Решение по дело №529/2020 на Административен съд - Стара Загора

 

                Р Е Ш Е Н И Е   № 489   

                

                     10.12.2020 г., гр. Стара Загора

 

           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд - Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Минка Петкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №529 по описа на съда за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д.А.А. с посочен адрес *** Даскалови против ЗПАМ №20-0329-000043/16.06.2020г. на впд Началник РУ Раковски към ОДМВР Пловдив.

            Жалбоподателката твърди, че на основание АУАН сер. АА №036824 /без дата/ административният орган издал ЗПАМ на осн. чл.171, т.2а, б. А от ЗДвП. Тя не била съгласна с тази заповед, тъй като мярката била незаконосъобразна, неоснователна и необосновано наложена, както и били допуснати съществени процесуални нарушения.

            Твърди се, че заповедта била издадена на различни основания и не ставало ясно за кое точно от посочените в закона предложения се издавала и това е правело неясна. На второ място се мотивира, че не ставало ясно от описателната част на заповедта, към коя категория спадало управляваното от водача МПС е каква категория за правоуправление била необходима. Това било задължително предвид преценката на административно-наказващия орган /АНО/ дали водачът на товарния автомобил извършил вмененото му административно нарушение.

            На трето място се сочи, че заповедта била издадена при неустановена фактическа обстановка, липса на материално-правни предпоставки за издаването й, недоказано основание за прилагането на мярката, съществено нарушение на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон и неговите цели. Не била налице хипотезата на материално правната норма, с оглед на което незаконосъобразно било и прилагането на последиците, свързани в нея. Съгласно чл.170, ал.1 от АПК в тежест на органа било да установи реализацията на фактическия състав, въз основа на който било отчетено нарушение и била наложена ПАМ. Не бил изследван въпросът относно знанието на собственика на ППС относно управлението на същото от неправоспособен водач, същият бил в трудово-правни връзки, но назначен като общ работник и в неговите задължения не попадало управлението на МПС, собственост на работодателя. Налице било едно бланкетно произнасяне, без каквито и да било мотиви, което  правело атакуваната заповед незаканосъобразна и неотговаряща на целите на закона за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

            На следващо място се мотивира довод, че заповедта била вътрешно протеворечива между диспозитив и императив.  АНО допуснал предварително изпълнение на въпросната ПАМ от момент предшестващ издаването и в нарушение на чл.60, ал.1 от АПК. В нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК в акта не били изложени конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна възприетото административно решение, като посоченото фактическо основание за издаване на заповедта не било достатъчно за приемане на извод за спазване на формалните изисквания на закона за прилагане на мярката. АНО не бил изложил мотиви и относно наложения максимален срок от една година.

На последно място се сочи, че не било ясно дали конкретният издател, като временно изпълняващ длъжността Началник РУ дали притежавал съотв. компетентност за издаване на процесната заповед.

Жалбоподателката, редовно и своевременно призована в съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Не ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът – впд Началник РУ Раковски при ОД на МВР – Пловдив, редовно призован в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли и да се потвърди заповедта, като валидно издадена, при липса на процесуални нарушения и вътрешни противоречия, съдържа мотиви и описаната в нея фактическа обстановка отговаря на обективната действителност и не на последно място била съобразена с целта на закона – пресичане и предотвратяване на често извършвани нарушение на ЗДвП на територията на управелението.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.06.2020г. против П.Е.И. от с. Опълченец, обл. Стара Загора бил съставен АУАН №607 /бл. №036824/ от мл. експерт в РУ – Раковски при ОДМВР Пловдив, за това, че на 12.06.2020г. около 14,20 часа на път III-565 И. управлявал товарен автомобил Ивеко ДКН ****, собственост на Д.А.А., като нарушителят управлявал без да  притежава СУМПС, установено от направена справка при ОДЧ РУ Раковски. Въз основа на акта били иззети СУМПС ****и два броя регистрационни табели. На 03.07.2020г. въз основа на този АУАН било издадено е НП № 20-0329-000578.

На 16.06.2020г. била издадена и процесната ЗПАМ, за това, че на 12.06.2020г. около 14,20 часа на път III-565 бил спрян за проверка товарен автомобил Ивеко ДКН ****, собственост на Д.А.А., управляван от П.Е.И., от с. Опълченец ,който бил неправоспособен водач. Заповедта била връчена на Д.А. на 14.08.2020г.

Допълнително се представят : заповед №317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР Пловдив /л.23/; удостоверително писмо /л.33/ и справка за нарушител водач.

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в установения за това преклузивен 14-дневен срок /заповедта съобщена на 14.08.2020г., жалбата е подадена пред съда на 27.08.2020г./, пред местно компетентния административен съд, липсват други основания по смисъла на чл.159 от АПК.

Разгледана по съществото си, Съдът я намира за неоснователна.

На основание чл.168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществява цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения административен акт, която съдържа писмени доказателства за компетентност на ответния административен орган – заповед №317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР -Пловдив за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата, вкл. и на осн. чл.171, т2а, /л. 23/, като под т. 2 от нея за такива се определят и началниците на РУ на МВР. Конкретната заповед е издадена от лице, което изпълнява въпросната длъжност – Началник РУ на МВР, поради което се следва извод за валидност на административния акт, тъй като ответникът удостоверява, че притежава по делегация компетентност да налага ПАМ, доколкото и самият закон допуска такова делегиране по арг. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата норма, което да е установено с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази, описана в АУАН, лежи изцяло върху жалбоподателя.

Реално спор относно релевантната за спора фактическата обстановка по извършване на административно нарушение на ЗДвП не съществува. Налице е едно твърдението за незнание от жалбоподателката, в качеството й на собственик на МПС, че И. управлява МПС без нейно знание и разпореждате и че същата не знае, че лицето не е правоспособен водач. Съдът намира този довод за неоснователен и напълно недоказан. Изрично се указа на оспорващата страна, че  следва да приложи съотв. доказателства относно наличие на трудово-правна връзка между нея, в качеството й на работодател и водачът И., но такива липсват по делото. Поради което, Съдът приема фактическия извод, че оспорващата знае за липсата на правоспособност у И. да бъде водач на МПС и съзнателно допуска той да управлява собствения й товарен автомобил. Това обосновава извод за безспорна установеност на релевираните кокретни факти от обективната действителност в процесната заповед, при наличието на които органът приема, че се следва издаване на заповед от категорията на процесната. Нещо повече, по делото са налични не оборени данни, че на А. И. не е издавано българско СУМПС и към 16.06.2020г. същият не е правоспособен водач на МПС от съотв. категория Няма данни И. да притежава чуждо СУМПС. Т.е. лицето действително е неправоспособен водач по см. на ЗДвП.

Не се приемат за основателни доводите за нарушение на чл.59 от АПК и вътрешна противоречивост на императив и диспозитив в заповедта. Актът съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, фактически е мотивиран, чрез ясно и точно посочване на конкретни обстоятелства от обективната действиетелност, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС, чужда собственост от страна на А. И., без същият да има придобита по надлежен ред правоспособност за водач на МПС. Ето защо пред съда не се установява да има допуснати съществени нарушения на общи и специални процесуални правила, нито на изискването за форма и съдържание на акт.

Разгледана заповедта с оглед съответствието й с материалния закон и неговата цел, Съдът намира следното:

В чл. 171, т.2а, б. "А" от ЗДвП, ПАМ - ”прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /се налага/ на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

За да се наложи въпросната ПАМ е достатъчно да е налице и само една от посочените в нормата хипотези. Обективно даденото описание  в заповедта, което изцяло кореспондира на това в АУАН от 12.06.2020г., сочи на хипотезата на предоставено от собственик МПС на трето лице, което не е правоспособен водач. Процесната ПАМ има временен характер, като срокът й на действие е ограничен от законодателя в рамките от 6 месеца до една година, като при установяване на предпоставките, органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде административния акт, който е процесен. Фактическо основание за прилагане на разглежданата ПАМ в оспорената заповед се съдържа както в даденото в нея описание,  така и се съдържа в посочената правна разпоредба.

В хода на съдебното производство оспорващата не оповергадва истинността на събраните по административната преписка доказателства, а от там и съдържащите с в тях данни. Съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, тези доказателства имат определената им от закона доказателствена сила в настоящия процес и Съдът ги цени, защото са безспорни, а следващите се от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не се опровергават.

Следва да се подчертае, че не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото в АУАН, като извършено административно нарушение, по аргумент от чл. 17, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ГПК, а само валидността на този акт. На основание посоченото, следва че конкретно съставения АУАН е валидно доказателство, с обвързваща Съда удостоверителна сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на посочените в него факти от обективна страна. При установената от административния орган фактическа обстановка чрез редовно съставения АУАН, налагането на ПАМ е задължително. Срокът на действие на тази мярка е в рамаките на 6 месеца до една година, като конкретно определения от административния орган е в максималния законов срок от една година, но Съдът приема, че това е изцяло  съобразено с  конкретните факти на управление на чуждо МПС от лице, което изначално не притежава правото за управлява МПС, т.е. никога не е придобивал това право. Ето защо няма нарушение на тази плоскост и възраженията се приемат за неоснователни.

Всички доводи, с които се претендира незаконосъобразност на АУАН не намират приложимост в това производство, чийто предмет е конкретен индивидуален административен акт и се развива по правилата на АПК, не по правилата на ЗАНН.

 На последно място Съдът намира заповедта и за съответна на законово прокламираната цел, тъй като с налагането на конкретната ПАМ се цели преустановяването на противозаконните действия от страна на неправоспособния водач и недопускане извършване на други нарушения на ЗДвП.

Въз основа на изложеното по-горе, Съдът намира за установено фактическото и материално-правно основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – управление на чуждо МПС от неправоспособен водач, което е установено по надлежен ред, и обстоятелствата по извършването му не се опровергават от събраните по делото писмени доказателства. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на общи и специални административно-производствени правила по издаването й, в съответствие са приложения материален закон и неговата цел. Ето защо, същата е законосъобразна по см. на чл.146, т. 1 - 5 от АПК и не се установяват основания за отмяната й. Жалбата е неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд, гр. Стара Загора,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.А. *** Даскалови против ЗПАМ №20-0329-000043/16.06.2020г. на впд Началник РУ Раковски към ОДМВР Пловдив, с която й е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. ”а” от  Закона за движение по пътищата.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

 

 

 

Административен съдия :