Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 25 май,
2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 13.04.2022 г. /тринадесети април, две
хиляди двадесет и втора година/, в състав:
Районен съдия:
ЕЛИЦА ОРМАНОВА,
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 1910 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба,
подадена от Ц.Т.Н., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си М.Е.Г.,*** с ЕГН
**********, против «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:,
представлявано от Карел Карл, Л.В. и Д.С., с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 2229,31 лв., ведно с лихвите
върху същата, както и никакви други суми.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
собственик на недвижим имот, находящ се
в. Твърди се, че с ответника има сключен договор за доставка на ел. енергия в
жилището й, като има клиентски номер 300248202408. До 2011 г. имала неплатени
сметки към ответника, като по тази причина електрозахранването й било
преустановено. Ищцата твърди, че е изплатила дължимите се суми, но не подала
молба за свързване, поради която причина и до момента няма електрозахранване в
имота. През цялото това време твърди, че не е живяла в този имот, а е живяла в чужбина /Р.Гърция/.
Въпреки че е отсъствала от страната и никой не живеел в жилището й, тя
продължавала да получава фактури със сметки за консумирана ел. енергия, каквато
ищцата твърди, че не е употребила. Поискала информация от местния клон на
дружеството в гр. Лом и оттам й
съобщили, че дължи общо сумата 2229, 31 лв. главница по фактури, без да се
посочват конкретни фактури и за кой
период, както и лихвите върху тях.
В отговора на исковата молба се заявява, че исковата претенция е неоснователна
и недоказана. Твърди се, че видно от
приложената справка за задължения същата обхваща период, през който ищецът е
бил титуляр по партида за доставка на ел. енергия. На 11.01.2018 г. служители
на Отдел „Нетехнически загуби" към „ЧЕЗ Разпределение България"
АД на основание чл. 58 от Общите условия
на Договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ,.ЧЕЗ
Разпределение България'4 АД са извършили
техническа проверка на горепосочения адрес. Потребителят е потърсен преди
проверката, но не е открит. Поради това КП № 30021283/11.01.2018 г. е съставен
в присъствието на двама независими свидетели – представители на Федерация на
потребителите, които не са служители на дружеството. Преди проверката е
потърсен и контакт с органите на полицията /отразено на стр.1 от КП/, които са
се отзовали на сигнала, подаден на телефон „112“ и са изпратили свой
представител, който е присъствал на проверката и е подписал съставения
протокол. Проверяващите са установили, че липсва пломба на щита на ел. таблото.
Потребителят е прекъснат от електромер. Установена е промяна на схемата за
свързване, състояща се в следното: към изходящия кабел за апартамента са
свързани двете жила на кабел ПВВМ-2 х 4 мм2 (жилата са разделени), които в
другия си край са свързани към захранващата ел. таблото магистрала (за фаза и
нула). Поради направените констатации служителите на „ЧЕЗ Разпределение
България“ са възстановили нормалната схема на свързване на електромера, което е
протоколирано. Същият СТИ, който измерва ел. енергията, потребявана от ищеца,
не е проверяван за период до 90 дни назад преди
проверката - на 11.01.2018 г. Проверяваният електромер не е запечатван и
не е изпращан за метрологична проверка от независима лаборатория в Българския
институт по метрология, тъй като се касае за промяна в схемата на свързване, а
не за манипулация вътре в самия електромер съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в сила от 16.10.2013 г., когато са обявени
на страницата на ДКЕВР и публикувани и в ДВ на 12.11.2013 г. Твърди се още, че
проверката, обективирана в КП № 3021283/11.01.2018 г., установява по
категоричен и безпристрастен начин извършването на промяна на схемата на
свързване на СТИ и факта, че същият не е отчитал изцяло потребяваната ел.
енергия. Съгласно чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми,
които регламентират принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
който ред се предвижда в ПИКЕЕ. Въз основа на констативен протокол КП № 3021283/11.01.2018
г. и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и ПИКЕЕ е направена корекция на
количествата електрическа енергия на клиента. Преизчислена е сметката за
доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партида №
10353861, Договорна сметка: 300248202408 и аб. № **********, с адрес на
потребление: гр. Лом, ул. ..Дядо Цеко Войвода“, от 14.10.2017 г. до датата на
извършената проверка от служителите от отдел „Нетехнически загуби” на
11.01.2018 г. Количеството потребена ел. енергия се доначислява по реда на чл.
48, ал.1 от ПИКЕЕ, действащ и към момента на извършване на процеснага проверка.
Извършеното преизчисление е в размер на 3395 kWh. Преизчислената сметка е
получена като количеството изразходвана, но незаплатена електрическа енергия за
денонощие е умножено по броя на дните за периода. Издадено е предложение за корекция на сметка
и е изчислено потреблението (извършена е корекцията) на база извършеното
измерване. Потребителят е уведомен по надлежния ред за извършената проверка,
посредством писмо с изх. № NTZ86795/12.01.2018 г. Издадена е фактура №
**********/16.01.2018 г. на стойност 623.23 лв. Потребителят е уведомен за това
обстоятелство. По отношение на останалите, приложени в справка за задължения
фактури, посочени в табличен вид, ответникът твърди, че същите представляват
стойността на реално отчетена електрическа енергия. Те са издадени при изцяло
спазени материално правни изисквания на закона. Същите са остойностени на база
подадена информация от „ЧЕЗ Разпределение България” АД, за отчетени посредством
законно монтирано СТИ количества електрическа енергия. Въпросните фактури са
осчетоводени в счетоводната база на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, като са
включени в дневниците за продажби на дружеството. Ищецът излага подробни правни
съображения касателно гореизложените фактически съображения. Вследствие на
изложеното ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Т. моли
да бъде отхвърлен изцяло иска като неоснователен и недоказан. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебните заседания по делото ищецът се представлява от адв. П.П. от МАК, а
впоследствие от адв. Л.Г. от МАК, която поддържа иска.
В съдебните заседания ответникът се
представлява от юрисконсулт С. Т., който поддържа писмения отговор и моли
претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз
основа на събраните по делото доказателства и закона, намира следното.
От фактическа страна по делото е безспорно установено обстоятелството, че ищецът е
потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и
страните се намират в облигационни правоотношения. Този факт изрично се
признава от ищеца в исковата молба, който заявява, че е потребител на
електрическа енергия по договор с ответника за доставка на ел. енергия в
жилището на ищеца, находящо се на адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ул. „Дядо Цеко
войвода“ № 34, вх. А, ет. 6, ап. 16, с
клиентски № 300248202408. От изложеното може да се заключи, че към датата на издаване
на фактурите, представени от ответника, ищецът е бил потребител на електрическа
енергия, доставяна от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и страните се намират в
облигационни правоотношения.
На 11.01.2018 г. била
извършена проверка на средството за техническо измерване на консумирана ел.
енергия в имот, находящ се в с клиентски
№ 300248202408. За това жилище ищцата, както сама посочва в исковата молба, има
сключен договор за доставка на ел. енергия. Доставеното количество е отчитано
чрез средство за техническо измерване с фабр. № **********. Констатацията от извършената
проверка е: „Липсва пломба на щита на ел. таблото. Потребителят е прекъснат от
електромер. Установена е промяна на схемата за свързване, състояща се в
следното: към изходящия кабел за апартамента са свързани двете жила на кабел
ПВВМ-2 х 4 кв.мм (жилата са разделени), които в другия си край са свързани към
захранващата ел. таблото магистрала (за фаза и нула)“ В случая потребителят не е намерен на адреса, а
проверката е извършена в присъствието на двама свидетели. След установяване на
нерегламентираната намеса в схемата на свързване е уведомено РУ на МВР и
протоколите са подписани от служител на МВР. Протоколът е изпратен на
потребителя с писмо с обратна разписка. Писмото е било получено от лице на име
Ц Т на адреса. Въз основа на тези констатации дружеството - снабдител е
преизчислило задълженията за плащане на цена на доставената енергия и е издало фактура
с № **********/16.01.2018 г. за сумата от 623,23 лв.
Ответното дружество е издало фактури за
реална консумация на електрическа енергия през периода от 06.11.2019 г. до
07.05.2020 г., а именно: ф. № *********/14.12.2019 г., за сумата от 234,28
лева, ф. *********/15.01.2020 г. за
сумата от 506,82 лв. , ф. № *********/14.02.2020 г., за сумата от 452,04 лв.,
ф. № *********/17.03.2020г. за сумата от 53,62 лв., ф. № *********/14.04.2020
г. за сумата от 251,40 и ф. № *********/15.05.2020 г. за сумата от 107,92
лева.
Приета по делото е съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице С.М..
Събрани са и гласни доказателства
посредством разпит на свидетели.
От
правна страна, съдът приема, че е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По делото е безспорно, че ответникът „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е краен снабдител и притежава Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № А-135-11 от 29.11.2006г., като съгласно
пар.129, ал. 2 от ПЗР на Закона за енергетиката до издаване на лицензия за
краен снабдител обществените снабдители с електрическа енергия изпълняват
функциите на крайни снабдители на съответните територии, произтичащи от ЗЕ и
издадените им лицензии за обществено снабдяване с електрическа енергия,
доколкото не му противоречат. От друга страна следва да се приеме, че ищецът е
потребител с клиентски номер № 300248202408. В този смисъл ищецът е битов
клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на който е доставяна електрическа енергия от ответното
дружество за имот на с посочения
клиентски номер, което се потвърждава в исковата молба. Същият има качеството
на битов потребител по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
съгласно която "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата
на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ тези потребители ползват
електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към
електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на това същите
трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на
присъединените към мрежата имоти. Сключването на индивидуален договор
между страните за доставка на електрическа енергия не е задължителна
предпоставка, доколкото правоотношението възниква по силата на закона. Ищцата,
видно от представен към исковата молба договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, е собственик на посочения имот с
административен адрес: ул. „Дядо Цеко войвода“ № 34, вх. А, ет. 6, ап. 16, в
гр. Лом, обл. Монтана, съгласно приложено удостоверение на л.12.
В случая ищецът е изложил твърдения, че не
дължи на ответника посочените в исковата молба суми.
Ответникът
в отговора на исковата молба подробно сочи на какво основава претенцията си,
като в табличен вид посочва 7 издадени фактури, на които основава вземанията
си. Общата стойност на тези фактури е
2229,31 лв., колкото е стойността на оспорваната от ищеца сума.
Първата от тези
фактури, на която ответникът се позовава, е фактура с № **********/16.01.2018
г. за сумата от 623,23 лв. Относно нея следва да се има предвид следното: С изменението на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, /ДВ
бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, се урежда възможността за едностранна
корекция на сметка за ползвана електроенергия за минал период, която следва да
се извършва съгласно правилата на чл. 83, ал, 1 т. 6 ЗЕ /в сила от 08.05.2018г. до 21.05.2019г./ -
ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР. С решение №
1500 от 06.02.2017г. по адм. дело № 2385 от 2016г. на ВАС са отменени всички
текстове на ПИКЕЕ, без чл.48-чл.51, а след това с решение № 2315 от
21.02.2018г. по адм. дело № 3879/2017г. - и чл. 48 - чл.51 ПИКЕЕ, като за
процесния период липсва правно основание за процесната корекция от страна на
ответника, поради което тя е незаконосъобразна. Новите ПИКЕЕ са приети с
решение на КЕВР по протокол № 67/27.04.2019г., обнародвани в ДВ бр. 35 от
30.04.2019г, поради което са неприложими за случая. При извършване на
метрологичната проверка на 11 януари, 2018 г. ПИКЕЕ от 2013 г. вече са били
отменени с решение на ВАС, влязло в сила на 14 февруари 2017 г. Поради това, че
към този момент вече не е имало действащи нормативни правила за едностранно
възлагане на парично задължение на потребителя на енергия, то констативният
протокол от 11.01.2018 г. не може да бъде основание за издаването на фактура №
**********/16.01.2018 г. за сумата от 623,23 лв. Отношенията между дружеството и
потребителя са уредени с договор, по силата на който потребителят дължи
заплащане стойността на доставената му електрическа енергия. На основание чл.
183 от ЗЗД потребителят има задължението да заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта. В този
случай обаче доставчикът следва да докаже какво е ползваното количество
енергия. Не са събрани по делото доказателства относно количеството потребена,
но неотчетена енергия, нито е установен периода, през който е ползвана енергия
при неработещ електромер, поради което искът за признаване несъществуването на
вземане за сумата 623,23 лв. и лихва за забава е основателен. Облекчена
процедура, при която енергоснабдителното дружество самостоятелно да изчисли
сумата към момента на извършената проверка, не е имало, поради което
доставчикът не може едностранно да възлага задължение на длъжника по един
двустранен договор. Той може да претендира плащане на договорно основание, но след доказване на доставеното количество
енергия (в този смисъл Решение № 20 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1231/2021 г., III г. о.). Ето защо съдът намира иска за признаване за
установено несъществуването на вземане от 623,23 лв и лихва на база издадената
фактура с № **********/16.01.2018 г. за основателен и следва да се уважи в тази част.
По отношение на
останалите, приложени в справката за задълженията на абоната –ищец фактури: ф. № *********/14.12.2019 г., за
сумата от 234,28 лева, ф. *********/15.01.2020
г. за сумата от 506,82 лв. , ф. № *********/14.02.2020 г., за сумата от 452,04
лв., ф. № *********/17.03.2020г. за сумата от 53,62 лв., ф. №
*********/14.04.2020 г. за сумата от 251,40
и ф. № *********/15.05.2020 г. за сумата от 107,92
лв., същите представляват стойността на реално отчетена електрическа
енергия. Те са издадени при изцяло спазени материално правни изисквания на
закона. Същите са остойностени на база подадена информация от „ЧЕЗ
Разпределение България” АД за отчетени ежемесечно, посредством законно
монтирано СТИ, количества електрическа енергия. Въпросните фактури са
осчетоводени в счетоводната база на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД. Това се потвърждава и от изготвената
съдебно-техническа експертиза от вещото лице С.М..
Доводите на ищеца,
че от години не обитава електроснабдения имот и свидетелските показания в тази
връзка не доказват, че в имота не е консумирана електрическа енергия. Напротив,
консумация на ел. енергия в имота на
ищеца за периода от 06.11.2019 г. до 07.05.2020 г. е имало, което се доказа
посредством предоставените данни от трето лице - „Чез Разпределение България“
АД, въз основа на които данни е изготвено и експертното заключение. От свидетелските показания на св. М.Г. и
Росица Борисова е видно, че ищцата не живее в имота, но това не изключва
възможността да е консумирана ел.енергия от трети лица, на които ищцата да е
предоставила за ползване имота или дори неправомерно трети лица да са
консумирали ел. енергия, минаваща през СТИ за този имот. Липсват обаче доказателства
по делото за извършени от трети лица неправомерни действия, свързани с присъединяване
към електроразпределителната мрежа, за да се приеме, че такива лица са консумирали ел. енергия, отчитана от
СТИ, монтирано за отчет на ел.енергията, доставяна в имота на ищцата. Дори и да
се презюмира подобно поведение на трети лица, съдът не следва да се позовава на
недоказани факти. Съдът отчита единствено факта, че консумация на ел.енергия за
имота на ищцата е била налице през процесния период, видно от експертното
заключение и от писмото на „Чез Разпределение България“. Дали консумацията е осъществена
лично от собственика на имота или от трети лица, било то правомерно или не, след
като е начислена по партидата на ищеца – по неговия клиентски номер и адрес, то
кой е реалният консуматор е ирелевантен за спора въпрос. В случай, че е налице
подобно увреждащо поведение от страна на трети лица спрямо ищцата, то извършителят на увреждащите действия би
дължал обезщетение за вреди на лицето, комуто е разкрита партидата и което е заплатило начислената ел.енергия, но
това не засяга договорните отношения между ищеца –потребител и електроснабдителното
дружество. Т.е. ищцата като собственик на електроснабден имот носи риска от
подобни ситуации, или иначе казано - комуто изгодата /от това да притежава
имот/, нему и неблагоприятните последици. Евентуалната защита на ищцата от
неправомерни действия на трети лица не е предмет на настоящото производство и
се реализира по друг процесуален ред.
Твърди се от ищцата, че от 2011 г. до 2020
г. няма ел. захранване в имота. Видно от писмо, приложено на л. 84 от делото,
на трето лице - „Чез Разпределение
България“ АД, обектът, имотът на ищеца, първо е бил прекъсван на 14.03.2007
г. През 2019 г. е установено нарастване
на показанията на СТИ. На 02.07.2020 г. е била извършена проверка на място на
обекта, електромерът е намерен с включено
електрозахранване, като показанията са били: дневна тарифа - 0005328 и
нощна тарифа – 0003263. Обектът е прекъснат на 03.08.2020 г. Следователно всички изброени фактури, издадени
за реална консумация, са преди да бъде прекъснато електрозахранването на
имота, сторено на 03.08.2020 г. Т.е. твърдението на ищцата, че от 2011 г. до
2020 г. няма ел. захранване в имота, е опровергано.
И на последно място, това, че във
фактурите е допусната техническа грешка и са записани имена на клиент Ц Т,
вместо Ц.Т.Н., не променя изводите за дължимост на вземанията по шестте
издадени фактури за реална консумация.
Във фактурите коректно е отразен
клиентският номер на потребителя, както и адресът на потребление и тези данни
съвпадат с данните, заявени в исковата
молба от самата ищцата – същата твърди наличието на облигационно
правоотношение с тези му параметри - имот на потребление, находящ се в , с
клиентски номер 300248202408 и дори представя доказателства за собственост
върху имота. Следователно ищцата
признава съществуването на облигационното правоотношение с ответника именно за този имот и за този
клиентски номер и задълженията по издаваните фактури се отнасят до нея като
съконтрагент, независимо от допуснатата техническа грешка.
Поради изложеното отрицателният установителен иск следва да бъде
уважен за сумата от 623,23 лева, като над този размер до претендирания размер
от 2229,31 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
Чрез процесуалния си представител
ищецът е поискал присъждане на разноски, като по правилото на чл.78, ал.1 ГПК
при този изход на спора му се дължат съобразно уважената част на иска. Ищецът е
внесъл държавна такса в размер на 89,20 лева. На адв. П. ищцата не е заплатила
адв. възнаграждение, видно от представения ДПЗ. На адв. Г. е заплатено от
ищцата адв. възнаграждение в размер на 450,00 лв. Внесен е депозит за вещо лице
общо 185 лв. и 60 лв. депозит за
свидетели. Възражение за прекомерност на адв. възнаграждение е направено от
ответника в отговора на ИМ. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г.
за МРАВ при интерес от 1000 до 5000 лв. се дължи адв.възнаграждение: 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е.
386,05 лв. при материален интерес 2229,81 лв. Следователно адвокатското
възнаграждение, платено от ищцата, следва да бъде намалено до размера от 386,05
лв. Вземайки предвид така намаленото адв. възнаграждение, общо разноските на
ищеца се считат за 631,05 лв. От тях ответникът дължи на ищцата 28 % съобразно уважената част от иска, т.е.
176, 69 лева.
Разноски в полза на ответника
ищцата дължи съобразно отхвърлената част
от претенцията на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът е направил разноски в
размер на 185 лева за депозит за вещо лице. От тях ищцата дължи такива в размер
на 133,20 лева съобразно отхвърлената част от иска /72 %/. Юрисконсултското възнаграждение, претендирано
от ответника, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. С оглед многото на брой
съдебни заседания по делото – 7 на брой о.с.з., в които процесуалният
представител на ответника се е явил, следва
да се определи юрисконсултско възнаграждение в максималния размер от 360,00
лева, като след определянето му по НЗПП, следва да се присъди в тежест на
ищцата съобразно отхвърлената част на претенцията /72 %/, или 259,20 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Общо разноските, които ищцата следва да заплати на
ответника са 392, 40 лева, от които 133,20 лева за депозит за вещо лице и
259,20 лв. за юр.възнаграждение.
След извършена компенсация на
разноските ищцата следва да заплати на ответника разноски от 215,71 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че
Ц.Т.Н., с
ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:, представлявано от Карел Карл, Л.В. и Д.С.,
вземане от 623,23 лева /шестстотин двадесет и три лева и двадесет и три стотинки/
по фактура № **********/16.01.2018 г., съставляващо задължение за клиентски номер № 300248202408, с адрес на потребление:, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над 623,23 лева /шестстотин двадесет и три лева и двадесет и три стотинки/
до предявения размер от 2229,31 лв. /две
хиляди двеста двадесет и девет лева и тридесет и една стотинки/ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Ц.Т.Н., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: представлявано от Карел Карл, Л.В. и Д.С., разноски по компенсация в размер на 215,71 лв. /двеста
и петнадесет лева и седемдесет и една стотинки/.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: