Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 101
гр. Добрич, 15.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и осми февруари година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Секретар Павлина Пенева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
гражданско дело номер *8 по
описа за 2019 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са
предявените от „Т. Б.Д“АД – гр.С. срещу С.Р.С. *** осъдителни искове за сумата 42 187.84
лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно
изпълнение, проведено от ответника като частен съдебен изпълнител с рег.№* и
район на действие ДОС по изп.д.№****и за сумата 17 958.57
лева - обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в
размер на законната лихва върху него за периода от 19.08.2015г. до 28.10.2019г.
Претендира се и законната лихва върху главното задължение, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното му погасяване.
Съгласно изложеното
в исковата молба и поддържано от ищеца, с разпределение от 21.03.2012г. по изп.д.№****ответникът С.Р.С. – ЧСИ
с рег.№* разпределил за „Т. Б.Д“АД сума в размер на 42 187.84 лева. „Т. Б.Д“АД
имала качеството на ипотекарен кредитор с трета по
ред вписана ипотека върху имота на длъжника „К.“ООД, обект на публична продан в
изпълнението. Разпределението влязло в сила на 18.09.2012г. Преди тази дата
изпълнителният лист на ищеца по настоящото дело срещу длъжниците
в изпълнението бил обезсилен и банката предявила иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземанията си. С решение №1736/10.12.2012г. по т.д.№733/2011г.
на ВОС, влязло в сила на 14.03.2014г., било признато за установено
съществуването на вземанията на „Т. Б.Д“, за които по ч.гр.д.№19154/2010г. на
ВРС била издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците
„К.“ООД, ЕТ“К. К.“, М. Н. К.и К. А. К..
С молба вх.№4504/19.08.2015г. ищецът поискал ответникът – ЧСИ да му изплати
заделената по разпределението сума. С молбата ищецът представил изпълнителен
лист, издаден на 28.12.2010г. по ч.гр.д.№19154/2010г.
С изх.№06283/26.08.2015г. ответникът уведомил ищеца, че на 27.12.2012г. е
върнал сумата на длъжника по причина, че ипотеката в полза на ищеца била заличена
и отмяната на обезпечението водело до отпадане на основанието за задържане на
сумата и възникване на основание за връщането й на длъжника.
Според ищеца връщането на длъжника на сумата, разпределена за ищеца – ипотекарен кредитор, е незаконосъобразно действие на
ответника – съдебен изпълнител, извършено в противоречие с чл.459 от ГПК и в
нарушение на влязлото в сила разпределение. Следствие това незаконосъобразно
действие ищецът претърпял имуществена вреда, изразяваща се в невъзможността да
удовлетвори част от обезпеченото с ипотека свое вземане в припадащия му се по
разпределението размер от 42 187.84 лева. Твърди още и, че от 19.08.2015г., когато ищецът поискал
изплащане на разпределената му сума и представил изпълнителен лист, ответникът
е в забава, за което дължи обезщетение в размер на 17 958.57 лева за
периода до предявяване на исковата молба.
Ответникът оспорва
исковете. Възразява за законосъобразност на изпълнителното действие, въведено
от ищеца като основание за претенцията му – заделената за ищеца сума по
разпределението била върната на длъжника след отпадане на обезпечението
/заличаване на ипотеката/ на вземането на ищеца и при липса на изпълнителен
лист /издаденият такъв бил обезсилен/ в негова полза.
Възразява вредата –
неполучаването от ищеца на заделената за него сума по разпределението – да е
пряка последица на това, че съдебният изпълнител върнал на длъжника същата
сума. Твърди, че с молбата вх.№4504/19.08.2015г. ищецът е представил по
изпълнителното дело изпълнителен лист, издаден на 06.12.2010г. по
ч.гр.д.№19154/2010г. на ВРС. Този изпълнителен лист бил обезсилен и не
получавал обратно изпълнителна сила въз основа на успешно проведеното от ищеца
производство по чл.422 от ГПК. За да получи припадащата му се по
разпределението и заделена за него сума, ищецът трябвало да представи на
съдебния изпълнител нов изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в
сила решение по чл.422 от ГПК. Такъв изпълнителен лист ищецът не бил представил
по изпълнителното дело и за ответника – съдебен изпълнител не било възникнало
задължение да изплати на ищеца заделената сума от разпределението.
Евентуално, ако се
приемело обратното на гореизложеното, то претенцията за обезщетение за вреди от
незаконно изпълнение била погасена по давност. Давностният
срок започнал да тече от деня, в който ищецът е можел да се снабди с
изпълнителен лист за вземането си – 14.03.2014г., когато решението по чл.422 от ГПК е влязло в сила. Отделно претенцията за мораторна
лихва била погасена с изтичане на тригодишна давност.
Конституираният да подпомага ответника „ДЗИ О. З."ЕАД оспорва иска с доводи, идентични
на изложените от подпомаганата страна.
От събраните по
делото писмени доказателства и съвпадащите твърдения на страните се установява
следната безспорна фактическа обстановка:
Ответникът С.Р.С.,***
действие ДОС, е провел изпълнително дело №****с първоначален взискател "В. Х."ООД и длъжници „К.“ООД, М.
Н. К.и К. А. К.. Принудителното изпълнение е насочено върху
недвижим имот на длъжника „К.“ООД в с.К., общ.Балчик, ул.“Ф.“№*, а именно –
поземлен имот с идентификатор ****с площ 3 550кв.м., ведно с построената в
него сграда с идентификатор ****, съставляваща хотел „Ф.“. Върху същия имот в
полза на „Т. Б.Д“АД е учредена договорна ипотека за обезпечение на вземането на
банката по договор за кредит №622/29.01.2008г. от солидарните длъжници „К.“ООД, ЕТ“К. К.“, М. Н. К.и К. А. К. - договор
по нотариален акт №* т.* рег.№** д.№1195/2009г. на нотариус с рег.№** и район
на действие БРС.
По заявление въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№19154/2010г. на ВРС в полза на „Т. Б.Д“АД срещу длъжниците
К.“ООД, ЕТ“К. К.“, М. Н. К.и К. А. К. са издадени заповед №11174/06.12.2010г.
за незабавно изпълнение на паричното задължение по договора за кредит
№622/29.01.2008г. и изпълнителен лист с дата 06/28/.12.2010г.
За събиране на дължимите на „Т. Б.Д“АД суми по изпълнителния лист от
28.12.2010г. по ч.гр.д.№19154/2010г. на ВРС е образувано изпълнително дело №** на ЧСИ с рег.№**и район на действие ВОС.
После въз основа на молба с вх.№540/27.01.2011г. и удостоверение към нея по
реда на чл.456 ал.2 от ГПК банката е присъединена като взискател
за събиране на вземането си по изпълнително дело №****на ответника.
С определение
№1427/11.04.2011г. по в.ч.т.д.№702/2011г. на Варненския окръжен съд
разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано
в заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№19154/2010г. на ВРС
е отменено, както и е обезсилен издаденият по делото изпълнителен лист в полза
на „Т. Б.Д“АД.
В производство по чл.422 от ГПК с решение №1736/10.12.2012г. по
т.д.№733/2011г. на ВОС е признато за установено съществуването на вземането на „Т.
Б.Д“АД от длъжниците К.“ООД, ЕТ“К. К.“, М. Н. К.и К.
А. К., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№19154/2010г. на ВРС. Решението е влязло
в сила на 14.03.2014г
Преди приключване на спора по чл.422 от ГПК с влязъл в сила съдебен акт, по
изпълнително дело №****на
ответника е извършена публична продан на гореописания недвижим имот . На
21.03.2012г. по делото е предявено разпределение на получените от проданта
суми. За ипотекарния кредитор „Т. Б.Д“АД е
разпределена сумата 42 187.84 лева. Разпределението /след обжалване/ е
влязло в сила на 18.09.2012г. Към тази дата изпълнителният лист за обезпеченото
с ипотека вземане на ищеца е обезсилен, поради което разпределената за него
сума не му е изплатена.
С вх.№4760/19.12.2012г. акт.№32 т.2 на СВп по
заявление на длъжника „К.“ООД е вписано заличаване на учредената в полза на „Т.
Б.Д“АД ипотека върху имота, предмет на извършената в изпълнителното
производство публична продан. На
27.12.2012г. разпределената за ищеца – ипотекарен
кредитор сума е върната от съдебния изпълнител на длъжника.
С молба вх.№04504/19.08.2015г. „Т. Б.Д“АД е поискала припадащата й се по
разпределението сума да й бъде изплатена от съдебния изпълнител. С молбата е
представен изпълнителният лист, издаден през м.декември 2010г. по
ч.гр.д.№19154/2010г. на ВРС /обезсиленият/. Изпълнителен лист за събиране на
вземането, издаден след приключване на производството по чл.422 от ГПК, банката
не е представяла на съдебния изпълнител.
С изх.№06283/26.08.2015г. ответникът уведомил ищеца, че е върнал сумата на
длъжника по причина, че ипотеката в полза на ищеца била заличена и отмяната на
обезпечението водело до отпадане на основанието за задържане на сумата и
възникване на основание за връщането й на длъжника.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът е по чл.441
от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.74 ал.1 от ЗЧСИ. За да е основателен, необходимо е ответникът, като частен
съдебен изпълнител, да е осъществил твърдяното от ищеца
незаконно изпълнение, то да е сторено
виновно, ищецът да е претърпял твърдяните от него
вреди и те да са пряка и непосредствена последица
на виновното незаконно изпълнение, осъществено от ответника.
