П Р О Т О К О Л
262870/18.3.2021г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ОСМИ СЪСТАВ в публично съдебно
заседание, проведено на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка
Велчева сложи за разглеждане гражданско дело № 276 по описа за 2020 година, докладвано от
съдията.
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК, на именното повикване
в 09:36 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИЩЕЦЪТ:“П.К.Б.“ ЕООД, редовно уведомен, не изпраща процесуален
представител.
ОТВЕТНИКЪТ: К.Х.С.,
редовно уведомена, представлява се от адв.С.В., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
Съдът докладва постъпила
по делото молба на 16.03.2021 г. от „П.К.Б.“ ЕООД, чрез пълномощника – ю.к. Г.С.Г.,
в която моли делото да се гледа в негово отсъствие, поради обективна
невъзможност да се яви в съдебно заседание. Заявява, че поддържа изцяло
исковата молба, оспорва изцяло възраженията, изложени в отговора на исковата
молба. Изразява становище по съществото на делото. Моли, ако ССЕ не бъде
изготвена, да им бъде върнат внесеният депозит. Прилага списък с направените по
делото разноски.
АДВ.В.: Считам, че са налице процесуални пречки за
даване ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че производството по
делото е отложено за събиране на допуснати доказателства.
Съдът докладва постъпила
по делото молба от „П.К.Б.“ ЕООД, чрез ю.к.Н. М.Л., във връзка с протоколно
определение на съда от 17.02.2021 г. Поддържа предявения иск. Не отрича
наличието на постановено арбитражно решение между същите страни, но посочва, че
дружеството не се е снабдило с изпълнителен лист и предвид промените в
законовите разпоредби на ГПК, съгласно които арбитражните съдилища не могат да
гледат потребителски спорове, поради
което счита, че единствената възможност за търсенето на неизплатените суми по процесния договор е държавният съд.
АДВ.В.: Отново твърдя, че
за ищеца не е налице правен интерес да предяви
настоящата искова претенция. Налице е арбитражно решение по процесния спор и считам, че ако настоящият съд се произнесе
с решение, то ще бъде даден стабилитет на арбитражно решение. Ищецът е имал
възможност по процедурата на екзекватурата да се
снабди с изпълнителен лист по посоченото арбитражно решение по арбитражно дело №
5511, което представихме в предходно с.з. и във връзка с молбата, която са
депозирали и с която твърдят, че не са могли да се снабдят с изпълнителен лист,
Ви представям Изпълнителен лист, издаден по търговско дело № 6994/2015 г. по
описа на СГС. Въпреки че в изпълнителния лист е записано, че се издава по
арбитражно дело № 5507, то е констатирано от Софийски Апелативен съд, че този
изпълнителен лист касае арбитражно дело № 5511/2015 г., представям Ви
определение на Софийски Апелативен съд. В тази връзка считам, че е налице
предпоставка настоящото производство да бъде прекратено, поради наличие на
влязло в сила арбитражно решение и издаден изпълнителен лист във връзка с арбитражно
решение № 5511/2015 г., проведено по иск на „Профи
Кредит“ срещу тримата солидарни длъжници, визирани в
заповедното производство и претенцията по посоченото арбитражно дело е досежно потребителски кредит, който кореспондира с процесния, а именно - **********. С посочения изпълнителен
лист е образувано и изпълнително дело № 153/2016 г. на съдебен изпълнител
Неделчо Михов.
Моля
да ми присъдите направените по делото разноски. Правя възражение за
прекомерност.
Съдът намира за
допустими и относими представените в днешно съдебно
заседание от процесуалния представител на ответната страна писмени
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към
доказателствата заверени копия на Изпълнителен лист от 10.11.2015 г., издаден
от Търговско отделение на Софийски градски съд
по търг.д. № 6994/2015 г. и
Определение № 2997/26.08.2016 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. №
1504/2016 г.
СЪДЪТ, като прецени
изложеното от страните намира, че действително в настоящото производство
предявените искове се явяват недопустими. Съгласно чл. 41, ал. 3 от Закона за
международния търговски арбитраж с връчването на арбитражно решение на една от
страните то става задължително за тях – поражда правни последици, които се
състоят в сила на пресъдено нещо и в изпълнителна
сила на решението. Силата на пресъдено нещо на арбитражно решение има същото съдържание
като силата на пресъдено нещо на съдебното решение,
същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите
държавни органи като съдебното решение. В разглеждания случай между страните е
постановено арбитражно решение от 24.08.2015 г., касаещо същия договор за потребителски кредит №
********** от 14.04.2014 г., като грешно в решението е посочена датата
11.04.2014 г., тоест арбитражното производство е приключило с влязло в сила
решение и като окончателно такова същото слага край на спора по аргумент на чл.
38, ал. 4 от Закона за международния търговски арбитраж.
От
представените в днешно съдебно заседание доказателства, а именно Определение №
2997/26.08.2016 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 1504/2016 г. се установява, че процесното
арбитражно решение е било връчено на ищеца още преди промените в ГПК от 2017
г., издаден е и Изпълнителен лист по търг.дело
№ 6994/2015 г., в което е посочено, че същото е във връзка с решение №
5507/24.08.2015 г. по арб. дело № 5507/2015 г., но в
мотивите на определение №2997/26.08.2016 г. на Софийски Апелативен съд е констатирано,
че всъщност този изпълнителен лист е по молба за издаване на такъв въз основа
на решение по арбитражно дело № 5511/2015 г.
Действително
с влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК, ДВ, брой 8 /2017
г. и съгласно пар. 6, ал. 2 от ПЗР, производствата по неарбитрируеми потребителски спорове се прекратяват и по тях
може да бъде постановено арбитражно решение. Тази норма обаче е процесуална и
действа занапред, поради което съдът намира, че не може да засегне вече
постановено арбитражно решение, каквото е това, постановено между страните и
представено по делото от 24.08.2015 г. В този смисъл е и решение №
151/19.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 553/2011 г. на ІV гражданско отделение,
Гражданска колегия, в което се приема, че е недопустимо гражданския съд
инцидентно да преценява арбитрируемостта на съдебния
спор, по който има произнасяне от арбитражен съд, както и да приеме за
разглеждане по ГПК същия спор щом арбитражното решение е влязло в сила и не е
отменено по предвидения за това ред. При
положение, че съдът постанови съдебно решение, то ще е при наличие на
процесуална пречка – формирана сила на пресъдено нещо
и поради това – недопустимо.
Доколкото
е установен обективен и субективен интензитет между настоящото производство и
това пред Арбитражния съд, постановил вече решение между същите страни по същия
договор за кредит /обстоятелство, което се признава и от ищеца/, то съдът
приема, че претенцията се обхваща изцяло от влязлото в сила арбитражно решение,
което препятства развитието на настоящото производство. Същото се явява
недопустимо съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК. Няма данни да е проведена извънредна
процедура по чл. 47 от Закона за международния търговски арбитраж, а съдът в
настоящото производство не може при наличие на влязло в сила арбитражно решение
инцидентно да установява неговата нищожност – право, което е предоставено
единствено на ВКС в производство по чл. 47 от ЗМТА.
За
пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че в случая дори е ирелевантно обстоятелството дали ищецът се е снабдил с
изпълнителен лист по постановеното арбитражно решение или не е /макар
ответницата да проведе доказване, че такъв е издаден по молба на кредитора/,
доколкото това по никакъв начин не променя факта, че самото решение е
постановено преди влизането в сила на коментираните изменения в ГПК през 2017
г.
Така
мотивиран съдът намира, че производството по настоящото дело е недопустимо и на
основание чл.130 ГПК следва да бъде прекратено, а издадената срещу К.Х.С.
Заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена.
С
оглед прекратяването на делото съдът намира за основателно направеното искане
за присъждане на разноски в полза на ответната страна, която в настоящото
производство е представлявана от адв.С.В.. Същата
претендира разноски по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр. д. № 276/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл.130 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадената
Заповед № 3166/18.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 5882/2019г. по описа на РС – Варна, 40 състав, в частта относно
длъжника К.Х.С..
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на адв.С.В.В., ЕГН ********** от АК
– гр. Варна, със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Кап. Петко Войвода“ № 3, ет. 4,
ап. 7, сумата 1042.23 лева,
представляваща дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие на
ответницата в настоящото производство К.Х.С., ЕГН **********.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, считано от днес за
ответната страна, а за ищцовата страна - от връчване на нарочно съобщение.
След
влизане в сила на определението за прекратяване да се върне на ищеца внесения
депозит в размер на 200 лв. за изготвяне на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 09:58 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: