№ 1722
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.......................
при участието на секретаря .....................
като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело №
20221110143326 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. ...................... от
Закона за наследството (ЗН) за прогласяване нищожността на
........................ на .................... А.ов М..
Ищецът А. О. М. е предявил срещу ответника И. О. М. иск с правно
основание чл. 42, б. „б“ във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване
нищожността на ........................ на .................... А.ов М., ЕГН **********,
обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание на нотариус
......................
Ищецът твърди, че е роден от брака, сключен между .................... А.ов М.,
ЕГН ********** и .................., ЕГН **********, който бил прекратен с
Решение № ................, постановено по гражданско дело № .................... Излага,
че на .................... баща му – .................... А.ов М., ЕГН **********, е сключил
брак с ...................а, ЕГН **********. Излага, че ответникът И. О. М., ЕГН
********** е син на .................... А.ов М. и ...................а. Посочва, че бащата на
страните по делото – .................... А.ов М., е починал на .................... и е
оставил за свои наследници по закон: своята съпруга ...................а, сина си от
втория свой брак - И. О. М., и сина си от първия си брак - А. О. М.. Излага, че
преживялата съпруга на .................... А.ов М. – ...................а, е починала на
....................... и е оставила единствен свой наследник сина си – И. О. М..
Посочва, че преди смъртта си .................... А.ов М. съставя саморъчно
завещание по смисъла на чл. 23, предл. второ ЗН, единствено в полза на своята
съпруга ...................а, като й завещава цялото свое движимо и недвижимо
имущество, което той притежава към момента на своята смърт. Излага, че
видно от саморъчното завещание на .................... А.ов М., същото е обявено
съгласно Протокол за обявяване на саморъчно завещание на .....................
Излага, че след смъртта на ...................а, нейният син и ответник по делото, по
1
силата на наследяването по закон получава в наследство цялото недвижимо и
движимо имущество, което е получено от неговата майка на основание
завещателните разпореждания на .................... А.ов М., обективирани в
процесното саморъчно завещание. Заявява, че към момента на смъртта си
.................... А.ов М. е притежавал в своя еднолична собственост единствен
недвижим имот, представляващ нива, находяща се в местността .................
поради което и процесното саморъчно завещание било вписано в Службата по
вписванията ....................
Ищецът твърди, че процесното саморъчно завещание е нищожно на
основание чл. 42, б. „б“ във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като не е написано и не е
подписано от завещателя. Твърди, че почеркът, с който е изпълнен текстът и
подписът, положен срещу завещател на саморъчното завещание, не са
изпълнени от .................... А.ов М., а са изпълнени от трето лице, което е
имитирало почерка и подписа на завещателя, поради което завещанието не
поражда целените с него правни последици. С оглед на изложеното, предявява
установителен иск с правно основание чл. 42, б. „б“ във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН за
прогласяване нищожността на ........................ на .................... А.ов М..
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – И. О. М., оспорва иска като
неоснователен. He оспорва фактическите твърдения на ищеца, а имено: че А.
М. е син на .................... А.ов М., роден по време на брака с ........................,
който е прекратен с влязло в сила решение на ...................; че И. О. М. е син на
.................... А.ов М. и ...................а и техен законен наследник; че бащата на
страните по делото е починал на 5.10.2020 г., а майката на ответника на
.......................; че преди смъртта си .................... А.ов М. е оставил саморъчно
завещание, написано на ......................., с което е завещавал цялото си
имущество към момента на смъртта на съпругата си ...................а, обявено от
нотариус Д. ....................... с протокол на ................... и вписано в служба по
вписванията-гр....................... Излага, че като син и наследник по закон на
майка си – ...................а, е встъпил в правата й по завещанието на ....................
А.ов М.. Оспорва фактическото твърдение на ищеца, че .................... А.ов М.
не е написал и подписал саморъчно завещание, написано на ......................., с
което завещава цялото си имущество към момента на смъртта на съпругата
...................а, обявено от нотариус Д. ....................... с протокол на ................... и
съхранявано от нея, и вписано в служба по вписванията-гр........................., от
което заявява, че ще се ползва. По тези съображения, моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на
изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН – да е изцяло написано ръкописно от
завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е
подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните
разпореждания. Липсата на която и да е от горните предпоставки обосновава
нищожността на завещанието съгласно чл. 42 б. „б“ ЗН.
2
Доказателствената тежест за наличието на горните предпоставки е на
страната на ответника, който се ползва от оспореното от ищеца саморъчно
завещание на .................... А.ов М. от ....................... Трайна е практиката на
върховната съдебна инстанция, че при оспорване на саморъчно завещание или
при иск за нищожност на същото поради неспазена форма в тежест на лицата,
които се ползват от саморъчното завещание и /или твърдят спазване на
формата му, е да докажат при условията на пълно доказване, че завещанието е
истинско и че в него са вписани от завещателя всички необходими реквизити
по чл. 25, ал. 1 ЗН.
Не е спорно между страните по делото и се установява от процесното
завещание, че същото е изцяло написано ръкописно, съдържа означение на
датата, когато е съставено – ......................, че е подписано, както и че подписът
е поставен след завещателните разпореждания.
Спорът по настоящото дело се свежда до това дали завещанието е
написано от завещателя и дали е подписано от него (каквито са единствените,
въведени от ищеца с исковата молба, твърдения във връзка с оспорване на
завещанието). По тези въпроси е прието заключение на съдебно - почеркова
експертиза, която е отговорила категорично и утвърдително – завещанието е
изцяло написано и подписано от завещателя .................... А.ов М.. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че ответникът е доказал автентичността
на оспореното саморъчно завещание, което е породило целените с него правни
последици.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца, с които оспорва
заключението на СПЕ, а имено, че вещото лице е следвало да изследва
документите, описани на страници 3-5 от експертизата в оригинал, както и че
следва да бъдат изключени от сравнителния материал документите, намиращи
се при нотариус .................... ......................., които били оспорени от ищеца по
други висящи между страните дела. На първо място съдът съобрази, че
посочените документи не са оспорени от ищеца относно тяхната автентичност
при приемането им по настоящото дело за целите на експертизата, а
единствено е посочено, че тези документи били „оспорени“ по други дела, на
следващо място в съдебно заседание вещото лице разяснява, че в методиката
на почерковите експертизи е допустимо част от сравнителния материал да
бъде във вид на ксероксни копия, като следва да се посочи, че по-голямата
част от тези документи във вид на ксероксни копия са представени от ищеца,
като изрично е посочено, че не възразява същите да бъдат изследвани като
копия (молба с вх. № 175767 от 29.05.2024 г.) и не на последно място – вещото
лице е категорично, че заключението му не би се променило, ако от
сравнителния материал бъдат изключени документите, намиращи се при
нотариус .................... ......................., както и ако изследваните в препис
документи, бъдат изследвани в оригинал. Вещото лице е разяснило, че преди
да пристъпи към сравнително изследване между обектите и сравнителните
образци от лицето, е провело междинно изследване дали самият ръкописен
текст във всички описани в заключението документи и съответно дали
подписите във всички описани в заключението документи, изхождат от едно
лице, което категорично се установява, поради което дори да се изключат
3
посочените от ищеца документи респ. изследваните в препис документи да
бъдат изследвани в оригинал, тъй като заключението не се базира само на
почерка и подписите в тези документи, а на цялата наличност от сравнителни
образци, то това няма да промени заключението на вещото лице по отношение
на подписа, положен на завещанието, нито по отношение на текста на
завещанието.
Вещото лице разяснява, че е взела под внимание имено бележките,
приложени по делото, и ръкописните текстове, поради което и съдът,
съобразявайки трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 256 от
30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, решение № 137 от11.10.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 4409/2018 г.), според която при спор относно
автентичността на завещанието следва се използват т. н. „свободни”
сравнителни образци – такива, които са съставени независимо от възникналия
между страните правен спор (не са съставени с оглед на процеса), като писма,
записки, дневници и др., тъй като при тях няма елементи на умишлено
изменение на почерка, поради което са твърде подходящи за използване в
качеството на сравнителни образци, като няма изискване сравнителният
материал да е от официален документ, но и забрана за това, намира, че вещото
лице е достигнало до извода, че ръкописният текст и подписът, положен под
„Завещател:“ на саморъчно завещание на .................... А.ов М. от .......................
– обекти на изследването, са изпълнени от .................... А.ов М., имено при
съобразяване на гореизложеното при изследване на приетите по делото
документи в това число „свободни” сравнителни образци, каквито без
съмнение представляват по-голямата част от изследваните документи, като
изключването на документите, намиращи се при нотариус ....................
......................., за които ищецът твърди да е „оспорил“ по други дела между
страните, от сравнителния материал, не би променило изводите на вещото
лице, за което последното е категорично.
Във връзка с искането на ищеца съдът да допусне посмъртна съдебно-
медицинска експертиза с участието на хематолог, невролог и психиатър,
която след като се запознае с болничната документация, налична в архива на
Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания,
относно престоя на завещателя в болничното заведение от ..................... –
датата на смъртта му, да установи дали наследодателят е бил във физическо
състояние, а именно състояние на нервно мускулна и двигателна система,
която да му позволява да пише свободно, имал ли е затруднения с опорно
двигателния апарат, имал ли е затруднения в зрението, можел ли е да държи
свободно химикалка, имал ли е нарушение във вестибуларния апарат и бил ли
е дееспособен, съдът намира за необходимо да добави следното:
На първо място следва да се посочи, че с исковата молба не са въведени
фактически твърдения завещателят към датата на съставяне и подписване на
процесното завещание – ....................... да е бил в състояние на трайна или
временна невъзможност да разбира или да ръководи действията си, както и да
е бил състояние на нервно мускулна и двигателна система, която да не му
позволява да пише свободно, да е имал затруднения с опорно двигателния
апарат, да е имал затруднения в зрението, да не е можел да държи свободно
4
химикалка, да е имал нарушение във вестибуларния апарат, а единствено се
твърди, че почеркът, с който е изпълнен текстът и подписът, положен срещу
завещател на саморъчното завещание, не са изпълнени от .................... А.ов М.,
а са изпълнени от трето лице, което е имитирало почерка и подписа на
завещателя. На следващо място, съдът съобрази, че се иска изследване на
болничната документация относно престоя на завещателя в болничното
заведение в периода от ......................... а процесното завещание е написано и
подписано на ......................., поради което и здравословното и физическото
състояние на завещателя след тази дата е ирелевантно. Не на последно място,
съдът съобрази заключението на СПЕ и разясненията на вещото лице, дадени
в съдебно заседание, че в принципен план съществува възможност почеркът
да се измени под действие на определени лекарства и/или заболявания, но в
случая процесното завещание е написано с добра координация на движенията
и не дава някаква индикация заболяването, от което е страдало лицето, да е
оказало подобно въздействие, като завещанието е написано и подписано с
обработен почерк, с голяма устойчивост и усложнена конструкция. Според
заключението на вещото лице в ръкописния текст са се отразили устойчиво
признаци на почерка, индивидуализиращи писмено двигателния навик на
изпълнителя, като при сравнителното изследване на почерка в отделните
фрагменти се установява съвпадение на общи и частни признаци, които
отразяват степента и характера на формиране на писмено-двигателните
навици, структурата на движенията и тяхната траектория, сложността,
направлението и формата на движения при изписване на отделните букви.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
........................ е написано, подписано и датирано от завещателя ....................
А.ов М.. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 42 б. „б“ вр. чл. 25,
ал. 1 ЗН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът в размер от 1925 лв., представляващи депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер 425 лв. и уговорено и заплатено изцяло
и брой при подписване на договор за правна защита и съдействие от
05.09.2023 г. адвокатско възнаграждение в размер 1500 лв.
Ищецът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Във връзка с
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната страна съществено е надценила
труда на своя адвокат.
5
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да не е „прекомерно“, законът допуска уговореният
паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите
уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и
отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този
специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата
на адвоката, оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване
на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от
този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер.
Националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г. (НМРАВ), или
макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната,
предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално
осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност,
договореният размер за представителство в размер на 1500 лева не се явява
явно/съществено прекомерен, доколкото при преценката си за прекомерност
на адвокатското възнаграждение съдът извършва преценка дали
възнаграждението съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност. В случая,
6
възнаграждението не е уговорено в съществено отклонение от мярката,
наложена от този пазар. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
ищецът по делото е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер
1250 лева за защита и процесуално представителство по същото дело.
С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на процесуалния
закон за присъждане на заплатените от ответника разноски в производството
за възнаграждение за адвокат, който се явява съразмерен на действителната
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. О. М., ЕГН ********** срещу И. О. М.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 42, буква „б“ от Закона за
наследството, за признаване за установено, че ........................ на ....................
А.ов М., ЕГН **********, обявено с Протокол за обявяване на саморъчно
завещание на нотариус ......................, е нищожно поради неспазване на
законоустановената форма по чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. О. М., ЕГН ********** да
заплати на И. О. М., ЕГН ********** сумата 1925 лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7