РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Кюстендил, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20241500100437 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора - Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба от В. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.
********, действащ със съгласието на своя законен представител И. П. Ц. с ЕГН
**********, чрез пълномощника адв. Я. Д. от САК, със служебен адрес: гр. С., ул.
****, вляво, против *** АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. ***.
В исковата молба се сочи, че на *** г. около 18.50 ч., на път 6203 се движел лек
автомобил марка „**“, модел „**“ с peг. № ***, управляван от Д.Н.С. с ЕГН
**********, с посока на движение от с. Т. към с. Б.. В района на 2+200 км. поради
движение с несъобразена скорост и несъобразяване с релефа на местността, излизайки
от десен завой автомобилът излязъл вдясно от пътя и странично с лявата си част се
блъснал в крайпътно овощно дърво. При инцидента е пострадал ищецът, в качеството
си на пътник в същия автомобил.
Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при ОДМВР, който
съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от *** г. в който били
описани обстоятелствата и причините за ПТП, като на водача Д.С. бил съставен AУAH
№ GA1207830. Твърди се, че вина за настъпилото произшествие има именно той, т.к
не съобразил поведението си с разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т.1 и чл. 20, ал. и ал. 2 от
ЗДвП.
Сочи се, че непосредствено след ПТП ищецът бил откаран в МБАЛ „Д-р. Н.
В.ев“ АД - гр. К., където бил хоспитализиран с оплаквания от силни болки в областта
на главата и гръдния кош, както и загуба на съзнание. След проведени изследвания и
консултации със съответните специалисти му била поставена диагноза: Мозъчно
сътресение; Разкъсно-контузна рана в темпоропариеталната област вдясно; Разкъсно-
1
контузна рана на ляв лакът; Минимален излив в лявата белодробна основа. Проведена
му била консервативна терапия чрез вливания, лекарствени средства и постелен
режим, както и ПХО относно раната на главата, като при проведените изследвания се
появили съмнения за руптура на далака.
На 30.04.2024г. ищецът бил транспортиран в „Клиника по детска хирургия“ към
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД - гр. С., където след проведени изследвания му била
поставена диагноза руптура на далака, проведена била консервативна терапия, като
след отпадане необходимостта от лекарско наблюдение ищецът бил изписан на
10.05.2024 г. за продължаващо домашно лечение с дадени указания за спазване на
постелен режим, прием на лекарствени средства и спазване на ХДР.
Получените в следствие на ПТП травми и наранявания причинили болки и
страдания на ищеца, които били със значителен интензитет през първите няколко
месеца от възстановителния период. С оглед руптурата на далака В. Ц. следвало да
спазва строг хранителен и постелен режим. Мозъчното сътресение причинило на
ищеца непрестанно главоболие, придружено със световъртежи, замайване, гадене и
позиви за повръщане. Извършената ПХО в областта на главата щяла да остави белег,
който да създава дискомфорт на пострадалия и мислено да го връща към претърпелия
инцидент.
Пострадалият бил принуден да спазва постелен режим през първите няколко
седмици от своя възстановителен период, като за задоволяване на ежедневните си
нужди (хранене, обличане, тоалет) разчитал на семейството си. Изключително
негативно се е отразила на ищеца и промяната по отношение на ежедневните му
дейности и занимания - трябвало да остане вкъщи, без да посещава училище, без да се
вижда и играе е приятели, без да има досег до външния свят, изпитвал силни
притеснения, че няма да може да навакса с учебния материал и да научи всички уроци,
които е пропуснал, предвид дългия си възстановителен период. Всичко това се
отразило на емоционалното му състояние - станал напрегнат, неспокоен, тревожен,
загубил здравия си сън, сънувал кошмари, започнал да изпитва страх от силни звуци и
автомобили, тъй като внезапният, неочакван удар при пътния инцидент го изплашил
изключително много. Изтъква се, че психологическите последици от инцидента -
изживян стрес и душевни страдания щели да съпътстват пострадалото лице до края на
жИ.та му с оглед крехката възраст, на която бил към датата на инцидента.
