Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 483
гр. Русе, 13.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на
12 октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря
Маня Пейнова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 343 описа за 2017 г., за се произнесе, съобрази:
Предявен е иск е с правно основание чл.378 ал.4 от КЗ вр.
чл.51 ал.3 от ЗЗД.
Ищцата К.Б.М. твърди, че е пострадала от ПТП, извършено от Б. Е. С. на 27.07.2011 г. по автомагистрала „Хемус” в посока от гр. В. към гр. Ш., като в резултат на това деяние
по непредпазливост й била причинена тежка телесна повреда – ампутация на лява
подбедрица под коляното. За нанесените й телесни повреди, за предизвиканите
физически болки и емоционални страдания вследствие на произшествието, пострадалата
е предявила иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ и е била обезщетена със сумата от
105 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди и със сумата от 1908.40
лв. – имуществени вреди с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 2/2013 г.
по описа на РОС. Счита, че от 14.11.2015 г. е започнала да
търпи нови болки и страдания вследствие на влошеното й състояние – ексцес,
изразяващи се в протриване и обриви на кожата, която е в допир с протезата,
което налагало ежедневно използване на лечебни кремове и водело до изпадането й
в нервни кризи. Твърди, че търпи страдания и болки и от разхлабването на
протезата, което й причинява нестабилност и ежедневен психически стрес. Това
налагало периодично подменяне на протезата или ремонт, което й създава
допълнителни неудобства и стрес от пътуване, както и разходи. Счита, че тези увреждания
и страдания са влошили състоянието й и иска да бъдат репарирани
от застрахователната компания, която да й заплати
сумата от 100 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и 13 896.80 лв. – имуществени вреди
за закупени от нея консумативи във връзка с ремонта на протезата и лечението й,
ведно със законната лихва от датата на влошаването на състоянието й –
14.11.2015 г.
Ответникът ЗК „Б. И.” АД в
отговор по чл.131 от ГПК оспорва иска за неимуществени вреди от ексцес по
основание и размер. Възразява, че е изтекла и погасителната давност. Счита, че твърдените
от ищцата вреди са обхванати и репарирани от присъденото обезщетение по гр. д. № 2/2013 г. по описа на РОС. Не оспорва
иска за имуществени вреди. Претендира разноски.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
С влязло в сила съдебно решение № 833 от
10.12.2013 г. по гр. д. № 2/2013 г. по
описа на Окръжен съд Русе, ответникът ЗК „Б. И.” АД е осъден да заплати на ищцата на К.Б.М. обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени
вреди вследствие на настъпило ПТП, причинено от Б. Е.
С. на 27.07.2011 г. по автомагистрала „Хемус” в посока
Варна - Шумен, при управление на товарен автомобил „Фиат пунто", с рег. № ***, като водачът е имал застраховка в „Б. И.” АД.
Видно от съдебното решение, за да присъди обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 105 000 лева, съдът е взел предвид
търпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинената й тежка
телесна повреда – ампутация на долен крайник. Обезщетена е за това, че: „не може да стои
права, протезата й причинява пришки и мазоли, загубила е необратимо крайника
си, а адаптацията към протезата продължава повече от две години след деянието“;
„травмата е влошила за дълго време начина й на живот. Пречка е за намирането на
работа и за социалните й контакти. Тази щета за здравето на ищцата се явява
необратима, тъй като крайникът не може да се възстанови по естествен път“,
отчетен е и фактът, че „ищцата е в разцвета на младостта си, предстои й
реализация в личен и професионален план, като тази травма е оставила траен
отпечатък освен върху здравето, така и за бъдещия й живот – последиците от нея
ще й създават неудобства завинаги – в професията, общуването, създаването на
семейство, обслужването в домакинството и като цяло в начина й на живот“.
Св. А. Р. С. изнася и данни в подкрепа твърденията на ищцата за влошеното й задравословно състояние,
изразяващо се в обриви на ампутирания крайник, който й причиняват нервност и
безсъние. Установява, че трудно се адаптира кракът към протезата и това налага
чести корекции и пътувания до София, свързани с дискомфорт за ищцата и подуване
на крайниците. Известно й е, и че увреждането води до невъзможност да си намери
работа, на която да се задържи.
Разпитан е и св. Е. Я. Я., с когото ищцата живее на
семейни начала. Той установява болките и притесненията на М. вследствие
причиненото й телесно увреждане – при ходене на плаж, при намиране на работа,
при заледено време, при пътувания. Счита, че състоянието й се влошава, защото
епидермисът на кожата се протърква, сълзи и кърви, получава обриви. Купуват
непрекъснато мазила, които имат краткотраен ефект.
Съдът намира, че тези
показания следва да се кредитират напълно. Съдът ги анализира от аспекта на
възможната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, предвид
роднинските и близки отношения с ищцата, като същите са безпротиворечиви,
логически свързани и подкрепящи се от писмените доказателства и експертизите по
делото.
Горните факти
се установяват и от приетата съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице дава
заключение, че К.Б. М. е с влошено здравословно състояние – декубиталните
увреждания са се разширили – имало ги е към момента на лекарския преглед по
предходното съдебно производство, но са били в по-малки размери. Този процес
може да изчезне, но после пак да се прояви и това не може да се прогнозира –
сравнява го появата на пришки от неудобни обувки. Като нововъзникнало увреждане
е констатирал обрив. Тогава не е имало, а към настоящия момент е доста изразен.
Той предизвиква сърбеж и раздразняване на кожата.
Съдът намира,
че следва да се кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено,
компетентно и обективно.
Представени са
фактури, вносни бележки и касови бонове на л.9-24, от които е видно, че ищцата
е направила разходи във връзка с лечението си – на обща стойност 13896.82 лв. Част
от тези имуществени вреди са били предмет на гр. д.
№ 2/2013 г. по описа на РОС. Сумата от 1700 лева по фактура и вносна бележка на
л.9 и 10 е присъдена по горепосоченото дело /л.70 е представен същият документ/,
както и е налице идентичност между претенцията за 1685.02 лв. /л.11/ с
претенцията по приложеното дело, доказана с документ на л.69 от него. Тези две
суми са присъдени на ищцата, като от тях е приспаднато полученото обезщетение
от ДСП Русе. Следователно по тези два иска за имуществени вреди е сформирана
сила на пресъдено нещо, тъй като са били предмет на производството, приключило
с влязло в сила съдебно решение. Предвид това и на основание чл.299 от ГПК,
настоящото производство по отношение на тези претенции се явява недопустимо и
следва да бъде прекратено.
За останалите
обективно съединени искове за имуществени вреди, са представени писмени
доказателства на л.12-24, неоспорени от ответника, от които е видно, че възлизат
на обща стойност 10511.80 лева.
Анализът на установената фактическа обстановка,
налага следните правни изводи:
Съгласно хипотезиса на нормата на чл.378 ал.4 от КЗ ексцес е
всяко влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице, което се
намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Съобразно същата норма давността е 5-годишна от датата на настъпването
или узнаването за ексцеса, но не повече от давността по отношение на
отговорното за вредите лице, когато вредите са причинени от непозволено
увреждане. Предвид началната дата на проявление на твърдения от ищцата ексцес –
14.11.2015 г. давността не е изтекла. В този смисъл е и т.4 от ТР № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК. Следователно възражението на
ответника, че исковете са погасени по давност, е несъстоятелно.
При установената фактическа обстановка и събраните доказателства,
установяващи причинените на ищцата неимуществени вреди, съдът намира, че няма такова
утежняване на старите страдания, което да не е било предвидено с присъждането
на обезщетението по чл.226 от КЗ /отм./ Всички страдания и болки, търпени от
ищцата са били прогнозирани – както трудната адаптация на чукана към протезата
– протриванията на кожата, налагащи периодични корекции,
така са предвидени и последиците за бъдещия й живот – „ще й създават неудобства
завинаги – в професията, общуването, създаването на семейство, обслужването в
домакинството и като цяло в начина й на живот.“
Следователно всички
неудобства свързани с претърпяната злополука от ищцата – при пътуване, ходене
на плаж, намиране на работа, желание за усамотяване, декубитални
увреждания на ампутирания крайник, затруднено придвижване по нестабилна
повърхност – лед или пясък и т.н. са обхванати от присъденото обезщетение по
приключилото със сила на пресъдено нещо гражданско дело № 2/2013 г. на РОС.
Влошаването
на състоянието следва обективно да съществува и да е надлежно установено. От
този аспект, единственото ново състояние, отклоняващо се от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение, са появилите се обриви и сърбежи,
предизвикващи дискомфорт и нервни състояния у ищцата. При това положение
съдът счита, че само тези вреди имат характера на ексцес и подлежат на
овъзмездяване. Същите се доказват както от свидетелските показания на Е. Я. и
А. С., така и от приетата СМЕ. Тези обриви причиняват на пострадалата голям
дискомфорт, свързани са с лекарски прегледи, закупуване на медикаменти,
дразнене на обринатото място, сърбеж и нервни кризи.
Съобразявайки горните обстоятелства, новите страдания
на ищцата следва да се възмездят по справедливост
съгласно
принципа на чл. 52 от ЗЗД. Съдът
приема, че претърпените от К.М.
неимуществени вреди от
ексцес, следва да се репарират със сумата от 4 000 лв., който размер съответства
най-пълно на критерия за
справедливо обезщетение.
За разлика от
неимуществените вреди вследствие на ексцес, които подлежат на обезщетяване само
относно новонастъпилите, не така стои въпросът с имуществените вреди. С т. 10 на ПП №
4/1975 г. ВС на НРБ е разгледана хипотезата, когато по-късно
настъпилите вреди съставляват влошаване на състоянието на пострадалия, комуто в
предходен момент вече е било присъдено обезщетение. Това не следва да се
тълкува в смисъл, че по-късно настъпилите вреди подлежат на обезщетяване, само
ако могат да бъдат квалифицирани като влошаване и не подлежат на обезщетяване и
когато са настъпили при етап от лечението/възстановяването на пострадалия с цел
подобряване на състоянието му. По отношение на неимуществените вреди,
последващото обезщетяване би било неоснователно, само ако настъпването им е
било взето предвид в предходното производство и е формирало размера на
присъденото обезщетение, както е за част от вредите в конкретния случай.
Предходното обезщетение за претърпени имуществени вреди, обаче, не може да
обхваща и новонастъпилите, освен присъдените при условията на бъдеща
периодичност такива. Т. е. при новонастъпили имуществени вреди, дори те да не
се настъпили в резултат от влошаване на състоянието, обезщетяване се дължи,
стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл е
и задължителната съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК, застъпена в Решение
№ 161 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1040/2011 г., I т. о., ТК. Или претенцията за имуществени вреди се
явява доказана по основание и размер от 10511.80 лв. Установи се, че заплатените суми са в причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие вследствие на извършено противоправно деяние и са
извършени за лечението и възстановяването на ищцата – за протези, медикаменти и
консумативи.
Исковете следва да се уважат до тези размери, а в останалата част – да се отхвърлят.
Върху
главниците се дължи законна лихва от датата на ексцеса – 14.11.2015 г.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК застрахователното
дружество следва да заплати по сметка на РОС дължимата държавна такса по
предявените от К.Б.М. искове. Същото дължи и 193 лв. –
разноски за вещо лице, изплатени от бюджета на съда. На адвокат С. следва да заплати
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА, с начислен ДДС, изчислено върху уважената
част от иска и изчислено съобразно чл.7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищцата
дължи на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, което съобразно
направеното възражение от пълномощника на ищцата и предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, следва да се намали в минималния размер от 3807
лева /върху цена на иска от 113896.80 лв./, от които съразмерно с отхвърлената част от
иска и прекратяването на част от производството, се дължат 3339.47 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. к. „Б. И.” АД – София, ЕИК ***, община С.,
***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да заплати на К.Б.М., ЕГН ********** ***, сумата
4 000 лева - обезщетение по чл. 378 ал.4 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди и 10511.80 лв. –
имуществени вреди от ексцес - влошаване на здравословното състояние на
пострадалото лице, изразяващо се в обриви по кожата на мястото на допир с
протезата на крака и нервни кризи, във връзка с настъпилото застрахователно
събитие, за което е било присъдено парично обезщетение с влязло в сила съдебно
решение по гр. д. № 2/2013 г. по описа на РОС, ведно със
законната лихва върху всяка двете главници, считано от 14.11.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Б.М. против З.
к. „Б. И.” АД – София, ЕИК *** за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на ексцес в размера
над 4000 лева до 100 000 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от К.Б.М. искове
против З. к. „Б. И.” АД – С. за имуществени вреди за лечение от 1700 лева
по фактура № 842/19.05.2012 г. и фактура № 847/21.05.2012 г. за 1685 лева, като
недопустимо, поради сформирана сила на пресъдено нещо с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 2/2013 г. по описа на РОС .
ОСЪЖДА З. к. „Б. И.-” АД –
София, ЕИК ***, община С., ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно,
да заплати по сметка на РОС сумата от 580.47 лева
– държавна такса и 193 лв. – разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА З. к. „Б. И.” АД – С.,
ЕИК ***, община С., ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да
заплати на адвокат Г.Й.С. *** сумата от 1158.42
лева - възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА с начислен ДДС.
ОСЪЖДА К.Б.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „Б. И.” АД
– София, ЕИК ***, община С., ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно сумата от 3339.47 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и
прекратяването.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: