ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 392
гр. П., 16.07.2019 г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в закрито
заседание, в следния състав:
Председател: Венцислав Маратилов
Членове:
1.
Десислава Ралинова
2. Ели Каменова
Като разгледа докладваното от мл. съдия Каменова въззивно ч. гр. д. № 413 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Образувано е по подадена въззивна частна жалба с вх.
№ 9729 от 16.04.2019 г. от М.П.К., ЕГН: **********, чрез адвокат Е.Л., против определение № 1028 от 01.04.2019 г. на Пазарджишки районен съд по гр. д. № 4231/2018 г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото,
образувано по предявения от нея срещу Л.А.Б.,
Ц.Л.Б. и „Банка ДСК“ ЕАД иск по чл.
440, ал.1 от ГПК, за приемане за установено между страните, че ответниците Л.А.Б.
и Ц.Л.Б. не са собственици на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ апартамент № 2 – мезонет с
обща площ от 146.68 кв.м., от които 72.52 кв.м., разположени на III етаж и 74.16 кв.м., разположени на IV етаж от четириетажна масивна сграда, находяща се в
гр. П., ул. ***, с идентификатор на апартамента № ***по
КККР, ведно с припадащите се общи части от сградата и правото
на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на трети етаж - ***, а под обекта
- ***, над обекта – няма, на четвърти етаж - ***, под обекта и над обекта –
няма.
Жалбоподателката
е навела оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като моли
за отмяната му и за връщане на делото на районния съд за продължаване на
производството по него. Изложила е съображения за допустимостта на иска по чл.
440 от ГПК предвид, че има качеството на трето лице на изпълнителното
производство и изпълнението е насочено срещу собствената й идеална част от
недвижим имот без същата да фигурира като длъжник в изпълнителния титул на
банката –взискател, нито да е трето лице дало своя вещ в ипотека по аргумент от
чл. 429, ал. 3 ГПК. Сочи, че съдът по свой почин е развил тезата за последиците
от неоспорване на сделката, с която е учредена договорна ипотека върху
процесния имот, от страна на ищцата, единствено въз основа на това, че ищцата
не е предявила искове по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.), респ. чл. 24, ал. 4 от СК.
Навежда доводи, че съдът прибързано е прекратил делото, защото не е съобразил,
че легитимиран да оспори по исков ред сделката, извършена от единия съпруг, е
само другият съпруг, като в случая поради прекратяване на брака с развод през
2007 г., ищцата е изгубила това си качество, като искът по чл. 24, ал. 4 от СК
не бил на разположение на съсобственика. На следващо място счита, че
първоинстанционният съд преждевременно се е десезирал от спора, тъй като с
молба с вх. № 7318/26.03.2019 г., ищцата чрез процесуалния си представител, е
направила възражение за нищожност на договора, с който е учредена ипотеката
върху процесния имот, на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 167, ал. 3 и чл.
166, ал. 1 от ЗЗД с аргумент, че ипотека може да се учреди само върху имот,
принадлежащ на лицето, което я учредява. Сочи, че тъй като ипотеката е учредена
само от единия от съпрузите, за имот който съставлява СИО, за частта,
принадлежаща на другия съпруг, е налице сделка, сключена от несобственик, което
е нарушение на забраната по чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. Сочи съдебна практика,
съгласно която съдът е длъжен да разгледа първо основанията за нищожност, след
което основанията за относителна недействителност. Излага доводи, че при
уважено възражение за нищожност, сделката за учредяване на договорна ипотека
няма да се счита за породила правно действие, поради което не би могла да й
бъде противопоставена. В заключение счита, че е налице интерес от иска, но
същият зависи от доказване на всички възражения, което не можело да се извърши
без делото да се разгледа. Моли за отмяна на определението и връщане на делото
с указания за разглеждане и решаване на спора по същество.
В
законоустановения срок ответникът " Банка ДСК" ЕАД е подал писмен
отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за отхвърлянето й по съображения
за правилността на обжалваното определение. Изложил е съображения по същество
за недопустимост на иска по чл. 440 от ГПК.
Ответниците Л.Б.
и Ц.Б. не са подали отговор на жалбата.
Исковото
производство пред Пазарджишки районен съд (гр. д. № 4231/2018 г.) е било образувано
по искане на ищцата М.П.К., ЕГН: **********, против ответниците Л.А.Б., ЕГН: *********
и Ц.Л.Б., ЕГН: ********** *** и против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 11, да се приеме
за установено между страните, че ответниците Л.А.Б. и Ц.Л.Б. не са собственици на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ апартамент № 2 – мезонет с
обща площ от 146.68 кв.м., от които 72.52 кв.м., разположени на III етаж и 74.16 кв.м., разположени на IV етаж от четириетажна масивна сграда, находяща се в
гр. П., ул. ***, с идентификатор на апартамента № ***по
КККР, ведно с припадащите се общи части от сградата и
правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на трети етаж - ***, а под
обекта - ***, над обекта – няма, на четвърти етаж - ***, под обекта и над
обекта – няма.
В исковата молба
са изложени твърдения, че ищцата и ответникът Л.Б. са придобили по време на
брака си в режим на СИО процесния апартамент, който след прекратяване на брака
помежду им с развод, е останал съсобствен между тях при равни квоти.
Впоследствие с договор за дарение ответникът Л.Б. прехвърлил на ответницата Ц.Б.
собствеността върху целия имот, като за 1/2 ид. част сделката била
непротивопоставима на ищцата. Твърди се, че в полза на третия ответник – „Банка
ДСК“ ЕАД има издаден изпълнителен лист за парично вземане против първия
ответник, като за събиране на вземането, ответникът е образувал изпълнително
дело № 201788404000011 по описа на ЧСИ Мария Ангелова, като е насочил
принудително изпълнение към целия имот, който е изнесен на публична продан.
Изложени са съображения, че изпълнителният лист няма сила срещу ищцата, която
претендира да е носител на правото на собственост върху ½ ид. част от
процесния имот, като принудителното изпълнение върху целия имот накърнява
правото й на собственост. Извежда правния си интерес с възможността успешното
провеждане на иска да доведе до прекратяване на изпълнението по отношение на
1/2 ид. част от недвижимия имот на основания чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.
В срока за
отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден отговор единствено от ответника
„Банка ДСК“ ЕАД, с който се оспорва допустимостта на иска, като се твърди, че
ищцата е солидарен длъжник по договор за кредит за довършителни работи на
недвижим имот от 18.07.2005 г., въз основа на който банката се е снабдила с
изпълнителен лист против Л.Б. и по повод на който е образувано изпълнително
дело за принудително събиране на вземането. Твърди се, че за обезпечаване на
договора за кредит в полза на „Банка ДСК“ ЕАД върху процесния имот е учредена
договорна ипотека от 18.07.2005 г.
По
първоинстанционното дело служебно е изискан и приложен препис от нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека от 18.07.2005 г., сключен между ответниците
„Банка ДСК“ ЕАД и Л. Б..
С допълнителна
молба с вх. № 7318 от 26.03.2019 г. ищцата е въвела възражение за нищожност на
договорната ипотека на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 167, ал. 2, 166,
ал. 1 и чл. 170 от ЗЗД. Изложени са съображения, че за учредяване на ипотека,
законодателят е придал изключително значение на участието на всички собственици
на вещта, което неучастието на ищцата в сделката, лично или чрез пълномощник, е
довело до нищожност на договора за ипотека. Сочи се, че съгласно чл. 170 от ЗЗД
за валидността на ипотеката е от съществено значение да не съществува съмнение
по отношение на собственика, поради което се счита, че ипотечната сделка не
обвързва ищцата, която е трето лице по смисъла на чл. 440, ал. 1 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд, за да се произнесе взе в предвид следното:
Частната жалба
е процесуално допустима,
като подадена в срок, от лице с правен
интерес от обжалване на прекратителното определение на районния съд, като неизгодно за него, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните
съображения:
За да прекрати
производството по предявения иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК, Пазарджишкият
районен съд е приел в обжалваното си определение № 1028 от 01.04.2019 г., че по
отношение на ищцата липсва правен интерес от завеждането на този иск. Съдът се
е аргументирал, че доколкото ищцата не е упражнила правото си по чл. 24, ал. 4 СК, респ. чл. 22, ал. 3 СК (отм.), което към настоящия момент е преклудирано,
учредената от бившия съпруг ипотека върху цялото жилище я обвързва така, все
едно е участвала при сключване на договора за учредяването й. Съдът е посочил,
че и при уважение на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК не би се стигнало до
прекратяване на изпълнителното производство по отношение на 1/2 ид. част,
собствеността върху която се претендира от ищцата, поради това, че целият имот
е ипотекиран и обезпечава вземането на банката - взискател. С тези мотиви
районният съд е приел, че за ищцата липсва правен интерес от иска по чл. 440 ГПК, поради което е заключил, че искът е недопустим.
Настоящият
състав намира, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 440 от ГПК, който по своята същност е установителен и за неговата допустимост е
необходимо наличието на правен интерес, който е обусловен от засягането на
твърдяното от третото лице право от предприетото принудително изпълнение. Когато
принудителното изпълнение не е приключило и с оглед на това може да бъде
прекратено, а ищецът твърди, че е насочено изпълнение срещу собствения му имот,
който не принадлежи към имуществото на длъжника, искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е
допустим. В този случай, за ищеца е налице правен интерес да препятства
изпълнението на парично притезание, независимо от основанието, поради което
вещта е станала обект на изпълнение. Първоинстанционният съд правилно е счел,
че по принцип за ищеца не е налице правен интерес от предявения иск, когато
дори и при уважаването му, желаната правна последица няма да настъпи.
