№ 38
гр. Стара Загора , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20205530103156 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че упражнил
предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на
заповед за изпълнение, като на 18.03.2020 г. депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. По
ч.гр.д. № 1210/2020 г. Районен съд - Стара Загора издал заповед за изпълнение за част от
сумите, претендирани със заявлението, като осъдил Д. А. А. да му заплати на следните
суми: 606,51 лева - главница; 161,39 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата
на главницата от 606,51 лева за периода от 26.05.2017 г. до 17.03.2020 г.; законна лихва за
забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
18.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. По отношение на неустойката в
размер на 716,73 лв., която била отхвърлена с разпореждане № 3624 от 13.04.2020 г. по
ч.гр.д. 1210/2020 г. по описа на PC Стара Загора, предявява осъдителен иск. Между „А1
България“ и Д. А. А. бил сключен договор с номер ********* от 31.08.2016 г. Договорът
бил с рамков характер и имал за предмет предоставянето на електронни съобщителни
услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и
продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти били предоставяни от
ищеца на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или
приложения към рамковия договор. С Приложение № 1 от 31.08.2016 г. А1 България
предоставил на ответника телевизионна абонаментна услуга с номер 201000439306.
Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер
1
на 15,99 лв. с ДДС (13,32 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1. Срокът за
ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтичал на
31.08.2018 г. Към тази телевизионна услуга била предоставена и екстра за допълнително
ползване чрез Допълнение към Приложение №1 от 01.09.2016 г. Избраната допълнително
екстра била “НВО GO” с месечна такса 3,99 лв. с ДДС (3,32 лв. без ДДС). Избраният срок за
ползване отново бил двугодишен. С Приложение № 1 от 12.09.2016 г. „А1 България“
предоставил на ответника пакетна абонаментна услуга с телефонен номер ********** и
номер на ТВ услугата от пакета 201000443920. Избраният от абоната тарифен план за пакета
бил с месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв. с ДДС 23,32 лв. без ДДС). Срокът за
ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтичал на
12.09.2018 г. С Приложение № 1 А1 България предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната
тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС
(16,66 лв. без ДДС). С Приложение № 1 от 04.01.2017 г. „А1 България“ предоставил на
ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********.
Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер
на 23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1. Срокът за
ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на
04.01.2019 г. С Договор за продажба на изплащане от 04.01.2017 г. „А1 България“ продал на
ответника продукт - Апарат Huawei Y5 II DS Black MAT 25 23м със сериен номер
862817039007509. Устройството било предоставено в пакет с горепосочената мобилна
услуга за SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 04.01.2017г. За
това обстоятелство свидетелствал чл. 3 от договора за продажба на изплащане, както и
приемо-предавателният протокол и гаранционната карта на устройството, където е посочен
телефонният номер на услугата и серийният номер на предоставеното устройство. Същият
бил сключен за срок от 23 месеца, като била уговорени една първоначална и 23 месечни
вноски, всяка в размер на 4,50 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора.
Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверявало с приемо-предавателен
протокол към договора. Освен това всички останали услуги, използвани от абоната извън
избраните тарифни планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения,
използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други
подобни), се таксували съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и
Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на „А1 България“. За неуредените в
индивидуалните договори въпроси следвало да се прилагат Общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. Те имали
задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало чрез подписа им под договорите за
услуги, съгласно чл. 6 от общите условия. На основание сключените договори и във връзка с
предоставяните услуги и продукти на изплащане „А1 България“ издавал ежемесечни
фактури. Съгласно чл. 26.4 от общите условия заплащането на услугите и продуктите се
извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Във
2
фактурите били отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни
услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка
една фактура било отразено подробно потреблението на абоната за съответния период - в
това число абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени
съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга,
използван интернет, телевизионни програми и пр. Съгласно чл. 26.5 от общите условия
мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една
фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането било
ликвидно, а след изтичането му ставало изискуемо. В настоящия случай от страна на
ответника Д. А. А. били налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените
договори в общ размер на 606,51 лв., представляваща главница, разпределена както следва:
Незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени
фактури за периода от 10.05.2017 г. до 13.11.2017 г., в общ размер на 521,01 лв., съответно:
фактура №*********/10.05.2017; фактура №*********/12.05.2017; фактура
№*********/12.05.2017; фактура №*********/09.06.2017; фактура №*********/12.06.2017;
фактура №*********/12.06.2017; фактура №*********/11.07.2017; фактура
№*********/12.07.2017; фактура №*********/12.07.2017; фактура №*********/10.08.2017;
фактура №*********/11.08.2017; фактура №*********/11.08.2017; фактура
№*********/11.09.2017; фактура №*********/12.09.2017; фактура №*********/12.09.2017;
фактура №*********/10.10.2017; фактура №*********/12.10.2017; фактура
№*********/12.10.2017; фактура №*********/13.11.2017. Незаплатени суми за месечни
вноски за предоставени продукти на изплащане, за които били издадени фактури за периода
от 12.05.2017 г. до 13.11.2017 г., в общ размер на 85,50 лв., съответно: фактура
№*********/12.05.2017; фактура №*********/12.06.2017; фактура №*********/12.07.2017;
фактура №*********/11.08.2017; фактура №*********/12.09.2017; фактура
№*********/12.10.2017; фактура №*********/13.11.2017г. По отношение на договорите за
продажба на изплащане следвало да се има предвид, че същите се прекратявали при
неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача -
чл. 12.3 от договора. При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски,
дължими до края на срока по съответния договор, ставали предсрочно изискуеми. Договорът
се считал за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея,
съдържаща оставащите месечни вноски, следвало да бъде заплатена по общия ред в 15-
дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не засягало задължението на
абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай това била
фактура № ********* от 13.11.2017 г., с която е прекратен договор за продажба на
изплащане от 04.01.2017 г., като същата включвала оставащите 13 месечни вноски по 4,50
лв. Поради неизпълнение на задълженията си в срок ответникът Д. А. А. дължал на „А1
България“ и обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Това му
давало право да иска обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от
датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.03.2016 г. Лихвата за
3
този период възлизала в общ размер на 161,39 лв. Нещо повече, издадените от ищеца
гореописани фактури относно задълженията на ответника за процесния период не били
оспорени в дадения срок, съгласно чл. 26.6 от общите условия. Гореизложеното по
презумпция водело до извода, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си,
произтичащи от сключените между страните договори, поради което възниквало и
задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане. При неплащане на дължимите суми по
фактурите след изтичане на срока им за плащане договорът се считал за едностранно
прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която е забавено
плащането. Съгласно чл. 54.12 от общите условия договорът по отношение на конкретна
услуга на потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на „А1 България“, в
случай че забавата за плащането на дължимите за нея суми е продължила повече от 124
дена. На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради
виновното неизпълнение от страна на ответника била начислена неустойка в общ размер на
716,73 лв. Видно от договорените между страните условия за описаните по-горе електронни
съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за услуги бъдел прекратен по инициатива
или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент,
абонатът дължал на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без
отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане на съответния срок за
ползване. Когато абонатът бил физическо лице, както в настоящия случай, максималният
размер на неустойката за предсрочно прекратяване не можел да бъде по-голям от сбора на
три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка и без ДДС. Тази
клауза била въведена в изпълнение и при съобразяване на съдебната спогодба, подписана
между Комисията за защита на потребителите и Мобилтел ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по
описа на Софийски градски съд, документирана в протокол от 21.04.2016 г. В т. 1 от същата
се посочвали правилата за изчисляване на неустойката, като било уговорено в т. 2 тези
правила да се въведат в договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги от
01.07.2016 г. При прекратяването на договор по отношение на конкретна услуга „А1
България“ счетоводно завеждал сметка за неустойка, ако такава следва да се дължи с оглед
условията в индивидуалния договор. Сумата по съответната сметка представлявала размера
на начислената неустойка за конкретната услуга. Датата на сметката кореспондирала с
датата на прекратяване на договора по отношение на услугата. Освен това при предсрочно
прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги по вина на абоната, се дължало
и възстановяване на стойността на отстъпката от пазарната цена на крайното устройство
(закупено изцяло или предоставено на изплащане), предоставено в пакет с прекратения
договор. При предоставянето на услугите цифрова телевизия, интернет или домашен
телефон мобилният оператор предоставял на потребителя и техническо оборудване за
временно ползване (медиен център - цифров модем и/или рутер, смарт карта, фиксирано
телефонно устройство и други подобни). При прекратяването на договора по отношение на
услугата абонатът бил длъжен да върне оборудването на оператора в пълна комплектност и
4
изправност. В противен случай последният дължал неустойка за невърнато оборудване в
размер на стойността на оборудването, съгласно ценоразписа на мобилния оператор. С
оглед изложеното, във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори
за електронни съобщителни услуги, претендира неустойка за предсрочно прекратяване,
която възлиза в размер на 286,27 лв., разпределена както следва: 21,00 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга, предоставена в пакет
с телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 12.09.2016 г.
Сумата на неустойката представлявала сбор на 3 месечни такси от по 7,00 лв. За
неустойката била издадена сметка № ********* от 13.10.2017 г.; 48,96 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на договор за телевизионна услуга с номер
201000443920, предоставена в пакет съгласно чл.6.3.1. от Приложение № 1 от 12.09.2016 г.
Сумата на неустойката представлявала сбор на 3 месечни такси от по 16,32 лв. За
неустойката била издадена сметка № ********* от 13.10.2017 г.; 59,97 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 04.01.2017 г. Сумата
на неустойката представлявал сбор на 3 месечни такси от по 19,99 лв. За неустойката била
издадена сметка № ********* от 15.10.2017г.; 39,96 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване по отношение на договор за телевизионна услуга за SIM карта с номер
201000439306, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 31.08.2016 г. Сумата на неустойката
представлявала сбор на 3 месечни такси от по 13,32 лв. За неустойката била издадена сметка
№ ********* от 15.10.2017г.; 49,98 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по
отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********.
Сумата на неустойката представлявала сборът на 3 месечни такси от по 16,66 лв. За
неустойката била издадена сметка № ********* от 15.10.2017 г. По отношение на
активираните допълнително екстри към конкретните телефонни номера се прилагали
общите правила за изчисляване на неустойката. В тези случаи размерът на неустойката за
предоставяната екстра се определял на база всички месечни абонаментни такси (без ДДС),
дължими от датата на прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за неустойка)
до изтичане на определения срок на ползване на услугата. Във връзка с изложеното била
начислена неустойка за оставащите месечни такси на допълнителни екстри при предсрочно
прекратен договор, както следва: 33,20 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по
отношение на екстра “НВО GO” към ТВ услуга 201000439306. Сумата на неустойката
представлявала сбор на 10 месечни такси от по 3,32 лв. За неустойката била издадена сметка
№ ********* от 13.10.2017г.; 33,20 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по
отношение на екстра “3000 MB трафик на данни за мобилен интернет на максимална
скорост в мрежата на Мобилтел” към услугите за тел. номер **********. Сумата на
неустойката представлявала сбор на 10 месечни такси от по 3,32 лв. За неустойката била
издадена сметка № ********* от 15.10.2017 г. Във връзка с предсрочното прекратяване на
описаните по-горе договори за електронни съобщителни услуги претендира и неустойка за
възстановяване на стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните устройства
(закупени изцяло или предоставени на изплащане), както и стойността на невърнатото
5
техническо оборудване, предоставено за временно ползване, която неустойка възлиза в
размер на 430,46 лв., разпределена както следва: 90,46 лв. - неустойка за възстановяване на
отстъпка от пазарната цена на крайно устройство Апарат Huawei Y5 II DS Black MAT 25
23м, предоставено с Договор за продажба на изплащане от 04.01.2017 г., в пакет с мобилна
услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Размерът на отстъпката бил предвиден
изрично в 6.3.1.от Приложение № 1. За неустойката била издадена сметка № ********* от
15.10.2017г.; 100,00 лв. - неустойка за възстановяване на стойността на невърнато
техническо оборудване Пакет Huawei B310s-22+Huawei FM Cext.an ползване 2г,
предоставено по договор за телевизионна услуга № 201000439306, съгласно чл. 6.3.4 от
Приложение № 1 от 31.08.2016 г. За неустойката била издадена сметка № ********* от
15.10.2017 г.; 100,00 лв. - неустойка за възстановяване на стойността на невърнато
техническо Оборудване Пакет Huawei B310s-22+Huawei FM Cext.an ползване 2г,
предоставено по договор за телевизионна услуга, предоставена в пакет с номер
20100443920, съгласно чл. 6.3.4 от Приложение № 1 от 12.09.2016 г. За неустойката била
издадена сметка № ********* от 13.10.2017 г.; 140,00 лв. - неустойка за възстановяване на
стойността на невърнато техническо оборудване за интернет услугата, предоставено по
договор за SIM карта с телефонен номер **********. За неустойката била издадена сметка
№ ********* от 13.10.2017г. Моли съда да признае за установено, че ответникът Д. А. А. му
дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение суми: сумата от
606,51 лева - главница; сумата от 161,39 лева - законна лихва за забава, изчислена върху
сумата на главницата от 606,51 лева за периода от 26.05.2017 г. до 17.03.2020 г.; законна
лихва от дата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 18.03.2020г. до окончателното
изплащане на задължението. Моли съда да осъди Д. А. А. да му заплати сумата от 716,73
лева – неустойка. Претендира за разноските по делото.
Ответникът Д. А. А. чрез назначения му особен представител – адв.Т.А., изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва изложените в исковата
молба обстоятелства и твърдения относно съществуването на претендиралите вземания.
Оспорва, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата 606,51 лв. - главница, законна лихва за
забава в размер на 161,39 лв., 716,73 лв. - неустойка ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, или обща сума в
размер на 1 484,63 лв. Възразява срещу основателността на облигационните претенции на
ищцовото дружество по главния иск и акцесорните искове. Съгласно чл.3.3 от процесния
договор № ********* от 31.08.2016г. между страните било уговорено, че промяна на
условията по договора се извършва с подписване на анекс или ново приложение.
Представени били от ищеца по настоящото гражданско дело приложения /споразумения,
анекси/ с различни дати. Представените няколко приложения /споразумения/ не
установявали кои от услугите са се прекратили автоматично поради подписани последващи
нови споразумения /приложения/, при договорени промени на условията по договора. Не
ставало ясно кое приложение е запазило действието си и кое приложение се е дерогирало от
последващо. Липсвала изрична клауза относно действието на приложенията при
подновяването на условията на услугата с ново приложение с нова дата. Съгласно чл. 147,
ал.1 и ал.2 от ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябвало да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин. При съмнение относно смисъла на определено
условие то се тълкувало по благоприятен за потребителя начин. Предметът и срокът на
6
ползване на предоставените от ищеца услуги били спорни при наличието на споразумения
/приложения/, които са се прекратявали в срока на ползване на услугата от други по- нови
споразумения /приложения/. Оспорва обстоятелството, че ищцовото дружество е имало
валидни договорни отношения с ответника и че е предоставяло всички услуги, за които са
представени приложения към договора предвид договорената между страните възможност за
последваща промяна на условията с подписване на ново приложение дори в срока на
ползване на услугата, предвид правото на абоната едностранно да прекрати договора с
едномесечно писмено предизвестие на основание чл.52 от Общите условия и/или правото
му на основание чл. 134 ал.1 от Закона за електронните съобщения да подаде заявление за
пренос на номера към друг мобилен оператор, което също е причина за прекратяване на
договора. Оспорва съществуването на договорни отношения между страните за посочените в
исковата молба услуги. Оспорва доказателствената сила на представените фактури и сметки.
Прави възражение за погасяване на вземанията по договора поради плащане, в случай че се
установи в хода на съдебното дирене, че ответникът е платил претендиралата парична сума
изцяло или частично. Представеният по настоящото гражданско дело договор № *********
бил рамков. Съгласно разпоредбите на чл. 147а, ал.1 до ал.5 от Закона за защита на
потребителите при сключване на договор при общи условия с потребител, общите условия
обвързвали потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях.
Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверявало с неговия подпис.
Търговецът или упълномощен негов представител бил длъжен да предаде подписан от него
екземпляр от общите условия на потребителя. Тежестта на доказване на изразеното от
потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се
носило от търговеца. Съгласно чл.147а, ал.5 от ЗЗП клаузата за съгласие с общите условия
на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните
договори, не било доказателство за действителното приемане на общите условия и
получаване на екземпляр от потребителя. Оспорва предявения осъдителен иск за неустойка
по основание и размер. Претендиралите вземания за неустойка за абонат - физическо лице,
конкретизирани в т.7 от Исковата молба, в общ размер на 716,73 лв. били недължими поради
нищожност на клаузата от договора, която я урежда. Прави възражение за нищожност на
клаузата за неустойка в процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД -
нищожност поради противоречие с добрите нрави. Моли съда да отхвърли осъдителния иск
за неустойка на същото основание, евентуално да го отхвърли на други основания -
нищожност на основание чл. 26, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, поради противоречие със закона -
чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /неравноправна клауза/ или поради ненадлежно прекратяване на
процесния договор. Оспорва надлежното прекратяване на процесния договор, ако такъв е
съществувал към датата на едностранното му прекратяване от ищеца. Това прекратяване се
подчинявало на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която отговаря длъжникът, включително неплащането
на възникнали задължения през предварително определен срок в договора, било основание
за развалянето му според чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесните договори
били сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването им също следвало да са в
такава форма и с тях следвало да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се
установявало ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал
достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договора
суми. За да обоснове правото си на неустойка, ищецът се позовавал на клауза чл. 54.12 от
Общите условия, даваща му право едностранно да прекрати процесния договор за мобилни
услуги. Липсата на надлежно прекратяване на договорите препятствало пораждането на
вземането за неустойка в полза на ищеца в хипотезата на прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на абоната или по негова инициатива преди изтичане срока на
договора. Ищцовата претенция по чл. 92, ал. 1 ЗЗД била неоснователна също и поради
гореизложения аргумент. Съответно неоснователна се явявала и акцесорната претенция за
7
законна лихва. неоснователни. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК и осъдителния иск по чл.92 от ЗЗД
като недоказани и неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1210/2020 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
512/13.04.2020 г. за сумата 606,51 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение
по договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане № ********* от
2016 г., със 161,39 лева лихва за забава за периода от 26.05.2017 г. до 17.03.2020 г. и законна
лихва от 18.03.2020 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението
е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на
установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
По делото е представен договор № ********* от 31.08.2016 г., по силата на който
„Мобилтел" ЕАД /предишно наименование на дружеството ищец/ се е задължило да
предоставя на ответника електронни съобщителни услуги, фиксиран интернет и цифрова
телевизия. Конкретното съдържание на правата и задълженията на страните по
правоотношението е определено с няколоко приложения към договора от 31.08.2016 г. както
следва: Приложение № 1 от 31.08.2016 г., Приложение № 1 от 12.09.2016 г. и Приложение №
1 от 04.01.2017 г.
С Приложение № 1 от 31.08.2016 г. ищецът е предоставил на ответника телевизионна
абонаментна услуга с номер 201000439306, при тарифен план с месечна абонаментна такса в
размер на 15,99 лв. и срок от 24 месеца, изтичащ на 31.08.2018 г. С Допълнение към
Приложение №1 от 01.09.2016 г. на ответника е предоставен допълнителен ТВ пакет
“Екстра НВО” с месечна такса 3,99 лв. със срок за ползване от две години.
С Приложение № 1 от 12.09.2016 г. ищецът е предоставил на ответника пакетна
абонаментна услуга за телефонен номер ********** и номер на ТВ услугата от пакета
201000443920, с месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв. и срок от 24 месеца,
изтичащ на 12.09.2018 г.
С Приложение № 1 от 04.01.2017 г. ищецът е предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за телефонен номер **********, с месечна абонаментна такса в размер
на 23,99 лв. със срок от 24 месеца, изтичащ на 04.01.2019 г. С Допълнение към Приложение
№ 1 от 04.01.2017 г. на ответника е предоставен допълнителен пакет “3000 MB трафик на
8
данни за мобилен интернет на максимална скорост в мрежата на Мобилтел” с месечна такса
4,00 лв. със срок за ползване от две години
Освен това страните са сключили договор за продажба на изплащане от 04.01.2017 г.,
с който ищецът е продал на ответника апарат Huawei Y5 II DS Black MAT 25 23м със сериен
номер 862817039007509. Устройството е предоставено в пакет с мобилна услуга за
телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 04.01.2017г. Договорът е сключен за
срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в
размер на 4,50 лв.
По делото са представени и Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел"
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, които са приети от ответника при подписване на
договора за предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги.
Разпоредбата на чл.26.4 от Общите условия за взаимоотношенията на „Мобилтел”
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел”
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE предвижда, че заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на
фактурата не освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми.
Представени са издадени от ищеца по договорното правоотношение между страните
фактури за предоставени електронни съобщителни услуги, фиксиран интернет и цифрова
телевизия както следва: фактура №*********/10.05.2017 г. за сумата 37,85 лв.; фактура
№*********/12.05.2017 г. за сумата 55,98 лв.; фактура №*********/12.05.2017 г. за сумата
42,92 лв.; фактура №*********/09.06.2017 г. за сумата 33,86 лв.; фактура
№*********/12.06.2017 г. за сумата 33,10 лв.; фактура №*********/12.06.2017 г. за сумата
64,67 лв.; фактура №*********/11.07.2017 г. за сумата 27,98 лв.; фактура
№*********/12.07.2017 г. за сумата 36,17 лв.; фактура №*********/12.07.2017 г. за сумата
15,53 лв.; фактура №*********/10.08.2017 г. за сумата 27,98 лв.; фактура
№*********/11.08.2017 г. за сумата 35,17 лв.; фактура №*********/11.08.2017 г. за сумата
15,95 лв.; фактура №*********/11.09.2017 г. за сумата 27,98 лв.; фактура
№*********/12.09.2017 г. за сумата 35,17 лв.; фактура №*********/12.09.2017 г. за сумата
15,47 лв.; фактура №*********/10.10.2017 г. за сумата 5,41 лв.; фактура
№*********/12.10.2017 г. за сумата 6,80 лв.; фактура №*********/12.10.2017 г. за сумата
2,96 лв.; фактура №*********/13.11.2017 г. за сумата 0,06 лв. Задължения за месечни такси
по договора за продажба на изплащане са начислени по: фактура №*********/12.05.2017 г.
за сумата 4,50 лв.; фактура №*********/12.06.2017 г. за сумата 4,50 лв.; фактура
№*********/12.07.2017 г. за сумата 4,50 лв.; фактура №*********/11.08.2017 г. за сумата
4,50 лв.; фактура №*********/12.09.2017 г. за сумата 4,50 лв.; фактура
№*********/12.10.2017 г. за сумата 4,50 лв.; фактура №*********/13.11.2017 г. за сумата
58,50 лв.
9
Общият размер на дължимите суми за предоставени електронни съобщителни
услуги, фиксиран интернет и цифрова телевизия е 521,01 лв., а за изплащане на получения
апарат е 85,50 лв. По делото липсват доказателства за заплащане на посочените суми от
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът, като
взе предвид разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г.
за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забавата, намира за
доказан претендирания размер на лихвата за забава както следва: 140,62 лв. за периода
26.05.2017 г. – 17.03.2020 г. по договор № ********* от 31.08.2016 г. и 20,77лв. за периода
28.05.2017 г. – 17.03.2020 г. по договор за продажба на изплащане от 04.01.2017 г.
По тези съображения съдът намира, че предявеният установителен иск по чл.415,
ал.1, т.2 ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът е предявил осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги както следва: 21,00 лв.
- за услуга в пакет с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 12.09.2016 г., за
която е издадена сметка № ********* от 13.10.2017 г.; 48,96 лв. за услуга с номер
201000443920 по Приложение № 1 от 12.09.2016 г., за която е издадена сметка № *********
от 13.10.2017 г.; 59,97 лв. за услуга с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от
04.01.2017 г., за която е издадена сметка № ********* от 15.10.2017г.; 39,96 лв. за услуга с
номер 201000439306 по Приложение № 1 от 31.08.2016 г., за която е издадена сметка №
********* от 15.10.2017г.; 49,98 лв. за услуга с телефонен номер **********, за която е
издадена сметка № ********* от 15.10.2017 г. Последната сума се отнася до телефонен
номер, за който не са представени доказателства, че е принадлежал на ответника, липсва и
приложение за определяне вида на услугата, абонаментната такса и срока на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване
на размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното
неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна.
Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено
от неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението.
Съгласно чл. 54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел"
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE договорът по отношение на конкретна услуга на
потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на ищеца, в случай че забавата за
плащането на дължимите за суми е продължила повече от 124 дена. В случая този срок е
10
изтекъл и доколкото ответникът не е представил доказателства за плащане на задълженията
си по договора, следва да се приеме, че договорното правоотношение между страните е
прекратено.
Във връзка с възраженията на ответника за нищожност на неустойката следва да се
отбележи, че поначало клауза, предвиждаща, че в случай на предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок за ползване, е неравноправна, поради което и нищожна на основание
чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, във връзка с чл. 143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на
оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна
неравнопоставеност между страните по договора. В подобна хипотеза мобилният оператор
по прекратения договор би получил имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на
услугата по договора. Неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема от
КЗП за нарушение по чл. 68, ал.1 от ЗЗП и за нелоялна търговска практика. Налице е и
постигната по гр. дело № 12268/2014 г. по описа на Софийския градски съд спогодба между
КЗП и ищеца в настоящото производство според която, когато абонатът е физическо лице –
потребител по смисъла на ЗЗП, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. При тези
обстоятелства, за да бъде валидна неустоечната клауза, размерът на дължимата неустойка
следва да бъде ограничен до размера на три месечни вноски. В случая в т. 5.3.1 от
посочените по горе Приложения № 1 към процесния договор това е сторено, като
претенцията на ищеца е за неустойка в размер на три месечни вноски.
Изложеното налага извода за дължимост на претендираните от ищеца неустойки
както следва: 21,00 лв. - за услуга в пакет с телефонен номер ********** по Приложение №
1 от 12.09.2016 г., за която е издадена сметка № ********* от 13.10.2017 г.; 48,96 лв. за
услуга с номер 201000443920 по Приложение № 1 от 12.09.2016 г., за която е издадена
сметка № ********* от 13.10.2017 г.; 59,97 лв. за услуга с телефонен номер ********** по
Приложение № 1 от 04.01.2017 г., за която е издадена сметка № ********* от 15.10.2017г.;
39,96 лв. за услуга с номер 201000439306 по Приложение № 1 от 31.08.2016 г., за която е
издадена сметка № ********* от 15.10.2017г. Поради недоказаност следва да се приеме, че
не се дължи претендираната неустойка в размер 49,98 лв. за услуга с телефонен номер
**********, за която е издадена сметка № ********* от 15.10.2017 г.
Претендират се и следните неустойки за предсрочно прекратяване: 33,20 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на екстра “НВО GO” към ТВ услуга
201000439306, за която е издадена сметка № ********* от 13.10.2017г.; 33,20 лв. неустойка
11
за предсрочно прекратяване по отношение на екстра “3000 MB трафик на данни за мобилен
интернет на максимална скорост в мрежата на Мобилтел” към услугите за телефонен номер
**********, за която е издадена сметка № ********* от 15.10.2017 г. Дължимостта на
посочените неустойки се основава на чл.5.3.1 от Допълнение към Приложение №1 от
01.09.2016 г. и Допълнение към Приложение № 1 от 04.01.2017 г., но претендираният
размерът на неустойките /10 месечни такси по 3,32 лв./ не е съобразен с уговореното между
страните ограничение – когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси. Следователно размерът на дължимата неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на екстра “НВО GO” към ТВ услуга 201000439306 е
9,96 лв. /3 месечни такси по 3,32 лв./, а на неустойката за предсрочно прекратяване по
отношение на екстра “3000 MB трафик на данни за мобилен интернет на максимална
скорост в мрежата на Мобилтел” към услугите за телефонен номер ********** е 9,96 лв. /3
месечни такси по 3,32 лв./
Ищецът претендира и неустойка в размер на 90,46 лв. за възстановяване на отстъпка
от пазарната цена на крайно устройство Апарат Huawei Y5 II DS Black MAT 25 23м,
предоставено с договор за продажба на изплащане от 04.01.2017 г., в пакет с мобилна услуга
за SIM карта с телефонен номер **********, за която е издадена сметка № ********* от
15.10.2017г. Посочената неустойка е дължима на основание чл.6.3.1 от Приложение № 1 от
04.01.2017 г. , като по делото липсват доказателства за нейното заплащане от ответника.
Претендира се и неустойка в размер на стойността на невърнати след прекратяване
на договора на устройства за услугата фиксиран интернет и цифрова телевизия както следва:
100,00 лв. неустойка за възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване
Пакет Huawei B310s-22+Huawei FM Cext.an ползване 2г, предоставено по договор за
телевизионна услуга № 201000439306, съгласно чл. 6.3.4 от Приложение № 1 от 31.08.2016
г., за която е издадена сметка № ********* от 15.10.2017 г.; 100,00 лв. неустойка за
възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване пакет Huawei B310s-
22+Huawei FM Cext.an ползване 2г, предоставено по договор за телевизионна услуга,
предоставена в пакет с номер 20100443920, съгласно чл. 6.3.4 от Приложение № 1 от
12.09.2016 г., за която е издадена сметка № ********* от 13.10.2017 г.; 140,00 лв. неустойка
за възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване за интернет услугата,
предоставено по договор за SIM карта с телефонен номер **********, за която е издадена
сметка № ********* от 13.10.2017г. Заплащането на първите две неустойки е предвидено в
6.3.4 от Приложение № 1 от 31.08.2016 г. и Приложение № 1 от 12.09.2016 г. По делото са
представени приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на
устройствата от ответника, като няма данни последният да е върнал същите след
прекратяване на договорното правоотношение с ищеца, което налага извода за дължимост
на претендираната неустойка. От доказателствата по делото обаче не се установява
дължимост на претендираната неустойка в размер 140,00 лв., тъй като липсва приемо-
предавателен протокол за предадено на ответника конкретно оборудване, което да е
12
свързано с предоставяне на услуга по някое от приложенията към договор № ********* от
31.08.2016 г., които са предмет на настоящото производство.
По тези съображения съдът намира, че предявеният осъдителен иск по чл.415, ал.1,
т.3 ГПК е основателен и следва да бъде уважен до размера на 480,27 лева /189,81 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване и 290,46 лв. – неустойка за възстановяване на
отстъпка от пазарната цена на крайно устройство и неустойка за възстановяване стойността
на невърнато техническо оборудване/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване на иска – 20.08.2020 г., до окончателното и заплащане. В останалата част до
претендирания размер 716,73 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство, съобразно установената част от
вземането, в размер на 327,62 лв., представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски, съобразно уважената
част от предявените искове, в размер на 653,83 лв., представляващи държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. А. А. от гр.Стара Загора, ====
съществуването на вземането на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район Илинден,
ул.”Кукуш” 1, ЕИК *********, представлявано от Александър Димитров и Младен
Маркоски, за сумата 606,51 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по
договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане № ********* от
31.08.2016 г., със 161,39 лева лихва за забава за периода от 26.05.2017 г. до 17.03.2020 г. и
законна лихва от 18.03.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 38/03.01.2018 г. по ч. гр. д.№ 23/2018
г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Д. А. А. от гр.Стара Загора, ==== да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.
София, район Илинден, ул.”Кукуш” 1, ЕИК *********, представлявано от Александър
Димитров и Младен Маркоски, сумата 480,27 лева, представляваща неустойка по договор №
********* от 31.08.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка в останалата част до
претендирания размер 716,73 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. А. А. от гр.Стара Загора, ==== да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.
София, район Илинден, ул.”Кукуш” 1, ЕИК *********, сумата 327,62 лева, представляваща
разноски в заповедното производство и сумата 653,83 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
13
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14