Р Е Ш Е Н И Е №261850
28.06.2021 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 19970 по описа на същия съд за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Искова молба на „Н и Н Тивони Лимитед“ рег.
№ ***********, регистрирано със седалище и адрес на управление в гр. Йехуд
–Моносон, Израел, ул. Ремез № 33, ZIP код 5625214, представлявано от управителя И. Т, против „Тивони – здраве и красота„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 158 , представлявано от управителя
си Е. А., и с иск с правно основание в чл. 240 ал. 4 от Закона за задълженията
и договорите, във връзка с чл. 422 от ГПК.
Според изложеното, между страните имало устен
договор за заем без уговорен срок на връщане на заемните суми, сключен на
24.09.2007г.
С три преводни нареждания от дати
26.01.2017г., 28.02.2017г. 22.03.2017г., ищецът предоставил на ответника суми
съответно в размер от 5930 евро, 5500 евро и 1040 евро. Въпреки множество опити
за връчване на нарочна покана за връщане на заемните суми, такова не било
направено. Затова ищцовото дружество се снабдило със заповед за плащане по реда
на чл. 410 от ГПК, издадена по частното дело 17848 по опис на ПРС за
2017г. Длъжникът подал възражение по
реда на чл. 423 от ГПК , което било уважено от ОС Пловдив. Затова се иска от
съда да постанови решение , с което да признае за установено по отношение на
ответното дружество същестувването на вземане на ищеца за следните суми – общо
12 470 евро невърнати заемни суми. Претендира и разноските по спора.
Ответното дружество е оспорило иска, макар
да не сочи различни факти. Отрича
съществуването на договор, не била връчена покана за връщането на сумите.
Възразява, че е изтекла погасителната давност за вземането.
Вещото лице по проведената счетоводна
експретиза дава заключение , че получените суми са осчетоводени в
счетоводството на ответното дружество без първичен счетоводен документ , по
сметка № 499 – „други контрагенти“, в кратък срок след получаване.
Проведена е графологична експертиза, която
дава заключение, че подписите в документите, озаглавени „потвърждение „ не са
положени от управителя на ответното дружество Е. А..
Проведена е и техническа експертиза, която
дава заключение, че между страните има разменена електронна кореспонденция .
Иск с
правно основание в чл. 240 ал. 4 от Закона за задълженията и договорите , във връзка с 422 от ГПК.
Исковете са допустими. Има идентичност между
вземането , така , както е описано в заповедта за плащане, и това , предмет на
исковата молба , спазени са и сроковете по чл. 422 и 423 от ГПК.
По същество, съдът съобрази:
Договорът за заем, включително между
търговци, е реален – съществуването му се предпоставя от реалното предаване на
сумата пари. Форма не е необходима, договорите между търговците по принцип са
неформални ( чл. 293 от Търговския закон). Тоест, ищецът следва да докаже
реалното предаване на сумата пари между страните и покана до ответника да ги върне.
На листове 11-16 от делото има заверени от
страната копия от три различни броя „единичен клиентски кредитен превод„ , с
посочен в тях като изпращач ищеца и получател
- ответното дружество. Установява се от тях ,че на 26.01.2017г на
ответника са преведени 5930 евро; на 28.02.2017г – 5500 евро , и на
22.03.същата година – още 1040 евро. В
същите фигурира и изявление на изпращача, че парите са преведени за „изплащане
на акционерен заем„. На следващо място, според заключението на вещото лице по
проведената счетоводна експертиза, което съдът кредитира, получаването на
сумите е осчетоводено в счетоводството на ответното дружество. Горното е
достатъчно да се приеме, че парите са
получени по сметка на ответника и затова без значение за изхода на спора е кой
точно е подписал потвържденията за получен превод (макар това да не е Е. А., според съдебния графолог).
На следващо място трябва да се отбележи, че
ответникът не се е възползвал от правата си да възрази срещу преводите по
смисъла на чл. 292 от Търговския закон.
При липса на нарочно решение на общото
събрание по смисъла на чл. 134 ал. 1 от
Търговския закон, или изложени от страните твърдения в тази насока, няма как да
се приеме, че са платени допълнителни парични вноски по смисъла на тази
разпоредба (като се има предвид , че управителя на ищеца е съдружник в
ответното дружество). Ответникът не сочи различни факти, при което съдът приема съществуването на договор за заем между страните, а оттам – и
задължение за ответника да върне полученото, след покана.
Що се касае до поканата за връщане на
сумата, то разпитан е свидетел, собственикът на имота, в който се помещава
предприятието на ответника. Установява се от показанията му, че собственикът на
ищцовото дружество нееднократно е търсил ответника, за да връчи покана за
плащане, но ответникът не е бил намерен на адреса на работната си площадка ,
който е и адрес на управление на това дружество, вписан в търговския регистър.
Дори да приемем, че ищеца не може да установява чрез свидетелски показания
връчване на покана за връщане на заем,
вместо покана служи заповедта за плащане , за която ответното дружество е
узнало най – късно към дата 14.05.2018г.,
когато е и подало възражение по реда на чл. 423 против същата. Поканата
фигурира като приложение към исковата молба, препис от която е редовно връчена на длъжника и съдът не може
да отрече действието й да постави длъжника в забава.
Няма как да се сподели и възражението на
ответната страна за погасяване на вземанията по давност. Такава действително
тече, но от датата на поканата, тъй като в договора отсъства изначално уговорен
срок за връщане. Към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за плащане, не е изтекла дори кратката погасителна давност .
Исковете са основателни.
Разноските се присъждат в тежест на ответника,
по списък на л. 402 от делото. Предвид твърдяните факти, обема на събрания
доказателствен материал, множеството открити съдебни заседания, делото има
правна и фактическа сложност и възражение за прекомерност на хонорар на ищеца не може да бъде споделено.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на
„Тивони – здраве и красота„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 158 , представлявано от управителя
си Е. А., че в отношенията между страните , дължи на „Н и Н Тивони Лимитед“ рег. № ***********,
регистрирано със седалище и адрес на управление в гр. Йехуд –Моносон, Израел,
ул. Ремез № 33, ZIP код 5625214, представлявано от управителя И. Т., плащане на
следните суми – общо 24389.20 лева заемна сума по договор от 24.09.2007г. (от
които 11598.07 лева – получени на 26.01.2017г., 10757.07 лева- получени на
28.02.2017 и 2034.06 лева- получени на 22.03.2017г. ), за които суми е
издадена заповед за плащане № 10800 по частното дело 17848 по опис на ПРС за 2017г.
Осъжда „Тивони – здраве и красота„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 158, да заплати на „Н и Н Тивони
Лимитед“ рег. № ***********, регистрирано със седалище и адрес на управление в
гр. Йехуд –Моносон, Израел, ул. Ремез № 33, ZIP код 5625214, сумата от 4377.22
лева разноски по делата.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