем № ***/
*** год. По силата на цитирания по- горе договор за заем ответницата ИЛ.
КР. ИВ. като заемател се е задължила да погаси задължението си на 12
месечни погасителни вноски, всяка от които на стойност 102, 45 лв. /а с
включена неустойка по чл. 8 от договора- на стойност 180, 00 лв./. Между
страните няма спор, че към датата на приключване на съдебните прения от
страна на ответницата по процесния договор за паричен заем е изплатена сума
в размер на 1 000 лв., като остава непогасено задължение в размер на 1 160
лв., от които 628, 99 лв. представляващи непогасен остатък от главница, 65,
71 лв. представляващи непогасен остатък от договорна лихва и 465, 30 лв.
представляващи непогасен остатък от неустойка по чл. 8 от договора за заем.
Основното възражение, намерило отражение в отговора на исковата
молба, е за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за заем,
които са нищожни и рефлектират при определянето на размера на
задължението на ответницата. Съдът счита, че разпоредбата на чл. 3 от
договора за заем, касаеща размера на месечния лихвен процент и годишния
процент на разходите, не нарушават нито закона, нито добрите нрави. Видно
е, че с горните разпоредби страните са договорили фиксиран месечен лихвен
процент в размер на 3, 330 % и годишен процент на разходите 47, 682 %.
Следва да се отбележи, че към датата на сключване на договора е действала
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит, която
предвижда, че годишният процент на разходите, включващ и лихвите
съгласно ал. 1, не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
постановление на Министерския съвет. Уговорените в договора лихва и
годишен процент на разходите не надвишават петкратния размер на законната
лихва, поради което в тази му част процесният договор не е нищожен и е
породил своето действие. Различно е положението с претендираната от ищеца
неустойка за непредоставено в срок обезпечение, отразена в чл. 8 от
сключения договор. Тази неустойка е предвидена за неизпълнение на
3
задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители
/гаранти/, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо
имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на
заемодателя, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези
обезпечения- 3-дневен от сключване на договора, както и са въведени редица
сложни условия, на които да отговарят поръчителите, в голямата си част
несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, като дори го
превишават. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката
очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение,
обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.
На първо място горното следва от това, че на заемателя е отпуснат заем в
размер на 1 000 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 930, 58 лв., т. е.
почти в размер на главницата по заема. Освен това неустойката се начислява
еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна
неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по заема и за периода на неизпълнението, поради което е изключено
да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с
дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на
неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и
при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
паричен заем е да върне предоставените му в заем парични средства, да
заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните
разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не
се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният
елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила
тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да
бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва
да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация /чл. 16 и сл. ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
4
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната
функция, тъй като задължението на заемателя, отнасящо се до осигуряване на
поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на
договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява
като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието
реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от
подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът
за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея – т. е. води до оскъпяване на заема.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство или по друг начин.
Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, който
предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. По тези съображения съдът приема, че
посочената клауза на чл. 8 от процесния договор за заем, на която ищецът
основава претенцията си за неустойка, се явява нищожна и като такава не
поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. В този
смисъл ответницата не дължи претендираната на нищожно правно основание
сума, а именно: неустойка в размер на 465, 30 лв. Оттам следва изводът, че
към момента на приключване на съдебните прения непогасеното задължение
на ответницата остава в размер на 694, 70 лв., от които 628, 99 лв. главница и
65, 71 лв. договорна лихва.
С оглед изложеното съдът приема, че в полза на кредитора „***” ООД
*** е налице вземане срещу ответницата ИЛ. КР. ИВ. от гр. П. за сумата от
общо 694, 70 лв., в който размер предявеният положителен установителен иск
5
се явява основателен и следва да се уважи, като за разликата до
претендираните 1 160, 00 лв. същият следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 224,
58 лв. съобразно признатата част от вземането и направените в хода на
исковото производство деловодни разноски в размер на 14, 97 лв. съобразно
уважената част от иска. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ищецът следва да
бъде осъден да заплати на пълномощника на ответницата възнаграждение в
размер на 124, 83 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата ИЛ.
КР. ИВ. от гр. П., ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от В. М. И., сумата от 694, 70 лв., представляваща
задължение по запис на заповед от *** год. и формирана от сумата от 628, 99
лв., представляваща главница по договор за паричен заем № ***/ *** год., и
сумата от 65, 71 лв., представляваща договорна лихва, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12. 02. 2021 год. до окончателното
изплащане на сумата.
За разликата до 1 160, 00 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА ИЛ. КР. ИВ. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от В. М. И., сумата от 224, 58 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част
от вземането, и сумата от 14, 97 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление ***, ***, представлявано от В. М. И., да заплати на адв. В.Т. В. от
*** *** адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 124, 83
лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7