№ 65315
гр. София, 22.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20251110118687 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 112218/31.03.2025 г., на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против М. Д.
Д..
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за
сумата 500 лв. главница,
сумата 92,20 лв. възнаградителна лихва за посочен период.
сумата 114,71 лв., мораторна лихва за посочен период.
Заповедният съд намира подаденото заявление за частично неоснователно.
Претендира се издаването на заповед за изпълнение по договор за кредит. В
приложеното копие от договора е посочено, че на потребителя се предоставя кредит от 500
лв., като общият размер на всички вноски, които трябва да плати потребителят е 592,20 лв.,
в които се включва само възнаградителна лихва. Потребителят дължи обаче и 279,50 лв.
възнаграждание за предоставяне на гаранция, което за потребителя е допълнителен
разход към кредита, който иначе той изобщо не би вземал, ако е в състояние да осигури
банкова гаранция или двама поръчители.
Посоченият в договора ГПР от 46,73 % би бил реален, а той не е, ако на потребителя
в ГПР беше калкулирана като разход за потребителя и неустойката. Опитът за прикриване
на този разход е безуспешен. Реалното ГПР, изчислено с онлайн калкулатор, е 274.59 %
В константната практика на СЕС се приема, че правилното посочване на ГПР в
договора с потребителя е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможностите на потребителя да вземе информирано решение – решение по дело С-
377/2014 г., Radlinger и Radlingerova, решение по дело C-714/2022 г., Профи Кредит
1
България, и др. Съгласно т. 55 от решението от 21.03.2024 г. по дело C-714/2022 г., Профи
Кредит България, неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на
липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство.
Съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор за потребителски кредит е
недействителен и потребителят дължи връщане само на чистия размер на кредита.
Заявлението трябва да се уважи само за сумата на остатък от главница 500 лв., а за
останалите да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
112218/31.03.2025 г., на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против М. Д. Д.
в частта му за
сумата 92,20 лв. възнаградителна лихва за посочен период.
сумата 114,71 лв., мораторна лихва за посочен период.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2