№ 3138
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507204 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Д. Д. срещу Решение № 20014606/18.02.2022 г.
по гр.д. № 33309/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав, допълнено с Определение
№ 20032629/28.04.2022 г., в частта, в която е осъден да заплаща на малолетното си дете Д.
Н.в Д., родено на 16 февруари 2010 г., месечна издръжка в увеличен размер за разликата над
200 лева до присъдените с атакувания съдебен акт 300 лева на основание чл.59, ал.9 вр.
чл.150 вр.чл.143, ал.2 СК и чл.146 СК. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност
на атакувания съдебен акт, доколкото увеличеният размер на издръжката не е съобразен с
възможностите му. Представени са писмени документи.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Д. П. Д. е подала отговор, с който оспорва
жалба, желае потвърждаване на първоинстанционния акт и претендира разноски.
В срока по чл.275, ал.1 ГПК е депозирана частна жалба от Н. Д. Д. срещу
Определение № 20032629/28.04.2022 г. по гр.д. № № 33309/2020 г. по описа на СРС, III ГО,
149-ти състав, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл.248 ГПК за изменение на
Решение №20014606/18.02.2022 г. в частта за разноските, инкорпорирана в молба вх. №
25024270/22.03.2022 г., наречена писмен отговор, и са присъдени разноски на въззваемата за
първата инстанция по иска за изменение на присъдената издръжка. Частният жалбоподател
намира постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно. Желае атакуваното
1
определение да бъде в цялост отменено.
Ответникът по жалбата Д. П. Д. в срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозирала отговор, с
който оспорва частната жалба. Желае потвърждаване на постановеното от
първоинстанционния съд определение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 20014606/18.02.2022 г. по гр.д. № 33309/2020 г. по описа на СРС, III
ГО, 149-ти състав, е изменен определеният с Решение № 144/06.12.2016 г. по гр.д. №
479/2016 г. по описа на Районен съд – Сливница режим на лични отношения на въззивника с
детето Д., по предявен от майката на същото Д. П. Д. иск с правно основание чл.59, ал.9
вр.чл.51, ал.4 СК, и е увеличен размерът на присъдената със същото решение месечна
издръжка на малолетното от 150 лева на 300 лева, считано от датата на предявяване на иска
(24.07.2020 г.), присъдена е и законната лихва за забава. Първоинстанционният съд е
отхвърлил иска за увеличаване на месечната издръжка на детето за разликата над сумата от
300 лева до претендираните 400 лева и е осъдил ответника да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 216 лева върху увеличението на издръжката.
С Определение № 20032629/28.04.2022 г., постановено по гр.д. № 33309/2020 г. по
описа на СРС, III ГО, 149-ти състав е оставена без разглеждане молбата на Н. Д. Д. по
чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението с присъждане на разноските в негова полза
съразмерно с отхвърлената част претенцията за увеличаване на издръжката и по искане на
Д. П. Д. е изменил решението, осъждайки по чл.78, ал.1 ГПК въззивника да заплати на
въззиваемата страна сумата от 180 лева, представляваща сторени в производството пред
СРС разноски съобразно уважената част на иска за изменение на издръжката на детето.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваните части са
неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може
да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите
на родителя му.
В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице
2
увеличение на нуждите на детето Д. от средства за съществуване, образование и социално-
културно развитие от времето, когато е определена месечната му издръжка от 150 лева
(06.12.2016 г.). През изминалия период малолетният е пораснал, с което дефинитивно са се
увеличили и неговите потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер. Към момента на определяне на издръжката детето е било на шест
навършени години, а към момента на постановяване на атакувания съдебен акт то е на
дванадесет години и е ученик в шести клас в 88 СУ „****“ и нуждите му са обичайни за
децата на неговата възраст. От изготвеното за нуждите на въззивното производство
социално проучване от АСП, Д „СП“ – Красно село по чл. 21, т. 15 във вр.с чл. 15, ал. 6
ЗЗДет се установява, че Д. посещава ежемесечно извънкласно спортни занимания и уроци
по математика, български език и английски език, необходими за добрата му подготовка за
предстоящото след седми клас външно оценяване. Правилно първоинстанционния съд е
отчел нарасналите нужди на детето за учебници, учебни помагала, дрехи и посещения на
извънкласни занимания. Тези нараснали нужди и установените за страната инфлационни
процеси (годишната инфлация за септември 2022 г. спрямо септември 2021 г. е 18.7%,
измерена с индекса на потребителските цени, съгласно публично достъпната информация на
електронна страница на Национален статистически институт https://www.nsi.bg/. Настъпили
са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези
изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен
извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства.
Доказва се в производството, че въззивникът няма незадоволени жилищни нужди, на
млада възраст е (съгласно Класификация на възрастовите групи според Световната здравна
организация), здрав и трудово ангажиран. От приетото от въззивния съд удостоверение изх.
№ 637/05.10.2022 г. на „ЕСО“ ЕАД се установява, че за периода месец 09.2021 г. – месец
08.2022 г. Д. е получавал среден нетен трудов доход в размер на 2 196,16 лева.
Действително, установява се в производството, че въззивникът има алиментни задължения
към две други деца, но с оглед получаваните доходи и липсата на доказателства за
изпитвани от бащата материални затруднения, то следва да се приеме, че същият разполага с
възможността без особени затруднения да отделя, над средствата за собствената си
издръжка и тази на останалите си две деца, сумата от 300 лева месечно за издръжката на
детето Д.. Появата на трето дете на въззивника не е основание първородното му такова да
понесе тежестта от издръжката на новия член на семейството. Следва да се посочи, че
бащата има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете.
Въззивникът може и трябва да ангажира цялата си деятелност за реализиране на
допълнителни доходи, които да му послужат, както за удовлетворяването на собствените му
екзистенциални нужди, така и за задоволяване на нарасналите потребности на детето му Д.
и тези на по – малките му деца.
Във въззивното производство е приета като доказателство служебна бележка за
доходите на майката Д. П. Д.. Видно от тази бележка, последната е получила в периода
3
месец 04.2022 г. – месец 09.2022 г. средно месечно нетно възнаграждение в размер на 264,65
лева. Не е спорно, че и майката има други две деца, но същата е и обременена с
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето Д.. Поради това
оправдано и законосъобразно е неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от
издръжката на подрастващия именно 300 лева, а въззиваемата страна – около 150 лева.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и
относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не
накърняват убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение, което
следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
Частната жалба срещу Определение № 20032629/28.04.2022 г., постановено по реда
на чл.248 ГПК, е подадена в срок, от страна с правен интерес и същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Искането на Д. за допълване на решението с присъждане на разноски в негова полза в
случай на уважаване на искането по чл.248 ГПК на ищеца в първоинстанционното
производство, е обективирано в становище, наречено писмен отговор, получило вх. №
25024270/22.03.2022 г. Видно от разписка към съобщение ИН: 23017826/21.02.2022 г.
частният жалбоподател е получил препис от Решение №20014606/18.02.2022 г. чрез
надлежно упълномощения му процесуален представител на 01.03.2022 г., поради което
правилно първоинстанционният съд е констатирал, че към датата на депозиране на
становището срокът по 248, ал.1 ГПК е бил вече изтекъл и законосъобразно е оставил
искането без разглеждане.
Молбата по чл.248 ГПК на Д. е депозирана срочно (преди датата на редовното
връчване на съдебното решение), изхожда от лице, своевременно представило списък по
чл.80 ГПК, поради което законосъобразно е приета от СРС за допустима. Правилно
първоинстанционният съд е отчел, че разноски се следват по правилото, разписано в
новелата на чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от претенцията за изменение на
издръжката и коректно е определил следващата се сума на въззиваемата, ищец в
първоинстанционното производство, определяйки дължимата част от възнаграждението в
минималния размер по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция (ДВ, бр. 68 от 2020 г.).
При този изход от спора разноски се следват на въззиваемата страна. Същата е
сторила разноски в размер на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 24.10.2022 г., служещ като разписка за заплащане
на сумата в брой. Възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК е основателно, доколкото
делото не се отличава с фактическа или правна сложност, по същото е проведено едно
открито съдебно заседание. Поради изложеното възнаграждението следва да бъде намалено
до минималния размер по чл.7, ал.1, т.6 от горецитираната наредба в приложимата редакция
на ДВ, бр. 68 от 2020 г.
4
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20014606/18.02.2022 г. по гр.д. № 33309/2020 г. по
описа на СРС, III ГО, 149-ти състав, допълнено с Определение № 20032629/28.04.2022 г. в
обжалваната част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20032629/28.04.2022 г., постановено по гр.д. №
33309/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на Д.
П. Д., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5