РЕШЕНИЕ
№ 407
Бургас, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Бургас - XXV състав, в съдебно заседание на
двадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ТОДОР
ИКОНОМОВ |
При
секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ
административно дело № 1335 / 2022
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на „Агро Био Гама“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено
място], [улица], вх.3, ет.9 представлявано от управителя Х. А. А., срещу
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. №
02-020-2600/10021 от 04.08.2021 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с което е отказано финансиране по СЕПП, СПП, ЗДП,
Подмярка 13.1/НР 1 и Мярка 12/Натура 2000, в общ размер на 20 748, 57 лева на
кандидата „Агро Био Гама“ ЕООД, във връзка с подадено от него заявление за
подпомагане с УИН 02/300519/34538 за кампания 2019, прихваната е сума по ЗДП в
размер на 1262,27 лева и са начислени неудържани санкции в размер, както
следва: СЕПП – 2685,20лева; СПП-1893,64лева; Подмярка 13.1/НР 1 – 3508,71 лева
и Мярка 12/Натура 2000 - 1707,79 лева.
Иска се отмяната на
оспорения административен акт като незаконосъобразен, издаден при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила - липса на мотиви, като в
него не са посочени нито правни, нито фактически основания за извършените от
органа намаления. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят „Агро Био Гама“ ЕООД, редовно призован, се представлява от
адвокат Н., която поддържа оспорването и пледира за уважаване на жалбата,
съответно за отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски.
Представя писмени бележки,в които излага допълнителни доводи за отмяна на
оспорения административен акт.
Ответната страна –
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, се представлява
от юрисконсулт Банев, който оспорва жалбата и претендира за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт в полза на ответника.
Административен съд -
Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е
спорно, че жалбоподателят е земеделски производител, регистриран в
Интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален
регистрационен номер (УРН) 699286. В качеството си на земеделски производител
за Кампания 2019 г. е подал общо заявление до Държавен фонд „Земеделие“ -
Разплащателна агенция с УИН 02/300519/34538 от 17.04.2019 г. (л. 28 и сл.), с
което е заявил за подпомагане следните схеми и мерки за директни плащания:
Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане
(СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Подмярка 13.1/НР 1 и
Мярка 12/Натура 2000. Към заявлението са приложени Таблица на използваните
парцели за 2019г., Таблица за отглежданите животни 2019г. и Таблица на
заявените площи по схеми и мерки за 2019г. Към заявлението са приложени също
декларация за запознаване с определенията за нередност (л.62) и декларация
относно приложението на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД, л. 39) за
целите на заявеното финансиране. Налични са и карти на блоковете на
земеделското стопанство – директни плащания (2019) (л. 49 - 55).
С преписката са
представени резултати от извършени автоматични проверки на въведените данни в
заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 (л.48) и
резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП (л. 49).
Представени са и писмо от Министерство на земеделието, храните и горите с вх. №
07-0400/1412#7 от 21.10.2019г., с което са предоставени резултатите от проверка
за наличие или липса на правно основание за ползване на земеделските земи за
кампания 2019г., ведно е извлечение от таблицата от приложения към писмото
файл, в което се съдържа информация за заявените от „Агро био гама“ ЕООД
парцели (л.141).
Със Заповед № РД
09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите (л. 22) е
одобрен окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2019г., като част от Системата за идентификация на земеделските
парцели (СИЗП), актуализиран за 2019 г.
С оспореното
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх.
№ 02-020-2600/10021 от 04.08.2021г. (л. 23 - 25) е оторизирана сума в общ
размер на 1 262,27 лева по ЗДП.
Заявените суми за
плащане по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 6699,59 лева, по СЕПП в размер на 5
127,18 лева, Мярка 12/Натура 2000 - в размер на 3335.97 лева, по СПП - в размер
на 3 615,75 лева са намалени с пълната сума, заявена за плащане т.е. оторизираните
суми по посочените мерки и схеми е 0,00 лева. Заявена сума по ЗДП в размер на
3232,35 лева е намалена с 1 970,08 лева т.е. оторизираната сума е в размер на
1262,27 лева. В таблица 2 от писмото е отразена прихваната сума (колона 4) по
ЗДП в размер на 1262,27 лева.
В писмото е посочено,
че по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19а от
Делегиран регламент на Комисията, са начислени неудържани санкции в размер,
както следва: СЕПП – 2685,20 лева; СПП-1893,64лева; Подмярка 13.1/НР 1 –
3508,71 лева и Мярка 12/Натура 2000 1707,79 лева.
Съгласно изложеното в
писмото, общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от
ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.
Уведомителното писмо
е съобщено на жалбоподателя на 19.07.2022 г., видно от представеното по делото
известие за доставяне/връчване (л. 27) и е обжалвано пред Административен съд
Бургас, с жалба вх.№ 7387/01.08.2022 г. (л. 2 от делото).
Като доказателства по
делото ответната страна е приложила още ортофотокарти на заявените за
подпомагане площи на кандидата „Агро био гама“ ЕООД за кампания 2019г.
(л.127-140), CD с писмата от МЗм до ДФЗ, както и целите таблици, съдържащи
информация за наличие или липса на правно основание за ползване на земеделските
земи за кампания 2019г. (л.146), както и заповед № 03-РД-2891/23.07.2019г. на
изпълнителния директор на ДФЗ (л.15).
От жалбоподателя са
представени договори за наем на процесните имоти (л.86-97).
По делото е назначена
и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инженер.
Съгласно заключението на вещото лице, за кампания 2019г. дружеството „Агро Био
Гама“ ЕООД е заявило за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ 13
парцела, с обща площ от 26,35 ха, подробно описани в Таблица № 1 към
заключението. Всички парцели са разположени в землището на [населено място],
община М. Т. и са от група култура „Постоянно затревени площи“ (ПЗП), като от
тях 5 парцела с площ от 5,29 ха са с код култура 316000 и култура „Постоянно
затревени площи, поддържани в състояние годно за паша и косене“ и 8 парцела с
площ от 21,06 ха са с код 314000 и култура „Постоянни и временни пасища за паша
на животни“.
Вещото лице посочва,
че при сравняване на заявените за подпомагане площи с границите на слоя „ПДП“ е
констатирано, че 1,27 ха от заявените за подпомагане площи са извън границите
на слоя, т.е. те са недопустими за подпомагане. Според експерта, при извършване
на проверката по чл. 41, ал. 7 от ЗПЗП, на заявените за подпомагане площи от
жалбоподателя, в ДФЗ - РА са установени площи в размер на 10,31 ха с налично
правно основание. За останалите заявени площи (16,04 ха) липсва правно
основание за ползване.
Вещото лице е
изчислило процентното отношение на недопустимата за подпомагане площ към
установената за допустима такава като е посочило, че за обработка се приема, че
процента на наддеклариране по СЕПП и Мярка 12 Натура 2000 е равен на 100%.
При така установените
факти, настоящият състав на Административен съд – Бургас прави следните правни
изводи.
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява
основателна поради следните съображения:
Съгласно чл. 20а от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изпълнителният
директор организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция и я
представлява.
Съгласно ал. 4 от
същата разпоредба, изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда.
Със Заповед №
03-РД/2891 от 23.07.2019 г. (л.15) изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е делегирал на зам. изпълнителния директор П. С. да издава и
подписва уведомителни писма от вида на процесното.
Предвид изложеното съдът,
приема, че оспореното уведомително писмо изх. № 02-020-2600/10021 от 04.08.2021
г. е издадено от материално компетентен орган.
Обжалваният
административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, но при
неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт
трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване,
формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта да разбере волята
на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени.
Фактическите
основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо
от АПК, са конкретните факти, въз основа на които административният орган приема,
че са налице нормативно предвидените материалноправни предпоставки за
упражняване на предоставена му от закона компетентност.
В процесния случай с
акта е разпоредено намалението /отказът/ на субсидии по пет мерки и схеми, общо
в размер от 20 748, 57 лв., като освен това са определени санкции за бъдещ
период на основание чл.19а Д. Р. № 640/2014 на Комисията в размер от 9795, 34
лв., както и е посочена сума за прихващане в размер на 1262,27 лв. От
съдържанието на писмото обаче не става ясно какви фактически обстоятелства са
съобразени, за да се разпореди посоченият резултат и под кое точно
материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде спазено
изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на
фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В случая обаче в
табличен вид единствено са посочени размерите на исканите суми, на намаленията
и на оторизираните суми респ. на прихванатата сума. Според поясненията в
писмото в колона 3 "Намаления" се отчитат: намаления на субсидията
след извършени административни проверки, при които са установени всички
недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи,
заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки
спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и
МОСВ; намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за
подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания; наложена ставка на корекция („финансова дисциплина”),
определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, nap. 1 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013; линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т.
iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията; линейно намаление
съгласно чл. 65, параграф 2, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013,
налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква "е", т. iii от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. В дадените обяснения към колоните
от съдържащите се в акта таблици обаче не се установява какви са фактическите
основания за постановяване на акта, които приема органът.
От така изложеното
следва, че нито в поясненията към съответните колони, нито в друг раздел на
административния акт, се посочват кои точно от цитираните изисквания не са
спазени от жалбоподателя и кое е обосновало извършеното от административния
орган намаление. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към
тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за
намаление на исканите от земеделския производител суми по ЗДП, СЕПП, СПП, Подмярка
13.1/НР 1 и Мярка 12/Натура 2000, в общ размер на 20 748, 57 лева. В оспорения
акт, административният орган единствено е изброил възможните хипотези за
намаляване на субсидията без да е посочил коя от тях е приложил в конкретния
случай. Не са налице никакви конкретни, относими и адекватни констатации по
отношение на извършеното от органа намаление на исканите от лицето суми за
оторизация. В този смисъл, изводите на административния орган са необосновани.
Неясна е и причината
за посоченото в таблица 2 от УП прихващане на сума в размер на 1262,27 лева по
ЗДП. В колона 4 към тази таблица са посочени няколко хипотези на прихващане на
сума от оторизираната субсидия, като не става ясно дали в случая прихващането е
в резултат на санкции, недължимо оторизирани суми или задължения по други схеми
и мерки.
Съдебната практика
приема, че мотивите на уведомително писмо от вида на процесното се съдържат в
таблиците и поясненията към него, като посоченото в тези таблици и пояснения
следва да може да бъде проверено и потвърдено от представените по делото
доказателства и административната преписка. В случая това е невъзможно, тъй
като правни основания, обосноваващи издаването на оспорения акт не могат да се
извлекат и от документите, предхождащи издаването му – заявлението за
подпомагане и неговите корекции със съответните приложения, и резултатите от
автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни
плащания за кампания 2019 г. Действително в резултатите от автоматични проверки
са посочени откритите грешки. Тези констатации обаче не са достатъчни за
мотивиране на крайния акт. Същите не са обект на разглеждане в оспореното
уведомително писмо под каквато и да е форма, съответно не е налице напълно ясно
фактическо, нито каквото и да било правно обосноваване на същите. Същевременно
дори да се приеме, че описаните в посочените документи фактически констатации
представляват нередности, то това не води до несъмнен извод за неспазени
изисквания за допустимост на заявените за подпомагане парцели, тъй като както в
оспореното уведомително писмо, така и в документите, предшестващи издаването
му, тези констатации не са обвързани с конкретни правни основания, обосноваващи
волята на административния орган. Цитираните в административния акт правни
норми не са обвързани с относимите фактически установявания, релевантни за
крайния извод за намаляване на подпомагането, за прихващане на сумата от
1262,27 лева по ЗДП, както и за начисляване на неудържани на санкции, съгласно
чл.19а от Делегиран регламент на Комисията.
Цитирането общо на
приложимата нормативна уредба не обосновава извод за наличието на която и да е
конкретна хипотеза довела до постановяване на акта. Излагането на релевантните
факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на
административния акт. Непосочването на фактически основания в акта в
конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на
административния орган относно упражненото правомощие да отказва финансиране,
както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото
упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Освен
това, от съдържанието на акта не се установява и въз основа на кои правни
основания е издаден същия, тъй като конкретни такива също не са посочени.
Едва в становище изх.
№ 02-020-2600/10021/18.08.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ,
приложено към административната преписка (л.17), са изложени някакви фактически
и правни съображения. Според настоящия състав е недопустимо мотивите на
административния акт да бъдат посочени едва в хода на съдебното производство,
чрез излагането им в съпроводителните писма до съда. В този смисъл е и
преобладаващата съдебна практика – напр. Решение № 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС
по адм. д. № 2366/2022 г., V о. Решение № 7084 от 13.07.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 2899/2022 г., V о. Решение № 4455 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. №
1120/2022 г., V о. и др. Според посочените решения, които се споделят от
настоящия състав, съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС мотивите към административния
акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на
жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган, в съпроводителното
писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия
административен орган, издал акта. Липсата на мотиви не съставлява съществено
нарушение на закона и в случаите, при които по-горестоящият орган е потвърдил
акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността
му при обжалването му по съдебен ред. От посоченото следва изводът, че подобно
"препращане" е възможно до приключване на евентуалното обжалване по
административен ред, но не и да се "допълва" акта с мотиви, едва след
обжалването му по съдебен ред.
Мотивите на акта,
съгласно цитираното тълкувателно решение, могат да се съдържат и в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от
помощни и подчинени на издателя на акта органи. В конкретния случай обаче
липсва позоваване в административния акт на такива документи, вкл. на
резултатите от извършената проверка на място. Такива не са и представени като
част от административната преписка. Липсва позоваване и на друг документ
съставен в хода на издаване на уведомителното писмо, от който да е ясно защо е
отказано подпомагането. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е
изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след
извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място
(в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за
подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от
ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се
съдържат мотивите на отказа. Към административната препика не е приложено
доказателство, какво точно е установено при извършените проверки и
съпоставянето им с наличната информация.
Изложените мотиви са
относими и към определените в оспорения акт санкции по чл. 19а от Д. Р. (ЕС) №
640/2014 г. на Комисията.
Съгласно чл. 19а от
Делегиран регламент № 640/2014 (озаглавен "Административни санкции при
свръхдеклариране на площи по схемата за основно плащане, схемата за единно
плащане на площ, преразпределителното плащане, схемата за млади земеделски
стопани, плащането за районите с природни ограничения, схемата за дребни
земеделски стопани, плащанията по "Натура 2000" и по Рамковата
директива за водите и плащанията за районите с природни или други специфични
ограничения") ако по отношение на група култури, посочена в член 17,
параграф 1, декларираната площ по схемите за помощ, предвидени в дял III, глави
1, 2, 4 и 5 и дял V от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и по мерките за подпомагане,
посочени в членове 30 и 31 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, надвишава
установената площ в съответствие с член 18 от настоящия регламент, помощта или
подпомагането се изчисляват въз основа на установената площ, намалена с 1,
5-кратния размер на установената разлика, ако тази разлика е по-голяма от 3 %
от установената площ или по-голяма от 2 хектара. Административната санкция не
превишава 100 % от сумите, основаващи се на декларираната площ. (§ 1) Когато на
бенефициера все още не е наложена административна санкция по параграф 1 за
свръхдеклариране на площи по съответната схема за помощ или мярка за
подпомагане, посочената в същия параграф административна санкция се намалява с
50 %, ако разликата между декларираната и установената площ не надвишава 10 %
от установената площ. (§ 2) Когато административната санкция на даден
бенефициер е била намалена в съответствие с параграф 2 и на същия бенефициер
следва да се наложи друга административна санкция, посочена в настоящия член и
в член 21, по съответната схема за помощ или мярка за подпомагане за следващата
референтна година, бенефициерът плаща пълния размер на административната
санкция за съответната следваща референтна година, плюс сумата, с която
изчислената съгласно параграф 1 административна санкция е била намалена в
съответствие с параграф 2. (§ 3) Ако сумата, изчислена съгласно параграфи 1, 2
и 3, не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с член 28 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 908/2014 през следващите три календарни години след
календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира. (§ 4)
В настоящия случай
административният орган се е позовал на цитираната норма на чл. 19а от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. и е определил "начислени неудържани
санкции", както следва: СЕПП - 2685.2 лв.; СПП - 1893.64 лв.; Подмярка
13.1/НР 1 - 3508.71 лв.; Мярка 12/Натура 2000 - 1707.79 лв. В оспореното
уведомително писмо липса посочване, освен както се изясни по-горе на
фактическите основания за намаленията, респективно за налагането на санкция,
така и на начина на изчисляване на посочената санкция, включително и на база
каква площ е направено изчислението.
Непосочването на
фактически основания в оспорения акт и съответните правни такива в конкретната
хипотеза, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган
относно упражненото правомощие – намалението в размер на субсидията по
отделните схеми и мерки, както и да бъде извършена последваща проверка за
условията за упражняване на това правомощие, т. е. проверка за материалната
законосъобразност на акта. Допуснатото нарушение на изискването за спазване на
законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както
преценката на съда за съответствието му с материалния закон, така и
възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си, което е достатъчно
да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
По изложените
съображения процесното уведомително писмо следва да се отмени, тъй като е
издадено при неспазване на установената от закона форма – отменитело основания
по чл. 146, т. 2 от АПК.
Доколкото естеството
на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да
бъде върната на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при
спазване на изискванията за мотивиране на акта.
По
изложените съображения и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по
делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 1 650 лева, от
които 50 лева – държавна такса, 300 лева – платен депозит за СТЕ и 1 300 лева –
адвокатско възнаграждение.
Неоснователни
са възраженията на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е под минималния
размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. с чл.8, ал.1 от същата наредба.
Ето защо, на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- [населено място], XXV
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. № 02-020-2600/10021
от 04.08.2021г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
/ДФЗ/.
ВРЪЩА преписката на
заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново
произнасяне по подаденото от „Агро Био Гама“ ЕООД с УРН 699286 ,заявление за
подпомагане с УИН 02/300519/34538 от 17.04.2019 г. за кампания 2019 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ да заплати на „Агро Био Гама“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на
управление [населено място], [улица], вх. 3, ет. 9 представлявано от управителя
Х. А. А., направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1 650
лева (хиляда шестстотин и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщаването.
|
Съдия:
|
|