Във връзка с лечението си ищецът извършил имуществени разходи на обща
стойност 600 лв.
По отношение на процесния лек автомобил била налице сключена застраховка
“Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество със
застрахователна полица № BG/30/123003796515 със срок от 20.12.2023г. до
20.12.2024г., с оглед на което застрахователят бил сезиран с писмена застрахователна
претенция, изпратена по пощата на 03.06.2024г, съобразно изискванията на чл. 380 КЗ,
по която липсвало произнасяне от страна на застрахователната компания в
предвидения по закон 3-месечен срок по чл. 496 от КЗ.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на В. И. Ц., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
сумите, както следва: 50 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, и 600 лв.
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на
направени разноски за лечение, в следствие на ПТП от ***г., причинено при
2
управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „ **", модел „**" с рег.
№ ***, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 03.06.2024г. -
датата на сезиране на застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ до
окончателно изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка, по която да бъде
изплатено застрахователното обезщетение в полза на ищеца.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е упражнило правото си
на отговор чрез пълномощника си адв. И. Ц..
Навеждат се съображения за нередовност на исковата молба, доколкото в
обстоятелствената част по никакъв начин не бил описан механизма на процесното
произшествие, не било посочено ищецът като пасажер в кой автомобил е пътувал,
респ. на коя седалка е стоял.
Признава се за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. “** **" с peг. №
***, по силата на Застрахователна полица № BG/30/123003796515, сключена със ****
АД и валидна към датата на произшествието.
Поддържа се становище, че липсва основният елемент от фактическия състав на
деликта, а именно протИ.правно поведение, като се твърди, че водачът Д.Н.С. не бил
нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника
за неговото прилагане, и не е причинил процесното ПТП, по начина, описан в исковата
молба, респ. счита се, че не са налице основания за ангажиране отговорността на
ответника.
Посочено е още, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен,
несъобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на
процесното ПТП и надвишавал значително справедлИ.то и достатъчно да компенсира
вредите му обезщетение.
Същевременно се подчертава, че претендираният размер не е съобразен и с
приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните последици от процесното
ПТП.
Твърди, че представените с исковата молба медицински документи са
недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито
твърдените имуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях, доколкото
липсвали медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното
състояние на пострадалия, относно възстановителните процеси, относно контролни
прегледи при травматолог, респ. неврохирург, които били необходими при твърдените
увреждания на ищеца.
Поддържа се твърдение и че руптурата на далака при ищеца не е в причинно
следствена връзка с процесното ПТП.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като
несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания, както и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на В. И. Ц.,
изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а ЗДвП за поставен, респ.
3
правилно поставен обезопасителен колан.
Твърди се още, че посоченото по-горе нарушение от страна на ищеца се намира
в пряка причинно-следствена връзка с вредоносните последици от произшествието,
поради което и при евентуална доказаност на исковите му претенции, определеното от
съда обезщетение следвало да бъде намалено на половина заради наличието на
принос, като липсата на предпазен колан също довела до изпадане на ищеца извън
автомобила и така същият получил телесните увреждания и по специално руптурата
на далака.
Оспорва предявения иск за имуществени вреди по основание и размер.
Оспорва началната дата, от която се претендира лихва за забава при
основателност и доказаност на главната претенция.
Сочи, че ответното дружество било уведомено за пръв път за процесното
събитие с получаване на доброволната претенция от ищеца - 03.06.2024 г. , като
поддържа, че при основателност на главната претенция лихва би могла да се
претендира едва от изтичане на предвидените в КЗ срокове, а именно тримесечния
такъв, който изтича на 03.09.2024 г., респ. от датата на постановения отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение или от датата на входиране на настоящата
исковата молба в Окръжен съд - Кюстендил.
