Решение по адм. дело №368/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на Д. П. М. от [населено място], [улица], действаща лично и в качеството си на законен представител-майка на малолетното дете С. А. Д., чрез пълномощник адв.Пл.С.-ЯАК, съдебен адрес [населено място], [улица], [ет., офис], e-meil-[електронна поща], моб. [тел. номер], чрез адв.Пл.С., с която се претендира да бъде осъдена Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление [населено място] ПК 1407, район Лозенец, ул.„Кричим" №1 вписана в Регистър Булстат с Код *********, представлявана от управителя да заплати сумата от общо 408346,97 лева, представляваща дължимо на ищеца обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на Заповед № РД-Е113-01-663/21.05.2021 г. на Управителя на НЗОК [населено място], отменена с Решение № 217/08.12.2022 г. по адм. дело № 118/2022 г. на ЯАС, потвърдено с Решение № 9314/05.10.2023 г. по адм. дело № 899/2023 г. на ВАС, които вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с акта и отмяната му, ведно със законната лихва върху посочената обща сума от датата на предявяване иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 11310.30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по първия предявен иск, изтекла за периода от 06.10.2023 г. до датата на предявяване на исковете.

С писмена молба подържана в съдебно заседание и без противопоставяне от останалите страни, ищецът е направил изменени в размера на исковете, като този за главница да се счита предявен за сумата 395215,03 лева, а за мораторната лихва в размер на 10946,58 лева, като в разликата им ги оттегля, което изменение е прието от съда с нарочно протоколно определение от 22.10.2025 г.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния си представител, като подържа претенцията за присъждане на моратарна лихва и на направените по делото разноски, съгласно представения списък.

За ответната страна в съдебно заседание се явяват гл.юрисконсулт Н. и гл.юрисконсулт Р., които оспорват по основание, но не и по размер, претенцията за присъждане на мораторна лихва. Твърдят, че са налице предпоставките на чл.51 ал.2 ЗОДОВ, т.к. пострадалия виновно е допринесъл за увреждането по съображения подробно посочени в писмени отговори и възражения. На тази база претендират да се отхвърли като неоснователен иска за присъждане на мораторна лихва, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на представляваната институция, като правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол намира за основателен и доказан предявеният иск за присъждане на мораторна лихва за посочения период, поради което предлага да бъде уважен в претендирания размер.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищцата Д. П. М., действаща лично и в качеството си на законен представител-майка на малолетното дете С. А. Д. е подала Заявление вх.№Е113-01-16/06.01.2021 г. за заплащане на медицински и други услуги по чл.82, ал.1а и ал.3 от Закона за здравето (ЗЗ), с което е поискала заплащане на сумата от 224797 щатски долара, необходими за лечението на детето й и включващи операции и последващи рехабилитации, като е поискала и заплащане на разходите за транспорт, квартира и преводач.

С писмо изх.№Е113-01-16/18.03.2021 г. М. е уведомена, че са получени два доклада на външни експерти с положителни становища с предложение за лечение на сина й в Референтен център в Европа – Ортопедична болница Ш., [населено място], Австрия, както и че консултация може да бъде извършена на 4 май в 11.30 часа. Със същото писмо е поискано от жалбоподателката да изрази писмено своето изрично съгласие или несъгласие лечението на детето да бъде извършено в тази болница.

Със Заявление вх.№Е113-01-26/22.03.2021 г. Д. М. е поискала заявлението й да бъде разгледано така, както е подадено, като се разреши финансово подпомагане за лечение в Институт П., САЩ, тъй като успехът на този метод е доказан и е в пъти по-щадящ за детето и по-успешен от този, който се прилага в Австрия, [населено място].

Със Заповед № РД-Е113-01-663/21.05.2021 г., на основание чл.9, т.2 и липса на хипотезата по чл.2, ал.1 от Наредба № 2, Управителят на НЗОК отказал заплащането на услуги по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №2 по заявление с вх.№Е113-01-16/06.01.2021 г., подадено от Д. М., в качеството й на законен представител и родител на С. А. Д., за одобряване на заплащането на заявената медицинска услуга – операция и рехабилитация на С. А. Д. в Медицински център „С.М.“, [населено място], Флорида, САЩ, на стойност 224797 $.