В случая ответникът
– частен съдебен изпълнител незаконосъобразно е върнал на длъжника сумата от 42 187.84
лева, припадаща се по влязлото в сила разпределение на ипотекарния
кредитор „Т. Б.Д“АД. Фактът на заличаване на ипотеката, обезпечаваща вземането
на кредитора, не налага друг извод. Ипотеката е заличена на осн.чл.19
ал.2 от ПВп поради погасяването й, настъпило
следствие извършената публична продан на имота. Заличаването на ипотеката в
хипотезата на чл.1* ал.1 от ЗЗД не е равнозначно на отмяна на обезпечението по
чл.459 ал.1 изр.последно от ГПК и не е предпоставка припадащата се по
разпределението на ипотекарния кредитор сума да бъде
върната на длъжника /ако вземанията на останалите взискатели
са изцяло удовлетворени/. Напротив, разпоредбата на чл.1* ал.1 изр.второ от ЗЗД
предвижда удовлетворяване на ипотекарните кредитори
от цената от публичната продан. Това, ведно с разпоредбата на чл.459 ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК показва, че при публична продан на
ипотекиран имот в положение, в което ипотекарният кредитор не се е снабдил с изпълнителен лист
за обезпеченото с ипотеката вземане, от получената при проданта цена за този ипотекарен кредитор се разпределя припадаща му се част,
която се задържа при съдебния изпълнител, докато ипотекарният
кредитор представи изпълнителен лист за вземането си.
Независимо, че в случая съдебният изпълнител не е изпълнил горното си
задължение, на настоящия етап то не е реално увредило ищеца – ипотекарен кредитор. Това е така, защото самият ищец не е
изпълнил всички условия, за да му бъде предадена припадащата му се по
разпределението сума. Представеният по изпълнителното дело от ищеца
изпълнителен лист от м.декември 2010г. е обезсилен и не легитимира ищеца с
право на принудително изпълнение на вземането му. Влязлото в сила решение по чл.422 от ГПК,
установяващо вземането на ищеца, няма за последица възстановяване действието на
по-рано обезсиления изпълнителен лист. Въз основа на влязлото в сила решение по
чл.422 от ГПК и заповедта за изпълнение на паричното задължение /съставляваща
такава по чл.410 от ГПК, след като се отмени разпореждането за незабавно
изпълнение/ кредиторът трябва да се снабди с изпълнителен лист, който да представи
да съдебния изпълнител. Едва тогава за съдебния изпълнител възниква задължение
да изплати на кредитора заделената за него сума от разпределението. Следователно,
дори и разпределената за ищеца – ипотекарен кредитор
сума да бе останала при ответника – съдебен изпълнител, тя и до настоящия
момент не би била предадена на ищеца, поради непредставянето на изпълнителен лист
за вземането му. На настоящия етап незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител реално не е увредило ищеца, като същевременно не може да се приеме,
че поради него за ищеца е станало невъзможно и занапред да получи удовлетворение
на вземането си в размера на разпределената му сума. Всеки извод по този въпрос
би бил само предположение на вероятности /ако ищецът тепърва представи
изпълнителен лист, дали би получил или не би получил плащане от съдебния
изпълнител/, които вероятности зависят не само от миналите, но и от бъдещи,
сигурни и/или предполагаеми действия и бездействия на страните.
С оглед изложеното съдът счита, че ищецът не е претърпял твърдяната от него
имуществена вреда, като пряка и непосредствена последица от осъщественото от
ответника незаконосъобразно действие по изпълнителното дело и поради
неосъществяване на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД предявеният главен иск е
неоснователен. Съответно на това, неоснователен е и искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД
за акцесорното вземане за забава. Предявените
неоснователни искове следва да се отхвърлят, като на осн.чл.78
ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника платеното от
последния адвокатско възнаграждение за тази инстанция – 2 800 лева /с
ДДС/. Самото възнаграждение от 2 334.36 лева /без ДДС/ е в минималния по
чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ размер, не е прекомерно и не подлежи на намаляване по
чл.78 ал.5 от ГПК, както неоснователно се настоява от ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. Б.Д“АД – гр.С., район „К. С.“, бул.“Г. Т.“№*,
срещу С.Р.С. ***, пл."С." №* ет.*, искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 42 187.84 лева - обезщетение за имуществени вреди,
причинени на ищеца от незаконно изпълнение, проведено от ответника като частен
съдебен изпълнител с рег.№* и район на действие ДОС по изп.д.№****и
сумата 17 958.57 лева - обезщетение
за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната
лихва върху него за периода от 19.08.2015г. до 28.10.2019г.
ОСЪЖДА „Т. Б.Д“АД – гр.С., район „К. С.“, бул.“Г. Т.“№*, да заплати на С.Р.С.
***, пл."С." №* ет.*, сумата 2 800 лева, съставляваща платеното
от него адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ О. З.“ЕАД – гр.С., като трето
лице – помагач на ответника С.Р.С..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: