№ 103
гр. Нова Загора, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тридесет и
първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20212220200261 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „КМ 243“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Нова Загора, ул. „Петко Енев“ № 32, ЕИК *********, представлявано от Г. ИВ. К., чрез
пълномощника си С.И. Р. – адвокат от АК Сливен, против Наказателно постановление № 20-
002999 от 27.05.2021 г., издадено от И. С. И. директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Сливен, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на
жалбоподателя като работодател е наложена глоба в размер на 1 500 лева, за нарушение по
чл.63, ал.2 КТ.
В подадената жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с
нея наказателно постановление. Конкретни оплаквания на жалбоподателя в тази насока са,
че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 14.05.2021 г. в
заведение бирария в гр. Нова Загора, ул. „Петко Енев“ № 32, като е констатирано, че „КМ
243“ ЕООД е допуснал до работа на същата дата лицето Т. Г. Н. преди да й представи
копие от уведомление по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Изтъква се, че в
момента на проверката не е извършвала трудова дейност, тъй като заведението било с
работно време от 12.00 ч. до 14.00 ч. само за „обедно меню“, поради липсата на работа в тази
епидемична обстановка. Предвид, че извършеното нарушение е с явно незначителна степен
на обществена опасност и по никакъв начин не е ощетен бюджета, нарушението е
извършено за първи път административно наказващият орган е следвало да приложи
разпоредбата на чл. 28 б.“А“ от ЗАНН – маловажен случай и не би следвало да се налага
наказание.
На тия съображения се иска от съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, за жалбоподателя, редовно призован, не се явява законен
представител. Явява се процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съдът да
приеме, че е налице маловажен случай.Пртендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, в съдебно
1
заседание се представлява от юрк. А. Г. редовно упълномощен, чрез когото в хода на делото
по същество се поддържа, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно. Иска се от съда да потвърди наказателното постановление и да остави
жалбата без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура Нова Загора, редовно уведомена за съдебно заседание, не
изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 14.05.2021 г. в 14.30 до 15.10 часа, свидетелите П. СТ. Д. и инж. М. К. В., двете на
длъжност „Главен инспектор” в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен извършили
проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на „КМ 243“ ЕООД, като
обект на контрол било Бирария, намираща се на адрес: гр. Нова Загора, ул. „Патриарх
Евтимий“ № 1А. При проверката се установило, че лицето Т. Г. Н. с ЕГН **********
предоставя работна сила като сервитьор и по време на проверката лицето било в
заведението и на бара миело чаши. След това лицето Т. Г. Н. собственоръчно попълнила
предоставена и писмена декларация, попълваща се от работници и служители, във връзка с
извършването на проверка по спазване на трудовото законодателство от инспекцията по
труда, в която същата вписала, че работи в заведението от днес – 14.05.2021 г., започнала
същия ден работа от 12.00 ч. до 15.00 часа. След това проверката продължила по писмени
документи, на 17.05.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, като от страна на
жалбоподателя бил представен трудов договор № 21/14.05.2021 г. на Т. Г. Н. и справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ от 14.05.2021 г., с час на регистрация
15.37.05 часа, т.е. след извършената проверка на място.
С оглед констатациите на контролните органи на „КМ 243“ ЕООД бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение № 20-002999 от 18.05.2021 г. от св. П. СТ.
Д. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на
собственика.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 20-
002999 от 27.05.2021 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен.
Изложената фактическа обстановка бе установена от представените по делото
писмени доказателства: заверено копие на Наказателно постановление № 20-002999 от
27.05.2021 г.; акт № 20-002999 за установяване на административно нарушение; заверено
копие от трудов договор № 21/14.05.2021 г., заверено копие от справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 от Кодекса на труда; декларация попълваща се от
работници и служители, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото
законодателство от инспекцията по труда за работника Т. Г. Н.; протокол за извършена
проверка на 14.05 и 18.05.2021 г.; призовка на основание чл. 45 ал.1 от АПК;
идентификационна карта, заверено копие от пълномощно, както и от разпитаните в хода на
съдебното следствие по делото свидетели: П.С. П. М. К. В. и КР. П. Д., и тримата на
длъжност „Главен инспектор” в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата изложени в
АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези свързани със
съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал,
поради което ги възприема за достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
2
При така установените факти, съдът намира от правна страна, следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 КТ, работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Съгласно нормата на чл.63, ал.2 КТ, работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че работодателя „КМ
243“ ЕООД е допуснал до работа работника Т. Г. Н. преди да й предостави копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, което обстоятелство се установява от справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ с вх. № 20388213009547/14.05.2021 г. видно от
която трудовия договор е бил регистриран в НАП на 14.05.2021 г. в 15:37:05 часа, а
работника е бил допуснат до работа и престирал труд за работодателя на 14.05.2021 г. –
деня на проверката в 14.30 часа.
По силата на чл.414, ал.3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1,
чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице с глоба в размер от 1 000 до
10 000 лева, за всяко отделно нарушение, а в чл.416, ал.5 КТ е предвидено, че наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл.399, 400 и 401 или от
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Следователно, деянието, за което е санкциониран жалбоподателя е
обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл.42 ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.40 и чл.43
ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на санкционирания. Съставен е в
присъствие на управителя на дружеството, същият е бил запознат със съдържанието му,
имал е възможност да даде обяснения и да направи своите възражения. Редовно съставените
актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното – чл.416, ал.1 КТ. По
делото не бяха ангажирани доказателства, които да оборват доказателствената сила на
съставения акт. От своя страна обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН, установяващ
изискуемите реквизити, формулирано е конкретно и ясно административно обвинение,
което се потвърждава от събраните по делото доказателства.
От материално-правна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, се установяват от събраната по делото доказателствена съвкупност. Доказа
се, че „КМ 243“ ЕООД, представлявано от Г. ИВ. К. като работодател не е изпълнил
задължението си преди да допусне до работа работника Т. Г. Н. да му представи
уведомление по чл.62, ал.3 КТ.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на
състав на административно нарушение по чл.63, ал.2 КТ, както правилно деянието е
квалифицирано от административно наказващият орган.
Съгласно § 1 от ДР на КТ - „Работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и
работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
3
Безспорно санкционираното лице има качеството на работодател по смисъла на § 1 от
ДР на КТ, поради което правилно и при съблюдаване разпоредбата на чл.27, ал.3 ЗАНН, в
законово определените рамки на санкцията по чл.414, ал.3 КТ, е определен размера на
наложената на санкционираното лице в качеството му на работодател глоба, който е бил
сведен от наказващият орган до неговия законен минимум, а именно глоба в размер на 1 500
лева.
Нормата на чл.414, ал.3 КТ предвижда глоба при допуснато нарушение по чл.63, ал.2
КТ както за работодателя, така и за виновното длъжностно лице. В случая
административнонаказателна отговорност е била ангажирана спрямо работодателя, който е
„КМ 243“ ЕООД, а не спрямо виновното длъжностно лице, поради което и така
определеното наказание – имуществена санкция се явява законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, за нарушение, което е отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в
размер от 50 до 100 лв. Същевременно, в чл.415в, ал.2 от КТ изрично е предвидено, че не са
маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 КТ. С оглед
последното, приложението на ал.1 е изключено по отношение на нарушенията на
изчерпателно посочените в ал.2 разпоредби от КТ, т.е. за тези нарушения, дори формално да
са налице кумулативно дадените в ал.1 предпоставки, не може да се налага наказание за
маловажност, а те се санкционират с наказанията, предвидени в съответната санкционна
норма. Няма спор, че с процесното наказателно постановление имуществената санкция е
наложена на дружеството работодател, който е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, а
това нарушение, предвид изричната разпоредба на чл.415в, ал.2 КТ, не може да се
квалифицира като маловажен случай и съответно да се санкционира като маловажно такова
в хипотезата на чл.415в, ал.1 КТ, дори и да са налице предпоставките за това.
Разпоредбата на чл.415в КТ е специална спрямо разпоредбата на чл.28 ЗАНН и
съгласно принципа, че специалния закон изключва общия, общите правила на чл.28 ЗАНН
не могат да намерят приложение в случая.
Съдът намира, че определената по размер глоба е необходима и достатъчна да се
постигнат целите на чл.12 ЗАНН и работодателят ще бъде мотивиран да спазва установения
правен ред и ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
работодатели.
С оглед изхода на делото, следва съдът да осъди „КМ 243“ ЕООД, с ЕИК *********,
с адрес по седалище и управление: обл. Сливен, общ. Нова Загора, гр. Нова Загора, ул.
„Петко Енев“ № 32 да заплати на наказващия орган Дирекция „ИТ“ гр. Сливен сумата от
150лева, представляваща направени по делото разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-002999/27.05.2021 г., издадено
от И. С. И. директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на „КМ 243“ ЕООД, с ЕИК *********,
с адрес по седалище и управление: обл. Сливен, общ. Нова Загора, гр. нова Загора, ул.
„Петко Енев“ № 32 в качеството на работодател е наложена глоба в размер на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева, за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „КМ 243“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес по седалище и управление:
обл. Сливен, общ. Нова Загора, гр. Нова Загора, ул. „Петко Енев“ № 32, ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Сливен направените по делото разноски в размер на сто
4
и петдесет лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5