Процесният имот
е изграден през 2005 г. по време на сключения между ищцата и първия ответник
граждански брак, същият е придобит от съпрузите в режим на СИО. През 2005 г.
ответникът Л.Б. е сключил с „Банка ДСК“ ЕАД договор за учредяване на ипотека
върху целия имот за обезпечаване на парично вземане по Договор за кредит за
довършителни работи на недвижим имот от 18.07.2005 г. Бракът между страните е
прекратен с решение на Районен съд – гр. П. от 08.10.2007 г., тоест преди
влизане в сила на СК от 2009 г., поради което приложение намират правилата на
отменения СК от 1985 г. и в частност разпоредбата на чл. 22, ал. 3, съгласно
която разпореждането с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено
от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от
узнаването той не го оспори по исков ред. През 2016 г. банката се е снабдила с
изпълнителен лист за вземането си по договора за кредит от 18.07.2005 г. и е
образувала изпълнително дело № 20178840400011 по описа на ЧСИ Мария Ангелова
срещу ответниците Л.Б. и Ц.Б., като е насочила изпълнението срещу ипотекирания
в нейна полза имот. От данните по делото може да се направи извод, че ищцата е
узнала за сделката по време на брака й с ответника Б., т.е. още към 18.07.2005
г., когато е сключен договорът за кредит – видно от т. 16 и т. 28 от договора
за кредит, също и при подписване на двете допълнителни споразумения към
договора за кредит – на 27.12.2005 г. – т. 25 и 20.01.2010 г. – т. 14. От
страна на ищцата не са ангажирани доказателства, че е упражнила правото си по
чл. 22, ал. 3 СК (отм.) в шестмесечния срок от узнаване за разпореждането, като
в същото време не може да бъде споделено възражението, че същата не е
легитимирана да оспори сделката с иска по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.), респ. чл.
24, ал. 4 от СК, поради прекратяването на брака й с развод през 2007 г.,
доколкото още по време на брака й искът е бил на нейно разположение. Районният
съд правилно е достигнал до извода, че възможността на ищцата да оспори
сделката по исков ред е преклудирана, като ищцата е обвързана от правното й
действие ведно с всички законни последици
от това. В тази насока неоснователно се явява и възражението, релевирано с въззивната
частна жалба, че издаденият изпълнителен лист в полза на ответника „Банка ДСК“
няма сила спрямо ищцата. Въпреки, че същата няма качеството на длъжник в
изпълнителното производство, по отношение на нея изпълнителният лист има
действието по чл. 429, ал. 3 от ГПК – като трето лице, дало своя вещ в ипотека
за обезпечаване на дълга.
С уточняваща молба от 26.03.2019 г. въззивницата е
направила възражение за нищожност на договора за ипотека с твърдение, че същата
противоречи на закона, поради това, че е учредена само от единия съпруг, като
за частта на неучаствалия съпруг е налице сделка, сключена от несобственик. Тук
е мястото да се отбележи, че възражението за нищожност е такова, което следва
да се разгледа при решаване на спора по същество и то след като съдът е извършил
проверка на исковата молба и е приел, че не са налице основанията по чл. 130 от ГПК. Възражението е относимо към основателността на иска, а не към неговата
допустимост, като няма как проверката за допустимост на иска да е обусловена и
да се предхожда от произнасянето по възражение, което следва да бъде разгледано
по същество на спора. Не може да се говори и за прибързано прекратяване на
делото, доколкото съгласно разясненията, дадени с ТР № 8/2012 г.
на ВКС, съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му
и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът следва да прекрати
производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията.
Настоящият въззивен състав намира, че
посочената във въззивната жалба съдебна практика е неотносима към конкретния
спор, доколкото в цитираните решения е посочена поредността, по която съдът
следва да разгледа предявени с исковата молба евентуално съединени искове за
недействителност на сделка, каквито в настоящия случай не са предявени.
Предвид
всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че тъй като ищцата е
обвързана от учредената от бившия й съпруг ипотека върху имота, дори и с
уважаване на предявения иск по чл. 440 от ГПК, същата няма да постигне целения
резултат и да осуети изпълнението върху своята 1/2 идеална част от имота,
поради което не разполага с правен интерес от предявяването му. Искът по чл.
440 от ГПК е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено. До
същият извод е достигнал и Пазарджишкият районен съд в обжалваното определение,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1028 от 01.04.2019 г. на Пазарджишки районен съд по гр. д. № 4231/2018 г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, с частна
касационна жалба при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: Членове: 1.
2.