С Решение №169/29.9.2021 г. по адм. дело №175/2021 г. Административен съд-Ямбол е отхвърлил жалбата на Д. П. М., майка и законен представител на малолетния С. А. Д., [населено място], [улица], [адрес], със съдебен адрес: [населено място], [улица], [населено място], чрез адв. П. С. против Заповед № РД-Е113-01-663/21.05.2021 г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, който съдебен акт е отменен с Решение №3107/04.04.2022 г. по адм. дело № 11106/2021 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд-Ямбол.

С Решение №217/08.12.2022 г. по адм. дело № 118/2022 г. ЯАС е отменил Заповед № РД-Е113-01-663/21.05.2021 г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса и върнал делото като преписка на управителя на Национална здравноосигурителна каса за постановяване на нова заповед, при съобразяване с мотивите на настоящето решение по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от влизане в сила на решението, който съдебен акт е оставен в сила с Решение №9314/05.10.2023 г. по административно дело № 899/2023 г. на ВАС.

С искова молба вх.№2889/20.12.2023 г. са предявени исковете за заплащане на посочените по-горе суми, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Със Заповед № РД-Е113-01-2480/29.12.2023 г. на Управителя на НЗОК-София е одобрено заплащането на диагностични и лечебни процедури по чл.7, ал.1, т.1 пр.1 от Наредба № 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл.82, ал.1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, на С. А. Д. в Медицински център „С.М.“, [населено място], Флорида, САЩ на стойност 184097,13 щатски долара и е одобрено заплащането по реда на чл.8, ал.1 от Наредбата услуги по транспорт и престой на детето и един негов придружител, съобразно периода определен за лечение и устен превод, ако е необходимо.

Против Заповед № РД-Е113-01-2480/29.12.2023 г. на Управителя на НЗОК-София е подадена жалба от Д. П. М., майка и законен представител на малолетния С. А. Д. и е образувано адм.дело № 28/2024 г. по описа на ЯАС.

С определение № 350/06.03.2024 г. на основание чл.144 АПК във връзка с чл.229, ал.4 ГПК е спряно производството по адм.дело № 368/2023 г. на ЯАС до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм.дело № 28/2024 г. по описа на Административен съд-Ямбол.

С Решение № 778/12.06.2024 г. по адм. дело №20247280700028/2024 г. ЯАС е отменил Заповед № РД-Е113-01-2480/29.12.2023 г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса и върнал делото като преписка на управителя на Национална здравноосигурителна каса за постановяване на нова заповед, при съобразяване с мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от влизане в сила на решението, който съдебен акт е оставен в сила с Решение № 783/31.01.2025 г. по административно дело № 7784/2024 г. на ВАС.

С Определение №181/05.02.2025 г. по административно дело №368/2023 г. на Административен съд-Ямбол е възобновено производството по делото и насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Със Заповед № РД-Е113-01-2068/25.08.2025 г. управителят на НЗОК в изпълнение на Решение № 778/12.06.2024 г. по адм. дело №20247280700028/2024 г. ЯАС потвърдено с Решение № 783/31.01.2025 г. по административно дело № 7784/2024 г. на ВАС, е одобрил възстановяване на реално направените разходи на детето С. А. Д. за извършен Първи етап на оперативно лечение по заявления вх.№Е113-01-16/06.01.2021 г. в периода 2021 г.-2022 г., които са в левова равностойност 395215,03 лева.

След влизане в сила на заповедта сумата е преведена по сметка на ищеца, което не се оспорва от него и се потвърждава от представеното платежно нареждане от 08.10.2025 г.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК.

Нормата на чл.203 АПК регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.

За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

В настоящия случай ищецът твърди, че имуществените му вреди са в резултат на Заповед № РД-Е113-01-663/21.05.2021 г. на Управителя на НЗОК гр.София, отменена с Решение № 217/08.12.2022 г. по адм. дело № 118/2022 г. на ЯАС, потвърдено с Решение № 9314/05.10.2023 г. по адм. дело № 899/2023 г. на ВАС, които вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с акта и отмяната му, в която връзка съдът приема следното.

Налице е акт на административна дейност, каквато е Заповед № РД-Е113-01-663/21.05.2021 г. на Управителя на НЗОК гр.София, и незаконосъобразността й е установена в нарочното производство за съдебен контрол, развило се по по адм. дело № 118/2022 г. на ЯАС и по адм. дело № 899/2023 г. на ВАС, в резултат на което е била отменена.

Същевременно със Заповед № РД-Е113-01-2068/25.08.2025 г. управителят на НЗОК е одобрил възстановяване на реално направените разходи на детето С. А. Д. за извършен Първи етап на оперативно лечение по заявления вх.№ .№Е113-01-16/06.01.2021 г. в периода 2021 г.-2022 г., които са в левова равностойност 395215,03 лева и претендираната в настоящото производство сума като главница е преведена по сметка на ищеца с платежно нареждане от 08.10.2025 г., което обстоятелство не се спори между страните.

Последното е довело до удовлетворява искането на ищеца за обезщетяване на претърпените имуществени вреди по отношение на главницата.

Ето защо и независимо от наличието на кумулативно дадените предпоставки за уважаването им, следва да се отхвърли предявения иск досежно главницата, поради извършеното от ответника в хода на процеса плащане в пълен размер, отчетено от съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК.

По отношение на искането за присъждане на лихва, съдът приема че същото е основателно и доказано и следва да се уважи в пълен размер.

Както беше посочено по-горе административното производство пред НЗОК е започнало с депозирано Д. П. М., действаща лично и в качеството си на законен представител-майка на малолетното дете С. А. Д. З. вх.№Е113-01-16 на 06.01.2021 г.

При първото си произнасяне със Заповед № РД-Е113-01-663/21.05.2021 г., на основание чл.9, т.2 и липса на хипотезата по чл.2, ал.1 от Наредба № 2, Управителят на НЗОК е отказал заплащането на услуги по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №2 по заявление с вх.№Е113-01-16/06.01.2021 г., подадено от Д. М., в качеството й на законен представител и родител на С. А. Д., за одобряване на заплащането на заявената медицинска услуга – операция и рехабилитация на С. А. Д. в Медицински център „С.М.“, [населено място], Флорида, САЩ, на стойност 224797 $.

За да отменят тази заповед в мотивите си в решение №217/08.12.2022 г. по адм. дело № 118/2022 г. ЯАС и в решение №9314/05.10.2023 г. по адм.дело № 899/2023 г. ВАС приемат, че „По същество административният орган е взел решение без изобщо да има представена оферта за лечение на детето С.Д. от Австрия. За разлика от представения такъв от майката на детето в клиниката на д-р П. в САЩ, който е подробен и включва всички етапи от оперативната интервенция до възстановителния период, съответно разработен такъв план за лечението на С.Д. във [населено място] не е представен. Не става ясно как административният орган изобщо е направил извод, че във Виена прилагат същия метод, както в САЩ, след като писмата, които е изпратила клиниката от Виена не съдържат конкретно предложение за лечението на С.Д..“

При посочени в този смисъл мотиви и дадени конкретни указания при повторното си произнасяне със Заповед № РД-Е113-01-2480/29.12.2023 г. на Управителя на НЗОК-София е одобрено заплащането на диагностични и лечебни процедури по чл.7, ал.1, т.1 пр.1 от Наредба № 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл.82, ал.1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, на С. А. Д. в Медицински център „С.М.“, [населено място], Флорида, САЩ на стойност 184097,13 щатски долара и е одобрено заплащането по реда на чл.8, ал.1 от Наредбата услуги по транспорт и престой на детето и един негов придружител, съобразно периода определен за лечение и устен превод, ако е необходимо.

Въпросната заповед, по жалба на ищеца в настоящото производство, е отменена с решение № 778/12.06.2024 г. по адм. дело №20247280700028/2024 г. на ЯАС и решение № 783/31.01.2025 г. по административно дело № 7784/2024 г. на ВАС.

За да постановят актовете си съдебните състави приемат, че „В случая, в оспорения акт е определен размер на разходи за лечение, но този размер не съответства на реалния такъв, тъй като административния орган не е изискал и не е съобразил извършените от жалбоподателя реални разходи за лечение, заплатени от последния на „Института по ортопедия и гръбначен стълб П." в Медицински център С.М., Флорида, САЩ…. При постановяване на оспорения акт, органът е взел предвид заявения размер на разходите, докато реалния такъв не е изследван и не е взет предвид при издаване на процесната заповед…. В същата връзка в оспорената заповед се твърди „възстановяване" на вече извършени съпътстващи разходи за транспорт, престой и преводач, чийто размери не са установени и посочени в заповедта.

В допълнение, за да възникне фактическия състав на т.нар. възстановяване на разходи, според административния орган, то следва страните - жалбоподател и орган да са подписали договор по реда на Наредба № 2/2019г, като следва да се посочи, че и този договор касае последващо извършване на лечение, какъвто не е настоящия случай. В този смисъл оспорената заповед, макар и положителна като произнасяне, не би била реално изпълнима, тъй като от една страна няма като резултат заплащане, а от друга няма определен конкретен реален размер на извършените разходи за лечение и съпътстващите транспорт и престой на детето и един негов придружител, устен превод при необходимост. В допълнение, в оспорената заповед липсва ред за уреждане на отношенията в конкретния случай. На практика оспорената заповед е в пълно противоречие с правата и интересите на заявителя - жалбоподател, което обосновава и правния му интерес от подаване на настоящата….По преписката, адм.орган не е изискал доказателства за реално извършени разходи. В противен случай се обезсмисля отмяна на заповед № № РД-Е113-01-663 от 21.05.2021 г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса…..В този смисъл необосновано се твърди „възстановяване" на вече извършени съпътстващи разходи за транспорт, престой и преводач, чийто размери не са установени и определянето им не може да почива на правила, които са неясни за жалбоподателя, а от друга страна като основания за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 19 ал. 7 т. 2 от 330 и чл. 39 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2/2019 г…...Остава неясно и необосновано защо НЗОК в края на м.10.2023г. е отправила до Ортопедична болница Ш. Австрия искане за представяне на първоначално описание на метода и технологията на лечение на установената на малолетното дете диагноза с оценка на разходите. В заповедта, необосновано за това искане адм. орган се позовава на цитати от мотивите на влязлото в сила Решение № 217/08.12.2022г. по адм. дело № 118/2022г. по описа на Административен съд-Ямбол. Това би довело единствено до забавяне на административното производство.“, както и „Отчитайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира оспорената заповед за немотивирана и постановена при липсата на фактически установявания, подкрепени с доказателства относно релевантните факти и обстоятелства към конкретно заявеното искане, при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.“.

На база посоченото може да се направи категоричния извод, че в периода 06.01.2021 г.-25.08.2025 г. административният орган ответник в процеса не само не е изпълнявал добросъвестно и законосъобразно изначално нормативно вменени задължения да се произнесе при пълно изясняване на фактическата обстановка и събиране на цялата релевантна информация, но не е сторил това и след като два пъти са били отменяни актовете му и са му давани конкретни указания и определяни срокове за тяхното изпълнение.

Ето защо забавянето на изпълнението е изключително по вина на ответника, поради което същия дължи да заплати и претендираната моратарна лихва за времето от влизане в сила на решението, с което се отменя заповедта до предявяване на настоящия иск, върху признатия и изплатен размер на главницата.

Не може да бъде споделена и тезата за приложимост на нормата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, според която когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.

На първо място при своевременно и законосъобразно изпълнение на законовите задължения на ответника не би се стигнало до увреждане, забава и мораторни лихви, поради което същият не може да черпи облаги от противоправното си поведение.

На второ място в тази връзка при своевременно изискване на документите за ищеца би било по лесно и бързо да се снабди с тях, т.к. няма да е налице такова голямо отдалечаване във времето от настъпване на съответното събитие до неговото удостоверяване.

На трето място въпроса за необходимостта от дадени документи, за да се произнесе, е само твърдение на ответника, което не е подкрепено с никакви доказателства и не може да се приеме за безспорно установено.

На четвърто място за намаляване на обезщетението цитирания текст изисква пострадалият виновно да е допринесъл за увреждането, докато понастоящем не се сочи наличие на вина или форма на вината, още повече че снабдяването с исканите документи не е зависело само от действията на ищеца, а е касаело институции, които са извън страната и Европейския съюз.

Ето защо предявеният иск за присъждане на мораторна лихва в претендирания размер е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Основателно се явява и искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, защото като не е спазил вмененото му с решение №217/08.12.2022 г. по адм. дело № 118/2022 г. на ЯАС и решение №9314/05.10.2023 г. по адм.дело № 899/2023 г. на ВАС задължение да се произнесе в едномесечен срок, ответника е станал причина за завеждане на настоящото дело поради липсата на друг процесуален ред за защита правата на ищцовата страна.

В тази връзка и с оглед изхода на спора следва да се отхвърли искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и да бъде осъден същият да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 25010 лева, от които 10 лева държавна такса и 25000 лева адвокатско възнаграждение съгласно представените договор и платежни документи, като счита за неоснователно възражението за неговата прекомерност предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, неговата продължителност, защитавания материален интерес и положения от адвоката труд.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. П. М. от [населено място], [улица], действаща лично и в качеството си на законен представител-майка на малолетното дете С. А. Д., чрез пълномощник адв.Пл.С.-ЯАК, съдебен адрес [населено място], [улица], [ет., офис], e-meil-[електронна поща], моб. [тел. номер], чрез адв.Пл.С. иск да бъде осъдена Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление гр.София ПК 1407, район Лозенец, ул.„Кричим" №1 вписана в Регистър Булстат с Код *********, представлявана от управителя да заплати сумата 395215,03 (триста деветдесет и пет хиляди двеста и петнадесет лв. и 3 ст.) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на Заповед № РД-Е113-01-663/21.05.2021 г. на Управителя на НЗОК [населено място], отменена с Решение № 217/08.12.2022 г. по адм. дело № 118/2022 г. на ЯАС, потвърдено с Решение № 9314/05.10.2023 г. по адм. дело № 899/2023 г. на ВАС, които вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с акта и отмяната му.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление гр.София ПК 1407, район Лозенец, ул.„Кричим" №1 вписана в Регистър Булстат с Код *********, представлявана от управителя да заплати на Д. П. М. от [населено място], [улица], действаща лично и в качеството си на законен представител-майка на малолетното дете С. А. Д., чрез пълномощник адв.Пл.С.-ЯАК, съдебен адрес [населено място], [улица], [ет., офис], e-meil-[електронна поща], моб. [тел. номер], чрез адв.Пл.С. сумата 10946,58 (десет хиляди деветстотин четиридесет и шест лв. и 58 ст.) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.10.2023 г. до 20.12.2023 г.-датата на предявяване на исковете, върху сумата 395215,03 (триста деветдесет и пет хиляди двеста и петнадесет лв. и 3 ст.) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на Заповед № РД-Е113-01-663/21.05.2021 г. на Управителя на НЗОК гр.София, отменена с Решение № 217/08.12.2022 г. по адм. дело № 118/2022 г. на ЯАС, потвърдено с Решение № 9314/05.10.2023 г. по адм. дело № 899/2023 г. на ВАС, които вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с акта и отмяната му, ведно със законната лихва върху сумата 395215,03 (триста деветдесет и пет хиляди двеста и петнадесет лв. и 3 ст.) лева, считано от 20.12.2023 г.-датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление гр.София ПК 1407, район Лозенец, ул.„Кричим" №1 вписана в Регистър Булстат с Код *********, представлявана от управителя да заплати на Д. П. М. от [населено място], [улица], действаща лично и в качеството си на законен представител-майка на малолетното дете С. А. Д., чрез пълномощник адв.Пл.С.-ЯАК, съдебен адрес [населено място], [улица], [ет., офис], e-meil-[електронна поща], моб. [тел. номер], чрез адв.Пл.С. направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 25010 (двадесет и пет хиляди и десет) лева, като не уважава възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането на Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление гр.София ПК 1407, район Лозенец, ул.„Кричим" №1 вписана в Регистър Булстат с Код *********, представлявана от управителя за присъждане на направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.