Поради изложеното се иска отхвърляне изцяло на предявените искове като
неоснователни и недоказани, или в условия на евентуалност, при основателност на
исковата претенция се иска намаляване на размера на обезщетенията като прекомерно
завишен и не съответстващ, от една страна, на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период с критерия за справедлИ.ст по чл.52 ЗЗД, от
друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП
неимуществени и имуществени вреди, респ. на интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания от ищцата и от трета страна, с оглед приноса на ищеца за
настъпване на вредоносните последици от ПТП
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът към нея се поддържат от
представителите на страните.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното пътно-транспортно произшествие за
увреждащото МПС л. а. “** **" с peг. № ***, по силата на Застрахователна полица №
BG/30/123003796515, сключена със **** АД и валидна към датата на произшествието.
В т.см. е и Справка от информационната система на ***.
Видно от приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № УРИ-139р-3450 от 29.04.2024 г., на *** г. около 18.50 ч., на път
6203, в района на 2+200 км., е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „**“,
модел „**“ с peг. № ***, управляван от Д.Н.С. с ЕГН **********, се движел с посока
на движение от с. Т. към с. Б. и поради движение с несъобразена скорост и
несъобразяване с релефа на местността, излизайки от десен завой автомобилът излязъл
вдясно от пътя и странично с лявата си част се блъснал в крайпътно овощно дърво.
Отразено е, че при инцидента е пострадал ищецът, в качеството си на пътник в същия
автомобил.
4
Според данните в приобщените заверени копия от АУАН № 1207830/*** г.,
Докладна записка от мл.инспектор В.П., Писмо до ЗАД *** – 2 листа, Молба и писмо
отговор до А.В. – 2 листа, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, План-
схема, ТИ № 148879 и Справка за нарушител/водач, по отношение на виновния водач е
взето административно отношение като му е бил съставен Акт № 1207830/*** г. за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Видно от Постановление на Районна прокуратура гр.Кюстендил от 26.02.2025 г.,
приложено към делото с молба вх.№ 1182 от 11.03.2025 г., досъдебното производство
№ 602/2024 г. по описа на КнРП, досъдебно производство № 321/2024 г. по описа на
РУ гр.Кюстендил е било прекратено при условията на чл. 24, ал. 1, т. 9 от НК.
Със заключението по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза,
неоспорено от страните, е установен механизмът на процесното пътно-транспортно
произшествие - На *** г., около 18:50 часа лек автомобил марка „**“, модел „**“ с per.
№***, управляван от Д.Н.С. се е движил по републикански път III-6203 в посока от с.
Т. към с. Б.. Причина за това произшествие, според експерта, е неправилно действие
или бездействие на водача на лек автомобил марка „**“, модел „**“ с peг. №*** при
управление на автомобила, в резултат от което автомобилът е излязъл вдясно от
платното за движение и е реализирал удар в неподвижно препятствие -дърво.
Според заключението по съдебно медицинската експертиза, изготвено от д-р В.
Н., неоспорено от страните, при инцидента на *** г. ищецът В. И. Ц. е получил
следните физически травматични увреждания: Контузия на главата - три разкъсно
контузии рани в дясна теменна област и охлузвания в дясна половина на лицето - за
лечението на раните налагани хирургични шевове. Мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието - краткотрайно зашеметяване, замъгленост. Гръдна травма
- малки контузионни огнища в долния дял на десен бял дроб; контузии /натъртване на
меки тъкани и болка/ на стената на гръдния кош в ляво в областта на лопатката.
Коремна травма - контузия и лекостепенна руптура/разкъсване/ на слезката, с малък
кръвоизлив в коремната кухина. Контузия в областта на лява лакътна става с две
повърхностни рани и охлузвания по кожата, натъртване на меки тъкани и болка.
Възможно и охлузвания по други части на тялото и крайниците. Преценени по
медико-биологичните признаци на телесни повреди установените при ищеца
травматични увреждания водят, според вещото лице, до: Контузията и руптурата на
слезката (с малък кръвоизлив в коремната кухина, овладяна с медикаментозно
лечение, неналожила оперативно лечение с отстраняване на слезката) - разстройство
на здравето, временно опасно за жИ.та. Тази травма, без оказване на своевременна
специализирана медицинска помощ, води до реална опасност от смъртен изход, сочи
д-р Н. и пояснява, че опасността за жИ.та е съществувала в първите няколко дни след
травмата, в който период със съответното лечение е предотвратена възможността за
продължаващо кървене или допълнително вторично разкъсване на капсулата на
слезката и по-масивен кръвоизлив в коремната кухина, както и възпаление в
коремната кухина от кръвоизлива в нея. Разкъсно-контузиите рани на главата, за чисто
лечение са налагани шевове: мозъчнотосътресение със степенно разстройство на
съзнанието; както и малките контузии в белия дроб и лекостепснния плевралсн излив,
поотделно и в съвкупност, се определят от експерта като временно разстройство на
здравето, неопасно за жИ.та/разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128, 129
НК. Останалите увреждания - болка и страдание.
Приложена е и Претенция за изплащане на обезщетение до ЗАД *** АД,
Известие за доставяне.
5
По делото по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетеля С.М. Ц.а - баба на ищеца по бащина линия. Та дава сведения за това, че
на 28-ми април ищецът претърпял катастрофа. На 29-ти бил в болницата в гр. К.. На
30-ти около 2:00 ч. по спешност бил закаран в „Пирогов“ С., защото се оказало, че има
разкъсване на далака. Свидетелят сочи и данни за състоянието на ищеца след този
момент и до сега.
Приобщени са и множество медицински документи: Епикриза № 3430/2024 г.,
издадена от МБАЛ „Д-р Н.В.иев“ АД – К., Епикриза № 18851/2024 г., издадена от
УМБАЛСМП „Пирогов“ ЕАД, Амбулаторен лист 24136103А563/15.05.2024 г., издаден
от д-р Г.И. на В. Ц., Образна диагностика № 77071/15.05.2024 г., издадена от
УМБАЛСМП „Пирогов“ ЕАД, Фактура № **********/10.05.2024 г., Лист за преглед
на пациент в Спешно отделение № 008758/*** г., Образна диагностика № 3878 – 2 бр.,
Образна диагностика № 3879 - 2 бр., Образна диагностика № 3881 – 2 бр. и Лист за
преглед на пациент № 008758/*** г., видно от които е, че описаните в исковата молба
травми са налични, като лечението им е описано в тях.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта:
Исковата претенция е с правно основание. 432, ал.1 от Кодекс за застраховането
(КЗ), вр. с чл. 52 Закона за задълженията и договорите ЗЗД), вр. с чл. 86 с.з.
С нормата на чл. 498 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) законодателят е установил
като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск
на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, отправянето на
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ до застрахователя. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
В случая посочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 15-19 от
делото, без данни за извършено плащане по нея и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса.
Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Всичко това обосновава допустимост на исковата претенция, заради което тя
следва да бъде разгледана по същество.
По основателността:
С нормата на чл. 477 КЗ се установява задължително застраховане срещу
гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
С договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Застрахователното покритие по този вид застраховане включва отговорността на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
6
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Нормата на чл. 432 от КЗ пък предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" - т. н. пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”. Основателността му
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса от
страна на ищеца на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм; 2/.
протИ.правното поведение на виновния водач; 3/. претърпените неимуществени вреди
и 4/. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5/.
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината, съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
законова презумпция, се предполага.
При така разпределената доказателствена тежест са събрани надлежни
доказателства, съвкупният анализ на които, обосновава кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на деликта, като обстоятелствата по т. 5 не са
спорни, а и доказателства в тази насока също са ангажирани.
По делото не е спорно, че при инцидента е пострадал ищецът, като пътник в лек
автомобил марка „**“, модел „**“ с peг. №***.
С приобщеното по делото заключение по допуснатата авто-техническа
експертиза е установен механизмът на ПТП. То е настъпило на *** г., около 18:50 часа,
когато лек автомобил марка „**“, модел „**“ с peг. №***, управляван от Д.Н.С. се е
движил по републикански път Ш-6203 в посока от с. Т. към с. Б..
В констативен протокол рег. № 3450/29.04.2024 г. е отразено, че ПТП е
реализирано при ясно време, суха настилка, дневна светлина, при излизане от дясна
крива в района на км. 2+200, а водачът на процесния автомобил е изгубил контрол над
управлявания от него автомобил, в резултат на което е излязъл от пътното платно.
Движейки се така водачът не е успял да овладее превозното средство, при което е
самокатастрофирал в дърво, заради което е ангажирана и административно-
наказателната му отговорност за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Според приетото по делото заключение, изготвено от д-р В. Н. установените при
ищеца физически травматични увреждани са причинени от действие на твърди тъпи
предмети/по механизма на удари и-или натиск с или върху такива/ и отговарят да са
получени по време и начин, за които се съобщава в материалите по делото: при
вътреавтомобилна травма на пътник на предна седалка в лек автомобил, напуснал
пътното платно и ударил се в крайпътно дърво, възможно и с последващо изпадане на
пострадалия от автомобила - от удари на пострадалия в части от вътрешността на
автомобилното купе в момента на ПТП-то, общо сътресение на тялото, възможно и
удари в земната повърхност при евентуално изпадане от автомобила.
Всички тези установени вреди са в причинно-следствена връзка с процесния
пътен инцидент, според експерта, което дава основание да се приеме, че и тази
предпоставка за уважаване на иска е налице.
Субективният елемент на деликта – вината се презюмира (чл.45, ал.2 ЗЗД), като
тази презумпция не бе оборена в хода на производството.
7
С оглед изложеното и доколкото е безспорно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка ГО досежно превозното средство, с
който е причинено процесното ПТП, се налага извод, че са налице предпоставките,
обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ
на причинените на ищците в следствие увреждането вреди.
По размера на обезщетението:
В този аспект следва да се посочи, че отговорността на застрахователя по чл.
432 от КЗ е в същия обем като тази на застрахованото лице (деликвента), но е
лимитирана от размера на застрахователната сума - арг. отчл. 429 от КЗ. Деликвентът,
съобразно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Когато те са неимуществени дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
определено по правилата на чл. 52 от ЗЗД - по справедлИ.ст от съда.Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
справедлИ.то обезщетение е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера му.
В случая се касае за травми, от които вещото лице д-р Н. сочи, че ищецът е
претърпял „сравнително по-силниболки“, от коремната и гръдната травма, останалите
“
увреждания до „леки до умерени болки. Пояснено е, че те са били по-изразени в
първите няколко дни след инцидента, след което постепенно са отслабвали до
отзвучаването им в края на възстановителните периоди за травмите, които вещото
лице сочи, че обичайно протичат за около 3 месеца за коремната травма с контузията и
частичната руптура на слезката и около 3-4 седмици са останалите увреждания.
Според събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля С.М. Ц.а -
баба на ищеца, когато го видяла го за първи път след инцидента на 29-ти сутринта, на
главата имал няколко шева и затова главата му била превързана. Цялото му лице било
в рани. Не искал да разговаря с никой. В „Пирогов“ престоял около 2 седмици, в който
период не го посещавала. С него бил татко постоянно. Като се прибрал вкъщи
лечението продължило с диета, без физически натоварвания, приемал и лекарства.
Болките тогава били отшумели, но психически, понеже спал при баба си, вечер някой
път сънувал, стряскал се в съня си. Затваряше очи, когато му се обаждали приятели,
коментирал как е било и всичко това се въртяло пак на една лента, преживявал го
отново. Все още имал някакъв страх от високата скорост. Инцидентът му се отразил
зле и на учебния процес, тъй като не по всички предмети бил оформен към този
момент. В сравнение с предишния срок, оценките му били по-ниски. С оглед
проблемите с далака му бяха казали да ограничава движенията си, да не скача, да не
вдига тежко и бил освободен от занятията по физкултура до края на учебната година.
Сега здравословно бил добре, но психически имало още какво да се прави.
Посочените гласни доказателства, анализирани в съвкупност със заключенията
по приетите съдебни експертизи, изготвени от вещото лице д-р Н., както и
медицинската документация по делото, са достатъчни да обосноват категоричен извод,
че ищецът е търпял страдания, като последица от процесното произшествие. Поради
това, отчитайки и възрастта на пострадалия, понесените болки и негативните
усещания, този съдебен състав приема, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е в размер на 25 000 лв. В т.см. се цени заключението на вещото
8
лице д-р Н., който е посочил, че при благоприятно протичащ възстановителен процес
установените при ищеца физически травматични увреждания подлежат на пълно
възстановяване в за около 3 месеца за коремната травма с контузията и частичната руптура на
слезката и около 3 - 4 седмици са останалите увреждания, а според данни от прегледа такова е
и настъпило. Няма данни, според вещото лице, за остатъчни неблагоприятни
здравословни последици от травмите към момента; такива не се очакват и за в бъдеще.
Установените при прегледа на 14.04.25 г. белези от получените от ищеца рани са
нормален завършек на възстановителния им процес; същите не водят до
функционални нарушения и не променят съществено нормалния външен вид на
засегнатите области; по съдебномедицинските критерии следва да се преценяват като
леки козметични дефекти, а не като обезобразяване. И доколкото д-р Н. сочи, че тези
белези имат постоянен характер/ще останат за цял жИ.т/, макар и с времето да
поизбледняват, съотв., че установените в случая травми обичайно коремната и гръдната травма
““
предполагат „сравнително по-силни болки, останалите увреждания - до „леки до умерени болки,
като тези болки са били по-изразени в първите няколко дни след инцидента, след което постепенно
са отслабвали до отзвучаването им в края на възстановителните периоди за травмите, се налага
извод, че посоченото по-горе обезщетение е справедлИ.. От горното следва, че предявената
претенция е частично основателна, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. ще
бъде оставена без уважение.
Възприетият по-горе извод налага съдът да разгледа и направеното от
ответното дружество възражение за съпричиняване.
Съпричиняването винаги е налице, когато поведението на увредения се намира
в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В този случай липсват
фактически данни, които да обосноват констатация от такъв порядък. Приносът, на
който се позовава ответникът, по правило трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива, от страна на
пострадалото лице, както и да е установен недвусмислено, а не хипотетично
предполагаем – спр. Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова. Недопустимо е приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на
пълно главно доказване.
Тук се твърди, че ищецът е допуснал нарушение на изискванията на чл. 137а
ЗДвП за поставяне, респ. правилно поставяне на обезопасителен колан, което се
намира в пряка причинно-следствена връзка с вредоносните последици от
произшествието.
Поради това съдът, с доклада си по чл. 140 от ГПК, разпределяйки
доказателствената тежест по делото е посочил изрично, че ответникът дължи
доказване на твърденията, че част от вредите са настъпили в причинна връзка с
протИ.правно поведение на пострадалия, респективно, че той е допринесъл за вида и
обема на претърпените от него неимуществени, респ. имуществени вреди, тъй като е
бил в нарушение на изискванията на чл. 137а ЗДвП за поставяне, респ. правилно
поставен обезопасителен колан.
Допусната поради това е и задача към вещото лице по СМЕ, който като
възможна вероятност сочи, че при достоверност на данните за изпадане на
пострадалия от автомобила и установяване на данни за неповреден предпазен колан, то
най-вероятно лицето е било без предпазен колан, респ. правилно поставен такъв. Но
вещото лице е категоричен и за това, че е напълно възможно травмите да се получат и
при правилно поставен предпазен колан.
9
В т.см. в заключението си и вещото лице Ф. К. пояснява, че базовите
автомобили марка „**“, модел „**“, са фабрично оборудвани с предпазни колани за 4
места: два предпазни колани на предните места (за водача и пътника до него) и два
предпазни колани осигурени за пътниците на задната седалка. При конкретният
механизъм на ПТП - страничен сблъсък в неподвижно препятствие - дърво и
настъпилите деформации, ако пострадалият е бил с правилно поставен и изправен
предпазен обезопасителен колан, тялото на пътник, возещ се на предна дясна седалка,
не би изхвърчало извън купето на автомобила.
И доколкото заключенията на експертите са хипотетични, като допускат и
травмите да бъдат налице дори и с поставен колан, а други обективни данни в т.см. по
делото не се съдържат, дори и да се приеме, че ищецът е пътувал без поставен
обезопасителен колан, поради което е изпаднал от автомобила при процесното ПТП,
не се установява по категоричен начин, (защото не е достатъчно само да е налице
предположение, а следва да е проведено пълно доказване относно това обстоятелство),
че травмите са получени само заради липсата на такъв колан. Ето защо приносът не
може да бъде зачетен, т.к. е само предполагаем.
При тези обстоятелства и доколкото справедлИ.стта изисква категорични данни
за приложението на чл. 51 ЗЗД, а доказателства за наличието на причинно-следствена
връзка между поведението на ищеца и последвалия резултат, не са ангажирани,
изводът е, че оспорването в този смисъл остава недоказано.
Досежно обезщетението за имуществени вреди:
По отношение на имуществените вреди вещото лице д-р Н. сочи, че
извършените от ищеца разходи за заплащане за самостоятелна стая са във връзка с
проведеното му лечение, като предвид състоянието му са благоприятствали процеса
на лечение - същият е трябвало да спазва .сравнително по-строг постелен режим и
наличието на самостоятелен санитарен възел в близост до него е благоприятствало
възстановяването му. Тези разходи се възприемат за обичайни и са били необходими,
респ. правомерно извършени, като доказателства в обратен смисъл не са ангажирани.
Поради това за сторените разходи в общ размер от 600 лв., включващи заплащане на
самостоятелна стая за болничен престой, ищецът следва да бъде обезщетен, респ. тази
претенция е основателна в нейната цялост.
По претенцията за присъждане на законна лихва:
Пряката отговорност на застрахователя за собствената му забава е уредена в
разпоредбата на чл. 497 КЗ, съгласно която застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. И т.к.
разпоредбата на чл. 497 от КЗ урежда собствената забава на застрахователя по повод
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със
забава на застрахования. Именно по тази причина в чл.497, сл.2 от КЗ е предвидено, че
дължимите от застрахователя лихви по ал. 1 могат да надхвърлят застрахователната
сума.
Проведеното от законодателя разграничение между пряката и гаранционната
отговорност за забава е извършено за целите на вътрешните отношения между
застрахователя и деликвента и обема на регресните права и не е свързано с
10
отговорността към третото лице, на което са причинени вредите.
От изложеното следва, че на увреденото лице се следва лихва за забава, считано
от увреждането, като дължимата от деликвента лихва до датата на уведомяването на
застрахователя се покрива до размера на застрахователната сума и попада в обхвата на
регреса, а за периода след уведомяването лихвата за забава се поема от застрахователя
без съобразяване на лимита на отговорността.
Всичко това, отнесено към настоящия случай, обосновава извод, че заявената
претенция за присъждане на законна лихва от датата на уведомяването също е
основателна. В този смисъл е и Решение на ВКС, І ТО от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г., Решение 167/30.01.2020 г. по дело № 2273/2018 г. на II ТО на ВКС и др.
Ответното дружество е уведомено за настъпилото увреждане с писмо, получено
на 06.06.2024 г. Липсват данни, а и твърдения, да е определено и изплатено
застрахователно обезщетение до този момент. Така, ответникът следва да заплати на
ищеца и лихва за забава, считано от тази дата, а не от претендираната в исковата молба
дата - 03.06.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
Двете страни претендират присъждане на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК такива им се следват с оглед изхода на
делото.
Според уважената част на иска и по арг. от разп. на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право на разноски, като искане в т.см. не се поддържа по списък по чл. 80 от ГПК
в размер на 1600 лв., респ. с оглед изхода на спора от тази сума му се следва 809,49 лв.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от
ЗА в полза на адв.Я. Д. от САК. Предпоставките на тази разпоредба са налице. Видно
от представения договор за правна защита не е било уговорено възнаграждение, а
безплатна правна помощ на материално затруднено лице, като възражения в т.см. не са
постъпили. Насрещната страна дължи разноски, доколкото исковата молба се възприе
за частично основателна. Следователно адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, съобразно изхода на делото. Размерът му следва да бъде определен,
като се ползват за ориентир минималните възнаграждение, посочени в Наредба №
1/09.01.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025
г., съгласнорешение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г.на СЕС. Поради това в полза на
адвокат Д. следва да се определи възнаграждение в размер на 4650 лв., но от нея, с
оглед изхода на делото, му се следва сумата от 2350 лева.
Ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК също има право на
разноски с оглед отхвърлената част от иска. Ангажирани са доказателства за сторени
такива в размер на 800 лв. – платени депозити за вещи лица, а възнаграждението за
юрисконсулт следва, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25,
ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, да се определи на
сумата от 400 лв. От тези разноски с оглед изхода от спора в тежест на ищеца ще бъде
възложена сумата 592,89 лв.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани поради
липса на искане в т.см.
Досежно следващата се държавна такса:
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1,
т. 4 от ГПК. Поради това тя е дължима от ответника съгласно чл.78, ал.6 ГПК в полза
11
на съда, но с оглед уважения размер на иска, или 1050 лв., като тази сума ще бъде
възложена в тежест на ответното дружество.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт подлежи на въззивен контрол пред Апелативен съд – С.
по реда на Глава двадесета – Въззивно обжалване - чл. 258 и сл. от ГПК и в срока по
чл. 259 от същия кодекс.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
***, да заплати на В. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ********, действащ
със съгласието на своя законен представител И. П. Ц. с ЕГН **********, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата в размер на 25 000,00 лв. (двадесет и пет хиляди лева и
нула стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания в следствие на
ПТП от ***г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил
марка „**“, модел „**“ с рег. № ***, както и 600,00 лв. (шестстотин лева и нула
стотинки) застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди под
формата на направени разноски за лечение, като последица от същото пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано
от 06.06.2024г. - датата на сезиране на застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5
от КЗ до окончателно изплащане на сумите КАТО за разликата до пълния предявен
размер от 50000,00 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва считано
от 03.06.2024 г. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Горните суми могат да бъда заплатени в полза на ищеца по посочена от него
адвокатска банкова сметка, с приложено пълномощно:
**** АД, IBAN – *******,
Банков идентификационен код (SWIFT BIC) - ******.
ОСЪЖДА *** АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
***, да заплати на В. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ********, действащ
със съгласието на своя законен представител И. П. Ц. с ЕГН **********, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата в размер на 809,49 лв. (осемстотин и девет лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща сторени деловодни разноски.
ОСЪЖДА В. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ********, действащ със
съгласието на своя законен представител И. П. Ц. с ЕГН **********, да заплати на ***
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***, сумата в размер
на 592,89 лв. (петстотин деветдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща сторени деловодни разноски с оглед отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД ***** АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я. Д. Д., с ЕГН **********, вписан в
Адвокатска колегия – С., с адрес на упражняване на дейността гр. С., ул. *****, сумата
в размер на 2350,00 лв. (две хиляди триста и петдесет лева и нула стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА за
предоставената безплатна правна помощ на ищеца по делото.
12
ОСЪЖДА *** АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, чрез сметката на Окръжен съд –
Кюстендил, сумата от 1050,00 лв. (хиляда и петдесет лева и нула стотинки),
представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Апелативен съд – С. в 2-седмичен
срок от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
13